№ 691
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Б.а
Членове:Милен Михайлов
Диана В.ева
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100604152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 20.01.2025 г., постановена от СРС, НО, 136 състав по
н.ч.х.д. № 20221110214179/2022г. съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. Т. М. с
ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 09.05.2022 год.в
жилищната сграда, находяща се в гр. София - бул. ****, по време на проведено
Общо събрание на етажните собственици, пред участниците в Общото
събрание, казал нещо унизително за честта и достойнството на С. Б. М., ЕГН
********** от град София, като личност и в качеството му на Председател на
УС на ЕС, в негово присъствие, като го нарекъл: „измамник“ и „крадец на
средства в размер на 50 000 лева от касата на ЕС“, като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това
обвинение.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата В. В. И., ЕГН:
********** ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на 09.05.2022год. в жилищната
сграда, находяща се в гр. София - бул. ****, по време на проведено Общо
събрание на етажните собственици, пред участниците в Общото събрание,
1
казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Б. М., ЕГН
********** от град София, като личност и в качеството му на Председател на
УС на ЕС, в негово присъствие, като го нарекла: „мизерник“, „мухъл“,
„нещастник“, „нищожество“, „крадец“, „мошеник“, като обидата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. с т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по това
обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е осъдил С. Б. М., ЕГН
********** от град София, да заплати на В. В. И., ЕГН: **********,
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
500/хиляда и петстотин/лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от С. Б. М., в която
се сочи, че присъдата на СРС е неправилна и необоснована, като се твърди, че
същата е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят прави разбор на доказателствата, като сочи, че съдът
неправилно е игнорирал тези, в полза на частното обвинение, а същото се
доказвало по един категоричен начин.
В заключение се прави искане за отмяна на постановената оправдателна
присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С. Т. М. и В.
В. И. да бъдат признати за виновни за осъществени състави на престъпления
по чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Направено е искане
подсъдимите да заплатят на С. Б. М., направените от последния разноски пред
двете съдебни инстанции.
В закрито заседание на 26.06.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпити на свидетели и подсъдимите, както и събирането на писмени
доказателства.
В съдебното заседание по делото, частният тъжител С. М., редовно
призован, се явява лично, заедно с повереника си – адвокат В..
Подсъдимият С. М., редовно призован, се явява лично и с адвокат Р..
Подсъдимата В. И., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адвокат Г. В..
Адв. В., повереник на ЧТ заявява, че поддържа въззивната жалба и
2
допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и искания за
отводи.
Адв. Р., защитник на подсъдимия М. заявява, че оспорва жалбата и
допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и няма искания за
отводи.
Адв. В., защитник на подсъдимата И. заявява, че оспорва жалбата и
допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и няма искания за
отводи.
В хода по същество, адв. В. излага подробни съображения за това, че
намира първоинстанционната присъда за незаконосъобразна и необоснована
като счита, че при извършването на съвкупна и безпристрастна оценка на
събраните по делото доказателства, същите обуславят твърдението на
жалбоподателя, че подсъдимите М. и И. са осъществили състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
На следващо място, повереникът посочва, че СРС не бил обосновал с
убедителни мотиви причината за дискредитирането на показанията на
свидетелите С., К. и К., като според него обжалваната присъда се основавала
изключително и единствено на показанията на свидетелката Ц., които били
едностранни и пристрастни към подсъдимите.
Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатото обвинение и им
бъдат наложени наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева и наказание
„обществено порицание“.
Адв. Р. моли за потвърждаване на обжалваната присъда като счита
същата за правилна и законосъобразна и счита, че твърдените от ЧТ
обстоятелства не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Адв. В. намира първоинстанционната присъда за обоснована и правилна,
моли за постановяване на решение, с което да се потвърди
първоинстанционната присъда.. В допълнение, моли да бъдат присъдени
разноските пред настоящата инстанция.
С правото си на последна дума, подсъдимият М. моли съдът присъдата да
бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите на страните изложени в жалбата и
3
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
намира следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
доказателствата, настоящият съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият С. Т. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с установена с
експертно решение на ТЕЛК 80 % степен на увреждане, с общо заболяване
„карцином на колон сигмоидеум“, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН : ****.
Подсъдимата В. В. И. е родена на **** г. в град Плевен, българка,
български гражданин, средно образование, неомъжена, неосъждана, работи
към „МАРВЕЛ 05“ ООД, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. **** и настоящ
адрес: гр. София бул. ****, ЕГН:**********.
