РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Велико Търново, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110100997 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове в приложното поле на чл. 405, ал.1, чл.409 от КЗ/ чл.86, ал.1 от ЗЗД/
Ищцата З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново чрез пълномощника си адвокат
Д. С. от ВТАК, твърди в исковата молба , че на 26.12.2023 г. при пътно- транспортно
произшествие , причинено от друг водач , собственият й лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Айго“, с рег.№ **** е получил увреждания до състояние на пълна негодност да бъде повече
използван по предназначение / хипотеза на тотална щета /. Автомобилът е бил предмет на
имуществена застраховка „ Каско+“ при ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Витоша“ № 89 Б по силата
на сключен договор, оформен със застрахователна полица № 440123041003238/21.04.2023 г. за
срок от 12 месеца.
Уведомила е застрахователя и по случая е заведена преписка "Щета"
№44010412335818/28.12.2023 г. , извършен е оглед и в резултат на изготвения опис- заключение й
е изплатено по банков път на 30.01.2024 г. обезщетение в размер на 10 800 лева.
Поради несъгласието й с този размер като несъответен на действителната стойност на вредата,
възлизаща на 14 300 лева , образувана след приспадане от застрахователната стойност на
автомобила от 15 000 лева, сумата от 700 лева, явяваща се получената цена от предаването му за
скрап, възразила и поискала от застрахователя да й доплати още 3500 лева обезщетение, но
плащане не последвало с обяснението/ писмо, изх.№ 0-92-3478/29.02.2024 г./ , че изплатеното е
определено съгласно общите му условия.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 3500 лева, представляваща остатъка от пълния размер на
дължимото обезщетение за имуществени вреди , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 75,08 лева , считано от 30.01.2024 г. до датата на подаване на исковата
молба и до окончателното погасяване на главното парично задължение , както и направените
1
разноски по производството.
В с.з. пълномощникът й поддържа исковете с доводи изложени устно и в писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. К. оспорва предявения
главен иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения изплатеното
обезщетение да съответства изцяло на действителната стойност на вредата , определено в
условията на „тотална загуба“ при спазване на нормативната уредба, като за определянето на
действителната стойност на автомобила - 14 4000 лева са съобразени процента на остатъчната му
стойност за срока на експлоатация и след намаляване със стойността на увредите , установени
при огледа му е приспадната стойността на запазените части , които могат да се продадат на
вторичния пазар- 3600 лева.
Съдът, след като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения са безспорни и установени по смисъла на чл.154,
ал.1 от ГПК, факти с представените и описани в нея писмени доказателства и показанията на
свидетеля Пламен Червенков.
Страните спорят относно каква е действителната стойност на претърпените от ищцата и
подлежащи на обезщетяване имуществени вреди във вид на пълна загуба на застрахования лек
автомобил / в случая безспорно е налице явлението тотална щета, т.е. такава, когато стойността
на разходите за необходимия ремонт на моторното превозно средство надхвърлят 70 на сто от
действителната му стойност - чл.390, ал.2 от КЗ и затова независимо че е възможно от
техническо конструктивно гледище да бъде възстановен и използван по предназначение
автомобила, то това възстановяване от финансова гледна точка би било напълно нецелесъобразно
, тъй-като със същите похарчени за целта пари би могло да се закупи друг еднакъв автомобил или
подобен с такива или с по-добри качествени характеристики /.
Приложими за определянето й са основните правила на чл.386, ал.1, ал.2, чл.390, ал.2 , чл. 400,
ал.1 и ал.3 , чл.394 от КЗ, вр. с т.12.3.1 на Общите условия на застрахователя за този вид
застраховка.
Тя / размерът на действително претърпяната и подлежаща на поправяне вреда/ би трябвало да
бъде онази парична стойност, която без да превишава размера на посочената в полицата
застрахователна сума и действителната застрахователна, т.е. пазарна, стойност на увредения
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие / чл. 386, ал.1, чл.400, ал.1,
ал.3 от КЗ/, включва сумата на разликата , получена след приспадане от пазарната му стойност,
на ползите, които е извлякъл или е могъл да извлече собственикът / застрахованото лице от
продажбата на неговите остатъчни , запазени и годни за повторна употреба елементи/ части,
включително и получената цена от предаването му за скрап/ до този начин на определянето й
водят резултатите от систематичния тълкувателен прочит на нормите на чл.386, ал.2, чл.390, ал.2
от КЗ, вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД/.
Съдът на основата на приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на
съдебно оценъчна- автотехническа експертиза на вещото лице Н. Й. А. с важното поправително
уточнение, направено в съдебно заседание / съобразено с обстоятелството , че въпросното моторно
превозно средство е имало автоматична скоростна кутия, което при първоначалната оценка не е
било взето под внимание /, приема , че действителната стойност на вредата в резултат на пълната
загуба на застрахования лек автомобил към момента на събитието е в размер на 14 855 лева .
След като от този размер се приспадне сумата на изплатеното обезщетение от 10 800 лева и
сумата от 700 лева, явяваща се получената цена от предаването за скрап на останките на
автомобила , се получава остатък от 3355 лева , който е неизплатената част от общо дължимото
обезщетение .
Следователно главният иск е основателен и подлежи на уважаване в поискания му размер от
2
3500 лева- чл. 405, ал.1, вр. с чл.394 от КЗ.
Застрахователят ответник е получил уведомление за събитието на 28.12.2023 г. Бил е
длъжен да изплати цялото обезщетение в срок от 15 работни дни, считано от представяне на всички
необходими и изискани доказателства за настъпването му или мотивирано да откаже плащането -
чл. 405, ал.1, изр.2-ро , вр. с чл.108 , ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.
Няма спор между страните , че към датата на плащането на частта от обезщетението /
30.01.2024 г./, всички необходими доказателства за определянето му са били представени и срокът
е бил изтекъл. Следователно ищцата има право на поисканото обезщетение за забава в размер на
законната лихва от същия момент насетне – чл.409 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Размерът му до
датата на подаване на исковата молба /26.03.2024 г./ , изчислен с електронен калкулатор в
Интернет, възлиза на сумата от 75,08 лева.
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 1140 лева , представляваща
направените по производството разноски/ заплатена дължима държавна такса- 190 лева , заплатено
адвокатско възнаграждение- 800 лева и разноски за вещо лице- 150 лева/ , установени с
представените писмени документи и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като е упражнила
правото си да поиска присъждането й , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал.1, чл.394 и чл.409 от Кодекса на застраховането/ чл.86,
ал.1 от ЗЗД/ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София , бул .“Витоша“ 89Б да заплати на З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от
гр.Велико Търново, ул.“ ****“ № *** 1/ сумата от 3500 / три хиляди и петстотин/ лева ,
представляваща остатък от дължимото й в изпълнение на договор за имуществена застраховка
„Каско+“, оформен със застрахователна полица № 440123041003238/21.04.2023 г. обезщетение за
поправяне на претърпени имуществени вреди във вид на загуба/ тотална щета/ на собствения й лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег.№ СВ0512НР в резултат на настъпило на
26.12.2023 г. в гр.Велико Търново събитие с характер на пътно- транспортно произшествие; 2/
сумата от 75,08 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главното парично задължение , считано от 30.01.2024 г. до 26.03.2024 г. , заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Витоша“ № 89Б да
заплати на З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново, ул.“ ***“ № ** сумата от 1140
лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3