Решение по дело №67990/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11869
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20221110167990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11869
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110167990 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А.
Г. В. да заплати на "Топлофикация София" ЕАД следните суми: 1356,92 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София на адрес ...................НП, ап. Г 2.3, аб.
№408623 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
14.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 300,51 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г., сумата от 13,04 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2020г., ведно
със законна лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
3,23 лева за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2022г. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ...................НП, ап. Г 2.3, аб.
№408623, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като
не е изпълнила паричното си задължение, ответникът е изпаднала в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Бруната" ООД, конституирано по
делото с определение от 10.04.2023 г., счита, че при определяне разхода на топлинна
енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
1
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е отделено като безспорно възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия
по отношение на процесния имот между страните по делото за исковия период. Това
обстоятелство се установява и от съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том II, рег. № 3367,
дело №220/2007г. от 27.03.2006г. на нотариус Ирина Шуролинкова, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 95, том IV, рег. № 4503, дело № 458/2020г. на
нотариус Гергана Гуляшка и заявление-декларация за откриване на шартида.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца "Топлофикация София" ЕАД и ответника, възникнало по силата на индивидуалния
договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията
между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач "Буната" АД, в който смисъл са изводите на вещото лице по
2
съдебнотехническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. По
данни на ФДР в процесното жилище имало монтиран апартаментен топломер, но нямало
монтиран водомер за топла вода. При извършено посещение в имота от представител на
ФДР на 30.05.2020г. било установено, че топломерът е наводнен и не работи, а относно
топломера за топла вода, че водомерът е демонтиран на 31.10.2019г. и крановете са
затворени, но не е запечатана топлата вода. Ето защо за периода от 2019-2020г. за отопление
е изчислен среден разход на база предходен период. Според експертизата за периода от
01.05.2019г. до 31.10.2019г. разходът за топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при
нора 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. След 01.11.2019г. разходът
за топла вода се изчислява на 4 броя отребители за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2
НТ. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура,
съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния период нямало
начислена ТЕ за отопление на общи части. Топломерът в абонатната станция е преминал
метрологична проверка през 2-годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно как са
формирани сумите за отопление на имота и отдадена от сградна инсталация ТЕ, като е
достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в
имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за
процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 1918,77 лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок, а представените по делото отчети са подписани от потребител, като поставеният
подпис не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е
доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че
на потребителя е предоставяна услуга дялово разпределение.
3
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период са налице плащания в
общ размер на 621,09 лева, които са извършени в периода от 17.06.2019г. до 12.01.2020г. и
са приспаднати при издаването на общата фактура. Вещото лице разяснява, че плащането е
съобразено от ищеца, респ. не е предмет на производството.
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 14.12.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.12.2019
г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. При
отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП вземанията за периода от м. 05. 2019 г. до м.
07.2019г. биха били погасени по давност, но в случая същите са погасени със сторените
плащания от ищеца в периода от 17.06.2019г. до 21.10.2019г. Следователно възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.

Вещото лице по ССЕ е посочило, че за периода м. 12. 2019 г. – м. 04. 2020 г. дължимата
цена за доставена ТЕ е в общ размер на 1356,92 лв. Експертизата и в тази й част не е
оспорена от страните и се кредитира от съда. Ето защо претенцията за топлинна енергия е
основателна в пълен размер за сумата от 1356,92 лв. и за периода 01.12.2019 г. –– 30.04.2020
г., а за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. искът ще се отхвърли предвид извършеното
извънсъдебно плащане. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
4
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 13,04 лв. за периода
01.12.2019г. до 31.07.2020 г., което се установява от приложените писмени доказателства.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 12. 2019 г. е започнала да тече от 01.01.2020 г.,
но срокът не е изтекъл преди подаването на исковата молба. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба –14.12.2022 г. до окончателното
изплащане.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия
спрямо ответника е основателен до сумата от 299,65 лв., а за разликата до пълния предявен
5
размер от 300,51 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. подлежи на отвхърляне.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 3,23 лв. за
периода 31.01.2020 г. до 18.1.2022 г. се явява изцяло неоснователна.

По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ответникът не доказва направата на разноски по делото.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете в размер на общо 964,59 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ,
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за производството /определено от съда
размер от 200 лв. /. Или общият размер на направените разноски е 966,95 лв., от които по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 964,59 лв.
Ответникът е сторил разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева,
като своевременно релевираното възражение за прекомерност на същия е основателено
предвид решаването на делото в едно открито съдебно заседание, типовия характер на спора
и липсата на отличаваща го фактическа и/или правна сложност. Ето защо и след
намаляване на претендирания разход до сумата от 500 лв. на ответника се присъждат 1,22
лв. за разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН ********** с адрес .......... НП, ап. Г2.3. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 1356,92 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София на адрес ...................НП, ап. Г 2.3, аб. №408623 за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 299,65 лева за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г. и
сумата от 13,04 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2020г., ведно със законна лихва от 14.12.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 299,65 лв. до пълния предявен размер
от 300,51 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
сумата в размер на 3,23 лв. за периода 31.01.2020 г. до 18.11.2022 г. – обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН ********** с адрес .......... НП, ап. Г2.3. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за
производството в размер на 964,59 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, да заплати на А. Г. В. с ЕГН
6
********** с адрес .......... НП, ап. Г2.3. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 1,22 лева за разноски
по делото по съразмерност.
Решението е постановено при участието на "Бруната" ООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7