№ 253 / 20.7.2020 г.

Р Е Ш Е Н И. Е              

гр.МОНТАНА                

20.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на осми юли през две хиляди и. двадесета година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 12 по описа за 2020 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Ч. Е. Б. А. г. предявява срещу ответника В.Т.В. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК и. чл.107 от ЗЕ.     

Поддържа, че е доставчик на електрическа енергия и. се е намирал в облигационни отношения с ответника, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които са общо известни. Съгласно тях твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на е..енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената е..енергия по издадените 4 броя фактури.

Заявява, че дружеството е доставило на ответника с адрес на електроснабдения и.. с. Ц. о. у. №. е..енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г., за което са издадени следните фактури:

1.фактура № ********* от 27.03.2019г. на стойност 192.40 лева;

2. фактура № ********* от 25.04.2019г. на стойност 135.06 лева;

3. фактура № ********* от 27.05.2019г. на стойност 15.21 лева и.

4. фактура № ********* от 29.07.2019г. на стойност 0.00 лева.

Така посочените задължения поддържа, че са станали изискуеми, тъй като абонатът съгл. Общите условния на дружеството, разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията, през който период от време вземането е ликвидно и. изискуемо.

Неплащането на исковата сума и. съобразно чл.107 от ЗЕ било основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 2244/2019г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 342.67 лева главница и. лихва за забава в размер на 10.98 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на доставена е..енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г.

Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и. предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и. на разноските в настоящето производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Поддържа, че в хода на процеса ответникът е заплатил дължимите суми, като са останали незаплатени единствено направените в заповедното и. настоящето исково производство разноски, които моли да бъдат присъдени. 

Ответникът В.Т.В., в срока по чл.131, ал.1 ГПК поддържа, че признава предявения иск. Дължимата сума е заплатена на ищеца на 05.03.2020г., за което обстоятелство прилага 4 броя разписки. 

Моли съда, при постановяването на решението, в случай че бъде осъден да заплати сторените разноски на ищеца, да вземе предвид признанието на иска и. заплащането от негова страна на дължимите суми към ищеца.

Подробни доводи излага в писмения отговор.

По същество поддържа, че е заплатил дължимите суми към ищеца, представляващи задължение за доставена електрическа енергия, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на е..енергия на „Ч. Е. Б. А., които са общоизвестни и. са публикувани в издания на периодичния печат. Съгласно тези условия ищцовото дружество е доставило електрическа енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г. на ответника, с електроснабден и.., находящ се в с. Ц. о. у. №., с ИТН 310208015621, за което е издало отделни фактури, в които са посочени дължимите суми, както следва: фактура № ********* от 27.03.2019г. на стойност 192.40 лева, фактура № ********* от 25.04.2019г. на стойност 135.06 лева, фактура № ********* от 27.05.2019г. на стойност 15.21 лева и. фактура № ********* от 29.07.2019г. на стойност 0.00 лева.

Задълженията по издадените фактури не били заплатени от ответника и. поради липса на плащане ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д.№ 2244/2019г. на Районен съд Монтана се установява, че ищецът на 09.09.2019г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело.В издадената на 11.09.2019г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 342.67 лева главница за използвана и. незаплатена е..енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г., сумата от 10.98 лева законна лихва за забава от 20.04.2019г. до 29.08.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г. и. сумата от 25.00 лева държавна такса и. сумата от 58.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и. в едномесечния преклузивен срок от получаването на съобщението ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК.

На 05.03.2020г. ответникът е внесъл по сметката на ищеца следните суми: 327.46 лева, 15.21 лева, 10.98 лева и. 16.76 лева неустойка за просрочие.

Ищецът признава, че по сметката му са постъпили горните суми от страна на ответника, като са останали неплатени разноските в производството.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна, че претенцията на ищеца е основателна и. доказана, поради което същата следва да бъде уважена.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.На страните е указана тежестта на доказване с проекта за доклад по делото, препис от който е получен от всяка от тях.

В хода на съдебното производство длъжникът, ответник по делото, доказа възраженията си срещу издадената заповед за изпълнение, както и. факта, че е извършил плащане към ищеца в хода на исковото производство. 

Ответникът, като абонат на електрическа енергия, съгласно Общите условия, чл.19, ал.1 и. ал.2, разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Съобразно чл.19, ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението му да плати дължимата сума в сроковете по предходните разпоредби.

Установи се по безспорен и. категоричен начин, че ответника в хода на процеса е заплатил дължимите суми към ищцовото дружество, представляващи доставена електрическа енергия за исковия период от 19.02.2019г. до 18.05.2019г.

По сторените и. претендирани от ищеца разноски в заповедното и. исковото производство. Плащането на дължимите суми е извършено от ответника след датата на подаване на исковата молба. Ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което сторените от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени.

С оглед гореизложеното и. на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 83.00 лева и. разноските в настоящето исково производство в размер на 112.00 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.56 от делото.  

Водим от горното, Районният съд

 

Р          Е          Ш          И.:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ч. Е. Б. А. г., район М. б. Ц. ш. №. б. М. Б. ц. Е. 1., представлявано от К. К. и. Л. В. срещу В.Т.В. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2244 по описа на съда за 2019 година № 1340 от дата 11.09.2019 година по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 342.67 лева главница за използвана и. незаплатена електрическа енергия за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2019г., сумата от 10.98 лева законна лихва за забава от 20.04.2019г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.Т.В. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Е. Б. А., г., район М. б. Ц. ш. №. б. М. Б. ц. Е. 1., представлявано от К. К. и. Л. В. сумата от 83.00 лева разноски в заповедното производство и. сумата от 112.00 лева разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: