РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2290
гр. Пловдив, 11 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2568
по описа за 2018 год. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
По делото е постъпила молба вх. №
18963/21.10.2019г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, от И.С.З.,
подадена чрез процесуалните му представители адвокат Г.Ч. и адвокат С.Л., с
искане за изменение на Решение № 1912/11.10.2019 г., постановено по адм.дело № 2568 по описа за 2018 г. на съда, в частта, с
която са присъдени разноски в полза на
жалбоподателя, като НЗОК бъде осъдена да заплати:
- на И.С.З. сумата от 530.80 лева разноски по
делото и
- на адв. Г.В.Ч. сумата
от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 8 ал. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е и молба с вх.№19496/28.10.2019г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив,от юрисконсулт К.А.– процесуален
представител на НЗОК, с искане за изменение на Решение № 1912/11.10.2019 г.,
постановено по адм.дело № 2568 по описа за 2018 г. на
съда, в частта, с която са присъдени
разноски в полза на жалбоподателя – депозит за вещо лице по допуснатата
СМЕ в размер на 520,80 лв. Твърди се, че действителния размер на
възнаграждението на вещото лице е 260,00 лв., в какъвто смисъл е представен
списък на разноските от жалбоподателя, а не присъдената от съда сума от 520,80
лв.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Молбата от И.С.З., подадена чрез процесуалните му
представители адвокат Г.Ч. и адвокат С.Л.
е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и от
процесуално легитимирано лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 1912/11.10.2019 г., постановено по адм.дело № 2568 по описа за 2018 г. на съда е осъдена
Националната здравно-осигурителна каса – София да заплати на И.С.З., ЕГН **********,***,
сумата от 1030.80 лв., разноски по делото представляващи 10.00 лв. ДТ,
520.80 лв. депозит за вещо лице и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение на
основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
Безплатното представителство на материално
затруднено лице в съдебното административно производство е регламентирано в
нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, според които:
„(1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
2. материално затруднени лица
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати."
Както се установява от текста на цитираните разпоредби,
при безплатно процесуално представителство, адвокатът (а не клиентът му) има
право на присъждане на адвокатско възнаграждение.
Поради това, при уважаване на претенция за осъждане
на насрещната страна за заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство в процеса, в съдебния акт дължимото адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено на адвоката.
В случая, в отклонение от регламента на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в диспозитива на
решението, съдът е посочил, че се присъждат съдебни разноски само общо, без да
разграничи заплатените държавни такси и депозити за вещо лице (които са дължими
на жалбоподателя) от адвокатското възнаграждение (което по силата на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата е дължимо на адвоката).
Поради изложеното и, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, решението на Административен съд - Пловдив
следва да бъде изменено в частта за разноските, като, в съответствие с чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, НЗОК бъде осъдена да заплати:
-на И.С.З. сумата от 530.80 лева разноски по делото
и
- на адв. Г.В.Ч. сумата
от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 8 ал. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Молбата от юрисконсулт К.А.– процесуален
представител на НЗОК е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
144 АПК и от процесуално легитимирано лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Действително първоначално определеният депозит за
вещото лице, е в размер на 200 лева., което се установява от протокола от открито заседание
от 18.01.2019 г. Първоначалният депозит е внесен от З. на 23.01.2019 г., за което по делото е
представен платежен документ / л. 167 и л. 168 от делото/.
С протоколно определение в открито съдебно заседание
от 18.09.2019 г. З. е задължен да внесе допълнително сумата от 60 лева, тъй
като в същото заседание съдът е завишил размера на първоначалния депозит. З. е внесъл тази сума на 10.10.2019 г., за което по делото е приложен удостоверителен
документ от същата дата.
Вещото лице, чието заключение е прието по делото е
подало искане за завишаване на определения депозит с още 260,80 лева, съгласно
представена от него справка за обема на действително извършената работа по
делото. Искането е уважено от съда и с разпореждане от 18.09.2019 г., при
условията на закрито заседание, съдът е приел, че общо дължимото на експерта
възнаграждение по изслушаната експертиза е в размер на 520,80 лева, и поради
това е задължил З. да внесе още 260.80
лева допълнителен депозит. З. е изпълнил
разпореждането на съда и на 24.09.2019 г. е внесъл определения допълнителен
депозит, за което по делото е представен удостоверителен документ.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, страната има право
на заплащане на направените от нея съдебни разноски. В случая, още в жалбата до
съда е формулирана изрична претенция за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените в производството разноски. С това, жалбоподателят е упражнил своето
право, регламентирано в чл. 143, ал. 1 от АПК и на присъждане в негова полза
подлежат всички направени от него разноски, чието заплащане е удостоверено със
съответни документи по делото.
Поради това, противно на твърдяното от НЗОК, в
случая действителният депозит за вещо лице, определен от Административния съд и
внесен от жалбоподателя е в размер на
520,80 лева.
Неоснователно е оплакването на НЗОК, че на страната
подлежи на присъждане само депозит в размера, посочен в представения от
страната списък на разноските.
Съгласно задължителните указания по тълкуване на
закона, дадени в т. 2 от мотивите на TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС (TP № 6/2012), правните
последици от непредставяне, на списък на разноските по чл. 80 от ГПК се
изчерпват с невъзможността на страната, която не е представила в срок списъка
на разноски, да поиска изменение на постановеното решение в частта за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК (приложима в случая по силата на
препращащата норма на чл. 144 от АПК).
Според посочената точка от мотивите на TP № 6/2012:
„Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя
на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството
по изменение на решението в частта му за разноските. ".
Имайки предвид визираните задължителни указания по
тълкуване на чл. 80 и чл. 248 от ГПК, които норми са приложими в случая по
силата на чл. 144 от АПК, следва да се приеме, че неточното отразяване в
своевременно представения списък на разноските на действителния размер на
заплатения от страната депозит за вещо лице, при формулирана изрична претенция
за присъждане на заплатения депозит като разноски, не е основание за отхвърляне
на искането на страната за присъждане на пълния заплатен от нея депозит.
Нещо повече,
в случая З. не би могъл да понася негативни последици от неотразяване на пълния
размер на заплатеното от него възнаграждение за вещо лице. Той своевременно, в
срока по чл. 80 от ГПК, е депозирал списък на разноските, като в него е изброил
всички направени до този момент съдебни разходи. След даване ход по същество на
делото, при условията на закрито заседание, съдът се е произнесъл по
направеното искане на вещото лице за завишаване на определения му допълнителен
депозит, уведомил е жалбоподателя за това и З. добросъвестно е внесъл
определената сума допълнително.
В случая е очевидно, че жалбоподателят по обективни причини не е могъл да впише
допълнително определения депозит от 260,80 лв. в списъка на разноски, тъй като
той е бил задължен за внасянето му едва след изтичане на срока за представяне
на списък на разноските. Предвид гореизложеното искането на НЗОК е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3
във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ
състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 1912/11.10.2019 г.,
постановено по адм.дело № 2568 по описа за 2018 г. на
Административен съд - Пловдив, в частта, с която са присъдени разноски в полза на жалбоподателя, КАКТО
СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Националната здравно-осигурителна каса – София да заплати
на И.С.З., ЕГН **********,***, сумата
от 530.80 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА Националната здравно-осигурителна каса – София да заплати
на адвокат Г.В.Ч. сумата от
500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 8 ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано
в молба с вх.№19496/28.10.2019г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, от
юрисконсулт К.А.– процесуален представител на НЗОК за изменение на Решение №
1912/11.10.2019 г., постановено по адм.дело № 2568 по
описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която са
присъдени разноски в полза на
жалбоподателя – депозит за вещо лице по допуснатата СМЕ в размер на 520,80 лв.
Определението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: