№ 1215
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Й. В. П.
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901849 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове за недължимост
на парични вземания.
Ищците П.И.М., действащ като ЕТ „Т.-П.М.“, „И.К.Б.“ ЕООД, „Т.И.“
ЕООД, К.И.Д., действащ като ЕТ „К.Д., „С.“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „И.М.“
ЕООД, „Ф.С.“ ООД и Г. Л. К. твърдят, че в качеството си на
собственици/ползватели на обекти, разположени на територията на бивш ****
в с. Лозен, били потребители на водоснабдителни услуги, предоставяни от
ответника „С.В.“ АД. Всички те били свързани към водоснабдителната
система за питейна вода с едно водопроводно отклонение и съответно били
водоснабдени с един общ водомер с клиентски № **********. В периода
10.12.2020 г. – 12.01.2021 г. ответникът отчел, че по общия водомер
преминало особено голямо количество вода – в размер от 9 682 куб.м., поради
което ищците поискали извършване на проверка. Било установено, че се касае
за загуби/теч, отговорността за които според ответника следвало да се понесе
от ищците, тъй като след водомерната шахта, на която бил монтиран общият
водомер, водоснабдителното дружество нямало задължение да поддържа
водопроводната инсталация. Според ищците обаче констатираните течове не
се намирали във вътрешната водопроводна инсталация, а в общите мрежи на
водоснабдителната система, и водомерът бил монтиран в отклонение от
законовите изисквания за отстояние от регулационната линия и защитеност
(същият бил разположен на повече от 25 м. от регулационната линия на
имота, а не на изискуемото разстояние от 2 м., както и не бил поставен в
защитена срещу достъп шахта). Отделно ищците поддържат, че при отчитане
на водомера не били надлежно уведомени и съответно нито присъствали на
проверката, нито били представлявани. Не било извършено уведомяване и за
установената съществена разлика между отчетеното за процесния период
количество и количествата, отчетени за предходни периоди, а такова
уведомяване се дължало съгласно подзаконовата нормативна уредба. Поради
всичко изложено ищците считат, че не дължат сумите по процесните
1
фактури, и молят съда да установи недължимостта им в следните размери: за
П.И.М., действащ като ЕТ „Т.-П.М.“ – 8 542,26 лв. по фактура №
**********/2021, „И.К.Б.“ ЕООД – 5 212,93 лв. по фактура №
**********/2021, „Т.И.“ ЕООД – 3 979,03 лв. по фактура № **********/2021,
К.И.Д., действащ като ЕТ „К.Д.“ – 3 706,21 лв. по дебитно известие №
**********/2021, „С.“ ЕООД – 29 774,37 лв. по фактура № **********/2021,
„В.“ ЕООД – 1 252,67 лв. по фактура № **********/2021, „И.М.“ ЕООД –
1 734,68 лв. по дебитно известие № **********/2021, „Ф.С.“ ООД – 480,13
лв. по фактура № **********/2021 и Г. Л. К. – 1 442,42 лв. по фактура №
**********/2021. Претендират разноски.
Ответникът „С.В.“ АД оспорва исковете, като твърди, че
водоснабдената територия била „особен район“, за който водоснабдяването се
извършвало от заварена (от ответника) инфраструктура. Ето защо имало само
едно водопроводно отклонение с един общ водомер за всички обекти,
съответно с един клиентски номер, и изразходваното количество вода се
отчитало по реда на чл. 32, ал. 1-3 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия – първо
се отчитал общият водомер, а след това индивидуалните партиди, като
разликата между отчетената консумация по общия водомер и сумата от
водните количества по индивидуалните партиди се разпределяла
пропорционално по обекти. В това разпределение се включвали и загубите по
вътрешната водопроводна инсталация и се издавала изравнителна фактура на
основание чл. 39, ал. 4 от Наредбата и чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия.
Ищците били уведомени за установената разлика между отчетения разход по
общия водомер и сбора от количествата по индивидуалните водомери, като по
подадено от тях възражение била извършена проверка и било установена
изправност на общия водомер и ненарушена цялост на пломбата му. За
резултатите от проверката бил съставен протокол, който бил връчен на
присъствалите собственици/ползватели, като било направено предписание за
тестване и евентуална подмяна на индивидуалните измервателни уреди.
Поддържането в изправност на последните, както и на вътрешната
водопроводна инсталация, било задължение на потребителите. Въз основа на
изложеното ответникът счита, че начислената в процесните фактури цена
била определена в съответствие със закона и общите условия и като такава –
била дължима. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявените субективно съединени (при условията на обикновено
другарство) искове са за установяване недължимост на цена за доставка на
питейна вода, извършена по силата на договори за ВиК услуги. Предвид
отрицателния характер на исковете основанието за възникване на вземанията,
които се претендират, следва да бъде доказано от претендиращия ги.
Следователно в тежест на ответника е да установи при условията на пълно
доказване, че е доставил на ищците вода в количество, съответно на
фактурираната с процесните фактури цена, а ако отчитането на увеличено
количество потребена вода се дължи на загуби по водопроводната мрежа, в
негова тежест е да докаже, че загубите са настъпили в тази част от
водопроводната мрежа, чието поддържане в изправност е задължение на
2
потребителите.
Безспорно е, а и се установява от събраните писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че между ищците и ответното дружество съществуват
облигационни отношения по договори за ВиК услуги за доставка на питейна
вода от ответника до стопанисваните от ищците имоти/обекти, находящи се в
с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“. Всеки от ищците има на свое име
открита индивидуална водомерна партида и индивидуален водомер.
Установява се също, че територията, на която се намират процесните
обекти/имоти, е свързана с водоснабдителната система за питейна вода чрез
едно (общо) водопроводно отклонение от наличната (заварена от ответника)
водопроводна инфраструктура. През 2011 г. ответникът е открил за това общо
водопроводно отклонение един клиентски номер (кл. № **********), чрез
което водоснабдява (и към процесния период) всички процесни имоти/обекти,
разглеждайки ги като ситуирани в един самостоятелен обект –
консуматор на питейна вода, наречен „****“. На 22.11.2017 г. с приемо-
предавателен протокол № 0108108 на процесното водопроводно отклонение е
монтиран общ приходен водомер № **********, който да измерва общата
консумация на вода на т.нар. обособена територия (****).
За процесния период 10.12.2020 г. – 12.01.2021 г. измереното от общия
водомер водно количество възлиза на 9 682 куб.м. При извършената на
22.02.2021 г. проверка на водомера е констатирано, че същият не спира да
работи, което обстоятелство е преценено от служителите на ответника като
индикация за теч. И според вещото лице причината за повишеното
потребление на вода, отчетено от общия водомер за горепосочения период, е
резултат от амортизираната водоснабдителна инсталация, обслужваща т.нар.
**** след водомерния възел.
Разликата между показанието на общия приходен водомер и
показанията на индивидуалните водомери на ищците е разпределена от
ответника пропорционално на индивидуалната консумация и според
изложените в исковата молба твърдения е фактурирана с процесните фактури.
При тези факти спорни са следните въпроси: 1). дали дължимата от
ицщите цена за доставената им вода следва да се определя на база
показанията на индивидуалните им измервателни уреди или въз основа на
общия приходен водомер, и 2). ако са налице условията за измерване чрез
общ приходен водомер, монтиран ли е същият в съответствие с изискванията
на нормативната уредба, така щото разходите на вода в резултат от течове
или неправомерно свързване на трети лица към водопроводната мрежа да
следва да се поемат от собствениците на индивидуалните обекти в качеството
им на стопанисващи вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна
мрежа.
По тези въпроси съдът намира следното:
Нормативната уредба, касаеща изискванията за присъединяване на
потребители към водоснабдителните мрежи, се съдържа в Наредба № 4/2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2004 г.) и
Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации (Наредба № 4/2005 г.).
Съгласно чл. 6 от Наредба № 4/2004 г. услугата по доставяне на вода се
осъществява чрез водоснабдителната система до границата със сградната
3
водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна)
водоснабдителна мрежа на потребителите. Имотите на потребителите се
водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните
водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи
чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, което е част от общата
мрежа на водоснабдителната система и се изгражда и поддържа от
операторите. (чл. 7, ал. 1 и ал. 3). Според чл. 11, ал. 2, изр. 2, когато след
водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на
водопроводното отклонение е общ водомер.
В чл. 11, ал. 3 е предвидено, че водомерният възел на водопроводните
отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се
разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу
нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 метра от уличната
регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено
осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата,
когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5
метра от уличната регулационна линия. Идентично е и предписанието на чл.
27 от Наредба № 4/2005 г. (на всяко сградно водопроводно отклонение се
предвижда общ водомерно-арматурен възел за студена вода. Когато сградата
е на разстояние от уличната регулационна линия, по-голямо от 5 метра,
общият водомерно-арматурен възел се разполага или в сградата, или на
разстояние до 2 метра от дворищната регулационна линия).
Според чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. В
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.
От анализа на горепосочената нормативна уредба може да се направи
обобщеният извод, че когато се касае за водоснабдяване на имот с повече от
един водоснабдени обекти (крайни потребители), било то при условията на
вертикална или на хоризонтална етажна собственост, водоснабдяването се
извършва чрез водопроводно отклонение, на което се монтира общ водомер,
и задължението на водоснабдителното дружество е да достави водата до това
отклонение. Всички загуби, свързани с течове или неправомерно включване
на потребители, настъпили след общия водомер, се разпределят на
потребителите на отделните обекти във водоснабдения имот, като
поддържането на мрежата след общия водомер е в тяхна тежест.
Изложеното означава, че потребителите дължат да заплатят цената на
доставената вода според измереното от общия водомер количество, като за
всеки потребител цената се определя съобразно данните от индивидуалния му
водомер и пропорционално (обичайната хипотеза) разпределената разлика
между данните от отчета на общия водомер и сбора на данните от отчетите на
индивидуалните водомери. За да възникне това задължение обаче, е
необходимо да са спазени изискванията за ситуиране на водомерното
отклонение и монтаж на общия водомер, тъй като тези изисквания
гарантират справедливо разпределение на риска и тежестта за поддръжка на
елементите на водопроводната система. Ето защо, ако общият водомер е
монтиран в отклонение от предвидените отстояния от регулационната
линия, задължението на водоснабдителното дружество продължава да е за
4
доставяне на водата до границите на имота, но разходите във връзка с теч
или други загуби, осъществени между общия водомер и границата на
имота, ще се поемат от доставчика. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл. 11, ал. 3, изр. 2 и 3 от Наредба № 4/2004 г., съгласно която, ако при
необходимост операторът изгради за своя сметка водомерната шахта и
монтира водомерния възел извън границите на имота, отговорността му за
предоставяне на услугата водоснабдяване отново е до регулационната линия
на имота на потребителя, като в тези случаи водомерната шахта заедно с
водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителите
са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат,
поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от операторите.
В настоящия случай, както беше посочено, ответникът третира
територията, на която, наред с други, са разположени и имотите на ищците,
като една имотна единица и водоснабдява същата чрез водопроводно
отклонение с общ водомер, т.е. водоснабдява я като имот-хоризонтална
етажна собственост. Липсват обаче данни въз основа на какъв акт е
обособена тази територия като „****“ и дали понастоящем са налице
условията за водоснабдяването й чрез общ водомерен възел (т.е. дали
основанието за обособяването й като **** не е отпаднало).
Дори и да се приеме, че т.нар. **** е една имотна единица от гледна
точка на водоснабдяването си, стопаните на отделни обекти в този двор –
както беше посочено по-горе - могат да бъдат задължени да заплатят
доставената до общия водомер вода на база данните, отчетени от този
водомер, само ако той е разположен до два метра от дворищната
регулационна линия на тази имотна единица. От обясненията, дадени от
вещото лице В. при разпита в о.с.з. на 05.10.2022 г., обаче се установява, че
водомерната шахта и общият водомер са разположени в имот № 316
съгласно извадката от кадастралния регистър, представена като приложение
към СТЕ (л. 228), докато границата на т. нар. **** минава „над“ имоти №
190 и № 188 съгласно същата извадка. Вещото лице заключава, че „ако
приемем, че стопанският двор е една имотна единица, общият водомер не е
поставен правилно според заснемането“ и сочи, че вместо два метра след
регулационната линия водомерът е разположен на разстояние 177,43
метра от нея, извън границите на стопанския двор. Наред с това при огледа
е установено, че шахтата не е разположена в защитена от нерегламентиран
достъп зона, а на терен в близост до улица с открит достъп. Изложеното
означава, че не само не е спазено изискуемото отстояние до границата на
т.нар. ****, но и че елементите на водопроводната система преминават през
други (поне четири) имота (за които няма данни дали не са присъединени
чрез отклонение от водопроводната тръба, преминаваща от общия водомер до
границата на стопанския двор).
Всичко това сочи, че данните от общия водомер не могат да
послужат за определяне на дължимата от всеки ищец цена, както и че в
тежест на ищците не може да се възложи нито рискът от недобрата
поддръжка на водопроводната система в участъка след общия водомер до
границата на т.нар. ****, нито заплащането на цената за вода, отчетена като
разлика между индивидуалните отчети и отчета на неправилно ситуирания
общ водомер.
Доколкото с процесните фактури се начислява дължима цена въз основа
именно на отчета на общия водомер, то исковете за недължимост на
5
фактурираните суми се явяват основателни. Възможно е част от цената по
процесните фактури да е формирана не от пропорционалното
разпределяне на разликата, а на база индвидуалния отчет, но този факт,
нито размерът на така определената цена (по отчета на индивидуалните
водомери), не бяха доказани от ответника при условията на пълно и главно
доказване съгласно разпределената с доклада тежест (и не могат да се
определят при условията на чл. 162 ГПК при липса на данни в отговора на
въпрос ІІ.2 от СТЕ), поради което съдът следва да уважи отрицателните
искове за фактурираните стойности в цялост.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищците
направените от тях разноски за адвокат и държавна такса. Разноските за
експертиза следва да се възстановят на ищците, които са ги направили според
представените платежни нареждания, а именно П.И.М., действащ като ЕТ „Т.-
П.М.“, и „С.“ ЕООД, ЕИК ****.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК,
че:
- П.И.М., действащ като ЕТ „Т.-П.М.“ , ЕИК *******, не дължи на
„С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата от 8 542,26 лв., начислена във фактура №
**********/25.05.2021 г. като цена за доставени ВиК услуги за периода
10.04.2021 г. – 12.05.2021 г. за имот, находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола
Маринов“, ****, кл. № ****;
- „И.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата
от 5 212,93 лв., начислена във фактура № **********/25.05.2021 г. като цена
за доставени ВиК услуги за периода 13.01.2021 г. – 12.05.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– „Т.И.“ ЕООД , ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата
от 3 979,03 лв., начислена във фактура № **********/25.02.2021 г. като цена
за доставени ВиК услуги за периода 13.01.2021 г. – 09.02.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– К.И.Д., действащ като ЕТ „К.Д.“, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД,
ЕИК ****, сумата от 3 706,21 лв., начислена в дебитно известие №
**********/31.03.2021 г. като цена за доставени ВиК услуги за имот, находящ
се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № **********;
– „С.“ ЕООД, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата от
29 774,37 лв., начислена във фактура № **********/26.05.2021 г. като цена за
доставени ВиК услуги за периода 13.05.2021 г. – 22.05.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– „В.“ ЕООД, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата от
1 252,67 лв., начислена във фактура № **********/25.03.2021 г. като цена за
доставени ВиК услуги за периода 10.02.2021 г. – 10.03.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– „И.М.“ ЕООД, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата
6
от 1 734,68 лв., начислена в дебитно известие № **********/31.03.02.2021 г.
като цена за доставени ВиК услуги за имот, находящ се в с. Лозен, ул. „Проф.
Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– „Ф.С.“ ООД, ЕИК ****, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата от
480,13 лв., начислена във фактура № **********/25.01.2021 г. като цена за
доставени ВиК услуги за периода 10.12.2020 г. – 12.01.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****;
– Г. Л. К. , ЕГН **********, не дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ****, сумата
от 1 442,42 лв., начислена във фактура № **********/26.03.2021 г. като цена
за доставени ВиК услуги за периода 10.02.2021 г. – 10.03.2021 г. за имот,
находящ се в с. Лозен, ул. „Проф. Никола Маринов“, ****, кл. № ****.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на П.И.М., действащ като ЕТ „Т.-П.М.“ , ЕИК *******, разноски за
държавна такса в размер от 341,69 лв., за вещо лице в размер от 630 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв., на „И.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
****, разноски за държавна такса в размер от 208,52 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер от 650 лв., на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски за
държавна такса в размер от 159,16 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер от 560 лв., на К.И.Д., действащ като ЕТ „К.Д.“, ЕИК ****, разноски
за държавна такса в размер от 148,25 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер от 550 лв., на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски за държавна такса в
размер от 1 190,97 лв., за вещо лице в размер от 600 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер от 1 400 лв., на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски за
държавна такса в размер от 50,11 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
от 450 лв., на „И.М.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски за държавна такса в размер
от 69,39 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер от 450 лв., на „Ф.С.“
ООД, ЕИК ****, разноски за държавна такса в размер от 50 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер от 350 лв., на Г. Л. К. , ЕГН **********,
разноски за държавна такса в размер от 57,70 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер от 450 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7