Решение по дело №1757/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..…….../08.10.2020 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1757/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците "ИСТ90" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Г.Н.Д., Г.Н.Д., ЕГН ********** и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Изворско, общ.Аксаково, представлявано от Г.Н.Д. дължат солидарно на ищеца по издадена Заповед № 2584/29.3.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 4753/2019 г. по описа на Районен съд Варна, сумата в размер на 200 000 лева (двеста хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00001 от 12.01.2016 г. и сключените към него: Договор за встъпване в дълг от 30.6.2017 г. и Анекс №1 от 30.6.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, а именно: 4000 лева - за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски.

Ищецът излага, че с вписване №2018123154758, отразено по партидата на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* (заличен търговец), същото е прекратено без ликвидация чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че между „Сибанк“ ЕАД, от една страна, и от друга - „ИСТ 90“ ООД, като кредитополучател и Г.Н.Д., като съдлъжник, е сключен Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00001 от 12.01.2016 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя за ползване кредитна линия за оборотни средства за сумата в размер на 200 000 лева. Предоставената за ползване сума по кредита се олихвява с променлив лихвен процент, формиран като стойност от сбора на референтен лихвен процент (РЛП) - шестмесечния СОФИБОР (представляващ пазарен индекс за кредити в лева), плюс фиксирана надбавка в размер на 3,00 % пункта годишно, но не по-малко от 4,9% годишно (т. 2.6 от Договора за кредит). Съгласно т. 2.9.1 от Договора лихвата се начислява върху размера на ползваната сума ежемесечно от датата на усвояване, като при неизпълнението на задължението за плащане в договорените срокове върху същата се начислява допълнителна наказателна лихвена надбавка в размер на 10% пункта (т.2.6.2. от Договора). При неизпълнение на договорения начин за издължаване на кредита, непогасената част от главницата се олихвява с годишен лихвен процент за просрочие съгласно клаузата на т.2.6.2. от Договора. Съгласно т.2.4. от Договора сумата по кредита е предоставена с първоначален срок за ползване до 20.12.2016 г. с възможност за последващото му удължаване за нов период. Независимо от револвирането на кредитната линя, крайният срок за погасяването се запазва на 21.11.2018 г. (т. 2.8. от Договора). Въз основа на депозирано искане от страна на кредитополучателя „ИСТ 90“ ООД, кредитната линия е револвирана за нов 12-месечен период със срок за ползване до 20.12.2017 г. Страните са се съгласили, че остатъкът от ползваната и непогасена главница към 20.12.2017 г. ще бъде издължена на равни месечни погасителни вноски по главница, дължими на 20-то число на месеца, считано от 21.12.2017 г. до 21.11.2018 г., вкл.

Въз основа на нарочна молба от ответника „ИСТ 90“ ООД постъпила в деловодството на банката, процесното правоотношение е изменено с цел доброволно уреждане на отношенията. Съгласно Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017 г. и на основание чл. 101 ЗЗД „АГРО ИНВЕСТ ДТМ“ ЕООД е встъпило като съдлъжник в задълженията по договора. Съгласно чл.1, ал.З от Договора за встъпване в дълг, страните са се съгласили, че към датата на встъпването в дълг, размерът на ползваната и непогасена главница е в размер на 200 000 лева. Към Договора за кредит е сключен и Анекс №1 от 30.06.2017 г., съгласно чл.5 от който е спряно револвирането на предоставената кредитна линия. Страните са констатирали, че кредитът е изцяло усвоен, като ползваната и непогасена сума по главница е в размер на 200 000 лева. Страните са уговорили удължаване на крайния срок за погасяване на кредита до 21.04.2019 г., за което в чл.6 от Анекса е договорен нов погасителен план. Новият погасителен план не е влязъл в сила и не е намерил приложение към кредитното правоотношение поради неизпълнение на условието по чл.7 от Анекса, да бъдат подсигурени средства, достатъчни за погасяване на дължимите към датата на подписването му - 30.6.2017 г. лихви. Крайният срок за погасяването на кредита се е запазил на 21.11.2018г.

По кредита е налице неизпълнение, изразяващо се в неплащане на задълженията по осем поредни месечни вноски по лихва за периода от 21.04.2017 г. до 21.11.2017 г. Поради това и на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което длъжниците са уведомени, както следва: с уведомително писмо с изх. peг. № 10125/ 28.11.2017 г., връчено на 30.11.2017 г. лично на Г.Н.Д., в качеството му на управител на „ИСТ 90“ ООД; с Уведомително писмо до „АГРО ИНВЕСТ ДТМ“ ЕООД, връчено на 05.12.2017 г. лично на управителя Г.Н.Д. и с Нотариална покана с per. № 695/2018 г., том I, акт № 24 по описа на нотариус К.И.с per. № 572 от НК и с район на действие PC Варна, връчена на 16.03.2018 г. лично на Г.Н.Д., в качеството му на съдлъжник. Кредитът е осчетоводен за предсрочно изискуем на 23.03.2018 г.

Ответниците не са погасили задълженията си към Банката по процесния договор, поради което въз основа на подадено заявление срещу тях е издадена заповед за изпълнение и образувано изпълнително производство. Ответниците са възразили против издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, поради което банката предявява иск за установяване на вземането си.

В допълнителната искова молба ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, като излага, че при подписване на процесния договор са спазени нормативните изисквания.

По делото не е постъпил отговор от ответниците "ИСТ90" ООД и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД.

С писмен отговор особеният представител на ответника Г.Н.Д. оспорва иска. Не оспорва, че е сключен договор за револвиращ банков кредит, по  силата на който е предоставен кредит на "ИСТ90" ООД в размер на 200000 лева. Твърди, че ОББ не е уведомила Г.Д. за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. От представените доказателства не се установява да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че Г.Д. не е допуснал неизпълнение на договорните си задължения. Оспорва иска по размер като твърди, че не е ясно как се формира главницата, както и начина по който ОББ е извършвала олихвяването и погасяването на кредита. Излага, че клаузите на договора касаещи размера на лихвата и наказателната лихва са нищожни като противоречащи на закона и морала. Поради това моли за отхвърляне на иска. В отговора на допълнителната искова молба се подържат направените с отговора възражения.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.П., поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. В представената писмена защита по същество се излагат доводи за основателност на иска.

Ответниците "ИСТ90" ООД и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД не изпращат представители в съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът Г.Д. се представлява от назначения му особен представител адв. Д.В., която поддържа доводите за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д № 4753/2019 г. по описа на ВРС е издадена заповед № 2584/29.3.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на кредитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД срещу длъжници "ИСТ90" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Г.Н.Д., Г.Н.Д., ЕГН ********** и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Изворско, общ.Аксаково, представлявано от Г.Н.Д. да заплатят солидарно на кредитора (като универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД) сумата в размер на 200 000 лева, представляваща дължима главница по Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00001 от 12.01.2016 г. и сключените към него: Договор за встъпване в дълг от 30.6.2017 г. и Анекс №1 от 30.6.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, а именно: 4000 лева - за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На 12.01.2016г. между „Сибанк“ ЕАД, от една страна, и от друга - „ИСТ 90“ ООД, като кредитополучател и Г.Н.Д., като съдлъжник, е сключен Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00001, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя за ползване кредитна линия за сумата в размер на 200 000 лева. Съгласно т. 2.6.1. от Договора за кредит, предоставената за ползване сума по кредита се олихвява с  лихвен процент в размер на шестмесечния СОФИБОР плюс фиксирана надбавка в размер на три пункта годишно, но не по-малко от 4,9% годишно. Съгласно т. 2.9.1 от Договора, лихвата се дължи и заплаща ежемесечно, като при неизпълнението на задължението за плащане в договорените срокове върху същата се начислява допълнителна наказателна лихвена надбавка в размер на 10% пункта по т.2.6.2. от Договора. При неизпълнение на договорения начин за издължаване на кредита, непогасената част от главницата се олихвява с годишен лихвен процент за просрочие съгласно клаузата на т.2.6.2. от Договора. Съгласно т.2.4. от Договора, сумата по кредита е предоставена с първоначален срок за ползване до 20.12.2016 г. с възможност за последващото му удължаване за нов период, като крайният срок за погасяването е 21.11.2018 г. (т. 2.8. от Договора).

На 03.11.2016г. е депозирано искане от кредитополучателя „ИСТ 90“ ООД за револвиране на кредитната линия за нов 12-месечен период. На 23.06.2017г. в банката е постъпила молба от „ИСТ 90“ ООД кредитната експозиция да бъде възстановена като редовна в ЦКР.

Съгласно Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017 г. и на основание чл.101 от ЗЗД „АГРО ИНВЕСТ ДТМ“ ЕООД е встъпило като съдлъжник в задълженията по договора. Съгласно чл.1, ал.З от Договора за встъпване в дълг, страните са се съгласили, че към датата на встъпването в дълг, размерът на ползваната и непогасена главница е в размер на 200 000 лева. Към Договора за кредит е подписан и Анекс №1/30.06.2017 г., съгласно чл.5 от който е спряно револвирането на предоставената кредитна линия. В чл.4 от анекса страните са констатирали, че към 30.06.2017г. дългът по редовна главница е в размер на 200 000 лева. Страните са уговорили удължаване на крайния срок за погасяване на кредита до 21.04.2019 г., за което в чл.6 от Анекса е договорен нов погасителен план. Съгласно чл.7 от Анекса, предоговарянето влиза в сила след като кредитополучателят подсигури средства достатъчни за погасяване на дължимите към датата на подписването му - 30.6.2017 г. лихви.

Банката е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което длъжниците са уведомени, както следва: с уведомително писмо с изх. peг. № 10125/ 28.11.2017 г., връчено на 30.11.2017 г. на Г.Н.Д. в качеството му на управител на „ИСТ 90“ ООД; с Уведомително писмо до „АГРО ИНВЕСТ ДТМ“ ЕООД, връчено на 05.12.2017 г. на управителя Г.Н.Д. и с Нотариална покана с per. № 695/2018 г., том I, акт № 24 по описа на нотариус К.И.с per. № 572 от НК и с район на действие PC Варна, връчена на 16.03.2018 г. лично на Г.Н.Д., в качеството му на съдлъжник.

От извършена справка чрез публичния достъп до вписаните данни в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съдът констатира, че с вписване, отразено по партидата на  ОББ АД и на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* (заличен търговец), последното е прекратено без ликвидация чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, към 27.03.2019 г. дължимите суми по договора са следните: главница - 200 000 лева; договорна лихва, дължима за периода от 21.04.2017 до 21.03.2018 – 10 077.02 лева; наказателни лихви за периода от 22.05.2017 до 21.03.2018 – 30 958.73 лева. Падежиралата главница към 27.03.2019 г. и към датата на изготвяне на експертизата е 200 000 лева. Към 30.06.2017 г. неплатените лихви са в размер на 2 449.33 лева, които представляват дължимите лихви за три месечни периода от 21.04.2017г. до 21.06.2017 г., съответно: 815.99 лева, 816.67 лева и 816.67 лева. Към 23.03.2018 г. размерът на неплатените договорни лихви е 10 077.02 лева, дължими са 12 бр. вноски за лихва за периода от 21.04.2017 до 21.03.2018 г. Няма извършвани погашения след издаване на заповедта за изпълнение и след образуване на изпълнителното дело.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявената претенция, ищецът следва да установи, че между страните е сключен договор за кредит (кредитна линия), с твърдените права и задължения (размер, срок, падеж, лихви и т.н.), в това число и реално предаване на сумите от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника и съдлъжниците по договора за кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на претенцията за главница. Ответникът Г.Д. следва да установи правоизключващите си възражения, за недействителност на клаузите на договора касаещи размера на лихвата и наказателната лихва, че е изправна страна по договора.

В разглеждания случай, сключването на процесния договор за кредит не се оспорва от ответника Г.Д., но същия възразява относно действителността на клаузите за лихва. Твърди, че са нищожни като противоречащи на закона и морала. Ответникът не е посочил конкретни основания за нищожност, поради което съдът ще съобрази разпоредбите на ЗЗП и ЗКИ.

Съгласно §13, т.1 от ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Към датата на подписване на договора и анекса ответника Г.Д. е бил управител на кредитополучателя "ИСТ90" ООД, поради което той няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и съответно не е обхванат от специалната защита по този закон.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗКИ задължава банките при отпускане на кредит да предоставят на своите клиенти данни за общите разходи по кредита /такси,  комисионни и други/ и за обективните критерии въз основа на които тези разходи могат да се изменят, данни за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията при които може да се променя лихвата. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗКИ задължава банките да формулират ясно и по разбираем за клиентите начин условията по кредитите. Конкретната формула за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка. Когато на кредитополучателя не е предоставена предварително достатъчно конкретна информация как банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и методологията на банката, включена във вътрешните и правила, която не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите  парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, като то представлява и гаранция за възможността кредитополучателя да предвиди както точните промени, които банката би могла да внесе в първоначално уговореният размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. В случая дължимата годишна лихва върху редовната лихва е ясно определена в т.2.6.1. от Договора. При неизпълнение на договорения начин за издължаване на кредита, непогасената част от главницата се олихвява с годишен лихвен процент за просрочие съгласно клаузата на т.2.6.2. от Договора – формира се от годишния лихвен процент по т.2.6.1. плюс наказателна надбавка 10 пункта годишно. Изложеното обуславя извода, че разпоредбите на договора досежно възнаградителната и наказателната лихви не противоречат на чл.59, ал.2 от ЗКИ.

Предсрочната изискуемост настъпва с обявяването й на кредитополучателя и съдлъжниците, в случая с връчването на уведомително писмо с изх. peг. № 10125/ 28.11.2017 г., връчено на 30.11.2017 г. на Г.Н.Д., в качеството му на управител на „ИСТ 90“ ООД; уведомително писмо до „АГРО ИНВЕСТ ДТМ“ ЕООД, връчено на 05.12.2017 г. на управителя Г.Н.Д. и с Нотариална покана с per. № 695/2018 г., том I, акт № 24 по описа на нотариус К.И.с per. № 572 от НК и с район на действие PC Варна, връчена на 16.03.2018 г. лично на Г.Н.Д., в качеството му на съдлъжник. Доводите на особения представител, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника Г.Д. са необосновани. Нотариалната покана му е връчена лично на 16.03.2018г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответниците дължат вземането за което е издадена заповед № 2584/29.3.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските в процеса:

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 и 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 4000 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 4050 лева за заповедното производство, както и сторените в исковото производство разноски 8400 лева за заплащане на държавна такса, възнаграждение за особен представител и депозит за експертиза, както и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, т.е. разноски за исковото производство в общ размер от 8700 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че "ИСТ90" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Г.Н.Д., Г.Н.Д., ЕГН ********** и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Изворско, общ.Аксаково, представлявано от Г.Н.Д. дължат солидарно на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, по издадена Заповед № 2584/29.3.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 4753/2019 г. по описа на Районен съд Варна, сумата в размер на 200 000 лева (двеста хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00001 от 12.01.2016 г. и сключените към него: Договор за встъпване в дълг от 30.6.2017 г. и Анекс №1 от 30.6.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА "ИСТ90" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Г.Н.Д., Г.Н.Д., ЕГН ********** и "АГРО ИНВЕСТ ДТМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Изворско, общ.Аксаково, представлявано от Г.Н.Д. да заплатят на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 4050 лева (четири хиляди и петдесет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 8700 лева (осем хиляди и седемстотин лева), представляваща направените в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: