№ 24365
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110121612 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Изложените в писмения отговор доводи за нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявените искове, са неоснователни.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които
като относими и допустими към предмета на спора следва да бъдат приложени като
писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.07.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от *** срещу „***“ АД обективно
съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1.2 и 1.3
от Договор за потребителски паричен кредит № 5785983/14.02.2022г., сключен между
страните, предвиждащи заплащане на еднократна такса за разглеждане на кредита, и 2/ за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4.1 и 4.2 от Договор за потребителски паричен
кредит № 5785983/14.02.2022г., сключен между страните, предвиждащи заплащане на
неустойка поради непредставено обезпечение по договора.
1
В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника имат сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 5785983/14.02.2022г., съгласно който, в качеството си на
кредитополучател е получил кредит в размер на 1700 лв., при ГЛП в размер на 40,32 % и
ГПР - 49,37 %, за срок от 15 месеца. Поддържа, че съгласно чл.1.2 и 1.3 от договора за
кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на
1069,20 лева., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план по договора. Сочи, че процесната такса е начислена от кредитора и е
включена като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора, поради
което е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1
ЗЗП, вр с ч.146, ал.1 ЗЗП, тъй като в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Според ищеца, към момента на сключване на
договора за кредит претендираната еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на
1069,20 лева е била фиксирана по размер и цели недължима облага на кредитора. Ищецът
поддържа още, че съгласно чл.4.1 от договора следва да предостави на кредитодателя
гаранция относно изпълнението му, представляваща по избор на кредитополучателя или
банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за
поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен
срок, съгласно чл. 4.2 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 712,80
лева. Поддържа, че клаузите, уговарящи въпросната неустойка – чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора,
са нищожни поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на ТР № 1/2009г. от
15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния
си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес от предявяването
им. По същество на спора изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването на
договора и неговото съдържание, но излага подробни съображения въз основа на които
оспорва исковите твърдения за нищожност на оспорените клаузи. Поддържа се становище,
че услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит се извършва преди сключване на
договора, поради което таксата не може да се разглежда като такава за управление и
усвояване на кредита. Отделно от предходното се сочи, че ищецът доброволно е избрал да се
възползва от нея. Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата за неустойка поради
непредставяне на обезпечение, като се излага, че същата е предвидена, за да дисциплинира
длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. По изложените в
отговора доводи се иска отхвърляне на исковете.
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и и
предл.3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по така предявените искове в негова тежест е да докаже, че
клаузите от процесния договор противоречат на закона, както и че накърняват добрите
нрави.
ОБЯВЯВА, на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са сключили Договор за потребителски паричен
кредит № 5785983/14.02.2022г
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3