№ 22367
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110123871 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД срещу „Д. - О. з.“ ЕАД, с която
по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата 72,10 лв.,
представляваща дължим остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1261-19-206120 с включени 15 лв. ликвидационни
разноски във връзка с ПТП от 31.10.2019 г. на АМ Хемус при тунел В., ведно със
законната лихва за периода от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата
26,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2021 г. до 06.12.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. № 73092/2024
г. по описа на СРС, 182-ри състав.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „Ш.“, модел „Ф.“,
рег. № ******, застрахован при ответното дружество, реализира ПТП при навлизане в
лентата на л.а. „...“, модел „**“, рег. № ********, застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“, в следствие на което на последния са причинени
материални щети. Сочи се ищецът да е заплатил на собственик на увредения
автомобил обезщетение в размер на 257 лв. Излага твърдения, че е поканил ответника
да заплати регресната претенция, като в резултат на извършено прихващане между
двете застрахователни дружества ответникът е възстановил на ищеца сумата от 199,90
лв., като останала дължима сумата 72,10 лв. Претендира се и обезщетение за забава в
размер на 26,80 лв. за периода от 06.12.2021 г. до 06.12.2024 г. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по основание и размер. Поддържа, че със заплащането на сумата от 199,90 лв. е
изпълнило задължението си по регресната претенция, която сума застрахователно
обезщетение с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Оспорва като неоснователна
претенцията за застрахователно обезщетение, като заявява, че същата е завишена.
1
Оспорва претенцията за ликвидационни разноски, доколкото твърди, че е заплатил
същата. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „ГО“ за л.а. „Ш.“, модел „Ф.“,
рег. № ******. Излага съображения за неоснователност и на акцесорната претенция.
Релевира възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на
разноски на дружеството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
С приетия по делото окончателен доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че към датата на ПТП – 31.10.2019 г. ищецът е застраховател по договор
за имуществено застраховане на л.а. л.а. „...“, модел „**“, рег. № ********, че на
31.10.2019 г. на АМ Хемус при тунел В. вследствие противоправно поведение на
водача на л.а. „Ш.“, модел „Ф.“, рег. № ****** е настъпило застрахователно
обезщетение – ПТП, неговият механизъм, че ищецът е изплатил на правоимащото
лице застрахователно обезщетение в размер на 257 лв.; че гражданската отговорност
на водачите на л.а. „Ш.“, модел „Ф.“, рег. № ****** към датата на ПТП е била
застрахована в ответното дружество, както и че ответното дружество е изплатило на
ищеца сумата от 199,90 лв.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от – застрахователна полица № 93001910054751/18.07.2019 г. по договор за
застраховка „Каско“ на МПС, ДКП от 31.10.2019г., уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 1.11.2019 г., опис-заключение по щета № 0000-1261-19-
206120, експертиза, доклад и сравнителна експертиза по щета № 0000-1261-19-206120,
платежно нареждане от 12.06.2020 г. за заплатено обезщетение по щета № 0000-1261-
19-206120, писмо до „Д. - О. з.“ ЕАД от 18.06.2020 г., писмо за прихващане на
насрещни регресни вземания от 13.07.2020 г. до „Д. - О. з.“ ЕАД с приложен опис за
прихващане, в това число и вземане по настоящата щета за извършено насрещно
прихващане за сумата от 199,90 лв.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди. По този въпрос от събраните
по делото доказателства се установява следното.
За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
2
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол (в този смисъл решение №
52/08.07.2010г. по гр.д. №652/2009г. на ВКС, І ТО), при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска
отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части
не се взема предвид изхабяването на вещта/.
По искане на собственика на увредения автомобил по повод нанесените от
процесното ПТП вреди на л.а. „...“, модел „**“, рег. № ********, при ищцовото
дружество е образувана щета № 0000-1261-19-206120, по която е извършен опис на
щетите. Въз основа на изготвена калкулация по претенцията е определен размер на
обезщетението за необходимите резервни части и труд за възстановяване на щетата в
размер на 257 лв. С Платежно нареждане от 12.06.2020 г. на собственика на увредения
автомобил е заплатена сумата от 257 лв. С регресна покана от 18.06.2020 г. ответното
дружество е поканено да заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на
257 лв., както и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., или общо 272 лв. С
прихващане 7/2020 г. между двете дружества ответникът е извършил частично
плащане към ищеца в размер на 199,90 лв.
Съгласно приетото по делото експертно заключение по САТЕ, което съдът
кредитира в съвкупност с писмените доказателства по делото като пълно, ясно и
компетентно изготвено, всички увреждания на лек автомобил „...“, модел „**“, рег. №
3
********, стойността необходима за възстановяване на посочения автомобил, съгласно
отразените в описа на ищеца увреждания, които вещото лице изцяло възприема,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП (31.10.2019г.) е 402 лв. При
изчисляване на стойността вещото лице е взело предвид обстоятелството, че към
датата на ПТП процесното МПС е било на 11 години, 2 месеца и 19 дни считано от
датата на първоначалната му регистрация. В съдебно заседание експертът изяснява, че
доколкото процесният автомобил е клас джип, като този клас е с най-много време за
боядисване, поради площта на детайлите. Сочи, че дори да има една точка се боядисва
целият детайл, а посоченото време в калкулацията не е чистото време за боядисване, а
включва и всички съпътстващи тази дейност работи като облепяне, обезмасляване и
др., като определените в експертизата времена са по средни пазарни цени по
нормовремена по Наредба 24, ползвани от 90 % от сервизите.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане е сумата от 257 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
в случая 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това
положение, след като стойността на обезщетението по средни пазарни цени към датата
на ПТП надхвърля тази на платеното от ищеца обезщетение от 257 лв., то регресната
претенция за възстановяване на платеното обезщетение е изцяло основателна, ведно
със сторените ликвидационни разходи в размер на 15 лв. (общо 272 лв.).
След приспадане на платената от ответника сума преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 199,90 лв., размерът на неплатената част се
равнява на 72,10 лв., която сума съвпада с размера на исковата претенция.
Ответникът своевременно е релевирал в отговора на исковата молба възражение
за погасяване по давност на вземането на ищеца, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ всички регресни и суброгационни искове, а също и
исковете на причинителя на вредата по чл. 435 КЗ срещу застрахователя по
застраховки Гражданска отговорност по т. 10 - 13, раздел II, буква А от приложение №
1, се погасяват с изтичането на пет години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя
на вредата. Това означава, че суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка "каско" на увреденото лице спрямо застрахователя по
"гражданска отговорност" на деликвента се погасява с общата 5-годишна давност,
която тече от датата на извършеното плащане. В случая плащането на
застрахователното обезщетение е извършено на 12.06.2020 г. и към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2024 г. не е изтекъл 5-годишен
период от време, който да е произвел погасителен ефект по отношение субективното
материално право на ищеца.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
4
регреса обезщетение. По делото не са ангажирани доказателства кога точно е получена
регресната покана от 18.06.2020 г. до ответника, но съдът отчита, че с извършено
прихващане между насрещни вземания е погасено частично дължимото
застрахователно обезщетение м. 07.2020 г., то следва да се приеме, че срокът по чл.
412 КЗ е изтекъл най-късно към края на м. юли 2020 г. С оглед диспозитивното начало
и доколкото ищецът претендира обезщетение за забава от по-късен момент, а именно
от 06.12.2021 г. до 06.12.2024 г., чийто размер, определен по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на сумата 26,80 лв.
С оглед на горното искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 50 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 75 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 125 лв. и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК:
******** и адрес: гр. С., ул. „Г. Б. * дължи на „Застрахователна компания Л. И.“ АД с
ЕИК: ****** и адрес: гр. С., бул. „С. ш. **, сумата 72,10 лв., представляваща дължим
остатък по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0000-1261-19-206120, образувана във връзка с реализирано ПТП от 31.10.2019 г. на
АМ "Хемус" при тунел В., ведно със законната лихва за периода от 06.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 26,80 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 06.12.2021 г. до 06.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. № 73092/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК: ********, да заплати на Застрахователна
компания Л. И.“ АД с ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв.,
представляваща разноски заповедното производство на СРС, както и 300 лв. –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5