Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.06.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 състав в
публичното заседание на шести юни
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия:
Петя Стоянова-Владимирова
при секретаря Диана
Борисова и в присъствието на прокурора Костов, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова
гр. дело № 7607/20 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ.
Предявени са
осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за сумата от 366 370,07 лева
представляваща имуществени вреди за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г.
явяващи се разлика между първоначално определената съгласно действащата правна
уредбата цена от 699,11 лева за МВтч и цената от 106,14 лева за МВтч,
определена от Народното събрание на Република България с приемане на параграф
18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 86 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., по всяка
месечна фактура /общо 58 фактури/, поради наличие на достатъчно съществено
нарушение на норми на правото на ЕС , които представляват права на частно
правни субекти, както и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за сумата от 87671,54
представляваща сбор на изтекла мораторна лихва за периода от издаване на всяка
отдела фактура до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба да окончателното плащане. Евентуално, при отхвърляне
на главния иск в посочения размер претендира на същото основание - чл. 2в, ал.
1 ЗОДОВ сумата в размер на 171 986,39 лева представляваща вреди за периода м.
август 2015 г. – м. май 2020 г. явяващи се разлика между цена за изкупуване на
електрическата енергия от ВИ по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 86 от 2015 г., в
сила от 24.07.2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация и , лихва за
забава върху тази сума в размер на 44716,61 лева за периода от издаване на
всяка отдела фактура до 23.07.2020 г., както и законната лихва.
Ищецът твърди, че
на 05.08.2010г. след проведена конкурсна процедура сключва Договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване на микропредприятия“ по
програма Развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Сочи, че
сключването на договора е предпоставено от подготвяне на бизнес план за изграждане
и експлоатиране на микропредприятие, който подлежи на оценка и одобрение от
ДФЗ, като са отпуснати 66 % от необходимите средства за изграждане на
фотоволтаична електрическа централа в землището на гр. Ивайловград. Сочи, че
към момента на кандидатстване по мярката в действащото законодателства и
предвидено задължително присъединяване на производителите на ВИ към
електрическаа мрежа и изкупуване на произведената от тях енергия по дългосрочни
договори със срок на действие 25 години определяне на преференциална цена за
изкупуване на енергията, произведена от тези източници. Сочи, че на 03.05.2011
г. е обнародван нов Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ като
мярка по транспониране на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съветa от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия
от възобновяеми източници, в който се предвижда, че изкупуването на ЕЕВИ става
по преференциална цена, определена от ДКЕВР, действаща към момента на въвеждане
в експлоатация на енергийния обект за производство на ЕЕВИ, както и че
изкупуването на слънчева енергия става по дългосрочни 20-годишни договори, като
цената не се изменя за целия срок на договора. Твърди, че при тези условия на
28.07.2011 г. е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, при цена от 699,11 лева за МВтч, който е
изпълняван точно до м. август 2015 г., когато бил приет § 18 от ПЗР на ЗИД на
Закона за енергетиката /ПЗРЗИДЗЕ/, обн. Бр. 56/2015 г., който предвиждал нова
цена за изкупуване на електроенергията – от 106,14 лева на МВтч. Твърди, че
изменената цена за произведена и доставена електроенергия, произтичаща от § 18
ПЗРЗИДЗЕ, противоречи с редица елементи от правото на Европейския съюз,
представляващи достатъчно съществено нарушение на правата му като частноправен
субект - на правото на свобода на стопанската инициатива, правото на
собственост, правото на равенство пред закона, правата сигурност и оправдани
правни очаквания. Сочи, че новоопределената цена е над 5 пъти по-ниска от тази,
при която е започната стопанската му инициатива, като същевременно е и не
покрива производствените разходи за осъществяване на дейността на централата.
Твърди, че приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ не е свързано с обосновани мотиви, като
целта на приемането на разпоредбата е преразглеждане на позицията на
Европейската комисия за намаляване финансирането по ЕЗФРСР /20007г.-2013 г./ на
Р. Българи. Твърди, че това не е била адекватната законодателна мярка, тъй като
преференциалната цена за изкупуване на ЕЕВИ не представлява хипотеза на „двойно
финансиране“ по смисъла на чл. 26, пар. 6 от Регламент /ЕО/ № 1875/206 г .и чл.
24, §5 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г., като излага съображения в тази връзка и
твърди, че се касае за произволна законодателна мярка.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че въпросът относно съответствието на § 18 ПЗРЗИДЗЕ с чл. 63
ДФЕС е разрешен от Конституционния съд в решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. №
12/2016 г. Твърди да не е налице съществено нарушение на правото на ЕС и на
посочените в исковата молба права по ХОПЕС, като излага съображения в тази
връзка.
Контролиращата
страна Прокуратура на Република България, чрез своя процесуален представител
заявява становище за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира
следното:
Видно от
представения договор №26/312/00230 от 5.08.2010г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване на микропредприятия“ по програма
Развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между
Държавен фонд "Земеделие" и "С." ЕООД на дружеството е
предоставена финансова помощ, представляваща 66% от одобрените и реално
завършени от дружеството разходи, свързани с проект №26/312/00230 от 23.03.2009
г.
Видно от разрешение
за ползване от 12.07.2011 г, издадено от ДНСК се разрешава ползването на строеж
"Електрическа Фотоволтаична електроцентрала“ и „Външно електрозахранване –
кабел 20кV и
БКТП‘ с местонахождение: ПИ 034017, м.“Белите камъни“, землище Ивайловград, с
възложител на строежа "С." ЕООД.
Представен е
Договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната
мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД от 02.05.2011г.
Видно от договор №207/28.07.2011г.
за изкупуване на електрическа енергия от независим продавач, сключен между "С."
ЕООД и ЕВН България Електроразпределение АД, страните са постигнали съгласие за
цените и условия при които ще се изкупува произведената ел. енергия от ФтЕЦ "Стивмарани",
находящ се в землището на гр. Ивайловград, м.“Белите камъни“, съобразно
действащите нормативни актове. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са определили срока на
действие на договора- 20 години за ел.енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, 12 години за
ел.енергия, произведена от вятърна енергия и 15 години за ел.енергия,
произведена от ВЕЦ. В чл. 17, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие
за изкупуване на произведената ел. енергия по
определената от ДКЕВР преференциална цена, като тази цена е валидна до
изтичане срока на договора.
Не се спори между
страните, че на 24.07.2015 г. в "Държавен вестник" е обнародван ЗИД
на ЗЕ, чийто § 18, ал. 1 от ПЗР на закона предвижда, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, се прилагат цените по чл.
31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията
за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за
изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик
или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
По делото е прието
заключение на ССчЕ, от което се установява размер на инвестицията на
дружеството във ФтЕЦ, какъв е общия размер на произведена ел.енергия, на
изкупената такава и какви са реализираните приходи.
С оглед на
установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:
Ответникът, както в
отговора на исковата молба, така и в хода на устните състезания, поддържа
възражение за недопустимост на производството поради липса на пасивна
легитимация, което настоящия състав намира за неоснователно поради следното:
Във връзка с търсенето на отговорност на държавата за вреди е постановено
решение № 72/2021 г по гр. д. № 2377/2019 г на ВКС, IV ГО, съгласно което иск
за вреди срещу държавата може да се предяви както срещу държавата,
представлявана от министъра на финансите, така и срещу съответния орган, пряко
причинил вредите, в качеството му на процесуален субституент, като изрично е
отречена възможността искът да бъде предявен едновременно срещу държавата и
процесуалния й субституент. В обстоятелствената част на решението е посочено,
че в случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат
причинени вреди на трети лица то отговорността за тях се носи от държавата,
доколкото държавния орган не може да съществува без държавата и държавата
действа чрез своите органи. Отговорността на Държавата за вреди може да бъде
реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е
допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган, в който
случай последният има качеството на процесуален субституент.
На следващо място
съгласно тълкувателната практика на СЕС - решение по делото Francovich and
others v. Italian State, C-6/90, C9/90, пар. 42-43, решение от 04.10.2018г. по
дело С-571/16 е посочено, че при съобразяване на принципите на равностойност и
ефективност, материалните и процесуалните условия на установения от
националното право ред за реализиране отговорността на Държавата за вреди от
нарушения на правото на ЕС не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при
подобни искове, засягащи само националното право и не могат да бъдат така
нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно
получаването на обезщетение, посоченото изискване следва да бъде приложено в
случая и към приложението на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че в производството за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС ответник по исковете може да
е държавният орган, причинил вредите /в случая Народното събрание/ или
държавата, чрез министъра на финансите, но не и двамата ответници едновременно.
Ето защо следва да
се приеме, че предявяването и разглеждането на иск за обезщетяване на вреди
причинени от държавата, чрез дейността на Народното събрание, поради нарушаване
на нормите на ЕС против самото Народно събрание е допустим за разглеждане.
Народното събрание действа като процесуален субституент на държавата. Държавата
не участва в производството като страна, но е обвързана от постановеното против
нейния субституент решение.
