Присъда по НОХД №2104/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 16
Дата: 29 януари 2025 г. (в сила от 27 август 2025 г.)
Съдия: Христинка Колева
Дело: 20221100202104
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христинка Колева
СъдебниСнежана Анг. Славова

заседатели:Димитър Г. Петков
при участието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Христинка Колева Наказателно дело от общ
характер № 20221100202104 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. Ц., роден на ******* в гр.София,
българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен,
неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това че, на 31.08.2018г.
около 18,30 часа в гр.София, ул.„Цар И. Асен II“ в близост до 12- то СОУ, в
качеството си на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата в държавно учреждение съгласно чл.93, т.1, б.“а“ от НК- полицейски
орган, на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Първо РУ- СДВР- МВР, със специфично
наименование „младши инспектор“, назначен със заповед № 513з-
2508/21.04.2015г. поискал и приел дар- сумата от 130,00 лева, който не му се
следва, за да не извърши действие по служба- да състави акт за установяване
на административно нарушение по ЗДвП /съгласно чл.1, т.1.4 от Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи/, за това, че
1
управляван от лицето И. Е. Г. лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“ с рег.№
*******, няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането, поради
което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение в престъпление по чл.302, т.1, пр.5, вр. чл.301, ал 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. К., роден на ******* в гр.Враца,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това че, на 31.08.2018г. в
гр.София, в сградата на 01 РУ- СДВР- МВР, като полицейски служител
/полицейски инспектор V степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна
част“ към 01 РУП при СДВР, считано от 05.06.2014г., назначен със Заповед з-
10381/31.05.2014г., спомогнал на обвиняемия Д. Н. Ц., ЕГН **********
извършил престъпление по чл.302, т.1, пр.5, вр. чл.301, ал 1 от НК, да избегне
и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е
споразумял с него преди да е извършил самото престъпление, като приел в
сградата на РПУ свидетелят И. Е. Г., провел разговор с него, като го увещавал
да не подава жалба срещу обвиняемия Ц. и му предал сумата от 130,00 лева,
приета като подкуп от обвиняемия Ц., поради което и на основание чл.304 от
НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.294,
ал.4, вр.ал 1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в
размер на 70,07 лева остават за сметка на Държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда по НОХД № 2104/2022г., СГС, НО, 31- ви състав

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против Д. Н. Ц. и
същият е предаден на съд за това че, на 31.08.2018г. около 18,30 часа в гр.София, ул.„Цар И.
Асен II“ в близост до 12- то СОУ, в качеството си на длъжностно лице, на което е възложено
да изпълнява със заплата в държавно учреждение съгласно чл.93, т.1, б.“а“ от НК-
полицейски орган, на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Първо РУ- СДВР- МВР, със специфично наименование
„младши инспектор“, назначен със заповед № 513з-2508/21.04.2015г. поискал и приел дар-
сумата от 130,00 лева, който не му се следва, за да не извърши действие по служба- да
състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП /съгласно чл.1, т.1.4 от
Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи/, за това, че
управляван от лицето И. Е. Г. лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“ с рег.№ *******, няма
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането- престъпление по чл.302, т.1, пр.5, вр. чл.301, ал 1 от
НК.
И против С. А. К. и същият е предаден на съд за това че, на 31.08.2018г. в гр.София,
в сградата на 01 РУ- СДВР- МВР, като полицейски служител /полицейски инспектор V
степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна част“ към 01 РУП при СДВР, считано от
05.06.2014г., назначен със Заповед з- 10381/31.05.2014г., спомогнал на обвиняемия Д. Н. Ц.,
ЕГН ********** извършил престъпление по чл.302, т.1, пр.5, вр. чл.301, ал 1 от НК, да
избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с
него преди да е извършил самото престъпление, като приел в сградата на РПУ свидетелят И.
Е. Г., провел разговор с него, като го увещавал да не подава жалба срещу обвиняемия Ц. и
му предал сумата от 130,00 лева, приета като подкуп от обвиняемия Ц.- престъпление по
чл.294, ал.4, вр.ал 1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа
предявените обвинения по отношение на подсъдимия Д. Ц. за извършено престъпление по
чл.302, т.1 пр.5, вр.чл.301, ал.1 от НК и по отношение на подсъдимия С. А. К. за извършено
престъпление по чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК. Счита, че в хода на съдебното следствие
фактическата обстановка описана в обвинителния акт се доказа в пълнота до степен такава,
че са налице достатъчно доказателства за вината на двамата подсъдими, за предявените
спрямо тях обвинения. По отношение на подсъдимия Ц. пледира, че същият има качеството
на длъжностно лице, както е предявено обвинението, съобразно цитираната в обвинението
Заповед № 513 З-2508/21.04.2015г., с която е назначена на длъжността, която е изпълнявал в
съответния сектор на СДВР МВР, поради което е имал компетентността съгласно закона да
извършва съответните действия свързани с тази компетентност. Относно фактическата
обстановка за извършено деяние по чл.302 от НК, счита че анализът на доказателствата
би следвало да покаже следното: действително паричните средства ги няма, няма и как да ги
има защото те са употребени незабавно, след като са били незаконно приети, с оглед на
което остават другите писмени и гласни доказателства по делото. Счита, че показанията на
свидетеля И. Г. следва да се кредитират в пълнота, като еднопосочни и непроменени от
началото на предварителната проверка по случая, логични и във връзка с всички останали
доказателства по делото. Предлага съдът изцяло да кредитира и показанията на свидетеля В.
Д., макар седящ на седалката до водача ясно е станал свидетел на фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт. Поддържа, че в тези показания още от първия момент на
даване на обяснения пред разпита пред следовател и дадените пред настоящия съдебен
състав, няма промени и ако има някакви дребни разлики, те се свързани с изминалия период
от време, който е доста голям, но свидетелите описвали една ясна фактическа обстановка,
която е залегнала и в обвинителния акт, при която след установяване, че автомобилът,
1
управляван от свидетеля И. Г. е със сключена гражданска застраховка в застрахователно
дружество „Олимпик“ АД, което по това време вече е фалирало, полицейските служители, в
случая подсъдимия Д. Ц., взима документите, като не уведомява никого от оперативния
състав на полицията и техните длъжностни характеристики и съответни действия, които
следва да извършат в тази ситуация, те не извършват нито едно от тези действия,
включително подсъдимия Д. Ц., за което в последствие му е съставен акт за установяване на
административно нарушение, след извършена проверка от вътрешна сигурност, която е
приела сигнала за корупционен, а не за дребно нарушение на правилата, свързани на
докладваното на фактическите действия на полицията. Поддържа, че след пререканията със
свидетеля И. Г., прокуратурата приема за истина това, че подсъдимият Д. Ц. му е разпоредил
да си отвори портмонета и извадил от там 130,00 лева, описани в купюри от свидетеля И. Г.,
след което е било разрешено на пострадалия да си тръгне, без да му бъде наложена каквато и
да е санкция, във връзка с това, че той реално няма налична гражданска отговорност и
продължава да се движи така. Пледира, че в подкрепа на тези показания и на тази
фактическа обстановка са и показанията на свидетеля С. З., като счита, че неговите
показания също следва да се кредитират в пълнота, тъй като той изрично сочел, че
подсъдимият С. К. му е казал, че свидетелят И. Г. му е приятел и поради тази причина
свидетелят С. З. не го е записал в книгата за посещения, нещо което е било задължително.
Предлага съдът да кредитира в пълнота показанията на свидетеля И. Ц. долкото
доуточнявали фактически обстоятелства по обвинителната теза. Представителят на
държавното обвинение счита, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля В.
Д. в нито една тяхна част, тъй като взводен командир на тримата полицаи, бил виден
неговият опит за прикрИ.е на извършеното от Д. Ц. престъпление и няколкократно заявил
пред съда, че не помни нищо за случая, независимо, че Д. Ц. му се обадил и през нощта се е
върнал от къщата си в районното, в случай, когато има оплакване срещу негов пряк
подчинен за взимане на подкуп. В тази връзка счита, че твърденията, че нищо не помни и че
нямало никога такива случаи в районното управление, следвало се отчитат, като една
допълнителна защитна позиция на подсъдимия Д. Ц., като по този начин свидетелят пазел и
себе си като техен пряк началник. Предлага съдът да не кредитира показанията на
свидетелите И. Л. и Б. М. поради липса на спомени какво се е случило точно и след
прочитане на техните показания си спомнили някои неща, но показанията им били насочени
изцяло в защита на подсъдимия, както и в своя собствена защита, тъй като по делото имало
доказателства, че спрямо тях има наложени административни наказания за неизпълнение на
служебните им задължения, именно във връзка с този случай. Счита, че обясненията на
подсъдимия Д. Ц. са защитна теза, прехвърляне отговорността към водача, че той се е
държал лошо, но подсъдимият не е предприел никакви действия, относно неговото
обезпечаване и налагането на санкция. Пледира, че най-сериозното доказателства в
подкрепа на обвинителната теза бил фактът, че след проведените разговори между
подсъдимия Д. Ц. и водача, понеже проблемът бил „тънък“ тогава, те го освободили и
съвсем спокойно си е тръгнал, а подсъдимите са се прибрали, като не са уведомили за това
спиране никого. Прокурорът пледира, че тези факти и показанията на свидетеля И. Г. в
голяма степен доказват обвинителната теза и по отношение на подсъдимия С. К. за деяние
по чл.294, ал.4, вр. ал.1 от НК, за това, че той е спомогнал на подсъдимия Д. Ц. да избегне и
да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване, без да се е споразумял преди това
с него. Поддържа, че явно след получаването на сигнала, „завъртането“ му в оперативната
мрежа на СДВР и призоваването на тримата полицаи, са предприети действия от страна на
С. К. за спомагаме на Д. Ц. да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно
преследване. Твърди, че в последствие, когато вече било ясно, че сигналът е тръгнал и
свидетелят И. Г. ще бъде разпитван, подсъдимият С. К. продължил своя разговор с него по
много приятелски начин, за това да не говори срещу полицая, да разбере, че просто нещата
са се случили така и да направи всички възможно да се прекрати воденото спрямо него
2
наказателно преследване, а кулминацията на всичко това било връщането на сумата от
130,00 лева и това било обяснението за привикването на тримата полицаи незабавно в
районното, проведения разговор с тях, явно събиране на сумата и използването на
подсъдимия С. К. да върне сумата на свидетеля И. Г.. С оглед на това, счита, че от обективна
и субективна страна подсъдимият С. К. е осъществил деянието по чл.294, ал.4, вр. ал.1 от
НК. По отношение на подсъдимия Д. Ц. счита, че от обективна страна деянието е
осъществено съобразно заложените в закона предпоставки, както и от субективна страна
подсъдимият Ц. със своите действия и с пряк умисъл в действията си е нарушил служебните
си задължения, за да набави за себе си имотната облага. По отношение на наказанията, с
оглед разпоредбата на чл.36 от НПК, предлага съдът да отчете изминалият период от време,
който е повече от шест години от деянието, малката сума на подкупа, но с оглед на
качеството на двамата подсъдими, а именно полицейски служители и действията, които са
извършили, счита че наложените наказания следва да бъдат към средата на предвиденото в
НК, за да постигнат целите на чл.36 от НК.
Подсъдимият Д. Ц. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че
през 2018г. бил на работа с колегите си И. Л. и Б. М.. На ул.“И. Асен“ със светлинен и звуков
сигнал спрели за проверка лек автомобил „Сеат“. След като спрели автомобила Б. М. слязъл
и взел документите от водача, като го помолил да слезе да отвори багажника, след което му
позвънил телефона, Б. М. му подал документите на водача, той ги подал на И. Л. да отрази
проверката, след което господина отворил багажника, за да видят дали има забранени вещи
и вещества и в разговора разбрали, че е с прекратена гражданска отговорност към
застрахователно дружество „Олимпик“. Когато спрели автомобила за проверка не
уведомихме началника, или друг висшестоящ за това. От началника получили инструкция на
водачите, които са без гражданска отговорност, че е невалидна и трябва да си направят нова,
като господинът започнал да недоволства и казал: „кои сте вие, лъжете ме и ще видите,
какво ще стане“. Върнали му документите, след което се качили в патрулния автомобил и
тръгнали към районното, тъй като по телефона им позвънил взводния командир и им казал
да отидат веднага в СДВР при главния дежурен. Отишли, качили се при главния дежурен,
който им обяснил за случката, че е ставало дума за взимане и даване на пари и трябва да
напишат обяснения за това нещо. Написали такива, след което тръгнали към районното за
приключване на смяната. Позвънил на К. И., защото се били разбрали да му звънне, за да
дойде районното, където отишли и приключили смяната. Във връзка с този случай имал
наложено административно наказание, че не са уведомили за проверката, но същата била
отразена в информационната карта. По-късно в районното видял водача на автомобила,
който спрели за проверка.
Подсъдимият С. К. дава обяснения по повдигнатото обвинение. Заявява, че не е
извършил престъпление, нито каквото и да е било нарушение, тъй като в служебните му
задължения влизало това, да се чуе с лицето, което е подало сигнал на тел.112 и по
възможност да се разкрие обективната истина. Твърди, че този сигнал подаден на тел.112, не
идвал само в районното, а и по система в СДВР.
Защитата на подсъдимият С. К. адв.М. М. моли съдът да оправдае подзащитния му
по така повдигнатото му обвинение, тъй като същото почивало на предположения и
свободни интерпретации на прокуратурата, разсъждения върху показанията на свидетеля И.
Г., от които се вадят изводи, нямащи общо с обективната действителност, нито със
субективното намерение на подзащитния му. Поддържа, че свидетелят И. Г. е разпитан пред
настоящия състав и станало ясно, че той е буден гражданин, който по един, или друг начин е
бил афектиран от поведението на спрелите го служители на реда, подал е съответния сигнал
и е започнала съответната проверка. Твърди, че С. К. е работил като разследващ полицай
дълга част от практиката си и на него също било известно това. Пледира, че лично с негов
въпрос попитал свидетеля И. Г. дали е бил убеден да каже, че не е дал сумата, респективно
дали е бил убеждаван да кажа, че сумата не му е била върната и отговорите му се съдържали
3
в предпоследния абзац на стр.8, от протокола от съдебно заседание проведено на
21.12.2023г., като същият казва– „С. не се е опитвал да ме убеди, че сумата не ми е била
върната, точно обратното, С. не се е опитвал да ме убеди да кажа, че аз не съм дал сумата“.
Поддържа, че не е налице от обективна страна реализирано деянието по чл.294 от НК, за
което е повдигнато обвинение на С. К., в чийто служебни задължения действително е
влизало да провери какво се случва. Счита, че задължение на С. К. е да установи какво се е
случило и не е викал свидетеля И. Г. с цел да предотврати някакво наказателно преследване,
с цел да го убеждава да каже нещо, което не е случило, или да скрие нещо, което се е
случило. Счита, че нито от обективна, нито от субективна страна може да се твърди по
какъвто и да е начин, че С. К. е реализирал престъпление, в което му е повдигнато
обвинение, тъй като обвинителният акт и пледоарията на прокурора почивали изцяло на
предположения и свободно тълкуване на показанията на свидетеля И. Г., които от своя
страна също са свободно тълкуване на ситуацията, в която същият е бил попаднал и е бил
афектиран от единствените въпроси, които са от значение за настоящото наказателно
производство, И. Г. категорично е отговорил на тях, а именно, че същият по никакъв начин
не е бил повлияван да каже, че не е давал сума, или че не са му били връщани пари. Моли
съдът да оправдае С. К. по повдигнатото му обвинение.
В своя защита подсъдимият С. К. заявява, че не е виновен за извършеното деяние, за
което ми е повдигнато обвинение.
Защитата на подсъдимия Д. Ц., адв.М. П. пледира, че действително престъплението,
което държавното обвинение е повдигнало обвинение на Д. Ц. е едно престъпление, което
по принцип доста трудно се доказва в наказателно производство. Поддържа, че случаят е за
това, че на 31.08.2018г. автопатрул в състав Д. Ц., Б. М. и И. Л. спират за проверка
автомобил, управляван от свидетеля И. Г., на който в дясно е стоял неговият приятел В. Д..
След проверката И. Г. подал сигнал на тел.112 за това, че полицаите са го принудили да им
даде рушвет. Твърди, че прокуратурата обвинява полицай Д. Ц., като го привлича в
качеството му на обвиняем първоначално на 15.07.2021г. за това, че на 31.08.2018г., около
18.30 часа в качеството си на длъжностно лице полицай към 01 РУ– СДВР, е поискал и
приел дар сумата от 130,00 лева, която не му се следва за да не извърши действия по служба,
т.е. за да не състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДвП
съгласно чл.1, т.1 и т.4 от Заповед №8121 з- 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи за това, че управляваният от И. Г. лек автомобил, няма валидно сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност, съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането. Поддържа, че неправилно в диспозитива на обвинителния акт
прокуратурата е отразила, че Д. Ц. е приел дар, за да не извърши действие по служба, да не
състави този акт съгласно тази заповед, затова че е управлявано МПС, без валидна
застраховка. Твърди, че неправилно изяснената фактическа обстановка в обстоятелствената
част на обвинителния акт води до неправилното отразяване на обвинението в диспозитива
на обвинителния акт, от там до недоказаност в няколко аспекта. Дейностите по контрол на
пътното движение към този период от време се осъществявали съгласно отразената Заповед
№ 515 от 2018г., но с тази заповед подсъдимият Д. Ц. не бил запознаван и с нея не му се
вменяват задължения, тъй като същата не визирала служители на МВР с неговата длъжност,
която е със специфично наименование „младши инспектор“, а визирала длъжностите
„полицейски инспектор“ и „младши полицейски инспектор“, които били различни от
длъжността „младши инспектор“, съобразно класификатора на длъжностите в МВР
утвърден със заповед на Министъра № 8121 з- 140 от 24.01.2017г. относно утвърждаване
класификатора на длъжностите в МВР и този факт е бил известен на прокуратурата.
Поддържа, че е от кадровата справка на Д. Ц. било видно, че неговата длъжност със
специфично наименование, е „младши инспектор“, а не „младши полицейски инспектор“,
каквито длъжности „младши полицейски инспектор“ и „полицейски инспектор“ визира
цитираната от прокуратурата в диспозитива на обвинението заповед № 515. Пледира, че
4
дейността по контрол на движението в този период не се урежда не само в Заповед № 515,
но и от приложените в досъдебно производство две писма на Министъра на вътрешните
работи и на директора на СДВР, с номера 39164 от 21.08.2018г. и писмо с № 3286 Р– 38392
от 16.08.2018г., с които е наредено на служителите на МВР, като разпореждане с дадени
указания, че с оглед ситуацията по отнемане лиценза на фалиралата застрахователна
компания „Олимпик“ и това, че полиците за застраховка гражданска отговорност на тази
компания са невалидни, да не се предприемат действия по съставяне на АУАН, по Кодекса за
застраховането от служители на МВР. Поддържа, че са дадени указания с едното от тези
писма на служителите на МВР при констатиране на такива полици да разясняват на
водачите, че следва да се предприемат действия по сключване на нови застраховки за
гражданска отговорност, каквото точно е направил на мястото на проверката и
автопатрулът, в чийто състав е бил подсъдимият Д. Ц.. Счита, че от това се е афектирал и
останал недоволен проверяваният водач И. Г., защото е следвало да заплати нова застраховка
за гражданска отговорност при застраховател по негов избор, на за това обстоятелство вина
не носи нито И. Г., нито автопатрулът, който му е разяснил разпорежданията на своите
ръководители. Твърди, че действително тези две цитирани писма са издадени при едни
форсмажорни обстоятелства, а именно фалирането на застрахователната компания, в доста
кратък период от време от шест дни разлика от едното до другото писмо. Защитата пледира,
че всички свидетели с полицейски функции по делото в съдебно заседание потвърдили
заявеното от Д. Ц. в хода на даване на обяснения от негова страна, че указанията им са били
да предупреждават такива водачи. Твърди, че тези указания са били устни, поради краткия
период то време, в който е следвало да се реагира, за да може МВР да урегулира по
справедлив начин обществените отношения свързани с това форсмажорно обстоятелство.
Счита, че никъде в досъдебно производство не се съдържат писмени доказателства, че Д. Ц.
е запознаван, с което и да е от двете писма писмено с протокол. Поддържа, че съгласно т.1,
т.4 от цитираната в диспозитива на обвинителния акт Заповед № 515, дейности по тази
заповед по контрол на пътното движение в неговото изражение за съставяне на
административни документи при констатирано нарушение, могат да извършват само
служители, които имат успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховане. Твърди,
че протокол с информация, че такъв изпит е полаган от доверителя му, не е приложен по
делото и това е трябвало да подскаже на прокуратурата, че е неправилно нейното съждение
и то буквално протИ.речи и на закона да приравнява младши инспектор Д. Ц., на лице
компетентно да извършва действията по въпросната заповед. Пледира, че няма такъв
протокол за изпит, тъй като към инкриминирания период Д. Ц., не е могъл да състави
фишове и актове по ЗДвП. Поддържа, че такъв протокол за положен от него изпит, или за
удостоверяване на обстоятелството, че същият е запознат с тази заповед е задължителен
съгласно чл.78 от Инструкция № 8121 з-877 от 2021 за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР. Това е съставомерен факт, който следва да бъде изяснен детайлно, защото е
отразен в диспозитиве на обвинителния акт, че именно това си действие по служба не бил
извършил. Пледира, че няма как Д. Ц. да е приел дар, за да не извърши действие по служба,
каквото той изобщо не е бил длъжен да извършва, съгласно вътрешно нормативната база в
МВР, превратно интерпретирана от прокуратурата. Относно пропуска касаещ
съставомерността на инкриминираното деяние от подсъдимия Д. Ц., счита, че в случая
липсва съставомерност с повдигнатото обвинение, при превратно отразени факти и то
ноторни такива в диспозитива на обвинителния акт, след като всички цитирани от него
заповеди и писма, част от вътрешно нормативната база на МВР са били приложени по
досъдебно производство и са били известни на прокуратурата, преди да повдигне
обвинението на Д. Ц..
Защитата пледира, че е налице протИ.речие между описания в обвинителния акт
механизъм на извършване на деянието, с установеното от доказателствата по делото, тъй
като на стр.2 в обвинителния акт било отразено, че свидетелят И. Г., тоест евентуално далия
5
парите, първоначално излязъл от колата си, приближил се до полицейската патрулна кола и
предоставил изисканите документи. Подсъдимият Д. Ц. в този момент стоял на
шофьорското място на патрулния автомобил, а в протокол за разпит от досъдебно
производство, проведен на 30.04.2019г. И. Г. заявил, че двама полицаи са отишли до
автомобила му, след като спрял за проверка и той дал застраховката си гражданска
отговорност на единия от тях. Първият път казвал, че полицаите дошли при него, втория
път, че той отишъл, но още в разпита си на досъдебно производство, И. Г. казвал, че след
около пет минути до него в автомобила му отишъл полицай, който му казал да отиде до
патрулната кола и тази фактическа обстановка в разпита от досъдебно производство на И. Г.,
от друга страна протИ.речи на описаната фактическа обстановка от прокуратурата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно на стр.2 от същия. Твърди, че на тази
страница прокуратурата посочвала, че И. Г. се върнал в автомобила си и споделил на
спътника си че полицаите му искат пари. Г. е споделил на Д., той не е чул и видял такива
действия от служители на МВР. Предлага съдебният състав да забележи, че никъде в
обстоятелствената част, или диспозитива прокуратурата отбелязвала спътника В. Д. да е
свидетел очевидец, както на искането, така и на предаването на парите, докато в разпита по
досъдебно производство И. Г. заявявал, че В. Д. бил свидетел на цялата ситуация, но още
тогава прокуратурата не е отразила В. Д., като очевидец, защото е било известно, че всичко
това не е случило. Поддържа, че на стр.3 в обвинителния акт в неговата обстоятелствена
част е отразено и нарушение на подсъдимия Д. Ц., че не е докладвал за извършената
проверка може би това се споделя от обвинението, но в том 2, лист 69 от досъдебно
производство се намирал протокол от изслушване на полицай И. Л., който е по досъдебно
производство от директора на СДВР и от И. Л.. Тоест, те двамата са провели разговор по
смисъла на инструкцията за дисциплинарна практика в МВР, във връзка с воденото
дисциплинарно производство по този случай, срещу автопатрула. Твърди, че в този протокол
били цитирани думите на И. Л., който е част от автопатрула, който е казал:„наруших
тактическите действия, като не докладвах по установения ред“. Изразява недоумение защо
прокуратурата вменява деянието, че не е докладвано на Д. Ц., след като има доказателства,
че това е следвало да стори И. Л., но и Д. Ц., и И. Л. били наказани дисциплинарно, че не са
докладвали, но не и за друго нарушение, тъй като не е установено такова. Твърди, че в
аспекта на наказателната отговорност прокуратурата целенасочено вменила тази липса на
доклад, единствено на Д. Ц. при условие, че И. Л. си признал, че това е било негово
задължение. Поддържа, че разследването не е следвало да бъде от разследващ полицай, а от
следовател и не от районен прокурор, а от такъв от градска прокуратура. Всички тези факти,
би следвало да бъдат изяснени, а не да бъдат неглижирани и отминати от обвинението.
Пледира, че е налице протИ.речие в описания механизъм на извършване на деянието в
обвинителния акт, с реалната фактическа обстановка, тъй като в хода на разпита на И. Г. в
съдебно заседание същият казал, че има мътни спомени, но в последствие в хода на задаване
на въпроси спрямо него, той влизал в детайли за случая. Свидетелят И. Г. казал в съдебно
заседание: „аз не слязох от автомобила, тъй като по време на проверка не слизам“, но това
било в протИ.речие с разпита му на досъдебно производство, където казвал: „не си спомням
полицаят, който ми поиска полицата да се представи. Когато му дадох полицата, той се
върна в патрулния автомобил, спомням си, че се забави до автомобила кратко време.
Върнаха ми полицата. Не се интересувам, че дружеството „Олимпик“ било в
несъстоятелност. Полицаят, който ми поиска сумата не беше същият, който ми поиска
полицата. Последва съветът да отида са си оправя полицата.“ В съдебно заседание И. Г.
заявял, че за първи път му се иска подкуп и е логично това да е оставило траен белег в
съзнанието му, но в разпита си същият показал, че помни изключително добре ситуацията
около извършената му проверка, но различията били в механизма на искането и даването на
парите, описано от него в досъдебно производство и в съдебно заседание. Защитата
поддържа, че не се касае за липса на спомен относно съставомерния механизъм, тъй като И.
6
Г. е давал сведения в полицията през 2017г., разпитван бил в следствието през 2019г., два
пъти бил разпитван през 2020г., като през тази година било провеждано с него и
разпознаване по фото снимки. Следващата година 2021г. му била провеждана очна ставка с
със С. К., предявяването му на досъдебното производство било през 2022г. и по- малко от
година от извършеното с него последно действие по досъдебно производство той изведнъж
дошъл в съдебно заседание и казал, че има смътен спомен за случая. Счита, че протИ.речи
на нормалната житейска логика, свидетелят И. Г. да не помни при спирането му за проверка
дали е слязъл от автомобила си и е отишъл до патрулния автомобил, или че не е слизал от
автомобила, а полицаите са идвали до него, дали е дал парите отделно от документите, или
сгънати и поставени сред документите му, както твърдял свидетелят В. Д.. Твърди, че на
налице съществени протИ.речия и в показанията на свидетеля В. Д., с тези на И. Г., както и с
фактическата обстановка, посочена в обвинител акт, тъй като в съдебно заседание В. Д.
казал, че до колата е дошъл един полицай, представил се и поискал документи на водача, а
И. Г. казал, че полицаят не се е представил и че е поискал само застраховката „Гражданска
отговорност“, както и, че В. Д. казал: „полицаят предложи алтернативен вариант, който
беше пари на ръка, или да се състави фиш“, докато Г. казал: „полицаят ме заплаши, принуди,
че ще ми свали номерата, ще спре колата от движение, че глобата е 400,00 лева“, което
протИ.речало с показанията на свидетеля В. Д.. Счита, че това е така, защото при
разпознаване редът бил разпознаващи да бъдат вкарвани отделно за това действие, а не
заедно, тогава биха могли да посочат различни полицаи и по тази начин да се разклати
версията за искане на пари. Поддържа, че В. Д. няколкократно казал в съдебно заседание, че
предаването на парите станало с документите на автомобила през пуснато стъкло на
шофьорското стъкло, а И. Г. казал в съдебно заседание: „когато му дадох полицата, полицаят
се върна до патрулния автомобил, върнаха ми полицата и ми обясниха, че нямам валидна
гражданска отговорност“, което протИ.речало съществено на заявеното от евентуалния
очевидец В. Д., че парите са дадени с документите. Поддържа, че свидетелят В. Д.
продължавал с изключителни подробности в съдебно заседание –„полицаят поискал от И.
шофьорска книжка, талон и застраховка. И. даде документите в съвкупност. Полицаят, който
поиска документите се представи на И.“, което е в протИ.речие с показанията на свидетеля
И. Г.. Твърди, че В. Д. казал: „Не си спомням неговите имена и длъжност. Парите бяха
сложени при документите на И., защото полицаят му каза да направи така. Видях, че
полицаят взима документите с парите с тях“. Пледира, че е безспорно доказано по делото, че
първоначално документите не са взети от подсъдимия Д. Ц., а от друг полицай, което не
означава с тях да е взел и парите. Твърди, че В. Д. подробно описал механизма на предлагане
на подкуп от страна на И. Г., а не на искане и приемане на такъв от страна на полицаите, тъй
като логично било първо да се искат документите за проверка от страна на полицаите и след
това при установяване на евентуални нередности да се поиска подкуп, но свидетелят В. Д.
внасял яснота до такава степен, че не само разклаща обвинителната теза, но говореща за
протИ.правно деяние от страна на И. Г., в посока на предлагане на подкуп, в каквато насока
не е провеждано разследване до момента. Поддържа, че свидетелят В. Д. казал: „Полицаят,
който взе документите и този, който върна документите е един и същ“, но това не бил Д. Ц..
По отношение на веществените доказателства защитата пледира, че в случая не
става въпрос само за една парична сума, тъй едната парична сума била дадената такава от И.
Г. евентуално на полицаите, а другата била тази, която твърдял И. Г., че му е върната, но
нито една от тези суми не била установена по делото. Твърди, че е опорочена процедурата
по разпознаване по фото снимка на подсъдимия Д. Ц. от свидетеля И. Г., тъй като в съдебно
заседание свидетелят казал, че на това разпознаване по снимка са присъствали само той и
следователката и други лица в кабинета й не е имало, а в протокола било отразено, че са
присъствали поемни лица, т.е. категорично било опорочено това разпознаване без поемни
лица, независимо, че подписи на такива били положени в протокола, защото свидетелят си
спомнил изключително добре. Поддържа, че съгласно чл.136 от НПК разпознаването е
7
способ на доказване, което съгласно чл.137 от НПК, задължително се извършва в
присъствието на поемни лица, но видно от показаният на И. Г., такива не са присъствали.
Пледира, че съгласно чл.171, ал.4 от НПК разпознаването се извършва по фотоснимка, само
когато е невъзможно да се покаже самото лице, тоест на жИ., което означавало, че
разпознаване на жИ. лице трябва да се извърши, като това лице са призове, като се осигурят
и други лица, които съгласно чл.171, ал.4 от НПК трябва да се сходни с външността на
разпознаваното лице. Поддържа, че подсъдимият е полицейски служител с известно
местоживеене, но по делото Д. Ц. не е призоваван за разпознаването още повече, че това
призоваване при него щяло да е още по- лесно за следствието, тъй като Д. Ц. не е
гражданско лице, задължен е да се яви и по тези причини е по-лесно да се призове. Твърди,
че е извършено неправомерно разпознаване по фотоснимки и защото не са осигурени
снимки на други сходни по външност лица, поради което предлага да се изключи от
доказателствената съвкупност, или да не се обсъжда във вреда на доверителя му. Поддържа,
че свидетелите К. И. и И. Ц., заявили, че никога преди този случай не са получавали други
такива сигнали по отношение на доверителя му, като ръководителят К. И. не установил
нарушения в документацията на автопатрула, част от който бил подсъдимия за въпросния
ден. В тази връзка счита, че неправилно прокуратурата твърди, че подсъдимият Д. Ц. е бил
пряк началник и взводен командир на останалите членове на автопатрула, като от кадровата
справка било видно, че никога не е бил назначаван за такъв. От друга страна по отношение
на това, че не е докладвано в оперативната дежурна част за извършената проверка от
разпитите на свидетели полицаи било установено, че когато радиоефирът е зает и случаят не
е спешен, такива проверки не се докладвали, но задължително се отразявали в
информационната карта на наряда, което било сторено по случая. Счита, че тази проверка не
е прикрита, полицай И. Л. я е отразил във всички необходими документи и липсвали,
каквито и да е било доказателства за това бил ли е свободен радио ефирът, за да се твърди,
че не са били докладвали. Поддържа, че свидетелите очевидци на проверката Б. М. и И. Л.
нито са чули, нито са видели подсъдимия Д. Ц. да е искал или вземал пари от проверявания
водач, а и свидетелят Б. М. заявил, че той е взел документите на водача и ги е подал на Д. Ц..
Твърди, че ако казаното от В. Д. е вярно, то това означавало, че подкупът е взет от Б. М., а не
от подсъдимия, което кореспондира и с показанията на В. Д.. Поддържа, че заявеното от И.
Г., като подаден от него сигнал на тел. 112 след извършената му проверка, И. Г. казал, че
полицаите са му искали пари и са го принудили да им даде рушвет. От началото до края на
записа И. Г. казвал, че един рус и един тъмен полицай са му искали пари, като в този запис
говори в множествено число за двама полицаи,но не конкретизира кой от двамата, какви
действия е извършил, не споделя кой го е принудил и кой е поискал парите. Твърди, че в
сигнала казва: „В тях трябва да има 130,00 лева“, не в подсъдимия Д. Ц., а в „тях“. Отново
говорел в множествено число, защото много добре знаел, че житейски е нормално в трима
на брой полици да се намира обща сума от 130,00 лева, като Г. не споделил какви купюри,
колко банкноти е дал, но обяснявал в записа как се прибрал преди два дена от чужбина и
казал, че брокерът му по погрешка му пуснал полица на „Олимпик“, а той по принцип бил
застрахован към „Лев Инс“. Това, че И. Г. е знаел за фалиралото дружество не се доказвало
само от записа, но било видно и от показанията на В. Д., в който разпит казвал, че е знаел, че
„Олимпик“ са фалирали. Счита, че заявеното от Г. на тел.112 и в съвкупност и на свой ред
отделно, поставяло под основателно съмнение твърденията му за поискани и дадени пари.
Пледира, че Д. Ц. не е осъждан, с позитивни характеристични данни, до този момент той
бил награждаван многократно, включително със заповед на Министъра на вътрешните
работи, което било видно от приложената по делото кадрова справка. Никога до този момент
срещу него не бил постъпвал корупционен сигнал или от друго естество. Моли съдът да
оправдае изцяло доверителя му.
В последна дума подсъдимият Д. Н. Ц. моли съдът да го оправдае по повдигнато му
обвинение.
8
В последна дума на подсъдимият С. А. К. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.13 и чл.18 от НПК, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. Н. Ц. е роден на ******* в гр.София, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимия С. А. К. е роден на ******* в гр.Враца, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Към 31.08.2018г. подсъдимият Д. Н. Ц. заемал длъжността полицай в група „Охрана
на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ- СДВР- МВР, със
специфично наименование „младши инспектор“, назначен със Заповед № 513 з-
2508/21.04.2015г.
Към 31.08.2018г. подсъдимият С. А. К., заемал длъжността полицейски инспектор V
степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна част“ към 01 РУП при СДВР, считано от
05.06.2014г.
Съгласно ежедневна ведомост с рег.№ 225р- 24041/02.07.2018г. за периода от 07,00
часа до 19,00 часа в наряд като автопатрул с патрулен автомобил Опел Астра, с ДК № СА
**** ММ били назначени полицейските служители в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ- СДВР- МВР младши инспектор Б. М., младши
инспектор И. Л. и младши инспектор Д. Ц..
Около 18,30 часа в гр.София, ул.“Цар И. Асен II“, в близост да 12- то СОУ
полицейският автопатрул, управляван от подсъдимия Д. Ц. спрял за проверка лек автомобил
„Сеат Леон“ с ДК № *******, движещ се в посока от „Орлов мост“ към Румънското
посолство, управляван от свидетеля И. Г.. Свидетелят В. Д. стоял на пасажерското място, в
дясно от него, когато били спрени за проверка. Свидетелят И. Г. излязъл от колата,
приближил се до полицейската патрулна кола и предоставил исканите му документи,
включително застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“.
Подсъдимият Д. Ц. обяснил на свидетеля И. Г., че няма застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като застраховката била в застрахователна компания „Олимпик“, която
скоро била фалирала. Полицейските служители му върнали полицата и му обяснили ми, че
трябва да заплати полицата и да си поднови застраховката, на което свидетелят възразил, че
не е извършил нарушение и със свидетеля В. Д. констатирали липсата на парична сума,
която била при документите. Свидетелят И. Г. подал сигнал за извършено престъпление на
тел.112, като разговорът бил прехвърлен към 01 РУ- СДВР и свидетелят разговарял с
подсъдимия С. К., който го поканил на разговор в 01 РУ- СДВР и бил посрещнат от него.
Двамата разговаряли в заседателната зала на 01 РУ- СДВР- МВР.
Свидетелят С. Д. З. познавал и двамата подсъдими, тъй като работел заедно с тях и
заемал длъжността „старши полицай“. Подсъдимият Д. Ц. работел като старши полицай в
„Патрулно постова дейност“ в Първо районно. Свидетелят С. Д. З. познавал свидетелят К.
И., тъй като също му бил колега. На 31.08.2018г. районното управление отишъл един човек,
казал, че търси дежурния и свидетелят С. З. се обадил на С. К., че има човек за него и той
дошъл да го вземе, след което влезли в заседателната зала на 01 РУ- СДВР. След около 10- 15
минути в залата влезли взводния командир К. И. и още трима униформени от Охранителна
полиция. След време К. И. и колегите му излезли, а подсъдимият С. К. и приятелят му
излезли след около 10 минути.
9
Свидетелят К. И. познавал подсъдимите Д. Ц. и С. К., тъй като работил с тях в
Първо районно– СДВР. Свидетелят постъпил на работа в районното през 2015г., а
подсъдимите вече били служители. Свидетелят К. И. разбрал, че е получен сигнал за
корупция от автопатрул, съставен от Д. Ц., Б. М. и И. Л., разговарял с тримата служители,
които казали, че не са вземали пари от когото и да е било. Същият не забелязал предаване
или приемане на пари между някакви лица в районното или около него. Свидетелят нямал
други такива ситуации и не може да отговори дали обичайната процедура е оперативният
дежурен да разпорежда да изпрати служителите си в СДВР при главния дежурен. Главният
дежурен на СДВР ръководел останалите дежурни. Патрулно-постовата дейност, с която се
занимавала от Охранителна полиция, били подчинени на дежурния на Първо районно.
Главният дежурен при СДВР бил по- висшестоящ от дежурния на Първо районно, който им
казвал какво да правят и те били на негово разпореждане. Свидетелят К. И. лично никога не
получавал сигнали от подобно естество относно И. Л., Б. М. и Д. Ц.. При полицейската
работа отвод означавало в края на смяната всеки патрул си носи документацията, която е
попълнил, тъй като се водела статистиката какво са свършили, колко лица са и автомобила
са проверени, съставените актове, имат ли задържани лица или нямат.
Свидетелят И. Ц. познавал подсъдимите Д. Ц. и С. К. и свидетелите С. З., К. И. и И.
Л., тъй като заедно работили в Първо районно. В Първо районно, когато бил на смяна с
подсъдимия С. К. и свидетеля К. И., получили сигнал за корупция от единната мрежа 112, че
техен патрул е извършил корупционни действия. Тогава на работа с подсъдимия С. К. били в
дежурната, а К. И. бил в ДОГ– дежурната оперативна група. След получаване на сигнала
докладвали на главната дежурна част и извикали патрула, защото от главната дежурна част
поискали да изготвят докладна какво се е случило. Патрулът изготвил документите и ги
изпратили в главната дежурна, а те докладвали на началника на районното. Лицето, което
твърдяло, че е дало пари, дошло в районното и разговаряло с подсъдимия С. К..
Оперативният дежурен на СДВР бил ръководител на служителите в 01 РУ- СДВР, които
били длъжни за всичко, което става на тяхна територия, да докладват на главния дежурен в
СДВР. Подсъдимият С. К., като негов началник, докладвал директно на началника на
районното, но пък той бил длъжен преди всичко да уведоми главния дежурен, защото той
докладвал на директора на СДВР. Полицейските служители били длъжни да изпълняваме
разпорежданията на главния дежурен на СДВР, който им се водел началник.
Свидетелят И. Л. познавал подсъдимите Д. Ц. и С. К., тъй като работели заедно в
01- РУ. На 31.08.2018г. бил дневна смяна на работа с Д. Ц. от 07,00 часа до 19,00 часа, като
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в централната част
на града. По време на изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка
автомобил без застраховка гражданска отговорност, но не си спомня точно как протекла
проверката. Тогава бил на работа с Д. Ц. и Б. М., а пряк ръководител им беше К. И..
Проверката била вписана в доклада за проверени лица и МПС- та, като по принцип по
радиостанцията се докладвало, че е спрян автомобил.
Свидетелят Б. М. познавал подсъдимите С. К. и Д. Ц. от 01-РУ, където работел в
охранителна полиция от месец август 2017г. През месец август 2018г. бил дневна смяна с Д.
Ц. и И. Л. и на път към районното на ул.“И. Асен“ спрели за проверка автомобил марка
„Сеат“. Свидетелят Б. М. взел документите на водача и ги подал на Д. Ц., който върнал
документите на водача. По въпроса за този случай го наказали за неправилно изпълнение на
полицейска проверка, тъй като тогава говорел по телефона и не подсигурявал колегата. Към
2018г. свидетелят Б. М. нямал правомощия да съставя актове за установяване на
административно нарушение на водач без застраховка гражданска отговорност. Когато взел
комплекта с документи в него нямало пари и по време на тази проверка не видял даване,
респективно вземане на пари. Към онзи момент имал правомощия да съставя актове във
връзка с опазване на обществения ред, но нямал право да съставя акт по ЗДвП.
10
На следващия ден свидетелят И. Г. направил нова„Гражданска отговорност“ и в
застрахователното дружество му обяснили каква е била реалната ситуация със
застрахователно дружество „Олимпик“.
При извършено на 20.10.2020г. разпознаване на лица по снимки свидетелят И. Е. Г.
разпознал подсъдимия Д. Ц. като лицето, поискало му парична сума.
Със Заповед № 8121з- 515/14.08.2018г. Министърът вътрешните работи определил
следните полицейски органи, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП: от отдел
„Пътна полиция“ (ОПП) при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП)- на
територията на Република България, от ОПП в Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) и секторите „Пътна полиция“ (СПП) в областните дирекции на министерство на
вътрешните работи (ОДМВР)- на територията на областта, заемащи длъжност „Полицейски
инспектор VI-III степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение и
„Младши автоконтрольор II- I степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални
структурни звена, изпълняващи служебните се задължения на изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности в звената „Сигма“ в ОДМВР в рамките на обслужваната
територия, от звената териториална полиция (полицейски и младши полицейски
инспектори) в структурите на „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР и районните
управления (РУ) в състава им, изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски и
младши изпълнителски длъжности в отдел „Специализирани полицейски сили, опазване и
възстановяване на обществения ред“ и сектор „Опазване на обществения ред и охрана на
обекти“ в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР- след успешно положен изпит по ЗДвП в
Кодекса за застраховането- в рамките на обслужваната територия, изпълняващи служебните
си задължения на младши изпълнителски и изпълнителски длъжности в сектор „Летищна
сигурност“0 Аерогара София в Гранично полицейско управление (ГПУ)- София, група
„Летищна сигурност“ в ГПУ- II степен- Летище Пловдив, група „Летищна сигурност“ в
ГПУ- I степен- Летище Бургас, и група „Летищна сигурност“ в ГПУ- I степен- Летище
Варна при Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП)- след успешно положен изпит по
ЗДвП- в рамките на обслужваната територия.
С писмо рег. № 326р- 38392/16.08.2018г. Заместник Директор Главна дирекция
„Национална полиция“ уведомил директорите на РУ при представяне на полици от водачи
на МПС, сключени в ЗК „Олимпик“ АД в срок на валидност, да не предприемат действия по
съставяне на актове за установяване на административно нарушение по Кодекса за
застраховането и издаване на ЗППАМ. Служителите, извършващи проверка следвало да
отразяват в графа „Забележки“ на мобилното приложение „Пътен контрол“, регистрационен
номер на проверявания автомобил, както и номера на сключената в ЗК „Олимпик“ АД
полица „Гражданска отговорност“, като разясняват на водачите на МПС, че е необходимо
незабавно да предприемат действия по сключване на нови задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в други застрахователни компании.
Със Заповед № 513з- 8661/15.11.2018г. на директора на СДВР било образувано
дисциплинарно производство срещу младши инспектор И. С. Л..
Със Заповед № 513з- 8662/15.11.2018г. на директора на СДВР било образувано
дисциплинарно производство срещу младши инспектор Б. М. М..
Със Заповед № 513з- 8663/15.11.2018г. на директора на СДВР било образувано
дисциплинарно производство срещу младши инспектор Д. Н. Ц..
Със Заповед № 513з- 3869/17.05.2019г. на директора на СДВР на младши инспектор
Б. М. М. било наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Със Заповед № 513з- 3870/17.05.2019г. на директора на СДВР на младши инспектор
Д. Н. Ц. било наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Със Заповед № 513з- 3871/17.05.2019г. на директора на СДВР на младши инспектор
11
И. С. Л. било наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства- показанията на свидетелите И. Е. Г. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК и чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК/, В. Г. Д. /частично приобщени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК/, С. Д. З. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, К. И. И. /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/,
И. Й. Ц. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, И. С. Л.
/приобщени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Б. М. М. /приобщени по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, заповед № 513з- 8661/15.11.2018г. /л.7- л.8, т.I, л.31- л.34,
т.II от досъдебното производство/, заповед № 513з- 8662/15.11.2018г. /л.9- л.11, т.I от
досъдебното производство/, заповед № 513з- 8663/15.11.2018г. /л.12- л.13, т.I от досъдебното
производство/, заповед № 513з- 3871/17.05.2019г. /л.50- л.52, т.III от досъдебното
производство/, заповед № 513з- 3870/17.05.2019г. /л.56- л.58, т.III от досъдебното
производство/, протокол за разпознаване на лица по снимки /л.43, т.V от досъдебното
производство/, протокол за очна ставка /л.82- 86, т.V от досъдебното производство/, заповед
8121з- 515/14.08.2018г. /л.91-, л.93, т.V от досъдебното производство/, справка за съдимост
/л.77- л.79, т.II от досъдебното производство,/, като и приобщените по реда на чл.283 от
НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Настоящият съдебен състав възприе и кредитира обясненията на подсъдимия С. К.
като прецени, че същите се подкрепят от останалите, събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В частта относно задължението му да чуе лицето, подало сигнал на тел.112
същите се подкрепят от приложената в хода на досъдебното производство разпечатка на
телефонните обаждания.
Съдът възприе и кредитира обясненията на подсъдимия Д. Ц. като прецени, че
същите се подкрепят от останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства, а
именно показанията на свидетелите В. Г. Д., С. Д. З., К. И. И., И. Й. Ц., И. С. Л. и Б. М. М.,
заповед № 8121з- 515/14.08.2018г. на Министъра вътрешните работи, писмо рег. № 326р-
38392/16.08.2018г. Заместник Директор Главна дирекция „Национална полиция“.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля И. Г., че му е
поискана парична сума, като прецени, че в тази им същите се оборват от останалите,
събрани по делото доказателства. В показанията си свидетелят В. Д. поддържа, че не може
да каже името на полицая, който е поискал документите, да даде негово описание, нито да го
разпознае, не може да каже дали полицаят е взел парите или свидетелят И. Г. му ги е дал по
негово искане, а същият единственият очевидец на твърдените от свидетеля И. Г. факти и
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на адв.М. П., че
разпознаването е опорочено. Същото е извършено по снимки, в съответствие в разпоредбата
на чл.171, ал.3, пр.1 от НПК и това обстоятелство не е нарушило правото на защита на
обвиняемия Д. Ц..
Показанията на останалите, разпитани по делото свидетели, съдът възприе и даде
вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротИ.речиви, кореспондират с
останалите, събрани по делото писмени доказателства и са относими към предмета на
доказване в настоящото производство. Същите се отнасят до служебните им
взаимоотношения с подсъдимите, между тях не се откриват съществени протИ.речия по
смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага обсъждането им по отделно.
12
Събраните по досъдебно производство № 136/2019г. по описа на СО- СГП, пр.пр. №
21 418/2018г. по описа на СГП писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
кредитира изцяло, като прие, че са непротИ.речиви, взаимно допълващи се, кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че
подсъдимият Д. Н. Ц. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.304, т.1, пр.5, вр.чл.301, ал.1 от НК, а подсъдимият С. А. К.
не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл.294, ал.4, вр. ал.1 от НК.
За подкупа по чл.301, ал.1 от НК е достатъчно длъжностното лице да приеме дар или
друга имотна облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е
извършило или не е извършило такова действие, без да нарушава служебните си
задължения. Не е необходимо то действително да е извършило действието или
бездействието, за което е получило дара или имотната облага /Решение № 31 от 08.05.1989г.
по н.д. № 16/1989г., ОСНК на ВС/. В конкретния казус от събраните по делото доказателства
се установява, че подсъдимият Д. Н. Ц. в качеството си на полицейски орган, на длъжност
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо
РУ- СДВР- МВР, със специфично наименование „младши инспектор“, назначен със заповед
№ 513з-2508/21.04.2015г. не е бил оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, а действията по контрол на пътното движение към
този период от време са се осъществявали съобразно заповед 8121з- 515/14.08.2018г. на
министъра на вътрешните работи, поради което обвинението е несъставомерно от обективна
страна. От друга страна в показанията си свидетелят В. Бъчваров поддържа, че не може да
каже дали полицаят е взел парите или свидетелят И. Г. му ги е дал по негово искане.
Настоящият съдебен състав намери, че обвинението спрямо С. А. К. в престъпление
по чл.294, ал.4, вр. ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна. Материално правните
характеристики на деянието по чл.294, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК сочат, че за да е налице
съставомерност на същото, посочено в обвинителния акт, изпълнителните действия на
подсъдимия трябва задължително да са довели до настъпване на престъпния резултат-
осуетяване на наказателното преследване, т.е. настъпване на благоприятни правни
последици за лицето, срещу което се води наказателното производство- Д. Н. Ц., чрез
прекратяване на същото поради липса на престъпление или неповдигане на обвинение
спрямо него. Следва да бъде доказана и пряка причинно- следствена връзка между
действията на подсъдимите и този благоприятен за Д. Ц. резултат. В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че тази причинно- следствена връзка се опосредява от
свидетеля И. Г.., който е трябвало да бъде склонен от подсъдимия да не подава жалба срещу
Д. Ц.. Свидетелят И. Г. не само се е обадил на тел.112 и реално е дал законен повод за
образуване на настоящото наказателно производство, но надлежно е давал показания пред
разследващите органи за действията на подсъдимите.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по
делото разноски в размер на 70,07 лева остават за сметка на Държавата.
13


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14
Съобщи за изтекли лични данни