Определение по дело №328/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20193400500328
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

412

гр. Силистра, 13.12.2019 г.

 

Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

  Председател:     Пламен Неделчев

                                          Членове: 1. Кремена Краева

      2. Огнян Маладжиков

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело № 328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 420, ал. 3 от ГПК.

         Образувано е по частна жалба на М.С.В.-Р. против Определение № 3589 от 31.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 984/2019 г. на Силистренския районен съд, с което не е уважена молбата ѝ за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 2711 от 26.07.2019 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по същото дело, в полза на „Обединена българска банка“ АД. 

         Оплакванията на жалбоподателката са, че първоинстанционният съд не е бил компетентен да разгледа заявлението по чл. 417 от ГПК, имайки предвид че постоянният ѝ адрес е в гр. Варна. Не е обсъдил оспорената от нея достоверност на данни в документ на заявителя. Не е преценил, че жалбоподателката има качеството на поръчител, което е налагало служебно да констатира, че срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и не е следвало да се издава заповедта за изпълнение. Районният съд не е съобразил, че жалбоподателката има качеството на потребител и е следвало служебно да констатира недействителността на клаузи от договора. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в заповедното производство не са представени писмени доказателства, подкрепящи основателността на искането ѝ за спиране по чл. 420, ал. 2 от ГПК, настоявайки че основава молбата си на документите, представени от заявителя, от които е видно несъобразяването с чл.147 от ЗЗД.

         С депозирания от ответната страна отговор жалбата се оспорва. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

         Силистренският окръжен съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

         Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред Силистренския районен съд, тъй като седалището на единия от тримата солидарни длъжници, срещу които е поискано издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, е в гр. Силистра. В случая приложение намира чл. 116 във връзка с чл. 411, ал. 1 от ГПК, според който местната подсъдност на делото, когато ответниците са от различни съдебни райони, е изборна, а правото да избира принадлежи на ищеца, респ. заявителя. В заповедното производство не са уредени различни от общите правила хипотези на подсъдност при няколко длъжници, с адреси в различни съдебни райони. Затова е без значение в конкретния случай в района на кой съд е постоянният адрес на жалбоподателката, щом заявителят се е възползвал от правото си по чл. 116 от ГПК и е подал заявлението пред местно компетентен съд, съобразно седалището на длъжника ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС -  ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“.

         Достоверността на данните в документите, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение от заявителя, не може да се преценява в заповедното производство, вън от преценката дали извлечението от счетоводните книги е издадено от компетентен орган и съдържа ли достатъчна информация за претендираното вземане – длъжник, основание за възникване на вземането, размерът на главницата, размер и период на лихвата. Настоящият състав на Силистренския окръжен съд вече е имал повод да се произнесе по конкретното възражение с Определение № 355 / 25.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 286 / 2019 г., поради което намира за ненужно да преповтаря мотивите, с които счита оплакването на жалбоподателката за неоснователно.

         Твърдението на въззивницата, че отговорността ѝ по процесния дълг е в качеството ѝ на поръчител не намира опора в доказателствата по делото. В чл. 3 от договора за кредитна линия ясно е записано, че М.В.-Р. встъпва на основание чл. 121 и сл. във вр. чл. 101 от ЗЗД в дълга като съдлъжник. Встъпилият в дълга също като поръчителя е солидарен длъжник, но за разлика от последния, който е акцесорен, встъпилото в дълга лице е главен длъжник, за който срокът по чл. 147 от ЗЗД не е приложим. Оплакването, че районният съд не е съобразил служебно срокът по чл. 147 от ЗЗД е неоснователно, тъй като съдът няма задължение да преценява неотносими към конкретния спор разпоредби.  

         Поради това неоснователно се явява и оплакването, че районният съд е отказал да уважи искането по чл. 420 от ГПК, позовавайки се на липсата на представено обезпечение или документ по чл. 420, ал. 2 от ГПК. След като представените от заявителя документи опровергават твърдението на жалбоподателката, че има качеството на поръчител, няма как същите тези документи да изпълнят изискването на чл. 420, ал. 2 от ГПК.

         Що се отнася до бланкетното възражение, че съдът не е следил служебно за действителността на клаузи от договора за кредит, въззивният съд намира същото за неоснователно.

         Поради липсата на предпоставките по чл. 420 от ГПК – обезпечение по ал. 1 или писмени доказателства по ал. 2, въззивният съд счита, че не следва да се уважава искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед по чл. 417 от ГПК. Изводите на Силистренския окръжен съд съвпадат с тези на първата инстанция, от което следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

         На „Обединена българска банка“ АД следва да се присъди възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 50 лева, на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Искането за възнаграждение над 50 лева не следва да се уважава, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. 

                        

         Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3589 от 31.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 984/2019 г. на Силистренския районен съд.

         ОСЪЖДА М.С.В.-Р.да плати на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК ********* сумата в размер на 50 лева (петдесет) – възнаграждение за процесуално представителство по делото от юрисконсулт.

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.