Тъжителят М. в продължение на около 10 години бил домоуправител на
общия вход на кооперация с адрес: гр. София, бул. ****. Същият притежавал
апартамент в жилищната сграда, като към момента на процесния случай в нея
живеели и подсъдимите М. и И..
Между живеещите в кооперацията често възниквали конфликти във
връзка с управлението на етажната собственост, в частност съществували
съмнения, че домоуправителят използвал повереното му имущество за лични
цели, като по случай това била подадена жалба към Софийска районна
прокуратура от подсъдимия М., по който била образувана пр. пр. №
27764/2021 г. по описа на СРП. Впоследствие, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 НПК с постановление от 28.09.2021 г., прокуратурата отказала да
образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за
извършено престъпление.
Допълнително напрежение създавало също и обстоятелството, че за
период повече от 10 години не било свиквано събрание на етажните
собственици. Това от своя страна създавало чувство на неотчетност на
управителния орган на етажната собственост спрямо живеещите в жилищната
4
сграда, като във връзка с това, подсъдимият М. изразявал явно неодобрение.
Така на 09.05.2022 г. на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС, частният тъжител
М. свикал събрание на входа, което се състояло на общата площадка на първия
етаж на кооперацията. На събранието присъствали частният тъжител С. М.,
свидетелите Е.К., В. К., М.С., С. С., К.Ц., М., подсъдимите С. М. и В. И.,
както и други членове на етажната собственост – Г.Б., В.Г., Г.Б., С.П., Ц.П.,
Л.И., В.К., П.С. и П.Н..
Целта на събранието била да се направи отчет от ръководството на
етажната собственост за периода от 30.10.2020 г. до 09.05.2022 г. На дневен
ред се обсъждали въпроси свързани с таксите и паркирането в задния двор на
жилищната сграда. Общуването бързо прераснало в словесен конфликт между
ЧТ С. М. от една страна и подсъдимите С. М. и В. И. от друга. Подсъдимите
твърдели, че са били извършени злоупотреби с дадените средства за метални
глави, необходими за подмяна на металната врата в двора, както и че
домоуправителят давал на трети лица дистанционни за гаражната врата без
същите да са собственици или ползватели в кооперацията, въпреки
уговореното между етажните собственици външните за кооперацията лица да
заплащат такси за всяко дадено паркомясто. Подсъдимите твърдели също, че
са били заплашвани от частния тъжител. Обстановката на събранието била
особено напрегната, като частният тъжител и подсъдимите не се изслушвали и
говорили едновременно. Между страните били разменени множество
реплики, чието конкретно съдържание, автор и насоченост, останали
неустановени, поради настъпилата суматоха и силния шум.
Не след дълго, с намесата на останалите присъстващи на събранието,
конфликтът бил преустановен и жителите на кооперацията се прибрали.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред. При постановяване на крайния си съдебен акт,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както следва :
Гласни : показанията на свидетелите С.П.Ч. – С., В. И. К., Ц. Н. М.,
М.П.С., Е.Д. К., К.Ц. Ц..
Писмени : справка от СРП относно пр. пр. № 27764/2021 г., по описа на
5
СРП, приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 28.09.2021 г., копие от протокол на отчетно-изборно събрание
на съкооператори на етажната собственост, бул. ****, свикано от С. М., на
основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС, справки за съдимост, характеристични данни
и решение на ТЕЛК.
Настоящият състав анализира самостоятелно събраните по делото
доказателства, при което достигна до фактически изводи, които не се
различават съществено от тези на СРС.
Правилно контролираният съд не е кредитирал в цялост покаянията на
свидетелката С.. Видно от тях, същата е била в близки отношения с частния
тъжител, който често посещавал покойния съпруг за да се консултира по
правни въпроси, както и помагал на свидетелката при разрешаването на
проблеми от битов характер. Предвид изложеното, обстоятелствата описани
от свидетелката С. следва да се приемат след внимателна оценка на
отношенията с частния тъжител. В тази връзка, при анализ на показанията
на тази свидетелка се наблюдава тенденциозно представяне на информацията,
което пряко цели да подпомогне обвинителната теза. За това обстоятелство
свидетелства явното акцентиране от нейна страна на поведението на
подсъдимите, и неглижиране на това на частния тъжител, който според
свидетелката не е употребил обиди или заплахи срещу тях. В допълнение,
твърдението на свидетелката, че подсъдимата И. е нарекла частния тъжител с
обидата „****“ остава изолирано от останалия доказателствен материал.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя заключението на
районния съд, че показанията на свидетеля по отношение на отправените
обиди и техните адресати не могат да бъдат счетени за достоверни до степен,
която да позволи на съда да изгради фактическите си изводи върху тях.
На следващо място, въззивният съд се съгласява с изложеното в мотивите
на районния съд по отношение на свидетелката К.. Същата, видно от
показанията , се е намирала в интимни отношения с частния тъжител,
поради което логично и очаквано, нейните показания подкрепят изцяло
обвинителната теза, като настоящият състав, така както и
първоинстанционният такъв, приема, че показанията на тази свидетелка са
необективни и повлияни в голяма степен от нейните отношения с частния
тъжител.
6
Съдът анализира и показанията на свидетелката Ч. – С., като намери, че
същите не кореспондират с останалите събрани по делото гласни
доказателствени средства, по отношение на конкретните изрази. В тази
връзка, според частната тъжба, подсъдимите са нарекли тъжителя със
следните обидни изрази: „измамник“, „крадец“, „нищожество“, „мизерник“,
„мухъл“, „нещастник“, но нито един от свидетелите няма спомен да е чул
точно тези изрази да са били употребени срещу него към процесния момент,
включително и от тези свидетели, които имат близки отношения с тъжителя. В
тази връзка, единствено свидетелката К. е чула срещу тъжителя М. да бъде
насочена обидата „мошеник“, но от показанията на същата не става ясно
точно кой я е изрекъл, поради което съдът предвид изискването за
категорично доказване на обвинението, съгласно чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК
приема за недоказано настъпването на описаното обстоятелство. Видно от
това, съдът приема описаното инкриминиращо обстоятелство като
недостоверно и не кредитира показанията на свидетелката в тази им част.
Въззивната инстанция приема показанията на свидетелите М. и С., до
колкото същите потвърждават настъпването на словесен конфликт и
ескалирането на напрежението между членовете на етажната собственост.
В обобщение, съдът следва да посочи, че по делото се наблюдават две
групи свидетели, които са приближени до Частния тъжител от една страна и
до подсъдимите от друга и които показания по същество си противоречат. Ето
защо и съдът следва да потърси безпристрастен свидетел, чиито показания да
допринесат за изясняване на реалната фактическа обстановка по делото, като
за настоящият състав такива показания е дала само свидетелката Ц., която
описва разразилата се ситуация като конфликтна, като сочи, че „обидите бяха
отвсякъде“ и „всеки нападаше и обиждаше“, но не може да посочи конкретни
думи и изрази, нито кой към кого ги е отправял.
Така видно от събраните в хода на делото доказателства категорично се
доказва, че между страните е възникнал конфликт, но неизяснено остава какви
обидни изрази са били използвани по време на спора и срещу кого са били
насочени, както и техния автор, поради което обвинението остава недоказано.
В заключение, настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
7
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията
си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, СРС е
достигнал до единствено правилният извод, че с деянията си, подсъдимите С.
Т. М. и В. В. И. не са осъществили състава на престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК нито от обективна, нито от субективна
страна.
По делото остана недоказано както изпълнителното деяние, така и
неговият автор. Не се установи твърдените от Частния тъжител изрази да са
били отправяни към него от страна на подсъдимите, поради което и правилно
първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда.
Поради липса на съставомерните признаци от обективната страна на
деянието, напълно безпредметно се явява съдът да излага мотиви за
субективната страна на същото.
Оплакванията на защитата, че първоинстанционният съд необосновано е
кредитирал показанията на свидетелите на подсъдимите, за сметка на тези на
частния тъжител, съдът намира за неоснователни по изложените по-горе
съображения. Установени бяха две основни групи свидетели, които са близки
до всяка една от страните – ЧТ и двамата подсъдими, поради което и двете
инстанции са използвали показанията на св. Ц., за да ги потвърдят. Доколкото
нейните показания не подкрепят обвинителната теза на ЧТ, нито казаното от
близките до него свидетели, правилно СРС е приел, че обвинението е
недоказано.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с изложените в мотивите на СРС съображения и намира, че
първоинстанционният акт е обоснован, правилен, постановен при пълно
спазване на процесуалните правила, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 317 от НПК,
съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.01.2025 г., постановена от СРС, НО, 136
състав по н.ч.х.д. № 20221110214179 по описа за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9