Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 3223/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Й.К.А.,
ЕГН: ********** *** чрез адвокат Д.П. от Адвокатска колегия гр. Варна, с която
претендира Областна дирекция на МВР гр. Варна да бъде осъдена да му заплати
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 439а
– 4355/30.11.2017г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна,
което е отменено с влязло в законна сила Решение № 1158/28.06.2018г. постановено
по н.а.х.д. № 2252/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна, шести наказателен състав.
С исковата молба се претендира заплащане и на законната лихва, считано от
07.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на
направените по делото разноски. Претендираните имуществени вреди представляват
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 2252/2018г. по описа
на Районен съд гр.Варна е видно, че с наказателно постановление №439а –
4355/30.11.2017г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр.Варна, на
основание чл.81, ал.1, т.6 от ЗБЛД, на А. е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Варна ищецът е бил процесуално представляван от адвокат Д.П. от Адвокатска
колегия гр. Варна
по силата на пълномощно и договор за
правна защита и съдействие /л.13-14 по делото на РС/. С Решение №1158/28.06.2018г.,
състав на Районен съд гр. Варна е счел, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, както и че същото
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и го отменил. От
приложеният по н.а.х.д. № 2252/2018г. договор за правна защита и съдействие е
видно, че заплатената от ищеца сума за предоставена правна защита и съдействие
е в размер на 300.00 /триста/ лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на
изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай Областна дирекция на МВР гр. Варна
е легитимирана страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По
делото безспорно е установено, че издаденото срещу ищеца наказателно
постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с
отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е свързано с
изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на
административноконтролна функция на органите на МВР. Безспорно по делото е също
така, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред
Районен съд гр. Варна, ищецът се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност, което
по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В
настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
Съдът намира, че извършените разноски за адвокатско
възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват претърпяна вреда от
наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт
на административния орган, поради това, че представляват последица от
незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила се срещу него
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на защита
включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което не може
да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от А. се явява
доказан по основание и размер за посочената сума от 300.00 лева. Неоснователен
се явява искът на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 300.00
лева, считано от 07.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Настоящият
състав на съда намира, че след като се претендират разноски като имуществена
вреда, чийто размер се определя в настоящото исково производство, не може да се
приеме, че задължението е възникнало към посочената от ищеца дата – датата на
заплащане на адвокатското възнаграждение. Ако се приеме, че това е така, то
разноските би следвало да се присъдят от съда, който разглежда жалбата срещу
наказателното постановление. Съдът счита, че следва да се съобрази и
нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни
производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото
страна без лихва за забава.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Пред
настоящата инстанция е представен списък
с разноски от ищеца, възлизащи на 310 /триста и десет/ лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и сума
в размер на 10.00 лева – платена държавна такса.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 310
/триста и десет/ лева, предвид приложения списък с разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Варна да заплати на Й.К.А., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на наказателно постановление №439а – 4355/30.11.2017г.,
издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, което е отменено с
влязло в законна сила Решение №1158/28.06.2018г. постановено по н.а.х.д. №
2252/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна, шести наказателен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.К.А., ЕГН: ********** ***
иск срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна в частта за присъждане на
законната лихва върху претендираното обезщетение от 300.00 /триста/ лева за
причинени имуществени вреди, считано от 07.06.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Варна да заплати на Й.К.А., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 310 /триста и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: