№ 659
гр. В., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110201819 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на П. ОЙЛ ООД срещу ЕФ
№********** , с който е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лв..
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка посочена в ЕФ.
Счита, че са нарушени чл.52 ал.4 и чл.27 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да отмени
ЕФ.
В с. з. въззивното дружество не се представлява, депозирани са писмени
бележки от процесуален представител.
Представител на органа, издал НП депозира писмени бележки.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 08.12.2022г. около 18.00 часа, товарен автомобил ППС Влекач „Скания"
с рег. *** собственост на въз.дружество, бил управляван в община А., обл.В.,
по път А-2 км 418+126, в посока намаляващ километър. При управлението на
автомобила, той преминал покрай функциониращо устройство, елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, като било прието за
1
установено, че за автомобила не е заплатена дължима пътна такса, като за
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
След установяване на собственика на автомобила – въз.дружество, срещу
него бил издаден ЕФ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е
предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер
от 2500 лева за собственика /юридическо лице/ на ППС от категорията по чл.
10б ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.
Процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е
собственост на дружеството – жалбоподател, поради което правилно е била
ангажирана отговорността «П. Ойл» ООД посредством издадения Електронен
фиш № **********.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
който задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не
са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
2
Нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на
процесната дата с устройство № 10081, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси почл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-2 км. 418+126 в Община А., е установено движение на
ППС –с рег. *** с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 4, с ремарке. Пътят е включен в обхвата на
платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за
всеки отделен път или пътен участък. Няма спор, че при установяване на
нарушението МПС е било в движение в посочения пътен участък.
Размерът на дължимата тол такса може да се определи по два начина
съобразно чл. 10 б ал. 4 от ЗП – на база получени декларирани тол данни,
подавани чрез бордово устройство асоциирано към ППС и подаване на
валидна тол декларация или чрез закупуване на еднократна маршрутна карата,
даваща право ППС да премине през предварително декларирано разстояние
по определен маршрут.
Съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, каквито са приложени по административната
преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат
за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът
3
приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е
движело по посочения в ЕФ пътен участък, в Община А. без валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. В
производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на ЗДП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е
установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
От писмените доказателства по делото, се установява, че в ППС на
дружеството жалбоподател е било оборудвано с бордово устройство/ GNSS
устройство/ за дистанционно предаване на данни, както и че в случая ППС не
е имало валидна маршрутна карта, за преминаването на посочената дата през
участък от републиканския път А-2, по който се е движело процесното ППС –
частично не е била заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1пт.2 от ЗДвП ,
платената категория е по-малка.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът
приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е
движело по Републикански път в Община А. без валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаване. В производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДП и
специфичните условия на ЗП, като нарушението е установено от снимки от
електронната система за събиране на пътни такси.
Нарушението по чл.179, ал.Зб от ЗДвП, обективно осъществено от
въззивното дружеството, е извън обхвата на приложимата редакция на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ
само за нарушенията по чл.179 ал.З от ЗДвП, установени и заснети от
електронна система по чл.167а, ал.З от Закона към датата на нарушението.
Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.Зб от ЗДвП е
следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез
издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на
извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен
от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 36 се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
4
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно
наказателна отговорност на едно лице. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.
първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на
нарушението (ДВ, бр. 105/2018 п, в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при
нарушение по чл.179, ал.З от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл.167а ал.З от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото
изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на
нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.З - 36 вкл., което е
несъмнено доказателство, че към 08.12.2022 г. санкционирането на
осъщественото от въззивното дружество административно нарушение е било
допустимо единствено по общия ред - чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в
съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице
противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.Зб от ЗДвП с разпоредбата на
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17
юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните
постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на
решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с
приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.Зб от ЗДвП
и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.З от ЗДвП не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в
абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при
налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на
правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е
непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.Зб вр.чл.187а
ал.2 т.З от ЗДвП - да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай
би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва
друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение
по чл.10б, ал.З от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН,
5
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на
имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивното дружеството.
При този изход на спора, претенцията на въззивното дружество за
присъждане на разноски принципно се явява основателна. Липсват обаче
доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Липсват
представени доказателства (договор за правна защита и съдействие) за
извършени разноски от страна на въз.дружество. Освен пълномощното с което
е упълномощена адв.Витлеемова липсват доказателства както за договорено
адв.възнаграждение така и доказателства за плащането му, поради това и
искането следва да бъде отхвърлено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ №********** „Агенция Пътна Инфраструктура“, с което
на „П. Ойл“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2500 лева.
Отхвърля искането на „П. Ойл“ ООД да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6