№ 666
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600788 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от И. А. К. от гр.
Русе, ЕГН: **********- обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 61/2025г.
по описа на РУ – гр. Пордим, № 2367/2025г. по описа на РП-Плевен, чрез
процесуалния му представител адв. Н. Я. от АК-Плевен с искане за изменение
на Определение №973 от 13.10.2025г., постановено по ЧНД №1853/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо И. А. К. от гр. Русе, ЕГН: ********** - обвиняем по
досъдебно производство № ЗМ 61/2025г. по описа на РУ – гр. Пордим, №
2367/2025г. по описа на РП-Плевен.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на мярка
за неотклонение и процесуална принуда „Задържане под стража“.
Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че обвиняемият има
безупречно процесуално поведение, не е направил опити да се укрие и е
съдействал на органите на досъдебното рпоизводство. В заключение се прави
искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и
евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда по
преценка на съда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият И. А. К. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
1
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем И. А. К. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 12.04.2025г. в гр. Пордим, в съучастие,
като извършител с М. А. отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон,
марка „Айфон15", 1бр. преносим компютър с неустановена марка, 1бр. лек
автомобил „****“, peг. № ******** и парична сума в размер на 14 157лв. от
владението на А. Г. А. от с.г., с намерение противозаконно да ги присвои, като
за това употребил сила - престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен в качеството на обвиняем. Същото се извежда на база събраните до
момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по
разследването, а именно от разпитите на свидетелите А. Г. А., М. М., Т. М.,
Ц.А., Л.А., Л. К., Д. К., М. А., М. Л., А. П., В. С., П. Ш., В. К., Б. Я., И. М., Б.
А., М. А., от обясненията на обвиняемия М. А., от протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на МПС, протокол
за вземан на образци за сравнително изследване, протокол за претърсване и
изземване ведно с фотоалбум, от назначената и извършена на досъебното
производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия А. А., А. М. ,,
разпитан по реда на чл.223, ал.1 от НПК, както и от приобщените писмени
доказателства – фактури, протоколи за доброволно предаване, електронна
справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение относно участието на
обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения
квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация.
2
Неоснователни са възраженията, че не са налице достатъчно
доказателства, които да позволят изграждане на обосновано предположение.
Налице са гласни доказателства, съдържащи се в разпита на свидетеля А. М.,
както и такива, съдържащи се в разпечатките от трафичните данни.
На следващо място, правилно според настоящия съдебен състав РС-
Плевен е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в
разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на
друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:
При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния
случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното му състояние, семейното му положение, професията,
възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези
обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна
принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както
степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена
опасност на извършеното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления, свързани отново с посегателства срещу
собствеността на различни граждани, което обуславя висока степен на
обществена опасност на обвиняемия. Освен това, същата е повишена и
предвид механизма и начина на извършване на процесното деяние, а именно
по предварителен сговор и предварителен план за извършването му в
продължение на няколко дена с други лица. Налице са данни за опити за
привличане на още лица в престъпната дейност нееднократно, изводимо от
разпита на свидетеля А. М., както и за привличане към престъпната дейност
на другото привлечено към наказателна отговорност лице в настоящото
досъдебно производство. Налице са данни, че обвиняемият предсварително е
имал план да извърши престъпление против собствеността, с цел снабдяване с
парични средства, като за целта предварително се е снабдил с необходимите
средства за сломяване съпротивата на пострадалото лице, както и за скриване
на самоличността си. Предмета на посегателство също обуславя висока степен
на обществена опасност на деянието, тъй като количествената стойност на
отнетите движими вещи е висока – касае за сума в немалък размер, за няколко
други вещи на висока стойност, сред които мобилен телефон, лаптоп, както и
МПС, с което обвиняемия и неговият съучастник предварително са имали
намерение да отнемат с цел трайно установяване на фактическа власт върху
отнетото.
Възражението, релевирано в настоящата жалба, че обвиняемият е
съдействал за обективната истина е неоснователно. Същото следва да бъде
съотнесено към евентуалната индивидуализация на наказателната
отговорност на обвиняемия в едно бъдещо съдебно производство по
3
съществото на делото, но същото към настоящия момент предвид характера
на производството не обуславя наличие на основание за намаляване на
обществената опасност на дееца. От показанията на свидетеля Б. Я. се
установява, че обвиняемият заедно със своя съучастник са направили опит да
припишат извършеното на този свидетел, насочвайки по този начин
разследването в друга посока.
Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на
процесното деяние, което се отличава с особена дързост, упоритост и
незачитане на установения правов ред обуславят висока степен на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият
да извърши ново деяние.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №973 от 13.10.2025г., постановено по
ЧНД №1853/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. А. К. от гр. Русе, ЕГН:
********** - обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 61/2025г. по описа
на РУ – гр. Пордим, № 2367/2025г. по описа на РП-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4