Решение по КНАХД №639/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. П., подадена против Решение № 209 от 12.08.2025 г., постановено по АНД № 749/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 9323/ 05.05.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативен Контрол и Контрол по РПМ“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, във връзка с нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева; и П. П. П., с [ЕГН], е осъден да заплати в полза на АПИ сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че актът за установяване на административно нарушение е съставен съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата; от наказателното постановление е видно, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; подобен тип нарушение, съгласно Наредба № 11 на МРРБ, може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС; водачът няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим; никъде в разпоредбите на Закона за пътищата и Наредба № 11 на МРРБ не е вменена на водача отговорност за движението на извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение. Посочва, че съгласно описаните нормативни актове водачът няма възможност да подаде заявление, както за извънгабаритно, така и за тежко ППС и би следвало, ако има извършено нарушение, санкцията да бъде за лицето отговорно за превоза /превозвач или собственика/ на извънгабаритно ППС. Счита, че при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен правилно да приложи закона, като при наличието на основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание, а да отправи предупреждение, от което произтичат съответните законови последици. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд и да постанови отмяна на Наказателно постановление № 9323/05.05.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.

По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответната по касационната жалба страна, която излага съображения за правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Счита, че: АНО е описал конкретно нарушението, датата, мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено; районният съд правилно е приел, че субект на отговорност може да бъде и лицето - фактически изпълнител на дейността по ползване на пътя – водачът и не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН; фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Моли съда да отхвърли като неоснователна касационната жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - П. П. П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили допълнителни писмени бележки от касационния жалбоподател, в които изразява становището си по същество. Посочва, че приложение следва да намери Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по т.д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което водач, който управлява извънгабаритното или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това и същият не се явява собственик на пътното превозно средство и не е лицензиран превозвач осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд и да постанови отмяна на наказателното постановление. Представя копие на Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „АРОК“ при АПИ – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, който поддържа становището изразено в отговора на касационната жалба. Посочва, че водачът П. П. управлявал превозното средство МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „ДАФ“, модел ФАД ЦФ 85, с рег. № [рег. номер] на път II-53, на 04.04.2025 г. и около 11:07 часа на път II-53 в посока гр. Ямбол – гр. Сливен бил спрян за проверка от служител на АПИ гр. София и на полицията, които изискали документи на водача. Водачът представил личната си карта, свидетелството за регистрация част II на МПС и придружаващ стоката документ с експедиционна бележка № 276/04.04.2025 г. Липсвало разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/ или извънгабаритни ППС. Безспорно било, че П. не е представил валидно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, за движение на извънгабаритно ППС. Предвид качеството му на професионален водач на ППС, жалбоподателят би могъл да извърши ясна преценка дали му е нужно такова разрешение, още повече, когато той е разполагал с документи, указващи и теглото на превозвания товар и на управлявания автомобил, е следвало да предвиди, че при извършване на движението ще наруши забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Счита, че АНО е описал конкретно нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Описанието на нарушението в АУАН и в НП счита за достатъчно, за да прецени наказаното лице за какво точно му е наложено административното наказание. Счита решението на Районен съд - Сливен за правилно, законосъобразно и мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 04.04.2025 г. около 11:07 часа, при изпълнение на служебните си задължения на летище „Бършен“, на входа на гр.Сливен, служител на АПИ гр.София, на път II-53, в посока гр. Ямбол – гр. Сливен, спрял за проверка МПС марка „ДАФ“, модел „ФАД ЦФ 85.410“ с рег. № [рег. номер]. Като водач на автомобила бил установен П. П. П., които превозвал асфалт. При извършената проверка било установено, че управляваното от П. МПС е с четири оси, две от които управляеми. В присъствието на П., актосъставителя извършил замерване на МПС посредством електронна везна РW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5, при което се установило, че при измерено разстояние между осите 1, 40 м, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26 800т, при максимално допустимо натоварване от 19 т, или превишение от 7 800 т. П. не представил валидно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, за движение на извънгабаритно ППС. След констатациите на проверяващите, водачът продължил пътя си до базата където разтоварил асфалта, където бил последван от служителите на АПИ. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, за което съставил против П. П. П. АУАН № 0010533/ 04.04.2025 г. Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата, който подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, с което на П. П. П. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

При постановяване на решението районният съд е приел, че: АУАН е съставен и НП е издадено от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им; при съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени императивните процесуални правила и сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН; налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП; не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Формирал е извод, че обстоятелството, че водачът не е собственик на автомобила и че няма задължение по осигуряването на такова разрешително, не прави процесното деяние несъставомерно. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като е приел, че: в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, а ЗП засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура; не може да се приеме, че средствата за измерване, с които е било извършено замерването на маса и е измерено разстоянието между осите на процесното ППС са технически неизправни и несертифицирни; нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Формирал е извод, че е установено извършването на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, като правилно е приложена нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства размерът на глобата правилно е определен малко над минималния размер - 2000 лева. Приел е, че с така определения размер на административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказване, посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза и не носи отговорност по чл. 53, ал.1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. В случая наказващият орган не твърди и не представя доказателства, че касаторът е лицензиран превозвач. По делото на районния съд е представено свидетелство за регистрация част II № ********* на товарен автомобил с рег. № [рег. номер], според който собственик на превозното средство е „Г. ГРУП 2“ ЕООД, с ЕИК *********. Представен е и трудов договор от 19.08.2024 г., според който П. П. П. е на д. „ш. т. а. 12 и повече тона“ към „ДАГО СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК *********.

Касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, според който физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2, при движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. Съгласно приложимата към датата на издаване на НП редакция на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. Според нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което се санкционира по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява чрез действие - управление на извънгабаритното и/или тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. С посочената норма за районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено. Упражняването на това правомощие от районния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Касационната инстанция намира, че липсва съществено изменение на фактическото административнонаказателно обвинение, поради което е допустимо да бъде извършено преквалифициране от районния съд. Всички факти, включени в състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. второ вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, се съдържат и в състава на това по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При сравнение на предвидените относително определени санкции в двете санкционни разпоредби е видно, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП представлява закон за по-леко наказуемо нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване; установено е лицето, извършило нарушението; обстоятелствата, при които е извършено, са описани в достатъчна степен. При издаване на наказателното постановление административнонаказателното обвинение е доказано с точното описване на обстоятелствата на нарушението. На касационния жалбоподател са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото на основата на предявените му фактически твърдения е могло да изчерпи възраженията си по същество.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който в пределите на възприетата като приложима от касационната инстанция санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, извърши преценка относно обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, имащи значение за индивидуализацията на предвиденото в тази разпоредба наказание глоба и съответно измени наказателното постановление.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 209 от 12.08.2025 г., постановено по АНД № 749/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.