Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 18.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Р.Рачев от
ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 146 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Е.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез
процесуален представител Н.Д.– адвокат от АК-гр.Русе, срещу Решение № 260137 от 30.03.2021г.,
постановено по АНД № 29/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0001073 от 30.11.2020г. на Началника на отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което
на Е.Г.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България. Със същото решение е
оставено без уважение искането на наказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Като касационно основание в
жалбата е посочено нарушение на материалния закон, аргументирано с доводи за
маловажност на санкционираната деятелност. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява. От процесуалния му представител адв. Н.Д.е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН, въз
основа на които се отправя искане за отмяна на решението и потвърдения с него
санкционен акт. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна, Изпълнителна
дирекция "Автомобилна администрация", гр.Варна при Изпълнителна
агенция"Автомобилна администрация", редовно и своевременно призована,
в проведеното съдебно заседание не изпраща представител. В депозиран писмен
отговор срещу касационната жалба излага аргументи за неоснователност на
касационното оспорване, въз основа на които пледира за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт. Отправя и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001073 от 30.11.2020г. на Началника на отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което на Е.Г.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България. С цитираното НП,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 277080/16.09.2020г., касационният жалбоподател е санкциониран за това, че на 16.09.2020г.
в гр.Шумен, Автогара Шумен, сектор № 4, управлявал автобус марка „Мерцедес“, от
кат.М2 с рег.№ ..., собственост на „Жеттур“ЕООД, извършващ обществен превоз на
пътници по автобусна линия Бургас-Разград, съгласно маршрутно разписание №
17101, възложено от община Разград с договор № 37/14.03.2018г., с начален час
на тръгване от гр.Бургас 13:15 часа, видно от пътен лист № 350600/16.09.2020г.,
превозващ 11 броя пътници. При проверката е установено, че водачът извършва
обществен превоз на пътници с превозно средство от кат.М2, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Водачът представя удостоверение
за психологическа годност № 403879, издадено на 29.05.2017г. и валидно до
29.05.2020г., като от направена справка в регистъра на ИА“АА“ е установено, че
не му е издавано ново удостоверение. За описаното нарушение на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Районният
съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. На
базата на същата съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел
за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява
административно нарушение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, както и, че същото е извършено виновно и от
привлечения към отговорност правен субект. Счел е също, че наказващият орган е определил
размера на наказанието в предвидения в санкционната разпоредба абсолютен такъв.
Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което на
основание чл.221, ал.2 от АПК последната препраща към мотивите на предходната
инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като
решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно
са преценени от решаващия съд. Не са налице закононарушения при събиране и
преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми.
Отговорността на Е.С. е
ангажирана на плоскостта на предвидения в чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
административнонаказателен състав, регламентиращ административнонаказателна
отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В случая наказващият орган е приел, че деецът
е нарушил чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, задължаващ водача на
автомобил за обществен превоз на пътници да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 6
от Закона за автомобилните превози.
Обосновано районният съд е
отхвърлил тезата на касатора за маловажност на санкционираната деятелност. Със
същата се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените санкции за нарушаването му, се ползва с
висока степен на защита. Неспазването на изискванията за превоз на пътници би
застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. От
друга страна, въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. С оглед на това, в
случая не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Този извод не се
променя от факта, че в периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. в страната е обявено
извънредно положение заради пандемията от COVID-19, тъй като срокът на удостоверението за психологическа годност на лицето
е изтекъл на 29.05.2020г., т.е. след края на извънредното положение, а деецът е
предприел действия за набавянето на ново удостоверение едва след установяване
на процесното нарушение, при това повече от три месеца след изтичане на срока
на предходното удостоверение.
В обобщение на изложеното,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд - гр.Шумен – за правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
С писмения отговор, депозиран
срещу касационната жалба, Директорът на Регионална дирекция «Автомобилна
администрация», гр.Варна при Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация»,
гр.София е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция
«Автомобилна администрация», гр.София, съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ. Независимо от изхода на правния спор, съдът намира искането за
неоснователно, доколкото по делото не са представени доказателства,
установяващи, че ответникът в касационното производство е бил представляван от юрисконсулт.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260137 от 30.03.2021г., постановено по
ВАНД № 29/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Регионална дирекция
«Автомобилна администрация» - гр.Варна при Изпълнителна агенция «Автомобилна
администрация», гр.София, за присъждане на деловодни разноски в полза на
Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», гр.София за касационната
съдебна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 18.06.2021г.