Присъда по дело №135/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 16
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20224410200135
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. ЛЕВСКИ, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
СъдебниЕЛКА АТАНАСОВА ДАНЧЕВА
заседатели:ИВАНКА АНГЕЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
и прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Наказателно дело от
общ характер № 20224410200135 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Б., роден на *** г. в гр.*** с
постоянен адрес: гр.*****, понастоящем в Затвора гр.Ловеч, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 26.10.2021 г., в гр.Левски, област Плевен, отнел
чужди движими вещи – сумата от 165.00 лева, от владението на собственика
М. В. И. от същия град, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на ОСНОВАНИЕ чл.194, ал.1 от НК, във връзка с
чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което НА ОСНОВАНИЕ чл.58а от НК
намалява с 1/3 и в резултат наложеното на М. М. Б. наказание е в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК
определя едно общо наказание по отношение на М. М. Б., измежду
наложените му наказания по н.о.х.д. № 20214520202536 на РС-*** по н.о.х.д.
№ 20214520201629 на РС-Русе и по н.о.х.д. № 20224410200135 на РС-Левски,
а именно най-тежкото от тях – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определеното общо
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца да
се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
При изпълнение на наложеното общо наказание на М. М. Б.
ПРИСПАДА времето, през което Б. е бил задържан с Постановление на РП-
Русе на основание чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72-часа – от 22.11.2021 г. до
23.11.2021 г., времето, през което е търпял мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по ч.н.д. № 2462/21 г. на РС-Русе за времето от 23.11.2021 г. до
03.12.2021 г. и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода
по н.о.х.д. № 20214520202536 на РС-Русе и по н.о.х.д. № 20214520201629 на
РС-Русе.
Вещественото доказателство: 1 брой СД носител – приложен по
делото – след влизане в сила на присъдата да остане по делото.
ОСЪЖДА М. М. Б., със сочена по-горе самоличност, да заплати
направените деловодни разноски общо в размер на 359,03 лв., от които
направените на досъдебното производство деловодни разноски в размер на
230,55 лева (94,05 лв. – разноски по назначената видео-техническа експертиза
и 136,50 лв. – разноски по назначената лицево-идентификационна експертиза)
– са платими по сметка на ОД на МВР гр.Плевен, а направените съдебни
разноски в размер на 128,48 лв. – са платими по сметка на РС-Левски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
ОС в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД 135/2022 г.

Срещу подсъдимия М.М.Б. е повдигнато и предявено обвинение затова,
че на 26.10.2021 г., в гр.Левски, област Плевен, отнел чужди движими вещи –
сумата от 165.00 лева, от владението на собственика М.В.И. от същия град,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Плевен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Подсъдимият и защитника му в съдебно заседание са направили искане
да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за
тези факти.
Представителят на прокуратурата е заявил, че са налице предпоставките
за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие. След
приключване на съдебното следствие е предложил подсъдимия да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години и 3 месеца, след което да бъде приложена разпоредбата на
чл. 58а от НК и наложеното му наказание да бъде намалено с 1/3. Направено е
предложение да бъде определено едно общо наказание по отношение на
подсъдимия по настоящото дело и по предходните му две осъждания, като
бъде приспаднато и времето през което подсъдимия е бил лишен от свобода в
изпълнение на мярка за неотклонение и в изпълнение на наложените му
наказания по предходните дела.
Подсъдимият изразява съгласие с предложеното от прокурора по
отношение на наказанието което се предлага и групирането на наказанията.
Защитникът на подсъдимия е изразил становище, че следва да бъде
наложено наказание на подсъдимия съразмерно на извършеното деяние, за да
се даде възможност на подсъдимия да промени начина си на живот.
В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК
съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че съдът
е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
1
На основание 373 ал.2 от НПК съдът не е извършвал разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът на основание чл. 373 ал. 3 от НПК, като прецени направените
самопризнания, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, а именно:
На 26.10.2021 г. М.Б. бил в гр. Левски, като в следобедните часове
посетил ресторант „***“, находящ се на ул. „***“ № **. Б. влязъл в
заведението и застанал до бара, като започнал да разглежда менюто с
предлаганите храни и напитки. Сервитьорката в ресторанта св. М.П. през това
време обслужвала масите пред заведението, а св. М.И. – барман в заведението
по това време се намирала в кухнята на ресторанта. П. влязла в ресторанта и
се приближила към Б., който си поръчал бъркани яйца и безалкохолна
напитка. След като св. П. приела поръчката и излязла отново от ресторанта, за
да обслужи външните маси, оставайки сам Б. решил да се възползва от това
обстоятелство и да извърши кражба от дамската чанта, която забелязал в
близост и която била оставена там от бармана - св. М.И.. Б. пристъпил към
изпълнение на взетото решение и взел от намиращото се в чантата портмоне
сумата от 165 лв. – собственост на св. М.И.. След като взел сумата от
портмонето Б. излязъл от заведението, отказал на св. П. поръчаната храна,
изпил набързо сервираната му напитка и напуснал района на ресторанта,
заедно с взетите пари.
По-късно същият ден св. М.И. установила липсата на паричната сума и
подала жалба в РУ гр. Левски. При преглед на записите от охранителните
камери, разположени в ресторанта св. Илиева възприела всички действия на
обвиняемия.
По досъдебното производство е назначена видео-техническа
експертиза, от която се установява, че представения един брой компакт диск,
съдържа един файл, записан във формат МР4, че файла представлява цифров
презапис от оригиналния файл, записан на твърдия диск на охранителна
видео система и че при прегледа на съдържанието му се установява, че
съдържа в себе си видеозапис от едно заснемащо устройство /камера/
работеща в режим постоянен запис, че записаните изображения са цветни с
вкопирана в кадъра информация за дата и част и не са установени следи от
манипулация /намеса върху записаната информация/.
По досъдебното производство е назначена и извършена и лицево-
идентификационна експертиза, от която се установява, че от проведеното
сравнително лицево-идентификационно изследване може да се направи
обоснован извод, че на кадрите извлечени от видеозаписа, съдържащ се на
приложения по делото компакт диск най-вероятно е заснет М.М.Б., с ЕГН
**********. Заключението е дадено въз основа на установено сходство в
следните идентификационни признаци: форма и конфигурация на главата;
форма на лицето; форма и конфигурация на линията на окосмяване на
2
главата; форма и конфигурация на веждите; форма и конфигурация на носа;
форма и конфигурация на назо-лабиалните гънки; форма и конфигурация на
устните и устната цепка; форма и конфигурация на брадата. За сравнителен
материал е използвана фотоснимка на лицето М.М.Б., ЕГН **********,
приложена към заявление за издаване на документи на български граждани
рег. № К300013460/08.03.2019 г. на ДБДС – Дирекция български документи
за самоличност.
От изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че М.М.Б.
на 26.10.2021 г., в гр.Левски, област Плевен, отнел чужди движими вещи –
сумата от 165.00 лева, от владението на собственика М.В.И. от същия град.
Деянието, извършено от М.М.Б. съставлява престъпление по чл. 194
ал.1 от НК.
От обективна страна Б. е прекратил фактическата власт върху
паричната сума от 165 лв., която власт до момента на деянието се е
осъществявала от собственика. Прекратил е тази власт без съгласието на
собственика и е установил своя власт върху парите, напускайки
местопрестъплението.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК. Б. е съзнавал, че лишава
собственика на парите от фактическата власт върху тях, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и е целял установяването на
тази власт върху тях. Б. е извършил действията по установяване на
фактическата власт върху парите с намерение противозаконно да ги присвои,
като е искал след деянието да се разпорежда с тях в свой личен интерес. Тези
негови намерения се установяват и от конкретните му действия.
Предвид изложеното, съдът е признал подсъдимия за виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил
обстоятелството, че подсъдимия се признава за виновен и съжалява за
стореното. Съобразява миналите му осъждания, които са многобройни и в по-
голяма си част са за деяния сходни на деянието по настоящото дело.
Очевидно е, че миналите осъждани на Б. не са му оказали необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие. Съдът съобразява и невисокия
размер на отнетата парична сума, който е значително под минималната
работна заплата за страната. Съобразява и обстоятелството, че деянието
извършено от Б. е с обичайната степен на обществена опасност за този вид
престъпления.
Предвид изложеното, съдът е определил наказание по отношение на Б.
под средния размер на наказанието за този вид престъпление предвидено в
разпоредбата на чл. 194 ал.1 от НК и го е осъдил на 2 години и 3 месеца
лишаване от свобода.
Съдът е приложил и разпоредбата на чл. 58а от НК, като е намалил
наказанието лишаване от свобода за срок от една година с 1/3, в резултат на
което наложеното на М.М.Б. наказание става в размер на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода.
3
Тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода, съдът е
приел, че по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 66 от НК,
и е приел, че Б. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Видно от справката за съдимост е, че предходните две осъждания на Б.
са по н.о.х.д. № 20214520202536 на РС-Русе и по н.о.х.д. № 20214520201629
на РС-Русе. Деянието по настоящото дело е извършено преди да е влязъл в
сила постановения съдебен акт по посочените по-горе две дела на РС Русе.
При това положение, съдът е приел, че са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 25 ал.1 във връзка с чл. 23 ал.1 от НК и е определил едно
общо наказание по отношение на Б. по н.о.х.д. № 20214520202536 на РС-Русе,
по н.о.х.д. № 20214520201629 на РС-Русе и по настоящото дело, а именно
н.о.х.д. № 20224410200135 на РС Левски, а именно най-тежкото от тях – 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС е постановил определеното общо наказание да се изтърпи при
първоначален общ режим.
Тъй като по делото са налице данни, че по посочените по-горе две дела
Б. е бил задържан от РП Русе, търпял е мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и е започнал да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“,
съдът с постановената присъда е приспаднал времето през което Б. е бил
задържан с Постановление на РП-Русе на основание чл.64, ал.2 от НПК за
срок от 72-часа – от 22.11.2021 г. до 23.11.2021 г., времето, през което е
търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ч.н.д. № 2462/21 г.
на РС-Русе за времето от 23.11.2021 г. до 03.12.2021 г. и времето, през което е
търпял наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 20214520202536 на РС-
Русе и по н.о.х.д. № 20214520201629 на РС-Русе.
С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за вещественото
доказателство, като е постановил същото да остане приложено към делото.
При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати
направените деловодни разноски общо в размер на 359,03 лв., и е посочил кои
конкретни суми по коя сметка да се заплатят, предвид данните по делото, че
освен съдебни разноски, има направени и такива на досъдебното
производство, които се дължат на ОД на МВР Плевен.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни