РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Стара Загора, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500426 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.269 - 273 от ГПК във вр. с чл.28, ал.1
и 2, и чл.30, ал.1 от Закона за аренда в земеделието/ЗАЗ/.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК първоначална въззивна
жалба вх.№ СД-02-06-2171/04.06.2024г. и уточняваща Молба вх.№
14214/29.10.2024г.- и двете от ищеца /пълнолетният български гражданин/ И.
Г. Х. от с.М., *** против изцяло негативното за него първоинстанционното
Решение № 38/09.05.2024г. по приключеното гр.д.№ 492/2023г. по описа на
РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което са били изцяло отхвърлени
облигационните му претенции против ответника- търговския субект “С.П.“
ЕООД - гр.С.З., със законните последици. Счита, че първоинстанционното
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и при пълна доказаност по
основание и размер на исковите претенции. Не е имал свои нови
доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Моли въззивния ОС-
Ст.Загора да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно Решение и да
уважи всички негови обективно и субективно съединени искове против
ответника, като основателни и доказани по основание и по размер. Излага
подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитните си
тези. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл
1
е и писмената му Защита по делото.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
първоначален писмен Отговор вх.№ СД-0208-2602/04.07.2024г. и
допълнително писмено Становище вх.№ 14544/05.11.2024г. от ответника
/търговския субект/ “С.П.“ ЕООД - гр.С.З., в които той оспорва в.жалба, като я
счита за неоснователна и недоказана, а обжалваният акт на РС- за изцяло
законосъобразен и правилен. Не е имал свои нови доказателствени искания
пред настоящия въззивен съд. Поради което моли настоящия ОС- Ст.Загора
въззивната жалбата да бъде оставена изцяло без уважение, а атакуваното
първоинстанционно Решение - да бъде потвърдено напълно от настоящата
инстанция, като в подкрепа на твърденията си излага и своите множество
фактически и правни аргументи. Претендира всички свои разноски пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат по делото.
Въззивният съд в настоящия си състав, след като провери мотивите на
атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, като анализира събраните
по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата на всяка
една страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния
срок за обжалване от лице с правен интерес/страна по делото/ от обжалване на
първоинстанционния съдебн акт, същата е подадена в изискуемата се писмена
форма, против подлежащ на съдебен контрол акт на РС.
Разгледана по същество в.жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, поради следното :
Предмет на съдебния спор между страните по делото е исковата
претенция за разваляне на аренден договор за земеделска земя, сключен по
реда на ЗАЗ. Не се спори между страните по делото, че въззивникът /ищец/ е
собственик на поземлен земеделски имот с площ от 14 417 кв.м.,пета
категория, находящ се в землището на с.М., ***, с идентификатор №
49391.40.16 и с местонахождение на имота в м.„Над село", за което се
легитимира с договор за доброволна делба от 26.05.2020г., вписан в акт № 133,
том 1, рег.№ 1197. Към датата на сключване на договора за аренда от
17.05.2016г. и към датата на сключения договор за наем на земеделска земя от
18.12.2019г. той е бил съсобственик на процесната нива, в качеството си на
наследник на общия наследодател на страните К.И.А., б.ж. на с.М.. В това му
качество той узнал, че върху земята има учреден договор за аренда на
земеделска земя N 346, том 1, рег.№ 90/18.05.2016г., вписан в Агенцията по
вписване /АВ/ - гр.Гълъбово, обл.Старозагорска от името на въззиваемия
/ответника/, като арендател /търговското дружество/ „С.-П." ЕООД, ЕИК ***,
представляван от управителя П.М.П. - ЕГН ********** от гр.С.З., *** за срок
от 30 г., а от 18.12.2019г. съществувал и писмен договор за наем на земеделска
земя, отново вписана в АВ - Гълъбово, съгласно който първата земеделска
2
година от него започва от 01.10.2021г. и договора е за срок от 10 г.
Предмет на спора е писмения Договорът за аренда, чието отменяване се
иска на основание чл.28, ал.1 и 2 от ЗАЗ, поради твърдяно съществено
нарушение на материалния и процесуален закон.
Безспорно е било установено със съответните писмени и гласни
доказателства още пред РС и няма по настоящото въззивно дело нови
доказателства, физическото лице/пълнолетния български гражданин/ П.М.П. -
ЕГН ********** от гр.С.З. към датата на сключване на процесния Договор за
аренда /17.05.2016г./ е бил съсобственик на процесния недвижим земеделски
имот, като наследник на общия им наследодател. Съответно преди
17.05.2016г. той в това си качество е сключил аренден договор с третото за
спора лице В.К.Д., който се явява арендодател на всички земеделски земи,
собственост на общата наследодателка на страните. Предвид което на тази
дата /17.05.2016г./ договорът за аренда е бил надлежно сключен и съгласно
него лицето В.К.Д. /като арендодател на целия имот/ предоставя на
арендатора „С.П." ЕООД, ЕИК ***, гр.С.З. /представляван от управителя -
лицето П.М.П. - ЕГН ********** от гр.С.З./ под аренда целия сънаследствен
имот за срок от 30 г. Претенцията на ищеца по първоначалния иск е да бъде
обявен за недействителен по съдебен ред договор за аренда на земеделска земя
№ 346, том 1, рег.№ 90/18.05.2016г., вписан в АВ- гр.Гълъбово от името на
ответника /арендатор/ „С.П." ЕООД, гр.С.З. за срок от 30 г. Не е било
установено и доказано пред първоинстанционния РС, както и пред настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора ищцовата претенция, че този аренден договор бил
сключен в нарушения на материалния и процесуален закон, понеже бил
сключен от лице /арендодателя/, което към датата на сключване на договора не
било собственик на процесния земеделски недвижим имот, поради което и той
бил нямал правно основание да преотдаде под аренда земя, която не е негова,
или най-малкото бил нямал документ, който да удостоверява правното
основание да бъде арендодател на тази земеделска земя, понеже към датата на
сключването му /17.05.2016г./ липсвали доказателства за представителната
власт и правото да се разпорежда с процесната нива от страна на В.К.Д..
По делото на РС е било установено и доказано по несъмнен и безспорен
начин, че на 17.05.2016г. е бил сключен процесния писмен договор за аренда,
малко по- късно на 05.08.2016г. е влязла в законна сила новата редакция на
чл.3, ал.4 от ЗАЗ, на която се позовава въззивникът /ищец/, но която има
действие единствено и само за напред /екс нунг/- тоест от 05.08.2016г.
занапред. Като по нейната редакция не може да се преуреждат вече
съществуващи по стария ред арендни договори по ЗАЗ /какъвто е процесния/,
сключени преди тази дата /05.08.2016г./, защото за това няма изрична норма в
преходните и заключителните разпоредби/ПЗР/ на ЗИН на ЗАЗ. Напротив -
съгласно § 7 от ЗИД на ЗАЗ/Д.в.№ 13/07.02.2017г., влязъл в законна сила на
07.02.2017г./, в случаи като настоящия по делото, когато договора за аренда е
сключен по стария ред на ЗАЗ до влизане в сила на този закон /тоест до
07.02.2017г./ само от някои от съсобствениците на земеделска земя,
3
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно нормата на чл.30,
ал.3 от ЗС, като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. В такива случаи този договор /какъвто се явява и
конкретно процесния от 17.05.2016г./ не може да се противопостави на
арендатор по договор за аренда /какъвто се явява въззиваемия - ответник/,
сключен с тогавашен съсобственик на същия този недвижим земеделски имот
/независимо от процента на неговата съсобственост в общата съсобствена вещ
- нивата/, който договор за аренда е бил надлежно и своевременно вписан по-
рано в местната Служба по вписванията - гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
Предвид което въззивникът /ищец/, като вече едноличен собственик на
процесния недвижим земеделски имот /нива/ в резултат на извършената
доброволна делба съгласно Дял Първи от Договора за доброволна делба на
земеделски земи от 26.06.2020г. /л.9- 10 от делото на РС/ би могъл да има към
арендодателя си /бивш съсобственик с него/ или към арендатора си
/въззиваемия - ответник/ единствено и само някакви евентуални
облигационни претенции в пари и/или в натура /зърно/ в отделно бъдещо
исково съдебно производство.
Не се сочат, не са установени и не са доказани твърдените от въззивника
/ищец/ конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, които
въззивната инстанция би следвало да провери, нито обжалваното
първоинстанционно Решение се явява неправилно. Във в.жалбата се твърдят
нарушения и при сключване на последващ договор за наем на недвижим
земеделски имот, без такъв писмен договор да е бил предмет на оспорване в
Исковата молба и съответно предмет на исковата претенция пред РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска. Относно атакувания договор за аренда, се
сочи само, че страдал от недостатъци, които го правили незаконосъобразен,
без такива да бъдат по никакъв начин конкретизирани нито пред
първоинстанционния съд, нито пред настоящия въззивен съд. Следователно
в.жалбата се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като
обжалваното първоинстанционно Решение е очевидно достатъчно
мотивирано, напълно законосъобразно и изцяло правилно, и същото не страда
от никой от сочените във в.жалба пороци. При извършената въззивна проверка
настоящия ОС- Ст.Загора установи, че атакуваното първоинстанционно
Решение на PC- гр.Гълъбово се явява напълно правилно, като то е
постановено в рамките на сочените в Исковата молба конкретни ищцови
претенции, които определят предмета на делото. Наред с това атакуваното
Решение на РС се явява и достатъчно мотивирано и обосновано, тъй като се
основава на базата на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, в
резултат на което РС е направил верния фактически и правен извод, че
атакувания договор за аренда е действителен и няма никакви правни
основания същият да бъде развален по съдебен ред. С безспорно доказаното
приемане на арендното плащане въззивникът /ищец/ фактически е потвърдил
действието на вече сключения договор за аренда в земеделието /от негово име
и за негова сметка/, от друг съсобственик на същия този недвижим земеделски
4
имот, за който тогава /17.05.2016г./ все още не е имало законово задължение да
притежава над 50 % от общата между тях съсобственост. Което е било
нормативно въведено много по- късно с настоящата редакция на чл.3, ал.4 от
ЗАЗ, на която незаконосъобразно, неправилно и немотивирано се опитва да
основе и докаже своята искова претенция пред РС и съответно въззивна жалба
пред ОС активната страна в процеса – въззивникът /ищец/.
Това въззивно съдебно Решение е окончателно и съгласно чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване.
Ето защо, предвид гореизложеното и на осн. чл.273 от ГПК във вр. с
чл.28, ал.1 и 2, и чл.30, ал.1 от ЗАЗ, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 38/09.05.2024г. по гр.д.№
492/2023г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска,
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5