Решение по дело №2145/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 674
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20241510102145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Дупница, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102145 по описа за 2024 година

М. Г. И., ЕГН **********, от ***, е предявила срещу „Електрохолд Продажби“, ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, р-н Младост, бул.
“Цариградско щосе“№159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от Карел Крал,
Видьо И. Терзиев, Даниела Колева Димитрова, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата 1462, 58 лева – главница за изразходвана и неплатена ел. енергия
от Г. И. Ю. за периода месец април 2010 г. - месец януари 2012 г. по партида с клиентски №
300139073547 /понастоящем партида с № 310275690739/, както и начислените лихви и
разноски върху главницата. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата сочи, че на основание дарение от баща й Г. И. Ю., оформено в нотариален
акт № 24, т.IV, peг.№ 5213, д.№ 581/2003 г. на нотариус А. Р., е придобила право на
собственост върху апартамент в ***. С договора за дарение Г. И. Ю. запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на дарения имот, живял в него до смъртта си през 2020
г. и в качеството на ползвател заплащал дължимите суми за консумативи и данъци.
Поради изразходвана и неплатена ел. енергия от ползвателя за периода месец април
2010 г. - месец януари 2012 г., доставката на ел. енергия за апартамента била прекратена през
2012 г. и не била взъстановена.
За това задължение било образувано изпълнително дело № 20127420400689 по описа
на ЧСИ В. А. с взискател „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Съгласно удостоверения, издадени по ЧГД № 681/2021 год. и ЧГД № 680/2021 год. по
описа на ДнРС, ищцата и сестра й Я. Г. И. са се отказали от наследството от Г. И. Ю.,
починал на 12.07.2020 г.
През 2023 г. ищцата подала заявление за издаване на партида и присъединяване на
жилището към електропреносната мрежа, но получила уведомление за наличие на
просрочени задължения, като общата претендирана сума възлиза на 3 735, 58 лв. Ищцата
1
счита, че не дължи тези суми поради направения отказ от наследството на ползвателя на
жилището, а при условия на евентуалност – поради изтекла погасителна давност.
В постъпилия писмен отговор предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Изпълнително дело № 20127420400689 по описа на ЧСИ В. А. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Дължимата главница за изразходвана и неплатена ел. енергия за
периода месец януари 2010 г. - месец януари 2012 г. по партида с клиентски № 300139073547
/понастоящем партида с № 310275690739/ възлиза на 1462, 58 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че процесното задължение е за потребена
електроенергия по партида с клиентски № 300139073547 за апартамент в *** за периода
месец януари 2010 г. - месец януари 2012 г.
Не е спорно, че посоченото жилище на 23.12.2003 г. е дарено с нотариален акт № 24,
т.IV, peг. № 5213, д. № 581/2003 г. на нотариус А. Р. от Г. И. Ю. на Я. Г. И. и М. Г. И.. Видно
от договора за дарение, дарителят е запазил право на пожизнено и безвъзмездно ползване на
имота.
След смъртта на Г. И. Ю. на 12.07.2020 г. Я. Г. И. и М. Г. И. са се отказали от
наследството от него, съгласно представените удостоверения по ч.гр.д. № 681/2021 г. и
ч.гр.д. № 680/2021 г., двете по описа на ДнРС.
Ответникът е представил заявление от 03.05.2023 г. от ищцата за откриване на нова
партида с № 310275690739 за процесното жилище.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно, че
ответното дружество претендира посочените вземания и за ищеца е налице правен интерес
от съдебно установяване недължимостта на тези вземания, поради което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Между страните не е спорно, че процесното задължение е за потребена
електроенергия по партида с клиентски № 300139073547 за апартамент в *** за периода
месец януари 2010 г. - месец януари 2012 г. В този период титуляр на вещното право на
ползване на имота е бил Г. И. Ю. и задължението за заплащане на потребената
електроенергия е било негово, а не на собствениците на имота, включително ищцата.
Г. И. Ю. е починал на 12.07.2020 г., поради което е неоснователно твърдението за
проявена недобросъвестност посредством неуведомяването на ответното дружество за
прехвърлянето през 2003 г. на правото на собственост върху имота – до смъртта на титуляра
на вещното право на ползване той е следвало да заплаща потребената в имота
електроенергия.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищцата е един от
наследниците по закон на Г. И. Ю., като по делото са представени доказателства за направен
от нея отказ от наследството.
Поради това между нея и починалия ползвател на имота липсва наследствено
правоприемство, респ. – липсва основание задълженията на Г. И. Ю. /включително
неплатените от ползвателя суми за потребена електроенергия/ да бъдат претендирани от нея.
2
Правото й на собственост върху процесното жилище произтича от гореописаната сделка,
сключена през 2003 г. при запазено право на ползване от дарителя.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че процесното вземане /както и акцесорните вземания за начислени върху
главницата лихви и разноски за събирането й/ не се дължи, е основателен.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото, за внесена
държавна такса – 50 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение /основателно е
направеното възражение за прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, ниския материален интерес, приключването на производството в едно
съдебно заседание със събиране единствено на писмени доказателства, поради което съдът
го определя в размер на 400 лв./ на обща стойност 450 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електрохолд продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, че М. Г. И., ЕГН **********, не дължи сумата 1462, 58 лева – главница за
изразходвана и неплатена ел. енергия от Г. И. Ю. за периода месец април 2010 г. - месец
януари 2012 г. по партида с клиентски № 300139073547 /понастоящем партида с №
310275690739/, както и начислените лихви и разноски върху главницата.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. Г. И.,
ЕГН **********, сумата 450 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3