О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на осми декември
през две хиляди и двадесета
година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Милена Спасова
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 569
по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения М.Л.З. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г.,
упълномощена със упълномощена със заповед №374/06.04.2020 г., изразява
становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Лишеният от свобода М.Л.З.
поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и
правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено
следното:
Лишеният от свобода М.Л.З. понастоящем изтърпява наказание от 10.06.2020г. по ЧНД № 96/2020г. на ОС- Перник, с което на осн. чл. 44 от ЗЕЗЗА вр. чл. 457, ал.2-5
от НПК се привежда в изпълнение влязло в законна сила на 03.05.2019г.
съдебно решение № 2019/549 от 03.05.2019г.,
постановено от Апелативен съд гр.
Рен, Р Франция, с което е осъден и
му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, при
„общ" режим. , за деяния извършени в периода от 2006г. до
05.11.2008г. и кваблифицирани като престъпления по чл. 249, ал.З от НК на Р
България.
Протоколното определение е влязло в законна сила на 18.06.2020 г.
На осн. чл. 457, ал.5 от НПК е приспаднато
времето през което е задържан в Р Франция, считано
от 07.11.2008 г. до 28.05.2010 г. - 1 година, 6 месеца и 21 дни. Приспаднато е и задържането под стража
от българските власти. Общо срокът на предварителното задържане възлиза
на 1 година 7 месеца и 5 дни.
Начало на наказанието: 22.06.2020г.
Към момента на произнасяне на КнОС-
08.12.2020 г. З. е изтърпял фактически – 5 месеца и 16 дни; от предварителен арест- 1
година 7 месеца и 5 дни, всичко- 2 години 1 месец и 1 ден; с остатък – 10 месеца и 29 дни.
От представените от затворническата
администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е
изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и профил на
нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС и експресно психологическо изследване.
Първоначалната оценка на риска от
рецидив е в средните стойности - 48 точки, с дефицитна зона- умения
за мислене - няма добра способност да разпознава
проблемите си, и да ги решава; не осъзнава добре последствията от действията си; не умее да постига целите си. Рискът от вреди е определен като среден. От първоначалния план за изпълнение на
присъдата се установява, че главна цел при планирането на присъдата е повишаване
на нивото на социална зрялост и формиране на
нагласи за социално позитивна промяна в личностен план. При планирането
се акцентира върху дефицитната зона
умения за мислене. Ресурсите са добро жилищно устройване, наличие на
образование и на трудова заетост, липса на наркотична зависимост липса на
емционални проблеми, възрастта му,съхранени добри контакти с близките,
мотивация за безпроблемно изтърпяване на наказанието.
В ЗООТ „Самораново" е настанен на 09.07.2020 г.
Бързо се адаптира към условията на смекчен режим и охрана. Заема среден социален статус
в общността.
Назначаван е като отговорник
столова в общежитието по чл. 80 ЗИНЗС съгласно заповед
№ 195/21.07.2020 г. След подадена от него декларация за отказ от работа с мотив, че не му се зачитат достатъчно
работни дни, поради което желае да работи на външен работен обект, е освободен
със Заповед № 241/21.08.2020 г., т.е. един месец след назначаването му. Посоченото
поведение се интерпретира от затворническата администрация като липса на достатъчно мотивация да полага трудова дейност, в това
число и недостатъчна мотивация да
запази работното си място.
Бил му е даден отново шанс да работи и
е назначен като общ работник във фирма „ДГС" гр. Дупница,
откъдето е освободен поради назначаване на работа във фирма „ЮА Булфор"
ЕООД съгласно Заповед № 178/16.09.2020 г.
Поведението му на работното място все още не е проследено; наскоро е започнал
работа и до момента не е показал наличие на добри трудови навици и умения.
За тримесечния си престой в
общежитието не е наказван и не е награждаван.
Становището на затворническата
администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че
спрямо З. липсва втората предпоставка, предвидена в закона- добро поведение. Счетено е, че е престоят на лишения от свобода З. в общежитието - около три месеца и половина, не е
достатъчен да се проследи поведението му и да се
отчете трайна положителна промяна
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително З. е изтърпял фактически повече от
½ от наложеното му наказание. Не
е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на
молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата.
Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна
на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, З.
има добро поведение, спазва дисциплината в заведението, рискът от вреди е в рамките на 48 точки, респ. в ниските граници на средните
стойности, няма наказания. Същевременно няма и награди. От този факт съдът не прави изводи в негова
вреда, тъй като от друга страна счита, че доказателствата за поправянето му
могат да се съдържат и в участие в други дейности в затвора- като социални,
възпитателни, културни и т.н., в които обаче няма данни лишеният от свобода да
е участвал. Същевременно обаче същият е проявявал избирателност при
предлаганата му работа, което обстоятелство сочи на липса на достатъчна мотивация за
полагане на трудова дейност. Това
обстоятелство не може да се отчете в положителен план. То, съчетано с краткия
престой в общежитието, липсата на по- продължителни наблюдения по отношение на цялостното му поведение; с
необходимостта от проследяване на поведението
при условията на смекчен режим, ползване на отпуск и пр. , както и на преценка на отношението му към трудовия
процес, водят до извода, че процеса на превъзпитание спрямо същия следва да
продължи. Изминалият фактически
период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на
поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите, постигане на значителни
положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по
категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не
само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до
състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Този извод на съда се
потвърждава от краткия престой в затворническото заведение, който е крайно
недостатъчен, за да доведе до отчитане на
напредък по плана на присъдата. Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне
на вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен
опит са факти, които, преценени в
съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат
да мотивират извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е
така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва
да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението
на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по
посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на
осъдения, характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения М.Л.З. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М.Л. З., ЕГН ********** роден на *** г. в гр. ***, българин, със средно образование, неженен, осъждан; категория –ОТ за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години при първоначален „общ“
режим по ЧНД № 96/2020 г. на ОС- Перник, за остатък в размер на
10 месеца и 29 дни.
Предложения или нова
молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в
сила на определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора - Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: