Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 29.06.2021 год.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1947/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 59472/2017г. по описа на СРС, съдът е
отхвърлил предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено,
че Н.М.Б., с ЕГН **********, е
адрес: ***, не дължи на „П.К.- България“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 8026,70 лв. -
главница, заедно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 571,07 – юрисконсултско възнаграждение,
сумата от 80 лв. разноски по арб. производство, както и сумата от 50лв. за
държавна такса, присъдени въз основа на Решение № 658/24.10.2013 г. по арб.
дело № 658/2013 г. на арбитър Б.Г.при Арбитражен съд - СНЦ Арбитер Юстициарум. С
оглед изхода на спора е разпределил разноските между страните по правилата на
чл. 78 от ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Н.М.Б., който в законоустановения срок е
подал настоящата въззивна жалба с искане същото да бъде отменено и вместо това
предявените от него искове да бъдат уважени изцяло. Изложил е подробно
становище в подкрепа на твърденията си.
В законоустановения срок въззиваемият „П.К.- България“ ЕООД е представил отговор на
подадената въззивна жалба, с която иска съдебното решение да бъде обезсилено и
производството по делото прекратено, евентуално потвърдено като правилно и
законосъобразно. Представя подробно становище в подкрепа на твърденията си.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при
преценката на приложимите за спора императивни правни норми.
При преценка на представените писмени доказателства и в
частност Решение № 658/24.10.2013 г. по арб. дело № 658/2013 г. на арбитър Б.Г.при
Арбитражен съд - СНЦ Арбитер Юстициарум, въззивният съд намира, че обжалваното
съдебно решение е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено, а производството по предявените искове прекратено.
Съображенията за това са следните:
Исковете на ищеца са предявени за установяване
недължимост на вземания, възникнали въз основа на договор за кредит, за които
вземания обаче към момента има влязло в сила и не отменено по чл. 47 ЗМТА Решение
№ 658/24.10.2013 г. по арб. дело № 658/2013 г. на арбитър Б.Г.при Арбитражен
съд - СНЦ Арбитер Юстициарум. Разпоредбата на чл. 14 ГПК постановява
подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на
онези, които по силата на специални закони са предоставени за разглеждане на
други органи. С чл. 19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор
да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. С връчване на арбитражното
решение то влиза в сила и се ползва с присъщите и на съдебното решение
публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато
е конститутивно – и с конститутивно действие. От това следва, че страните са
длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да
преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се
явява недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното предявените искове се явяват
недопустими, тъй като спорът не може да бъде
пререшен предвид забраната на чл. 299, ал. 1. от ГПК. Районният съд е следвало
да прекрати делото служебно въз основа на чл. 299, ал. 2. от ГПК, но вместо това той е постановил решение по същество, поради което
последното следва да бъде обезсилено от въззивния съд и делото прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в р. чл.
78, ал.8 вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ „П.К.- България“ ЕООД има право на
своевременно поисканите и направени от него разноски в размер на 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение от 02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 59472/2017г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от Н.М.Б., с ЕГН **********, е адрес: *** срещу „П.К.- България“ ЕООД, ЕИК: ********,
със
седалище и адрес на управление:*** отрицателни
установителни искове за установяване по отношение на ответника, че ищецът не
дължи следните
суми: сумата от 8026,70 лв. - главница, заедно със законната лихва от
24.10.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 571,07 –
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80 лв. разноски по арб. производство,
както и сумата от 50лв. за държавна такса, присъдени въз основа на Решение №
658/24.10.2013 г. по арб. дело № 658/2013 г. на арбитър Б.Г.при Арбитражен съд
- СНЦ Арбитер Юстициарум като недопустимо
на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 вр. ал.8 ГПК вр. чл. 25 от
наредбата за заплащане на правната помощ, Н.М.Б.,
с ЕГН **********
да заплати на „П.К.- България“ ЕООД, ЕИК: ******** сумите от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.