По съществото на
спора:
Ищецът поддържа, че
при приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ държавата, чрез ответника, е допуснала достатъчно
съществено нарушение на норми от правото на ЕС и му е причинила увреждане, за
което дължи обезщетение - иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ.
Както беше посочено
по-горе по силата на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, §3
от ДЕС всяка държава членка дължи да създаде ред, който да гарантира спазването
на нормите на правото на Съюза, като при нарушаване на нормите на правото на
ЕС, от което частно правни субекти търпят вреди, дължи уреждане на процедура за
обезщетение на тези вреди и установените от националните законодателства
изисквания във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат
по-неблагоприятни от изисквания, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове.
В изпълнение на
така дадените разяснения в ЗОДОВ е уреден специалния ред за ангажиране на
обезпечително-гаранционната отговорност на държавата за причинени имуществени и
неимуществени вреди на физически и юридически лица от правораздавателна дейност
на съдилища, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз - чл. 2в /ДВ, бр. 94/2019/. Тази разпоредба дава възможност на
засегнатите лица да предявят иск за ангажиране обезпечително-гаранционната
отговорност на държавата за причинените вреди от правораздавателна дейност на
съда. За да се ангажира тази отговорност на държавата ищецът следва да твърди и
да докаже нарушена правна норма на общностното право, която предоставя права на
частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува
пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и претърпяната вреда.
По делото ищецът
твърди, че оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ нарушава нормите на чл. 16, 17, 20, 21
от ХОПЕС, чл. 63 от ДФЕС, Директивата относно общите правила за вътрешния пазар
на електроенергия и Директивата насърчаваща използването на енергия от
възобновяеми източници, както и принципи на правото на ЕС за стабилност,
предвидимост и защита на оправданите правни очаквания.
Със Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), (обн. ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г.)
Република България въвежда директивите в сектор енергия от възобновяеми
източници (ВИ) в българското законодателство- пар. 2 от ДР на ЗЕВИ, пар. 1а от
ДР на ЗЕ и разпоредби в съдържанието в ЗВАЕИБ, ЗЕЕ и наредбите, издадени въз
основа на същите. ЗЕВИ въвежда във вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за
насърчаване използването на енергия от ВИ. Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за
насърчаване на енергията от ВИ /чл. 31, ал. 8 на ЗЕВИ, съобразно редакцията на
ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г /, в случаите, когато
инвестицията за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа
енергия от ВИ се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или
съответния краен снабдител по цена, определена от КЕВР, при условията и по реда
на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката- Наредба за регулиране
на цените на електрическата енергия. Съгласно § 11 от ПЗР на ЗЕВИ тази
разпоредба се прилага само за проекти, по отношение на които заявления за
подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. Следва да се посочи още,
че законът разграничава енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с
оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл. 31,
ал. 7, т. 2 вр. ал. 8 от ЗЕВИ (в неговата редакция о т 3.05.2011 г.) на две
основни групи: такива обекти, които са ползвали инвестиция за изграждане от
национални и европейски фондове, и други, които са изградени със собствени
инвестиции. Следователно съобразно действащата към този момент правна уредба,
ищцовото дружество, което е подало заявление преди влизане в сила на ЗЕВИ
попада в изключението по § 11 от ЗЕВИ и произведената ел. енергия се закупува
на пълна преференциална цена по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, съобразно която
разпоредба електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от КЕВР
преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за
производство на електрическа енергия. Регулацията на цените на ел. енергията от
ВИ от април 2012 г, с изменение на ЗЕВИ / ДВ, бр. 29/2012 г/ налага
изкупуването на електрическа енергия от ВИ да се осъществява по групи цени,
определени от КЕВР по реда на Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия. Групите са съставени съобразно осреднени стойности на
съотношението на безвъзмездното финансиране в общия размер на инвестициите и
стойността на регулаторната база на активите (РБА) се намалява пропорционално
със стойността на инвестициите по безвъзмезден начин.
С въвеждането на §18,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 56/24.07.2015 г, в сила от 24.07.2015 г/ се
предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална
или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.
31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията
за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Именно тази
разпоредба ищецът твърди да противоречи на основни принципи и конкретни норми
на ЕС, в причинна връзка с което противоречие той е реализирал пропуснати ползи
в исковия размер.
На първо място
съдът следва да разгледа твърдението на ищеца в исковата молба, че оспореният §18
нарушава основополагащи принципи на правото на ЕС, а именно принципите на
правна сигурност и на правото на оправдани правни очаквания.
Неоснователно е
оплакването на ищеца за създадени у него оправдани правни очаквания да получи
имуществена стойност, която не е реализирал вследствие на законовата промяна с §18.
Неоснователно е очакването на ищеца, тъй като е сключил договор за изкупуване
със срок на действие 20 години, при договорена преференциалната цена за изкупуване
на ел. енергия, според него неподлежаща на промяна през целия срок на договора,
неговите бъдещи доход /печалби/ да са сигурни вземания.
В тази насока
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ,
според което преференциалната цена не подлежи на промяна за целия срок на
договора на основание §18, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗЕ за производителите на електрическа
енергия от ВИ по §18, ал. 1, не се прилагат. Т. е. не е предвидена законова
пречка договорените като преференциални първоначално цени с производител на ел.
енергия от ВИ да бъдат променени.
На следващо място
съдът следва да посочи, че въпросът за това дали нормата на §18 нарушава
принципа на законността и свързания с него принцип на оправданите правни
очаквания, е произнесен по обвързващ начин с Решение № 5/11.05.2017 г по к. д.
№ 12/2016 г на Конституционния съд. В решението се приема, че принципът на
правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в
действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки
законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по
отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от
възобновяеми източници (ВИ). Оспорената разпоредба на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ
актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и
промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната
уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в
страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие
че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат
възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните
договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен
непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и
респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ.
Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а
се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по
ред, посочени в закон. Когато със законодателната промяна се преследва
легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани
средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на
законодателя. Конституционният съд приема още, че определянето на
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и
невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на
дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което
деформира пазара. Очакванията на правните субекти да не се променя
законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за
уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на
конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Според КС промените въведени с
§ 18 ПЗР ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната
интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за
подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква е социално оправдана,
освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени,
основание за констатиране на каквато в настоящия случай, предвид изложеното до
тук, съдът не намира. В този смисъл КС съобразява и практика на СЕС, например
решение по дело C-201/08, Plantanol GmbH & Co. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt,
пар. 49 и др. Възприето е, че СЕС придава особено значение на правната
сигурност когато се отнася до ограничаване на основните права и свободи и
нееднократно сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от
специфичен обществен интерес, валидността на който, като основание за
ограничаване, се преценява с инструментариума на пропорционалността/ в този
смисъл решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic of Germany
5/88, [1989] 2609/.
При съобразяване на
посоченото съдът приема за установено, че ищецът няма правно защитимо очакване,
че облагоприятстващо го законодателството няма да бъде изменяно в продължение
на 20 години, нито има оправдани правни очаквания относно запазването на
размера на преференциалната цена за целия период на договора. Правомощие на
държавата е с оглед защитата на обществено значим интерес да изменя размера на
договорените цени с производителите на ел.енергия от ВИ съобразно измененията в
социално-икономическите условия и при съобразяване измененията в Европейската
правна рамка в областта. Ето защо, съдът приема, че процесната сега норма на § 18
не нарушава принципа на законността и свързания с него принцип на оправданите
правни очаквания.
Неоснователно е
оплакването на ищецът, че разпоредбата на § 18 е в противоречие с чл. 3 и чл. 4
от Директива 2009/28/ЕО. Тълкуването на тези разпоредби е дадено с от СЕС в т.
28 от решението по съединени дела С-798 и С799/18 СЕС, съгласно което от самия
текст на чл. 3, § 3, буква а от Директива 2009/28, и по специално от думата
"може", става ясно, че държавите членки не са длъжни да приемат схеми
за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми
източници. Те разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за
подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в
чл. 3, параграфи 1 и 2 Директивата. Такава свобода на преценка означава, че
държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за
подпомагане, стига тези цели да са изпълнени.
В случая може да се
направи извод, че държавата разполага с правото да намали размера на
преференциалните цени с цел от една страна да премахне свръхкомпенсирането на
доставчици като жалбоподателя, който вече е получил помощ при изграждане на
съоръженията за ВИ и да го постави при равни условия с другите видове
доставчици, а от друга страна да намали икономическата тежест, възложена на
потребителите, в какъвто смисъл има развити мотиви и в цитираното решение на КС
по к. д. № 12/2016 г.
Неоснователно е
оплакването, че § 18 нарушава разпоредби/съображения/на Директива 2009/72/ЕО.
Директивата предвижда стимулиране на производителите на ел. енергия и
възможност за нови инвестиции, но не ограничава държавите членки в регулацията
на пазара в интерес и на другите участници в него. Именно в защита на
обществения интерес и правата на потребителите е създадена и разпоредбата на §
18, което е подробно обсъдено в горецитираното решение на КС. Производителите
на ел. енергия от ВИ са стимулирани от държавата чрез финансиране и
първоначално изкупуване на произведената ел. енергия на преференциални цени.
При промяна на обществените и пазарните условия могат да се ограничават по
обем, предвидените стимули в това число и чрез промяна на изкупната цена.
На следващо място
неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 16, чл. 17 и чл. 20 и 21 от
ХОПЕС с приемането на § 18.
Разпоредбата на чл.
16 ХОПЕС урежда свободата на стопанска инициатива и свободата на договаряне.
Неотносимостта на тази разпоредба към процесните отношения се дължи на
обстоятелството, че ищеца е сключил договор в рамките на регулиран от държавата
пазар, а не при свободно договаряне. На регулирания пазар цените за изкупуване
на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от
държавния регулатор при условията на закона. Ищецът осъществява дейността си не
на свободния пазар, а на регулирания пазар, където държавата има както
законовото, така и договорно правомощие да се намесва едностранно и да променя
условията, при които функционира търговецът, при спазване на неговите права и
защита на инвестициите, но без да гарантира трайно привилегировано третиране, с
цел- защита на обществен значим интерес.
Разпоредбата на чл.
17 от ХОПЕС урежда защита на правото на собственост. Съгласно решение на СЕС от
15 април 2021 г по съединени дела С 798 и С 799/2018 г бъдещият доход може да
се смята за собственост, която би могла да се ползва от закрилата на чл. 17 от
Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или
ако са били налице обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото
лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. Както беше
посочено по-горе в разглеждания случай не може да се приеме, че за ищеца са
налице оправдани правни очаквания да получава първоначално определената
имуществена стойност в течение на целия срок на договора с обществения
доставчик.
С оглед изложеното
съдът не може да приеме, че твърденият от "С." ЕООД доход от
договорените преференциални цени е бил спечелен, бил е обект на сигурно вземане
или че жалбоподателят е имал оправдани правни очаквания да получи паричната
сума. След като тези предпоставки не са налице, то твърдяното вземане на ищеца
не е собственост, по смисъла на ХОПЕС, и чл. 17 от ХОПЕС не е приложим към
него.
Неоснователно е
твърдението за противоречие на §18 с чл. 20 от ХОПЕС, който урежда равенството
пред закона. Както беше посочено и по-горе, включително и в решението на КС по
к. д. № 12/2016 г. §18 има за цел да ограничи неравенството между
производителите, които са подали заявления за подпомагане след влизане в сила
на ЗЕВИ и тези, които са подали такова заявление преди влизане в сила на ЗЕВИ,
какъвто е и жалбоподателят. Това е така, защото първата група производители са
получавали цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ от въвеждането в експлоатация на
техните мощности. Производителите от групата на ищеца са получавали цените по
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, като едновременно с това са получили и подпомагане за
самата инвестиция от национални или европейски схеми за подпомагане.
Подпомагането по две направления, каквото е дадено и на дружеството-ищец е
довело до възможност за свръхкомпенсиране и реализирането на твърде висока
печалба. Именно това неравенство в икономическите условия идва да отстрани
нормата на § 18, ал. 1 от ЗИД на ДР на ЗЕ.
Неоснователно е
позоваването на ищецът за това, че процесният §18 нарушава чл. 63 от ДФЕС.
Твърдяното несъответствие на §18 с разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС е проверено от
КС на РБ с цитираното решение и е констатирано, че такова несъотвествие няма.
Решението на КС е задължително за всички- чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че по делото ищецът не е доказал първата от
предпоставките, пораждащи отговорността на държавата за вреди от нарушаване на
правото на ЕС, а именно че процесния § 18 нарушава правна норма на ЕС, даваща
права на правните субекти, поради което е без значение обсъждането на
останалите условия за уважаване на иска. Недоказването на една от
предпоставките за уважаване на иска има за последица недоказаност на иска по
основание.
Относно разноските: при този изход на
спора право на разноски има ответника, като на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя възнаграждението в размер на 500 лева.
Така мотивиран,
съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "С."
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Народното
събрание на Република България, с адрес: гр.София, пл.“******искове с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 366 370,07 лева представляваща
имуществени вреди за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г. явяващи се
разлика между първоначално определената съгласно действащата правна уредбата
цена от 699,11 лева за МВтч и цената от 106,14 лева за МВтч, определена от
Народното събрание на Република България с приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ,
обн. ДВ бр. 86 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г. и на сумата от 87671,54
представляваща сбор на изтекла мораторна лихва за периода от издаване на всяка
отдела фактура до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба да окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, "С."
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Народното
събрание на Република България, с адрес гр. София, пл.“******сумата от 500 лева
разноски за производството.
Решението е постановено при
участие на Прокуратурата на Република България.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: