№ 126
гр. Ихтиман, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200606 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АХМ. АХМ. К. против Наказателно
постановление № 21-0274-001177/20.07.2021 г. на началника на РУ на МВР –
Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 08.07.2021 г. около 09:30 часа на първокласен път-8 в района на
109 км. жалбоподателят К., който управлявал т.а. м 41.400 ББ с рег. № ...,
собственост на ДЗЗД „д“ ж.п. Елин Пелин, бил спрян за проверка от Г.М. и
свидетелите С.М. и С.М.– полицейски служители при РУ на МВР – Ихтиман.
По време на проверката било установено, че регистрацията на моторното
превозно средство е служебно прекратена от органите на МВР, както и че
задната му регистрационната му табела липсвала. Пред полицейските
служители жалбоподателят заявил, че не му е известно за служебно
прекратената регистрация на превозното средство, а по отношение на
1
липсващата регистрационна табела дал противоречиви обяснения.
Първоначално изложил, че е изпаднала при движение по черен път и той не е
разбрал, а впоследствие, че я е свалил докато автомобилът бил на ремонт.
С оглед констатацията, че задната регистрационна табела не била
поставена на обособеното за това място Г.М. – полицейски инспектор към РУ
– Ихтиман, съставил срещу жалбоподателя Акт 1224/08.07.2021 г. за
установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-0274-001177/20.07.2021 г., издадено от началника РУ -
Ихтиман, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите С.М. и С.М. и от
писмените доказателства – АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, справка за нарушител/водач А.К.,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. ,
От показанията на разпитаните полицейски служители – М. и М., се
установяват обстоятелствата около процесната проверка. Те
безпротиворечиво изясняват време, място, начин на извършване и
констатации, както и че жалбоподателят дал противоречиви обяснения за
липсата на регистрационна табела в задната част на моторното превозно
средство. Показанията им намират пълна подкрепа в акта за установяване на
административно нарушение, констатациите в който не са оборени.
За обективното, всестранно и пълно разкриване на обективната
истина не е необходимо провеждане на разпит на Г.М., тъй като
обстоятелствата около проверката не са спорни и се установяват от
останалите доказателствени източници. Още повече, че същият е обективирал
непосредствените си възприятия в съставения от него АУАН.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
2
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушението, противно на доводите, развити в жалбата.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите за съществено противоречие при описание
на нарушението. Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП определителна и създава
правило за поведение. Тя трябва да се тълкува във връзка със санкционната
норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която описва изпълнителното деяние за
нарушение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, субекта на АНO, както
и вида и размера на наказанието. Следователно няма основание да се твърди,
че вмененото обвинение е неясно описано от правна страна.
Представянето на блед екземпляр от изготвения АУАН не съставлява
съществено процесуално нарушение. Дали едно нарушение е съществено се
преценява с оглед цялостното му отражение върху правата на наказания. В
случая последният е имал възможност да се запознае с издадения АУАН при
връчването му, при желание в преписката, намираща се при АНО, както и по
настоящото дело, където също е приложен. Ето защо същият е разполагал с
възможност да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По делото по категоричен и безспорен начин се доказва от обективна
страна, че на 08.07.2021 г. около 09:30 часа на ПП-8 в района на 109 км.
жалбоподателят е управлявал т.а. м 41.400 ББ с рег. № ..., собственост на
ДЗЗД „д“ ж.п. Елин Пелин, без поставени регистрационна табела на
определеното за това място в задната част на автомобила. Така очертаната
деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на
чл. 140, ал. 1 във вр. чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно
задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които с табели с
3
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация.
Съгласно буквалното граматическо тълкуване на санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е необходимо кумулативно
наличие на двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, за да бъде деянието съставомерно. Ето защо не се споделят доводите,
развити в жалбата.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че няма поставена табела на
определеното за това място в задната част на автомобила и пряко целял
предприемане на управление на същия.
Известно е, че за вида на умисъла се съди по обективните действия на
дееца, а не от изложените в жалбата твърдения. В случая даването на
противоречиви обяснения относно липсата на регистрационен номер – че той
е изпаднал при движение по черен път и че е бил свален преди ремонт на
товарния автомобил, по несъмнен начин сочи, че жалбоподателя е бил наясно
с липсващата регистрационна табела. Именно затова е изложил
първоначалната защитната версия за изпадането й при движение по черен
път, която не следва да се кредитира. Това е така доколко, ако действително е
изгубил табелата по посочения начин, няма разумна причина да твърди малко
след това, че я е свалил от превозното средство преди извършване на ремонт.
В принципен план е нужно да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в изрично
предвидените случаи. За процесното нарушение изключение не е предвидено.
Това е отлика на административнонаказателното право спрямо наказателното
и сочи, че дори и деянието да беше извършено във форма на вината
непредпазливост (самонадеяност или небрежност), както се твърди в жалбата,
то отново би било съставомерно.
Не е налице маловажен или явно маловажен случай. Обществената
опасност на конкретното деяние е дееца съответна и на типичната за този вид
нарушения. Касае се до формално нарушение, от извършването на което не е
необходимо да са настъпили други негативни последици.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно кумулативно
налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС и наказание
глоба.
Размерът на горните наказания правилно е определен съгласно
предвидения от в чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП минимум. По делото не са
установени смекчаващи отговорността обстоятелства, но и не са установени
4
отегчаващи. Ето защо наказанието правилно е определено в посочения
размер.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно, а вида и размера на
наказанията правилно определен, мотивира извод, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото пред районния съд и на основание чл. 84
ЗАНН вр. чл. 190, ал. 2 НПК жалбоподателят К. следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Ихтиман сторените по делото разноски в размер на 20
лв. (пътни разноски на разпитаните свидетели). Съгласно разпоредбата на чл.
190, ал. 2 НПК нарушителят следва да се осъди да заплати и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдените парични средства.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с
чл. 58д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0274-
001177/20.07.2021 г. на началник на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР –
София.
ОСЪЖДА АХМ. АХМ. К., ЕГН ..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС -
Ихтиман сумата от 20 лв. представляваща извършени по делото разноски,
както и 5,00 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на РС-Ихтиман след
влизане на решението в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5