№ 705
гр. Благоевград, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ...,
подадена чрез адв. И. А. Т. от АК - Благоевград против Наказателно
постановление № 23-7852-000198 от 27.04.2023г. на Началник РУ 02 –
Благоевград, към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са отнети 10 (десет) точки.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, тъй като не е извършвано процесното
нарушение от обективна и субективна страна. Развиват се съображения и за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
като същите са издадени при нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Развиват се съображения за постановяване на обжалваният
1
санкционен акт при непълнота на доказателствата, както и че наложеното
наказание е явно несправедливо. Иска се от съда да постанови съдебен акт ,с
който да отмени обжалваното постановление, като незаконосъобразно и
алтернативно на това да измени същото, като намали наложените на
жалбоподателя наказания.
В съдебно заседание жалбоподателят И. С. Ш. се явява лично и с
ангажираният процесуален представител в лицето на адвокат И. А. Т., като
дава обяснения по случая, като не оспорва описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка и твърди, че не е знаел за това, че
автомобила му е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е
получавал писмо от КАТ и от застрахователя, и едва от полицаите разбрал, че
е дерегистрирана. Чрез адвоката си изразява становище, че поддържа
жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище
по същество, като сочи че не оспорват описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка относно реализираната проверка на
жалбоподателя и моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 21.02.2023г. в 10.45 часа в гр. Симитли, по ул.“Предел“
жалбоподателят И. С. Ш. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ...,
собственост на ... с ЕГН ********** с посока на движение от гр.Симитли към
с.Градево, като бил спрян от полицейски автопатрул в състав полицаите А. В.
А. и Е. Ф. Д., двамата полицай при 02 РУ – Благоевград при ОДМВР -
Благоевград. Проверяващите полицаи извършили проверка на водача и
автомобила, като след извършена проверка с РСОД и оперативна дежурна
част при 02 РУ – Благоевград установили, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация от 13.09.2022г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. С
оглед констатираното актосъставителят А. В. А., в присъствието на свидетеля
Е. Ф. Д., на място на проверката съставил на жалбоподателя И. С. Ш., Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 598516 от
21.02.2023г. (лист 7 от делото), в който квалифицирал установеното
2
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като било иззето като доказателство от
жалбоподателя и Контролен талон № 7603278 към СУМПС. Актът е съставен
в присъствие на нарушителя И. С. Ш., подписан е лично от него, като същият
не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“.
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз
основа на така съставения акт, на 27.04.2023г., Началник 02 РУ – Благоевград
към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,
издал атакуваното Наказателно постановление № 23-7852-000198 от
27.04.2023г. (лист 9 от делото), с което на жалбоподателя И. С. Ш., с ЕГН
**********, за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административни наказания
„Глоба” в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение му отнел 10 (десет) точки. НП е
връчено на жалбоподателя И. С. Ш. с разписка и срещу подпис на
17.08.2023г., като в законоустановения срок – на 22.08.2023г. е подадена
разглежданата в настоящото производство жалба до Районен съд –
Благоевград, заведена под вх. № УРИ № 785200-2087 от 22.08.2023г. (лист 2-
3 от делото).
Приложена е Докладна записка от 21.02.2023г. (лист 29 от делото) от
полицай А. В. А., която е съставена във връзка със случая и е описан същия,
както и предприетите от полицейските органи действия спрямо нарушителя.
От представените Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране
на административна отговорност от 04.04.2023г. (лист 16-17 от делото) се
установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от
НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК,
като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на
обществена опасност, съгласно чл.9 ал.2 от НК и се касае за административно
нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката отново са изпратени по
компетентност на 02 РУ - Благоевград при ОДМВР – Благоевград. В
постановлението е отразено също, че на 13.09.2022г. на посоченото ППС с
рег. № ... регистрацията е служебно прекратена на основание чл.143 ал.15 от
ЗДвП, за което обстоятелство предстоящия собственик И. Ш. не е бил
уведомен от страна на сектор „Пътна полиция“, тъй като в чл.18б ал.2 от
Наредба I-45 от 24.03.2000г. не е предвидено задължение към органите на
МВР да уведомяват собственика на ППС, което е с прекратена регистрация.
3
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят И. С. Ш. (лист 18 от делото) е правоспособен водач на МПС
с категории С, В, АМ и ТКТМ, както и същият не е наказвана за нарушения по
ЗДвП слез 2015г.
По делото не е спорно, че с нотариално заверен Договор за покупко-
продажба на МПС от 12.07.2022г., И. С. Ш. е закупил лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ... от собствениците му ... и ....
По делото е приложена Докладна записка от 17.03.2023г. с рег. № УРИ
7852-4614 от 22.03.2023г., изготвена от ПИ ... относно извършена проверка по
преписка, образувана по настоящия случай с УРИ № 7852зм-1920/2023г. по
описа на 02 РУ – Благоевград, в която е установено, че И. С. Ш. е закупил лек
автомобил лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ... от ... и ..., видно от
справка от 12.07.2022г. в системата АИС „Регистрация на МПС и
собственици“, но поради непроменяне на регистрацията на предстоящия
собственик на автомобила, сектор „Пътно полиция“ – Благоевград е
уведомило контролните органи, че на 13.09.2022г. е прекратил служебно
регистрацията на автомобила на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, като
непререгистрирано МПС. Видно също от приложената справка е, че
предстоящия собственик И. С. Ш. не е уведомяван от сектор „Пътна полиция“
– Благоевград за прекратяване на регистрацията по чл.18б ал.2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., ме регистрацията на автомобила му е прекратена
служебно, тъй като е прието, че такова задължение за органа не съществува.
На въпросното МПС е възстановена регистрацията на 22.02.2023г. в 14.32
часа с нов регистрационен номер ....
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 22-
23 от делото), Заповед № 244з-324 от 13.02.2017г. на Директора на ОДМВР –
Благоевград и Заповед № 8121к-5391 от 22.03.2021г. на МВР (лит 25-26 от
делото), удостоверяват материалната компетентност на издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Приложените Заповед № 244з-689 от 11.03.2022г. (лист 20 от делото) и
Заповед № 244з-1039 от 27.03.2023г. (лист 27-30 от делото), двете на
Директора на ОДМВР- Благоевград, удостоверяват материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
4
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно, тъй
като не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
5
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата. В конкретният казус безспорно се установи, че на
процесната дата и време – на 21.02.2023г. в 10.45 часа и на процесното място
– в гр. Симитли, по ул.“Предел“ и в посока на движение от гр.Симитли към
с.Градево, жалбоподателят И. С. Ш. е управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ..., предишна собственост на ... с ЕГН
**********, с марка и модел „Опел Астра“ с рег. № ..., който е бил без
регистрация, заради служебното му дерегистриране - прекратяване на
регистрацията му по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Съгласно последната
законова норма, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По делото не се доказа,
че компетентният орган е уведомил за това служебно дерегистриране
собственика на процесният автомобил, който не е жалбоподателят, нито пък,
че жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство при управление на
процесното МПС, а доказването на тези факти бе в доказателствена тежест
именно на санкционният орган. От своя страна, неуведомяването за това
прекратяване на регистрацията на собственика автомобила, от когото
жалбоподателят го е взел и ползвал на процесната дата чрез управление и при
липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена
служебно регистрация, опровергава и тезата на санкционният орган за
извършено от субективна страна нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП на
процесната дата именно от И. С. Ш..В тази насока е и Тълкувателно решение
№ 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по ТД № 3/2022г., Първа и Втора
колегия на ВАС, задължително за правоприлагащите органи.
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на санкционният
орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което ангажираната негова
административно-наказателна отговорност с обжалваният акт за деяние,
което не е осъществил, обосновава материалната незаконосъобразност на това
наказателно постановление и мотивира неговата отмяна, на посоченото
основание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Така
претендираните разноски от страна на И. С. Ш., с ЕГН ********** с адрес: ...
са в размер на 800 (осемстотин) лева представляващи адвокатски хонорар,
6
които съдът намира за допустима, основателна, но недоказана по размер.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие сер. АВ №
********** от 21.08.2023г., на адв. И. А. Т. от Адвокатска колегия –
Благоевград са заплатени напълно и в брой 800 лева за процесуално
представителство по настоящото дело. Административно-наказващия орган
релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение в
случай, че същото надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, препращаш
към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към
сключване на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за
необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба
именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който
момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер. Съгласно чл.18, ал.2 във връзка с
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за защита по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес до 1000 е 400 лева. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 300
лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза именно на сумата 400.00 лева. Предвид горното,
независимо от правната и фактическа сложност на делото, доколкото
жалбоподателят претендира присъждане на разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум,
основателно се явява направеното от наказващия орган възражение за
неговата прекомерност, за сумата от 400 лева, над приетият размер от 400
лева. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските в размер на 400 лева следва
да бъдат възложени в тежест на ОДМВР - Благоевград, което е юридическото
лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспореното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН и чл.143 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-7852-000198 от 27.04.2023г. на Началник РУ 02 –
Благоевград, към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021г., с което на И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ..., за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
7
месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са отнети 10 (десет) точки.
ОСЪЖДА административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград,
в чиято административна структура е 02 РУ при ОДМВР - Благоевград да
заплати на И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 400 (четиристотин)
лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното
производството за един адвокат.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8