РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210103528 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от А.
К. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: , чрез адвокат Н. Л., със съдебен адресат адвокат
Н. Г. Л., гр. Б срещу Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: Адрес: гр. Благоевград,
пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявано от кмета М.Б.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес:
Адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев- Македончето“ № 1, представлявано от кмета
Ме. Б., че ищцата А. К. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Бе собственик на
поземлен имот с идентификатор 07168.81.4, с адрес: с. , площ 500 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, при съседи:
07168.509.1, 07168.81.334; 07168.509.6; 07168.509.7; 07168.81.2, въз основа на давностно
владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и неговото семейство владеят процесния имот
повече от 44 години, считано от 1979 г. до днешна дата, като след смъртта на бащата К. И.
А. през 2007 г., ищецът е продължил владението на процесния имот сам, с което е
продължил и владението на своя праводател съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Предвид
факта на дългогодишно владение, ищецът предприел действия за снабдяване с констативен
нотариален акт за процесния имот въз основа на давностно владение, като на 5.03.2024 г.,
депозирал пред Община Благоевград Молба- декларация във връзка с процедура по
обстоятелствена проверка на процесния имот, като на 26.03.2024 г., непосредствено след
депозиране на молбата- декларация от страна на ищеца Дирекция „Общинска собственост и
стопански дейности“ при Община Благоевград издала Удостоверение с изх. №
244/26.03.2024 г., с което удостоверява, че процесният имот (с номера по предходен план
000343) е общинска собственост съгласно Протоколно решение № 3/ 25.07.2008 г. на
Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че в удостоверението не е посочен номер на акт
за общинска собственост, от което според ищеца следва, че Община Благоевград не е
изпълнила задължението си да състави акт за общинска собственост за имота по образец
съгласно разпоредбите на чл. 56 и л. 5 7, ал. 1 ЗОС или е издала акт, но ни предоставя
1
заверен препис, с което нарушава разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗОС
Твърди се, че на 26.06.2024 г., с цел да се установи фактическото положение на
спорния имот, ищецът подал Заявление с входящ номер ОС- 0219-7/ 26.06.2024 г. за липса
или наличие на акт за общинска собственост, като в отговор на подаденото заявление,
издаден месец и половина по-късно получил Писмо с изходящ номер ОС-0219-7/ 5.08.2024
г., с което повторно го уведомявали, че процесния имот е образуван от имот с номера по
предходен план 000343, който е предаден на Общината с Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, аги 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10- 121/
28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от поземлен имот 000514
— полски път — публична общинска собственост.
Излага се, че от справка в КАИС установили, че имотът е определен като „пасище“.
Сочи се, че с оглед възникналата колизия между ищеца и Община Благоевград
относно правото на собственост на процесния поземлен имот, обуславя правни му интерес
да сезира съда с искане за произнасяне по съответния спор. Посочва се, че позоваването на
придобивна давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, е
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
респективно за установяването на собствеността на спорния имот.
Твърди се, че от 1979 г. ищецът и неговото семейство владеят процесния имот като
свой, като през годините, до началото на 2001 г., там са отглеждали маруля в изградената за
тази цел оранжерия. Посочва се, че в имота има и няколко овощни дървета (сливи), за които
се грижи ищецът, както и е разположена и сграда с идентификатор 07168.509.1.2, с адрес: с.
Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл. Благоевград, застроена площ 44 кв. м..
брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда. Твърди се, че сградата е построена
от дядото на ищеца - И.Б. преди 44 години, като до 2020 г. сградата се е използвала за склад,
в който ищецът и семейството му са съхранява на селскостопански сечива и други вещи.
През 2020 г. се сочи, че пожар изпепелява сградата, от която все още са видими основите.
Твърди се още, че имотът е ограден от ищеца, както следва: на изток - постройка на
съседа; на запад - с жив плет, засаден от ищеца; на юг - с каменен рид; на север - няма ограда
между процесния имот и съседен поземлен имот с идентификатор 07168.81.2, тъй като двата
имота се владеят като един общ от ищеца.
Твърди се, че ищецът владее като един общ имот следните поземлени имоти,
процесния поземлен имот с идентификатор 07168.81.2; поземлен имот с идентификатор
07168.81.4 и поземлен имот с идентификатор 07168.509.7, като имотите не са разделени
помежду им с ограда. Поземлен имот с идентификатор 07168.509.7 и находящата се в него
сграда с идентификатор 07168.509.7.1 се твърди, че са собственост на ищеца, което се
установява с Нотариален акт № 160. том 3, дело 526/ 2024 г. по описа на нотариус Искра
Кутева.
Твърди се, че считано от 1979 г. владението на имота от ищеца е постоянно,
изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от
никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и
явно - ищецът е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическа
власт върху поземления имот. До настоящия момент се посочва, че трети лица не са имали
претенции към собствеността на процесния имот, никой не се е противопоставял на явното
владение на имота от ищеца. Твърди се, че ищецът продължава да владее необезпокоявано
имота и към днешна дата, като никой не е препятствал владението му, въпреки твърдението
на Община Благоевград, че имотът е общинска собственост.
Оспорва се наличието на правното основание, въз основа на което Община
Благоевград основава твърдението си, че е собственик на процесния имот.
Посочва се, че Община Благоевград отказала да предостави на ищеца акт за общинска
2
собственост, като не им е известно дали такъв въобще е издаден. Посочва се, че Общинската
администрация обосновава твърденията си за собственост на имота на следните основания:
Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед № РД-10-121/ 28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ и от
поземлен имот 000514 - полски път - публична общинска собственост.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ - общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ - определянето на имотите по ал. 1 се извършва
от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни
стопанства.
Оспорва се, че процесният имот представлява „земя, останала след възстановяването
на правата на собствениците“.
Оспорва се, че процесният имот е внасян в ТКСЗ или друго подобно образувание.
Твърди се, че имотът не е отнеман и включван в кооперативното земеползване, поради което
не попада в обхвата на земеделските земи, чиято собственост подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
Оспорва се, че за процесният имот е налице влязъл в сила на план за земеразделяне и
одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.
Оспорва се, че процесният имот попада в обхвата на Протоколно решение №
3/25.07.2008г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/
28.07.2008г.
Оспорва се, че процесният имот е с начин на трайно ползване „пасище“, като се
твърди, че имотът никога не е използван за пасище и не отговаря на обективните критерии
за пасище. Сочи се, че има разминаване между отразения в КВС начин на трайно ползване и
действителното състояние на имота. Посочва се, че пасищата са основата за изхранване на
преживните животни с основни фуражи, като свойствата на почвата, климатичните условия,
надморската височина, видовият състав са основни критерии за определяне на един
поземлен имот като пасище.
Твърди се, че процесният имот не е пасище, тъй като имотът никога не са отглеждани
основни фуражи, които да служат за изхранване на преживни животни. Твърди се, че
поземленият имот не може да се класифицира като земеделска площ, която се ползва
постоянно, за пет или повече години, за отглеждане на тревни фуражни култури чрез
култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбообората
на стопанството съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03. 2010 г. за
условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на
площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища.
Твърди се, че в района на поземления имот не е налице регистриран животновъден
обект в съответното землище. Сочи се, че в имота се намира сграда с идентификатор
07168.509.1.2 (частично), поради което не е възможно имотът да е пасище предвид
наличието на сграда в него. Иска се от съда да вземе предвид, че поземлен имот с
идентификатор 07168.509.7, който граничи с процесния и е собственост на ищеца, е част от
урбанизираната територия на с. Бучино, като в този смисъл се твърди, че процесният имот
попада в урбанизираната територия с. Бучино, поради което не е възможно да е „пасище“.
С оглед на горното се твърди, че процесният имот не е общинска частна собственост,
а собственост на ищеца, който го е придобили въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1,
3
предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение повече от 44
години - от края на 1979 г. до настоящия момент.
С Разпореждане № 232/23.01.2025г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 24.01.2025 г.
чрез Е. С.- деловодител.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 24.02.2025 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се сторените в производството разноски.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с
идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, одобрени със Заповед № РД-18-
138/13.03.2019 г. на ИД на АГКК.
Твърди се, че претендираният имот е собственост на Община Благоевград на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, като алтернативно се застъпва, че Община Благоевград е собственик на процесния
имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, или
Община Благоевград е собственик на претендиралия имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от
ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС, общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва
и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
На следващо място, се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя,
която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична.
Посочва се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при
което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния
орган решение. За имотите в землището на община Благоевград това решение е Протоколно
решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №
РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград.
Предвид посоченото, се излагат твърдения, че са напълно несъстоятелни всички
възраженията в исковата молба. Твърди се, че общината не е участник в процедурата по
определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг
административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция
„Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред, като определянето на
имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19,
ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се твърди, че комисията е назначена по
4
предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на
решението се сочи, че комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към
картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ
за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начинът на
възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5
от ППЗСПЗЗ.
Процесният имот се твърди, че е включен в обнародван и влязъл в сила план за
земеразделяне на с. Бучино и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по
ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради
което решението на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен
административен орган, в кръга на правомощията му и въз основа на плана за земеразделяне
и картата на възстановената собственост на с. Бучино.
Сочи се, че протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да
бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на
закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено
значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от
откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила
на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая се твърди, че такава процедура за
процесния имот не е проведена от заинтересованите лица.
Излага се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите
придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в
сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена
процедура, посоченото протоколно решение се твърди, че е напълно законосъобразно и се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а
именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на
възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите
собственици, поради което е предаден в собственост на Община Благоевград.
Посочва се, че от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2
от ЗСПЗЗ става ясно, че процесният имот е включен в Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от
протоколното решение „Земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ“.
Сочи се, че процесният имот е част от посочения под № 175 имот 343, с площ: 1409 кв.м.,
начин на трайно ползване: Нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Имотът е
отразен в одобрената КВС за землището на с. Бучино с № 000343 и в регистъра към КВС е
посочен с начин на трайно ползване: нива, площ 1409 кв.м., находяща се в м. „Коджа гьол“,
категория на земята 8. От посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към
нея, според ответника става ясно, че процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост.
Излага се, че част от посочения имот № 000343 по КВС към момента е заснет с
идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, общ. Благоевград, находящ се в с. Бучино,
мах. „Богданци“, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с площ: 500 кв. м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория
на земята: 8, предишен идентификатор: 07168.81.343, а останалата част от имот № 000343 по
КВС попада в поземлен имот с идентификатор 07168.81.2 по сега действащата КККР на с.
Бучино. Видно от приложената към исковата молба скица на процесния имот, че КККР на с.
Бучино са одобрени със заповед № РД-18- 138/13.03.2019 г., като последното изменение на
КККР, засягащо процесия имот е със заповед КД-14-23/14.07.2022 г. на ИД на АГКК. Сочи
5
се, че към този момент имотът е имал характеристика на пасище, поради което е отразен
така в КККР.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да
признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я
сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи
границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост.
Излага се, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното
землище, включително и земите, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, като в тази
насока се посочва, че е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната
редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са
притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване
редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ според ответника се налага изводът, че първоначално
възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните
селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява
собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско
предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Посочва се, че съгласно чл. чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ,
земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им, като
се иска да бъдат отчетени и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на
Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10,
ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в
посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците,
или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите,
като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това
решене според ответника КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния
обхват и преди изменението. В тази насока се цитира и съдебна практика - Определение №
503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е
станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член-
кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му
завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“
Излага се, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди
образуването на ТКЗС може да се изследва въпросът дали е била отнета или кооперирана.
С оглед на горното, след като процесният имот е имал земеделски характер преди
образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, се твърди, че същият попада в
обхвата на ЗСПЗЗ.
Посочва се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на
земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове,
както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като именно тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от
Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се
разпорежда с тях. В този смисъл се сочи, че е представеното Протоколно решение №
6
3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с представените извлечения в
частта за процесния имот от Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколното решение,
както и от КВС и регистъра към нея с отразени имоти -собственост на Община Благоевград.
Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от
Общината е станало по силата на закона.
Ако не бъде приета гореизложената хипотеза, че имотът е общинска собственост на
основание чл. 19 във вр. с чл. 25 от ЗСПЗЗ, се иска от съда да разгледа хипотезата на чл. 2,
ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска
собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може
да бъде установен.
Излага се, че е аналогична и разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ
бр. 92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни
стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите,
които нямат друг собственик, поради което според ответника след като за един имот няма
данни да е собствен на конкретни физически лица, респ. е с неустановен собственик, същият
е станал държавна/общинска собственост. Тъй като отрицателният факт, че даден имот не е
имал друг собственик, не подлежи на доказване, доколкото на доказване подлежат само
положителни факти, то се сочи, че в тежест на този, който оспорва посочените констатации,
е да установи, че имотът е имал собственик.
Излага се, че съгласно съдебната практика, притежанието на право на собственост от
физическо лице не може да се предполага, а следва безспорно да се установи. Посочва се, че
по отношение на държавата - чл. 6, предл. 2-ро от ЗС (първоначална редакция), както и по
отношение на общината - чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в редакцията до 05.11.1999г.) и чл. 25,
респ. чл. 19 от ЗСПЗЗ е въведено законово придобивно основание по отношение на имотите
с неустановен собственик /безстопанствени имоти/. Излага се, че съдебната практика
приема, че доказването на това придобивно основание става, чрез изследване на данните,
които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по
реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗТСУ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ.
Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик,
според ответника той се води безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал
държавна, респ. общинска собственост.
Навежда се, че отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни
да е собствен на конкретно лице, като в цялата процедура по установяване собствениците на
земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за
процесния имот не са установени собственици — същите не са се явили при анкетиране, не
са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, същевременно не са установени
собственици, на които земите да не са отнети и които са запазили владението върху тях. Без
такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, според ответника е
невъзможно да се установи дали земята е била отнета или включена в кооперативно
земеползване.
В конкретния случай, се сочи, че ищецът нито твърди, нито представя доказателства,
че процесният имот е бил собствен на негов наследодател преди образуване на ТКЗС и др.
подобни организации. Твърдяното владение от 1979 г. според ответника не установява
собственост към този момент и не може да се приеме, че дядото на ищеца е запазил
собствеността и владението върху имота в реални граници. Според ответника след като не е
установен собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е
общинска.
Твърди се, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2,
ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска
собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може
7
да бъде установен.
Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелство, че общинският поземлен
имот с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, общ. Благоевград се е владял
първоначално от дядото на ищеца, а в последствие от баща му и него самия, както и
твърдението, че е изпълнена хипотезата на чл. 82 от ЗС.
Излага се, че посочените в тази насока твърдения в исковата молба не съответстват
на действителното положение, тъй като видно от справка в КАИС и СлВП - Благоевград, че
имот с идентификатор 07168.509.7 и находящата се в него сграда, както и другите две
сгради с идентификатори 07168.509.1.2 и 07168.81.2.1, които са предмет на приложения към
исковата молба констативен НА № 160, том 3, дело 526/2024 г. по описа на нотариус И. К.а,
към момента на предявяване на исковата молба не са собственост на ищеца, тъй като с
Нотариален акт № 165, том 21, двойно вх. № 6252/23.10.2024 г. по описа на СлВп, ищецът е
прехвърлил собствеността /респ. и владението като част от правото на собственост/ върху
тях на лицето Таня Симеонова Станкова. Според ответника посоченото само по себе си
установява, че ищецът не е във владение на прехвърлените недвижими имоти. На следващо
място се посочва, че в исковата молба се твърди, че в процесния имот има разположена
сграда с идентификатор 07168.509.1.2, като от друга страна се твърди, че същата не
съществува, тъй като е изгоряла. Предвид посоченото според ответника се налага изводът,
че както констативният, така и нотариалният акт за прехвърляне на собственост са
нищожни, поради невъзможен предмет - липса на сграда, респ. годен обект на право на
собственост. Отделно от посоченото, се твърди, че в имота има сграда, същата като
незаконно построена е собственост на Община Благоевград на основание чл. 92 от ЗС.
Посочва се, че не отговаря на истината и твърдението, че ищецът е подал заявление
вх. № ОС- 0219-7/26.06.2024 г., в отговор на което повторно е уведомен, че имотът е
общинска собственост с писмо изх.№ ОС-0219- 7/05.08.2024 г Според ответника в писмото,
както и от заявлението, става ясно, че последното е подадено от съвсем друго лице, а
именно Илина Г. Динева.
Посочва се, че намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен
начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, цялото му поведение не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява
фактическата власт за себе си. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е
установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така
да е явно, несъмнително, спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето
следва да е упражнявало своя фактическа власт по отношение на конкретна вещ /corpus/,
както и да е демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен
собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем само за себе си.
От така заявената претенция според ответника не става ясно как е бил завладян
претендираният имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин е
установена неговата категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е
демонстрирал намерение за своене на имота. Сочи се, че не се навеждат никакви твърдения
за факта в какво се изразява владението на ищеца. От изложеното с исковата молба се
твърди, че не може да се направи изводът, че е налице явно и несъмнено владение по
отношение на процесния имот.
На следващо място, се сочи, че е необходимо да се прави разлика между
завладяването като способ за придобиване на право на собственост и завладяваното като
способ за придобиване на владение. Сочи се, че доколкото на нашата правна система не са
познати така наречените безстопанствени вещи (rus nullius), понеже чл. 6 от ЗС обявява за
държавни всички вещи, които нямат друг собственик, поначало завладяването няма
приложение, като способ за придобиване на собственост.
8
Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и
субективния/, съставляващи владението, не е налице нито фактическата власт на имота
„Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като
своя. Според ответника, за да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът
следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред Общината своите намерения да
отхвърли правата й върху същия имот.
Предвид факта, че ищецът не излага твърдения в посока на обстоятелството, че е
своил процесния имот спрямо физическо лице, според ответника може да се направи
обоснованият извод, че същият е своен спрямо държавата, респективно общината, а
разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна,
респ. общинска собственост. Според ответника от изложените и развити доводи в исковата
молба, не става ясно как, на какво основание, по какъв начин, респективно от кого е
завладян имота, като се посочва, че трайната съдебна практика на ВКС приема, че
единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи
приложението на императивната правна норма на чл. 86 от ЗС. Посочва се, че от съществено
значение за изхода на делото е въпросът върху чий имот е била установена фактическата
власт, защото ако е завладян безстопанствен имот, който по силата на чл. 6, пр. 2 от ЗС /ред.
към ДВ бр. 19/1985 г., бр. 31/1990 г./, респ. чл. 2, ал. 2, т. т. 5 от ЗОС /в редакцията до
05.11.1999г./ е станал държавна/общинска собственост, това автоматично изключва
приложното поле на придобивната давност поради забраната на чл. 86 от ЗС /изм., бр.
92/1951 г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно
- държавна или общинска собственост /ДВ, бр. 31/1990 г./, а с изменението на нормата
съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. - публична държавна или общинска собственост.
Съгласно разпоредбата и на чл. 7, ал. 1 от ЗОС (в първоначалната редакция на разпоредбата)
до 09.11.1999 г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след
изменението - публична общинска собственост. Поради това за периода до 1999 г. давност в
полза на ищеца не е могла да тече.
Сочи се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се
придобива по давност след 01.06.1999 г., а с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до
2022 г., то според ответника ищецът не може да се легитимира като собственик на
процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание.
Отделно от горното се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на
общините върху мерите и пасищата е публична, като поради публичния характер на
собствеността, е налице забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, имоти и вещи - публична
общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии -
общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, катотази забрана е въведена с
измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в
сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС.
Не на последно място, се твърди, че няма колебание в практиката на ВКС, че земи,
които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или се намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
или са предмет на изкупуване по §4а и §46 ПЗР на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл. 19
ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до приключване на предвидената в ЗСПЗЗ
административната процедура по възстановяването на собствеността. Сочи се, че този извод
произтича от намерилият конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115
от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др./ общ
принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. Според ответника целта
на тези разпоредби е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност
собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с
9
решение на поземлена комисия/заповед на кмета на общината и преди бившите собственици
да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск. В хипотеза като настоящата, до
предаването на земите в собственост на общината, същата не разполага с възможност да
защити правата си, поради което до този момент давност по отношение на същата не е текла.
За пълнота на изложеното се посочва, че възстановяването на правата на
собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на
предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура,
като тя приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали
възстановяването на собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
или в нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в
терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези административни актове според ответника имат
конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като
собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на реституционното
производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да
се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за
възстановяване имоти.
За процесния имот с идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино, общ.
Благоевград, който е част от имот № 000343 по КВС за землището на е. Бучино, се твърди,
че се установява, че за същия не е възстановена собствеността, както и не е придобита по
реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочва се, че според нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ
представляват общинска собственост земеделски земи, които не са заявени в предвидените в
закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на тази
норма е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Излага
се, че придобиването на правото на собственост относно земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал.
1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. В конкретния случай се твърди, че до
предаването на земите в собственост на общината, същата не може да се противопостави на
владението, упражнявано от трети лица върху незаявените за възстановяване имоти.
С оглед на горното се сочи, че дори ищецът и неговите праводатели да са владели
процесния имот от 1979 г. - повече от 44 години до настоящия момент, то в тяхна полза не е
могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови
пречки за това.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител адвокат Н. Л., която поддържа предявения
иск, ангажира гласни и писмени доказателства. Изразява се становище по същество за
доказаност и основателност на същия, подробни съображения излага в писмена защита.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, поддържа се
становище за недоказаност и неоснователност на същия. Претендират се и сторените по
делото разноски.Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства.
Назначени и изслушани са основна съдебно - техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, които са приети като неоспорени от страните.
Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните,
10
сочи на установено следното:
Видно от скица на поземлен имот № 15-1188722-09.11.2023г. е, че към момента на
предявяване на иска процесния имот е отразен в КК като поземлен имот с идентификатор
07168.81.4, с адрес: с. Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл. Благоевград, площ
500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
пасище, при съседи: 07168.509.1, 07168.81.334; 07168.509.6; 07168.509.7; 07168.81.2.
Отразен е предишен идентификатор 07168.81.343. Видно от същата в имота попада сграда,
която попада и в съседен имот, която сграда съгласно скица № 15-1188734/09.11.2023г. е
отразена в КК и е посочено, че е разположена в поземлени имоти с исдентификатори
07168.81.4 и 07168.509.1 и принадлежи към имот с идентификатор 07168.509.1, затроена с
площ от 44 км.м., с предназначение-селскостопанска сграда. За посочената сграда ищецът се
е снабдил с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти
на основание давностно владение № 160, том III, рег. № 5121, дело № 526/2024г. по описа на
Нотариус И. К.ва.
Видно от молба-декларация от 05.03.2024г. е, че молителят е подал заявление-
декларация за обстоятелствена проверка. В удостоверението към същата, заверено от Отдел
„Общинска собственост“ при Община Благоевгтрад е отразено, че поземлен имот с
идентификатор 07168.81.4 по КККР на с. Бучино е общинска собственост, съгласно
Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и че имотът е с номер по предходен
план 000343.
Ищецът е подал чрез пълномощник-Илина Г. Динева /видно от представеното и прието
по делото пълномощно от 01.06.2024г./ заявление за издаване на удостоверение за наличие
или липса на съставен акт за общинска собственост за процесния имот вх. № ОС-Р219-
7/26.06.2024г. От страна на Община Благоевград е изпратен отговор до пълномощника
/приет по делото/, в който е посочено, че поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по
КККР на с. Бучино е образуван от ишмот с номер по предходен план КВС 000343, който е
предаден на Община Благоевград с протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на ОД
„Земеделие“ Благоевград.
Видно от представените и приети по делото доказателства със Заповед № РД-10-
121/28.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ – Благоевград е одобрено
Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като под
номер 175 е посочен имот 000343 от землището на с. Бучино в приложението към
протоколното решение с отразена площ 1.409 дка, НТП „нива“, начин на възстановяване
СРГ. В регистъра на имоти и други кадастрални имоти по вид собственост към 22.02.2012г.
на Благоевградски териториалне кадастър имот 000343 от землището на с. Бучино е записан
в местност „Коджа гьол“.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 21/27.12.2024г. е, че ищецът е
наследник на К.И. А., починал на 07.06.2006г. и Варда А.а, починала на 27.06.2008г.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката А.М. сочи в показанията си, че майката на ищеца е сестра на съпруга
на свидетелката като в тази връзка познава него и семейството им от 1966 година. Сочи, че
имотът се намира в село Бучино, махала „Богданска“, която се намира по средата на баира и
там е махалата, но вече е изоставена, всички са напуснали. Твърди, че мястото е на
семейството на А., там е построена къщата им и цялото място от къщата нататък е тяхно, те
го работели. Заявява, че мястото е около два-три декара, като в имота има овощна градина,
садяли тютюн през 1968-1969 година маката и бащата на ищеца-В и К. Сочи, че след това са
засадили имота с дръвчета и в единия край имало парник, в който садяли маруля, имали
11
градински разсад, имало кочини, отглеждали прасета. Заявява, че основно дърветата са
сливи, като докато беле живи родителите му, те се грижели за тях, след смъртта им А.
повече ходи. Твърди още, че в имота има къща, в която живеят, все още има две стаи и
отдолу има мазе. Имало стари къщи, които изгоряли преди 3-4 години или 5-6 години.
Твърди още, че имало нова постройка, на която изгоряла горната част, като същата се
намирала в горния край на имота, имало перде и надолу почвала поляна, където си пускали
кокошките. В сградата, която изгоряла А. и семейството му слагали слама, като прибирали
житото, сено. Заявява, че имотът е между къщите, не може да е като пасище ползвано,
защото е малко. В другата част е голямата част, а той е от края по дължина някак си. В
горната част имота граничи с улицата и почва техния имот надолу. На улицата е построена
една сграда като перде, имотът е заграден общо, голям е 3-4 декара, като няма мрежа между
имотите. Твърди, че процесния имот, макар и да не е отделен е около 500, 00 кв.м. и е като
зъб навътре от големия имот и малкия. Там били оранжерията, имало кочини, прасетата
гледали. Оградата била с жив плет и тел. И сега все още си седи, като големият имот е
заграден. Сочи още, че към настоящия момент в имота от едната страна е къщата, която уж
по-нова къща, а отдолу са старите къщи, където са имали братята на бащата на А., има ли са
там обща къща и след това са я ползвали за слама и сено да вкарват там. Като изгоряла
останали само основите. Сочи, че ищецът го ползва имота след родителите му, като посадил
дръвчета, след като изкоренил старите, новите са сини сливи и ябълки.
Свидетелят И.Д., сочи в показанията си, че познава ищеца и неговото семейство от
1989 година. Заявява, че знае имота, който се намира в село Бучино, в махала „Богданци“,
там има три четири къщи. Заявява, че има спомен, когато строяли новата къща през 1980г.
Описва, че процесния имот е от лявата страна, че отгоре е входа, влизат през входа, където
имало нещо като селскостопанска постройка – бетон, която при пожара изгоряла, а горе е
входа, заградено е с мрежа от там се влиза и се отиваправо долу към къщата. Новата къща се
пада от лявата страна, а старата къща е малко в дясно, като се застане от горе. Старата къща
се ползвала за склад, долу имало приземие, горе някакво етажче, но при пожара всичко
изгоряло. Там имало свинарници, оранжерии, сега си седят зидове. Заявява, че имотът се
ползва от семейството да гледат градина, имали стари круши, ябълки, сливи всичко било
насадено, царевица имало насадена, оранжерии, като дори майката на ищеца продавала
маруля. Заявява още, че преди 5-6 години А. посадил повече сини сливи. Той се грижи за
тези дръвчета и свидетелят му помага, от 2007 година има трактор и му помага да обработва
мястото. Твърди, че от 80-те години го стопанисвали майка му и баща му, а след тях А. го
стопанисва имота. Имотът е ограден от едната страна с жив плет, като горичка, има брястове
и храсталаци, а от другата страна има мрежа, като го погледне отгоре, същият отгоре
граничи с пътя, а долу съседите имали някаква къща, в долния край бил свинарника и там
трябва да е и старата къща в този имот. Имотът е общ, сигурно е поне 2-3 декара.
Свидетелят Й. Г. сочи в показанията си, че познава ищеца и неговото семейство от 40
години, че процесния имот се намира в село Бучино, вмахала „Богданци“, че през годините
имали там оранжерия, овощни дръвчета, гледали животни, че той им е карал фураж за
животните, прасета гледал бащата на А.. Твърди, че от 30 години помни, че имотът се владее
от семейството, като те и преди са го ползвали, но свидетелят от 30 години ходи там. Сочи,
че в имота има оранжерия, водоем в горния край, стара къща има изгоряла. Имотът е доста
голям, около 3 декара, като градината, оранжерията и изгорялата къща се намират в долната
част на имота, ако застанем откъм улицата. От улицата се влиза и се продължава надолу и в
долния край се намират градината, оранжерията и изгорялата къща. След смъртта на
родителите на А., А. се грижи за имота, имало стари дръвчета и А. насадил нови дръвчета -
черносливки. Не му е известно този имот да се е ползвал за пасище. Целият имот е ограден с
плет, жив плет и тел. Новата къща е добре за живеене, има друга постройка, която изгоряла
и са останали зидове.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на
12
лични впечатления, достоверни и взаимноподкрепящи се.
По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Р. С. и допълнително заключение по същата, приети като неоспорени.
Според основното заключение на вещото лице за района на махала „Богданци“ от
село Бучино няма одобрен ПУП или околовръстен полигон с който да са определени
границите на селищното образование. Счита, че определения НТП „НИВА“ за имот
№000343 по КВС, и определения впоследствие НТП „ПАСИЩЕ“ за ПИ с идентификатор
07168.81.4 по КК са некоректни, че границите на урбанизираната територия на махала
„Богданци“ в КВС и в КК не са определени точно. Посочил е в обстоятелствената част на
заключението, че Картата на възстановената собственост /КВС/ в старите реални граници за
землището на село Бучино е одобрена на 05.05.1998г., съгласно писмо изх.№РД-12-05-01-
1207/12.06.2025г. на ОС“Земеделие“ – Благоевград. При съпоставяне на извадката от КВС с
последващата кадастрална карта се установява, че процесния поземлен имат попада в
обхвата на имот №000343 по КВС. Имот с номер 000343 по КВС е включен в списъка на
регистрираните земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, землище село Бучино, с пореден номер 175 от
Приложението към Протоколното решение №3/25.07.2008г., одобрено със заповед №РД-10-
121 от 28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - град Благоевград.
Вещото лице е дало заключение, че няма налични данни, от които да се установи, че имотът
е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. Имот №000343 по КВС,
описан под пореден номер 175 в Приложение №1 към раздел I, т.1 от Протоколно решение
№3 от 25.07.2008г. е с начин на трайно ползване „Нива“. В КККР няма имот идентичен с
имот №343. Новообразуваният имот с идентификатор 07168.81.4 по КК е с НТП „Пасище“.
В одобрената КВС за землището на с. Бучино община Благоевград не присъства имот
идентичен с процесния ПИ с идентификатор 07168.81.4. Процесният имот не присъства в
„Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ“ Видно от Приложение №1 към СТЕ, в
Регистъра присъства имот №000343. Земеделските земи в землището на село Бучино са
възстановени чрез План за земеразделяне и в стари реални граници. Имот №000343 по КВС
е с начин на възстановяване:“ в стари реални граници“.
Вещото лице е посочило, че със заповед №РД-18-138 от 13.03.2019г. на изп. Директор
на АГКК са одобрени Кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ за землището на
село Бучино община Благоевград за неурбанизираната територия, включително и района на
СТЕ. В Кадастралната карта, териториите заети от населеното място и селищните
образувания /махали/, са обособени като поземлени имоти с конкретни идентификатори и
вид територия - „Урбанизирана“. Махала „Богданци“, на село Бучино, където попада
процесният имот е обособена като ПИ с идентификатор 07188.0.627 с площ 6.227дка, в
съответствие с границите по Картата на възстановената собственост /КВС/ на земеделските
земи. Видно от Приложение №3 към СТЕ, имот 000343 остава извън обхвата на
урбанизираната територия на махала „Богданци“. Според вещото лице при съвместяването е
констатирано припокриване на имоти от двата източника, /т.нар. „контактна зона/, и на
изпълнителя на дейностите по създаване на КККР е възложено изготвяне на проект съгласно
чл.75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2015г. за отстраняване на явна фактическа грешка в
контактната зона за имоти попадащи в землището на с. Бучино общ. Благоевград. В обхвата
на проекта попада и имот 000343, подлежащ на закриване с проекта. От СГКК-Благоевград
е предоставено на вещото лице копие от графичната част на проекта, касаеща района на
махала „Богданци“ /имоти №№ 81.343, 81.514 и 81.344/ /Приложение №4 към СТЕ/. Видно
от Приложението, с проекта се закрива имот 81.343 и се образуват нови имоти 81.4 и 81.2. В
Кадастралния регистър на недвижимите имоти към проекта няма данни за собственост на
новите имоти. /Приложение №5 към СТЕ/ Със заповед №КД-14-23 от 14 юли 2022г. на
изп. директор на АГКК на основание чл.53б ал.5 т.2 ЗКИР и за отстраняване на явна
фактическа грешка се одобрява изменението в кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на с.Бучино община Благоевград, одобрени със зап. №РД-18-138 от
13
13.03.2019г. на изп. директор на АГКК, състоящо се във: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР:
Поземлен имот с идентификатор 07168.81.4: площ: 500кв.м., пасище, няма данни за
собственост; Заповедта е публикувана в ДВ бр.69 от 28.08.2022г. и е влязла в сила на
28.09.2022г. /Приложение №6 към СТЕ - стр.1 и 21
Според вещото лице видно от Приложение №9 към СТЕ, има частична идентичност
между границите на имот номер 000343 по КВС и поземлен имот с идентификатор
07168.81.4 по КК, като поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 попада изцяло в
границите на имот №000343 по КВС. Историята на имот №000343 е представена на
Приложение №1 към СТЕ. В предоставената на вещото лице информация от ОС
„Земеделие“ - Благоевград няма данни за подадени заявления за възстановяване на
собствеността, касаещи имот №000343. За поземлен имот с идентификатор 07168.81.4 по
КККР на с. Еленово общ. Благоевград няма образувана преписка в ОС „Земеделие“ -
Благоевград по заявление за възстановяване правото на собственост върху него.
Фактическото състояние на процесния имот към датата на огледа - 13.06.2025г., е описана в
т.4 от Констатациите на експертизата - процесният имот представлява част от овощна
градина и част от дворно място; в източния край на имота има запазени основи от каменен
зид на изгоряла постройка; от южната страна на част от имота има налична ограда от мет.
колове и мрежа, и ограда от жив плет, като същата не съвпада с границата на имота по КК; в
границите на имота няма изградени сгради, постройки или други съоръжения; овощните
насаждения са от сливи на 5-10 години. Към заключението си вещото лице е приложило
ортофото изображения от 2011 г. и 2022г. - Приложения №№10-1 и 10-2 и от Google Earth
/Гугъл Ърт/ са показани сателитни изображения на района на процесния имот от 2008г. и
2025г.- Приложения №№11-1 и 11-2. Според вещото лице от всички показани изображения е
видно, че процесният имот е представлявал и е ползван като дворно място в границите на
селищно образувание - махала „Богданци“ на село Бучино общ. Благоевград.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че съгласно КВС, имот с № 343 по КВС е
извън контура на имот с № 627, с който е определен контура на махала „Богданци“ като
махала, или селищно образование извън строителната граница на населеното място. Според
него в конкретния случай за махала „Богданци“ е явно и е видно, че този контур на имот с №
627, на Приложение № 3, не включва всички застроени имоти или дворни места, в махала
„Богданци“. Или контура на махала „Богданци“ по КВС, счита че не е определен коректно и
точно. Пояснява в съдсебно заседание, че на приложение № 11.2, си личат двете постройки,
едната от които е на ищеца по делото и границата минава между двете изгорели постройки,
като между двете изгорели постройки има и ограда. От частта на изгорялата сграда, на
запад, няма ограда, но има жив плет. Откъм източната страна и част от южната страна има
ограда, в останалата част от южната част има жив плет. В северната и западната част на
процесния имот няма огради, по никакъв начин имотът не е ограничен. Процесният имот
фактически е ползван със съседните имоти с № 81.2 и с имот с № 509.7, като един общ, но в
кадастралната карта е разделен на три. Бившият имот с № 343, той е заличен и необяснимо
защо една част от него е дадена към имот с № 344 и е образуван този имот с № 2, и 500 кв.м.
са останали за четири, а пък преди това пък са отделили, като се вижда че тази граница
минава през сградата.
В допълнителното си заключение, вещото лице С. след допълнително направените
справки в информационната система КАИС на АГКК и географските услуги на Гугъл,
представя становище относно установеното фактическо състояние на процесния имот по
сателитните заснемания през периода 2005г. - 2024г.: Най-ранното заснемане на района,
даващо информация за състоянието на имота е от 2005г. /Приложение №1 към ДСТЕ/ Видно
от Приложението, имотът е част от територия, засадена с трайни насаждения - овощни
дървета. През периода 2005г.-2008г.-2011г.-2014г. /Приложения №№2, 3 и 4/, състоянието на
имота е сравнително непроменено, с изключение на по-малката гъстота на трайните
насаждения. Поради остаряване или други природни фактори, трайните насаждения през
14
периода 2014г. -2019г. намаляват и на тяхно място са засадени нови през 2019-2021 г.
/Приложения №№5, 6 и 9 към ДСТЕ/ Видно от Приложения №№6 и 7, през периода от
25.06.2021 г до 31.10.2021 г. вследствие възникнал пожар, сградата в източния край на имота
е изгоряла. Заб.: Посоченото в предходното съдебно заседание от вещото лице време на
пожар в процесния имот 2012-2013г. е неточно. Причинените щети от пожара са ограничени
и са основно в обхвата на засегнатата сграда. /Приложения №№7 и 8 към ДСТЕ/. От
информационната система на АГКК - Геокартфонд, са получени данни относно наличието
на Едромащабна топографска карта /ЕТК/ за района на процесния имот. ЕТК са изработени в
различни координатни системи и различни мащаби. Най-актуална и достоверна информация
за района на процесния имот се съдържа в картен лист К-9-43-(189) от ЕТК в КС - 1970г. и
М :5000. Картният лист е съставен от ПО „Геопланпроект“ през 1970г. по карти от 1962 и
1963год. На Приложение №10 към ДСТЕ е показана извадка от картата в обхвата на
процесния имот. От извадката е видно: - дворните места са ограничени с плътна,
непрекъсната линия и включват две жилищни и три стопански сгради; - с прекъсната
/пунктирана/ линия, условен знак за „път“, и точкова линия е ограничена територия с
предназначение „пасище, гора“; - процесният имот с идентификатор 07168.81.4 по
кадастрална карта попада в обхвата на територията означена като „пасище, гора“ по ЕТК;
На Приложение №11 към ДСТЕ са показани съвместени данни от ЕТК и Кадастралната
карта в обхват махала „Богданци“. От Приложение №1 към ДСТЕ се установява, че през
2005г. в границите на процесния имот са налични трайни насаждения /овощна градина/.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентни, пълни и
отговарящи на всички въпроси.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. При така наведеното в
обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото- спорното
материално право е правото на собственика да иска установяване правото на собственост
върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен.
Съображенията за това за следните:
За да бъде уважен предявени иск с правно основание чл. 124 ГПК, следва да бъдат
налице елементите от фактическия състав на придобивната давност: упражняване на
владение, което да носи всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно,
да е упражнявано непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както
и да бъде налице намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е
манифестирано по начин, годен да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен
случай липсва упражняване на фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва
да се приеме, че фактическата власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато
следва да бъде упражнявана върху собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имотите и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесните имоти за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС.
По делото се установи от показанията на тримата свидетели, водени от ищеца, че
процесният имот е обработван и ползван от родителите на ищеца, а след тяхнята смърт от
него още от 1979 г. като общ, заедно с два други имота. Същото се установява и от
експертните заключения на вещото лице.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира като основани на лични впечатления, както и подкрепени от експертните
заключения, че процесният имот се е обработвал от бащата и майката на ищеца още от
1979г., като са го засаждали с марули, отглеждали са животни, засадили са овощни дръвчета,
15
в същият имало и селскостопанска сграда, която впоследствие изгоряла /същото се
потвърждава и от заключението на вещото лице/, като същата ползвали за поставяне на
инвентар и сено. От показанията се установи, че само родителите на ищеца, а след това
самия той са ползвали процесния недвижим имот, заедно с два други като общ и същите не
са отнемани от тяхното владение. От показанията на свидетелите се установи, че още от
1979-1980г. до настоящия момент процесният имот се владее от родителите на ищеца, а след
това от него.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са основани на лични впечатления,
като същите относно обработването и владението на имота, заедно с други два се подкрепя и
от изготвената и приета съдебно-техническа експертиза, от която също се установява, че в
имотите има и сгради, като една от тях е изгоряла, в каквато насока са и показанията на
свидетелите.
Предвид така събраните по делото гласни доказателства и установените въз основа на
тях обстоятелства съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен начин в настоящето
производство, че за периода от 1979 год. до смъртта на родителите на ищеца процесният
недвижим имот е владян от тях, а след това без прекъсване и до настоящия момент се владее
от ищеца, чието владение е било явно, несъмнено и непрекъснато владение и с намерението
да ги свои.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността
/отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно
/да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на собственост на основание
давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за
факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съгласно чл. 82 от ЗС
владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на
праводателя му. За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва
да съществува правоприемство - частно или общо, а при общото правоприемство владението
може да бъде само еднородно. От съотнасянето на горното към установената по делото
фактическа обстановка следва извод за доказване предпоставките на установено владение на
имота от страна на ищеца и баща му, т.е. и на присъединеното владение, на което се
позовава ищеца за срок по – голям от 10 години. Съгласно тълкувателната практика на ВКС
позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните й последици,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Приема се, че владелецът става
собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но
при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е
позовал на давността, т.е че придобивната давност не се прилага служебно от съда, а
позоваването на нея може да стане и извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален
акт по обстоятелствена проверка, т.е. тя не може да се разглежда само като процесуално
средство за защита на материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на
давността на практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 ЗС, тъй като не само, когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради
това не е придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не
е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи
същия резултат.
16
При извод на съда за доказване от страна на ищеца на осъществяваното от него и
наследодателя му владение на процесния имот в изискуемия от закона срок, даващ му право
да се позове на придобиване по давност на имота, съдът следва да установи налице ли са
законови пречки за придобиване на процесния имот по давност.
В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна-Община
Благоевград за пречки за придобиване на имота по давност.
Правният интерес от предявения положителен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищеца, че е собственик на посочения имот и че неговите права се оспорват
от ответника, който твърди, че същия е частна общинска собственост.
Няма съставени актове за държавна или общинска собственост.
Ответника Община Благоевград, оспорва правото на собственост на ищеца, като
твърди, че процесният имот не могат да бъдат придобити по давност, тъй като е придобила
собствеността на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за
общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, или алтернативно на основание чл. 2,
ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5
от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, като навежда доводи и че имотът е бил държавен по
силата на чл.6 /отм./ от ЗС, след което е преминал в собственост на общината.
В тежест на ответника по исковете е да установи откога и на какво основание /чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна
общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.
Установи се действително от представените по делото доказателства и експертното
заключение, че имотът попада в район, в който има одобрена КВС и че с Протоколно
решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, са определени имотите
по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение № 1, под номер 175 е посочен имот 000343 от
землището на с. Бучино с отразена площ 1.409 дка, НТП „нива“, начин на възстановяване
СРГ . Това протоколно решение е одобрено със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 год. на
Директора на АД „Земеделие“ Благоевград и имотите по Приложение № 1. Неоснователно в
тази връзка е оспорването от ищеца, че посоченото приложение не следва да бъде
кредитирано, доколкото видно е, че същото е неразделна част от решението.
Ответника Община Благоевград, оспорва правото на собственост на ищеца, като
твърди, че процесният имот не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като е бил
земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и на основание чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19 от ЗСПЗЗ е частна общинска собственост.
В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание /чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна
общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна общинска собственост.
Такова доказване обаче не беше реализирано.
За правилното решение по делото, съдът намира, че съществен е въпроса за характера
и статута на процесния недвижим имот. Въз основа на съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателства и най- вече въз основа на заключението на експерта по
приетата СТЕ, съдът намира за безспорно доказано, че се касае за недвижим имот в
неурбанизирана територия/махала Богданска/, като част от населено място- с. Бучино, за
която не е бил одобряван преди образуването на ТКЗС кадастрален и регулационен план,
поради което същата имала статут на земеделска земя, въпреки че по съществото си имотите
в тази част на населеното място са дворищни места, в които е имало изградени стопански
постройки, които са били заградени от техните собственици и обработвани като земя лична
собственост за земеделски нужди и за отглеждане на животни. За определяне на характера
на земята като земеделска законът взема за критерий предназначението на земята, а не
17
начина на нейното ползване. /Р-е № 212 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 85/2010 г., ВКС, II г. о. /.
По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място,
съдебната практика /Решение № 100 от 23.07.10 г. по гр. д. № 3426/08 г. IV г. о.; Решение №
249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/10 г. I г. о. и др. / приема, че не всички земи, които се
намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива
земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални
граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност,
вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и същите не са одържавени. / Решение №
145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК/. В случая се установи, че
процесния имот, ползван общо заедно с други два имота, представлява неурбанизиран имот,
в които е имало и има сгради. В тази връзка съдът намира, че е основателно възражението на
ищеца, че същият няма данни да е пасище. Действително имотът по КК е с начин на трайно
ползване „пасище“ и те са публична държавна собственост по силата на закона. Публичният
характер на собствеността, установен в чл. 25 от ЗСПЗЗ, проявява защитната си функция
чрез нормите на Закона за общинската собственост, които определят статута на публичната
общинска собственост – в чл. 7, ал. 2 от ЗОС се съдържа изрична забрана за отчуждаване на
имотите - публична общинска собственост и прехвърлянето им в собственост на трети лица,
а в чл. 7, ал. 1 – за придобиването им по давност в редакцията след 09.11.1999г. По силата на
закона (еx lege) имотите – общинска собственост с начин на трайно ползване „пасища, мери”
придобиват характер на публична общинска собственост от 13.02.2007 г. Но в конкретния
случай имотът не се доказа да е имал предназначението за пасище, в него видно от
едромащабната топографска карта -винаги е имало сгради и бил дворно място, при което в
случая съдът не приема, че се касае за земеделска земя, какъвто е според трайното си
предназначение, което е уредено като част от съдържанието на основните кадастрални данни
за поземления имот (чл. 27, ал. 1 ЗКИР), които се обхващат от презумпцията за вярност на
кадастралната карта и регистри. Тази презумпция съдът намира за оборена в случая,
доколкото вещото лице установява т.нар. контактна зона, която представлява застъпвания
или разминавания на поземлени имоти. при съвместяването (обединяването) на карти,
планове и друга документация, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ и отменените
ЗЕКНРБ и ЗТСУ, както и на данните, набрани чрез геодезически, фотограметрични и други
измервания и изчисления около строителните граници на населените места. Това
разминаване и/или застъпване дори да не е отстранено по реда на ЗКИР не е пречка за
придобиване на имота по давност. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии
по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би
обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва
да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
На първо място относно твърденията на ответника за наличието на пречки да бъде
придобита по давност процесния имот, тъй като по силата на закона като част от общински
поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е собственост на общината.
Съгласно разпоредбата на Чл. 3 от ЗСПЗЗ: Земеделските земи могат да бъдат
собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица. Съгласно чл.
19 от ЗСПЗЗ: Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
18
възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост; Определянето на имотите общинска собственост се
извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която
участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните
ловни стопанства. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се
посочва и протоколното решение на комисията.
За да се касае до имот, който попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ следва да
се докаже от ответната страна, че се касае до имот, който е включван в ТКЗС или е отнеман
фактически и не е възстановен.
По делото не са представени писмени доказателства имотът, за който ищецът
претендира придобиване по давност да е внасян в ТКЗС, както и липсват данни да е бил
заявяван за възстановяване от наследодател на ищеца или от неговите наследници пред
ОСЗ-Благоевград, за да бъде възстановен по установения в ЗСПЗЗ административен ред с
решение от общинската служба.
И вещото лице сочи, че няма данни имотът да е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други
подобни организации, нито е заявяван за възстановяване.
Внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. съгласно ЗСПЗЗ се установява с
писмени доказателства, каквито липсват по делото. Дори и да се приеме, че процесните
имоти са представлявали ниви към този момент, т.е. земеделска земя, то с Р №
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. I гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 I гр.о., Р
№ 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС I гр.о се приема, че могат да бъдат
придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото
владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници,
респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива
земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По делото липсват каквито и да е категорични
доказателства, че имота е внасян в ТКЗС/АПК.
На следващо място налице е многобройна и безспорно установена практика на ВКС
за това, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази
насока са постановените Определение № 545 от 3.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 3443/2018г., I
г.о., ГК,; Решение № 145 от 16.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 2412/2016г., II г.о., ГК,; Решение
№ 79 от 10.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 612/2012г., I г.о., ГК,; Решение № 197 от 10.05.2011г.
на ВКС по гр. д. № 430/2010г., I г. о., ГК,; Решение № 798 от 16.11.2010г. на ВКС по гр. д. №
3303/2008г., I г. о., ГК,; Решение № 380 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 110/2009г., I г. о.,
ГК,; Решение № 341 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 4723/2008г., IV г.о., ГК,; Решение №
100 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 3426/2008г., IV г.о., ГК,; Решение № 427 от
21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II г.о., ГК, и Решение № 942 от 24.02.2009г. на
ВКС по гр. д. № 2967/2008г., IV г.о., ГК. В цитираните актове се приема, че не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Това се налага от целта на закона:
да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост
по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗСГ (отм.); , не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В
този смисъл разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими и по отношение на дворно място,
19
изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е
включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на
собственика./вж в този смисъл Решение по чл. 290 ГПК № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по
гр. дело № 1432/2009 г., І г.о.; Решение по чл. 290 ГПК № 197 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 430/2010 г., І г.о., Решение по чл. 290 ГПК № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3255/2008 г., ІІ г.о. и др./. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал.1 от
ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата,
които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят
претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. Дали е налице
отнемане на даден имот, а оттам- и основание за включването му в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.
Следва да се отбележи, че тълкуването на ответника на цитираното от него Определение №
503/11.06.2010г. по гр.д. № 47/2010г. на ВКС I г.о. е некоректно, като именно от посоченото
решение е ясно, че за да подлеже на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е необходимо и
достатъчно имотът да е имал земеделски характер и или да е внесен в ТКЗС или да е
обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма
приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на
правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а
именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване
по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван- например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян от бившите си
собственици в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам- и
основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на
фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в
реалните му граници никога не е губена, включително в случаите когато имота съставлява
неурбанизирана територия, в рамките на селищен район/махала Богданска /.
С оглед на тази фактическа обстановка настоящият състав намира за недоказано по
делото, че процесния недвижим имот е бил одържавен и включен в блок на ТКЗС, като по
отношение на него са неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като се касае за
неурбанизиран имот, за който не се установява от доказателствата по делото да е включен в
ТКЗС или фактически да е отнет от неговите собственици от преди образуането на ТКЗС,
след надлежно обезщетяване на собственика.
Обстоятелството, че имотът фигурира в протокол, относно земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ
не е достатъчно, за да се приеме, че е бил включен в ТКЗС и е подлежал на възстановяване
по реда на реституционните закони. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат
само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове. Предвид изложеното съдът намира, че не са били налице основания за
включване на имота в ОПФ.
Следва да се посочи, че според Решение № 21/4.02.2011г. по гр. д. № 1327/2009г. на
ВКС, ІІ г. о., ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост по причина, че попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В цитирания смисъл е
20
и решение № 145/16.11.2016 г. по гр. д. № 2412/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. От събраните
доказателства по настоящото дело не се представиха никакви доказателства за това, че
имота е бил включен в ТКЗС и в този смисъл същият не се доказа че подлежи на
възстановяване по специалния предвиден в ЗСПЗЗ административен ред за това.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът по делото не ангажира
никакви доказателства, от които да следва извод, че имотът е внесен в блок на ТКЗС и
съответно е останал незаявен за възстановяване. Тъй като в случая по делото не се доказа
имотът да е внасян в ТКЗС или АПК, а напротив - този факт е опроверган с категоричност от
събраните по делото доказателства, то същият не би могло да бъде придобит от общината на
основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, респ. не е имот, общинска собственост по отношение на който
да е действала в исковия период забрана за придобиване по давност.
Относно твърденията на ответника за това, че имотът е бил държавен. Няма каквито
и да било основания да се приеме посочената теза. Съгласно чл.6 от ЗС в първоначалната му
редакция /ДВ бр. 92/1951г. държавата става собственик на имотите, които придобива по
силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Същевременно
според чл. 5 от ЗДИ /отм./ правото на собственост върху държавните недвижими имоти се
установява с удостоверения, издадени въз основа на актоните книги на недвижимите имоти.
Съответна е разпоредбата на чл. 19 ЗСв първоначалната редакция на закона. Събраните по
настоящото дело доказателства не установяват по категоричен начин, че имотът е бил
безстопанствен и като такъв е придобит от държавата, респ. след това да е преминал в
собственост на Олщината. Няма данни държавата да се е позовала на свои права върху
имота и да е съставила актове за констатиране на тези права по предвидения в закона ред.
Нещо повече, твърдението на ответника, че процесните имоти са внасяни в ТКЗС/АПК
изключва приложението на придобивния фактически състав на чл. 6, ал.2 от ЗОС тъй като
сочи наличието на собственост по отношение на тях от трето лице. Още повече, че
включването на процесния имот в КВС е признание от страна на Държавата, че същия е бил
частна собственост преди обобществяването на земеделската зцемя. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че от гласните доказателства събрани по настоящето дело се
установи и доказа, че тези имоти са владяни от родителите на ищеца, а след това от него,
което също изключва посочения фактически състав. Няма данни и доказателства по делото
имотите да са придобити на каквото и да е основание от държавата, нито същите да са били
частна държавна собственост
На следващо място относно поддържаното твърдение, че имотите са общински при
хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, въведено като възражение от ответната страна,
съставляващо пречка за придобиването им по давност, предвид установения с §1 от ЗИД на
ЗС мораториум, то в тежест на тази страна - Община Благоевград е да докаже тези свои
права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за придобиване на
собствеността върху имотите по давност. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти,
които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но
не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването правото
на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.
Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е
реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи,
както и че не е държавен.
За да се касае до имот, който попада в приложното поле на посочената разпоредба
следва да се докаже от ответната страна, че се касае до имот, който е включван в ТКЗС е не е
възстановен.
21
Характерът на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и
/кумулативно/: не се намират в границите на населени места и селищни образувания,
определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в
горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия,
почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Разпоредбата на
чл. 2 ЗСПЗЗ се намира в глава първа "Общи положения" и определя качеството земеделски
земи занапред- от влизане на закона в сила. Тя е относима към настоящия статут на тези
имоти, без да има пряко отношение към възстановяването на правата на собствениците към
притежаваните от тях при образуване на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации
земи. На земеделската реституция, включително на пречките за възстановяване
собствеността върху земеделските земи са посветени специалните разпоредби, съдържащи
предпоставките при наличие на които органът на поземлената собственост преценява дали
даден имот е бил земеделска земя към момента на колективизацията на земята и дали е
запазил този си статут и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи на
реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. от
местонахождението и статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната
хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва
земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в
отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. 4
ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. и чл. 9 от
Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните
земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете
на техните семейства; земята, която те стопанисват с други сънаследници или
съсобственици; земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била
изключена от строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по
установения за това ред. Реституцията по чл. 10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените по
отменения чл. 12 от ЗСПЗЗ земеделски земи /ал. 2/; безвъзмездно отстъпените от гражданите
на ТКЗС или на държавата земи /ал. 3/; неправомерно отнетите земеделски земи /ал. 4/;
безвъзмездно включените в държавния горски фонд земеделски земи /ал. 5/; дворните места,
стопанисвани като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в
заличени или изоставени населени места /ал. 6/; земеделските земи, включени в границите
на урбанизираните територии /населени места/, освен законно застроените /ал. 7/;
отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост /З. / земеделски земи /ал. 8/;
земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в земеделски земи /ал. 9/;
увредените земеделски земи /ал. 10/; земите, с които са оземлени лицата по Закона за
трудовата поземлена собственост /ал. 11/; включените в стопанските дворове земи, които не
са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради /ал. 12/; продадените или
предоставени на трети лица от селскостопанските организации или други държавни или
общински органи земи /чл. 13 и земите, отнети от собствениците по законите и други
нормативни актове, изброени в ал. 14.
Следователно, за да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно
земята да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието
на поне една от хипотезите по чл. 14, ал. 1-14 ЗСПЗЗ. /Решение № 338 от 28.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 27/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев/ В
настоящия казус процесния имот не е бил включван в блоковете на ТКЗС, не е бил имот
включен в регулационни план на селището и безспорно се установява, че е бил владян и
22
ползван непрекъснато, безспорно и явно от родителите на ищеца, след това от него, като
няма данни същият да е бил отнеман на собствениците, отчуждаван или включван в
стопански двор на селището, не е бил част от горските територии и не е отчуждаван по реда
на специалните закони, както и не е бил отдаван за частно ползване за земеделски нужди на
други трети лица.
Както се посочи, в приложното поле на чл. 25 ЗСПЗЗ се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при
условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ.
В настоящия случай ответникът не доказа наличието на визираните от него пречки за
придобиване на собствеността, тъй като по делото се установи, че процесния недвижим
имот не представлява нито земеделска земя, подлежаща, но неязвена за възстановяване,
нито земя, предоставени за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, които да не са закупени
от ползвателите им. Липсват каквито и да било данни процесния имот да е предоставян за
ползване с актове по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Тъй като в случая по делото не се доказа имотът да е внасян в ТКЗС или АПК, то
същият не би могло да бъде придобит от общината на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, респ.
не е имот, общинска собственост по отношение на който да е действала в исковия период
забрана за придобиване по давност.
Тъй като по делото не се установи и доказа процесният имот да е бил държавна или
общинска собственост, то по отношение на него не намират приложение предвидените в
закона забрани за придобиването му по давност. Възражението на ответника за наличие на
мораториум относно придобиване на собствеността върху държавни и/или общински имоти
е неоснователно именно поради това, че този мораториум е обусловен от наличието на право
на собственост на държавата или на общината, а в настоящето производство не бе
установено и доказано процесният имот да е станал общинска собственост на наведените
придобивни основания, поради което и посочената забрана не намира приложение по
отношение на него.
За пълнота, съдът намира за нужно да отбележи и следното. Твърденията, изложени
от ищеца, че имотът не е бил част от кооперативното земеделие и одържавен, както и
непосочването на бивш собственик би могло да се приеме, че са индиция, че към момента на
установяване на фактическа власт от родителите на ищеца, имотът е бил държавна
собственост на основание чл. 6 ЗС /ред., действала от 17.12.1951г./ и към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./. /Въпреки, че по-горе се посочи, че държавата не се е
позовала на тези си права/. Не са наведени твърдения и липсват доказателства
собствеността преди това да е принадлежала на физическо или юридическо лице. С оглед на
това би могло да се приеме, че към момента на влизане в сила на Конституцията на
РБългария от 1991 г., ЗМСМА, процесния имот е със статут на държавна, респ. общинска
собственост. При липса на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността при изложените по-горе съображения, че няма предназначението на пасище,
следва, че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996г. е със статут на общинска
частна собственост.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва
да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР
ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил
23
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
От тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и
разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017
г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да
се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. за
периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на
Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект.
Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за
придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода 1996
г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване
на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен.
При данните по делото, ищецът е придобил правото на собственост по отношение на
процесния имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В този смисъл,
общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да
противопостави на ищеца свои права за имота. Съгласно ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. на
ОСГК на ВКС до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски, както следва – 50, 00 лв.
държавна такса, 5, 00 лв.-съдебно удостоверение, 1300, 00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 150,00 лв.заплатено адвокатско възнаграждение за четвърто открито
съдебно заседание или общо сумата от 1505, 00 лв. От страна на процесуалния представител
на ответника е сторено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
24
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че сС оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 1450. 00 лв. За четири съдебни заседания, което съдът счита, че не е прекомерно. В
тази връзка съдът съобрази извършените действия от процесуалния представител на ищеца,
броя на съдебните заседания, както и обстоятелството, че процесните искове се отличават с
фактическа и правна сложност. Предвид изложеното съдът намира стореното възражение за
неоснователно.
С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1505, 00 лв. /хиляда петстотин и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на
Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес гр. Благоевград, пл. “Георги Измирлиев” №1,
представлява от Кмета на Община Благоевград М. Б., че А. К. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 07168.81.4, с адрес: с. Бучино, махала Богданци, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, площ 500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: пасище, при съседи: 07168.509.1, 07168.81.334; 07168.509.6; 07168.509.7;
07168.81.2.
ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес гр. Благоевград, пл. “Георги
Измирлиев” №1, представлява от Кмета на Община Благоевград М. Б. да заплати на А. К.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бсумата от 1505, 00 лв. /хиляда петстотин и пет
лева/, представляваща сторени по делото разноски .
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд
Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25