Определение по дело №514/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 771
Дата: 26 февруари 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100500514
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е   № 771      

                                    

 

 

                                   град Бургас ,26.02. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на .............26.02…..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  514       по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Г.А.С. ***      –ищец    по гр.д. № 407  /2019 год. по описа на Средецкия   районен съд против решение № 219/17.12.2019 год. постановено по същото дело ,с което  се предоставя  упражняването на родителските права по отношение на малолетния Иван Георгиев А. /ро. На 24.01.2014 г. /  на майката Л.Д.И. и определено местоживеенето на детето при майката на адрес в с. Драчево ,определен е режим на лични отношения с бащата ,който е осъден да заплаща и месечна издръжка за детето от 150 лв. ,както и направените от  ответницата разноски по делото ,като исковете на Г.С.  против Л.И.  с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. ал. 1 от СК ,чл. 59 от СК и чл. 143 ал. 1 СК  относно   местоживеенето на детето ,упраняването на родителските права ,личните отношения и издръжката му са отхвърлени.

                                                 Въззивникът      изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано,постановено при  неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства  .

                                          Сочи се ,че  на първо място,че  неправилен и в противоречие с доказателствата бил извода на съда  ,че  майката на детето Л.И.   била по-опитен и компетентен родител ,тъй като имала две по-големи деца/като се има предвид и че тя  говори само за едно дете ,а има две /.Твърди се ,че  тя не е трудово ангажирана ,няма никакви доходи и не може да осигури  задоволяване на елементарни потребности на детето .Свидетелските показания на  доведените от  ответницата свидетели са заинтересовани и не следва да се кредитират според въззивника-Изготвената психологическа експертиза била неубедителна ,като детето   може да бъде настройвано и против баща си .Затова се счита ,че  данните по делото не са преценени обективно  и че  въззивникът е по-отговорния родител .

                                      Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се предоставят родителските права на бащата  или евентуално да се върне делото за доизясняване на важни обстоятелства  .Моли се за издаване на съдебно удостоверение ,с което да се снабди с писмена справка от Бюрото по труда ,че ответницата е безработна .      

                                      В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК  въззиваемата И.  оспорва въззивната жалба  .Поддържа се на първо място ,че по делото  било напълно изяснено ,че въззивницата е майка на три деца  ,един пълнолетен син ,един непълнолетен и малолетния Ивайло и този факт не е бил отричат /като е станало недоразумение при изготвянето на отговора на исковата молба /.Възразява се ,че искането за снабдяване с удостоверение за изясняване на факта ,че въззиваемата е безработна , е недопустимо като преклудирано .

                                      Подчертава се ,че по делото е установено по безспорен начин,че  въззиваемата е отглеждала детето си  и е била неотлъчно до него до момента ,в който е напуснала дома си в края на декември 2018 г.,като причината да напусне общото жилище и  физическия и психически тормоз от страна на въззивника .В тази връзка са били и свидетелските показания ,които правилно са кредитирани от районния съд  ,който ги е обсъдил достатъчно задълбочено.Установено е било също и че  след напускането на жилището от майката бащата фактически никога не е гледал сам детето –помагал е брат му и лицето Недка.

                                      Оспорва се становището ,че изготвената експертиза била неубедителна .Счита се ,че  същата е пълна и обективна и изчерпателна .

                                      Първоинстанционният съд според въззиваемата страна  е обсъдил задълбочено и обосновано всички основни критерии ,определящи наличието или липсата на родителски капацитет и е направил правилна преценка,обективирана в постановеното решение.Съдът е оценил правилно морала на двамата родители ,поведението им /включително и  побоите и нецензурните думи на бащата по отношение на майката пред детето/.Предвид на всичко това  е било установено ,че иманно майката е по-отговорния родетил ,докато бащата ,въпреки обичта му към детето ,се държи лошо  и с детето ,и с други хода от обкръжението му.        

                                      Моли се за потвърждаване на решението.Настоява се за допускане на свидетелски показания  относно настъпилите след постановяването на решението  обстоятелства ,свързани с това кой осъществява непосредствените грижи за Ивайло.

                                      Съдът с оглед характера на производството и основната му цел да се произнесе единствено в интерес на детето счита ,че следва да се допуснат и двете доказателствени искания на страните /независимо ,че това на въззивника е преклудирано  на осн.чл. 266 ГПК/.                                 С оглед на горното и на осн.  чл. 266 и чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

                                      ДА СЕ ИЗДАДЕ  на въззивника  Г.А.С. исканото съдебно удостоверение ,което да му послужи  пред Бюрото по труда-гр. Средец за справка  относно факта  дали Л.  Д.И. ,ЕГН **********  от с. Драчево  е вписана като безработна и от кога .

                                      ДОПУСКА ДО РАЗПИТ  един свидетел при довеждане от въззиваемата страна –за сочените във отговора на въззивната жалба обстоятелства .

                                      ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 25.03.2020 г. от 10,30 часа ,за която дата да се призоват страните .

                                      ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                    2.