Протокол по т. дело №337/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 722
Дата: 15 декември 2025 г. (в сила от 15 декември 2025 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20253100900337
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 722
гр. Варна, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20253100900337 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Ищецът В. И. А., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Г. В., с пълномощно по делото.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, редовно уведомен от съдебно
заседание, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Л. В.,
с пълномощно към молба-становище вх. № 36157 от 10.12.2025 г.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно уведомена, явява се лично.
Вещото лице М. П. К., редовно уведомен, явява се лично.

Адв. В.: Да се даде ход.
Адв. В.: Моля да се даде ход.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора

Адв. В.: Поддържам исковата молба. Нямаме възражения по проекта за
доклад. Да се приеме.
Адв. В.: Поддържаме отговора си и настоящото становище. Оспорваме
иска по основание и по размер. Считаме, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на фонда.

1
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба-становище с вх. № 36157
от 10.12.2025 г. от ответното дружество чрез адвокат В., с която се поддържа
отговора и нямат възражения по проекта за доклад, с уточнението, че не
считат за безспорно установено процесното ПТП. Направени са
доказателствени искания.
Съдът предявява молбата-становище на процесуалния представител на
ищцата адвокат В., ведно с доказателствата за запознаване.

Адв. В.: Моля да приемете и приложеното писмено доказателство към
молбата. Има една справка от информационния център, която е посочена в
материалите по досъдебното производство от ищцата. Тя е посочила номер на
автомобила. Поддържаме доказателственото искане, което сме направили.
Относно проекта за доклад уточняваме, че всъщност не е установено
безспорно наличието на произшествие с неизвестно МПС и правим
доказателствени искания.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1345 от 18.09.2025 година, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го
обективира в протокола от днешно съдебно заседание:
Предявен е от В. И. А., ЕГН ********** от гр. Смядово, обл. Шумен,
действаща чрез адв. Г. В., иск против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителните
директори М.К. и С.С., с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ във връзка
с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат от претърпяно на 12.12.2022г.
пътно-транспортно произшествие с неидентифицирано превозно средство,
ведно с мораторна лихва, претендирана от датата на настъпване на
застрахователното събитие 12.12.2022г., до окончателно изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г., около 17.20 ч., в гр.
Варна, на бул. „Владислав Варненчик" на пътното платно до магазин „Лидл" е
възникнало пътно произшествие между неизвестно моторно превозно
средство и ищцата, при което същата е пострадала. Сблъсъкът настъпил,
когато автомобилът е завивал наляво и е блъснал В. А., управляваща ЕИППС
по велоалеята. Сочи се, че за посоченото произшествие е бил съставен
Протокол за ПТП с пострадали лица и пострадалата била откарана с
автомобил на спешна медицинска помощ в МБАЛ „Света Варна" АД, където й
била поставена диагноза: „Съчетано счупване на долните краища на лакътната
и лъчевата кост. Повърхностна рана на главата.“ Твърди се, че била поставена
гипсова имобилизация и са били дадени указания за домашно лечение.
Увреждането на мекотъканната област, рана на главата и дясната седалищна
2
област, са причинили разстройство на здравето. Твърди, че през първите 30
дни е имала упорито главоболие и световъртеж. Сочи, че първоначално й е
бил издаден болничен лист за 14 дни, но поради продължаващата болка в
ръката, въз основа на ортопедична лекарска консултативна комисия (ЛКК), с
решение от 26.01.2023 г., временната неработоспособност е продължена до
24.02.2023 г. В исковата молба се уточнява, че въз основа на направена
рентгенография от 12.01.2023 г., се установява, че получената травма на
ръката, представлява счупване на долния край на по-голямата кост на било
налице и счупване на малък, заострен костен израстък, който се намира в
долния край на лакътната кост, до китката, важен за стабилизирането й и за
залавянето на някои връзки. Поддържа, че вследствие от получените
увреждания са претърпени болки и страдания за срок от 6 месеца, като през
първите два месеца болките са били с по- интензивен характер. Сочи, че все
още търпи хронични и интензивни болки в областта на засегнатата китка,
които се засилват значително при извършване на елементарни битови и
професионални дейности, изискващи ангажиране на ръката, както и при
преумора и промяна на метеорологичните условия. Поддържа, че
продължаващото състояние на болка и дискомфорт налага постоянна употреба
на обезболяващи средства, което по съществото си представлява финансова
тежест, но и счита, че крие потенциал от странични ефекти и психологически
дискомфорт. Сочи, че претърпените физически страдания водят до трайни
ограничения в обичайния й начин на живот, като намират отражение както на
личните й отношения, така и на професионалните.
В срока по чл. 131 от ГПК , ответникът Гаранционен фонд, чрез
упълномощения представител юрк. Й.Ш., депозира по делото отговор на
искова молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Излага, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Гаранционен фонд, поради това, че виновният автомобил към момента на
произшествието е имал сключена валидна гражданска застраховка при ЗД
„БулИнс“ АД. С отговора се оспорва сочения механизъм на произшествието,
като се сочи, че представеният по делото констативен протокол с пострадали
лица, в частта относно механизма и причините за пътното произшествие, е
съставен изцяло по данни на пострадалата, поради което представлява
диспозитивен документ и не може да се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Счита, че чрез него не може да удостовери с
категоричност дали е настъпило ПТП и дали вина за него има посоченият от
ищеца водач. Наред с изложеното намира, че по делото не са ангажирани
достатъчни доказателства по отношение установяване на виновното
противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при
които е станало процесното произшествие, в това число и противоправното и
виновно нарушение на Закона за движение по пътищата от виновния
автомобил. С оглед на изложеното поддържа, че посоченият механизъм на
пътния инцидент е основан на вероятности. С отговора се оспорва наличието
на претърпени от ищцата неимуществени вреди, твърди се също, че
3
претенцията е прекомерно завишена. Освен това счита, че претендираният
размер противоречи на социално-икономическите условия на живот в
страната, принципа на справедливост и практиката на съдилищата по сходни
на процесния случай.
Поддържа, че в настоящия случай се касае за настъпило случайно
събитие, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на
Гаранционен фонд. Счита, че В. А. е пресякла внезапно коридора на движение
на автомобила, отнела е предимството на дясностоящата от нея кола, без да е
изпълнила изискванията на ЗДвП, поради което е представлявала
непредвидимо препятствие в опасната зона за спиране на колата, съответно
пътният инцидент е бил непредотвратим. В евентуалност се твърди, че вина за
инцидента има единствено ищцата или евентуално, че е налице
съпричиняване от пострадалата в размер на поне 50 %. Намира, че
поведението на ищцата следва да се определи като рисково, разбирано като
„всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана
несигурност относно неговия резултат и/или относно възможните ползи или
разходи за физическото, икономическото или психологическото
благосъстояние на себе си или на околните". Навеждат се твърдения, че
ищцата е била в пияно състояние, движела се е неправилно по пътното платно,
без използването на светлоотразителна жилетка, светлоотразител или
устройство за излъчване на червена светлина.
Наред с изложеното се оспорва основателността на акцесорната
претенция за лихва, като последица от неоснователния главен иск. Изразява се
становище, че законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата
молба в съда, както и че освен това, счита, че Фондът не е изпаднал в забава,
тъй като по образуваните щети се е произнесъл в законоустановения срок.
Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Отправя
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):
Предявен е иск с правно основание в чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с
чл. 52 ЗЗД, както и претенция за законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищцата обуславя
квалификацията на иска за обезщетяване на неимуществени вреди като пряка
претенция на увредено лице от неидентифициран автомобил срещу
Гаранционен фонд. Възражението за съпричиняване е регламентирано в чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 12.12.2022 г. е настъпило
процесното ПТП, в което е участвала ищцата и неидентифицирано моторно
превозно средство; не се спори по делото, че на 25.05.2023г. пред
застрахователя е депозирана извънсъдебна претенции по реда на чл. 380, ал. 1
от КЗ, за което е образувана щета №23210095/25.05.2023 г., по която е
4
постановен отказ.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти.
По предявения иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът
следва да установи в условията на главно и пълно доказване причиняването на
пътнотранспортно произшествие от неизвестен водач на неидентифицирано
превозно средство, механизма на настъпването му, получените увреждания и
наличието на причинна връзка между тях и настъпилото ПТП, виновно
причинено от неизвестния водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да докаже твърдяните правоизключващи
обстоятелства /напр. известен водач на МПС, по отношение на което има
валидна застраховка ГО, действаща към датата на ПТП/, наличие на
съпричиняване съобразно въведените основания за това с отговора на
исковата молба.

Адв. В.: Моля да бъдат приети приложените към исковата молба
писмени доказателства.
Адв. В.: Да се приемат доказателствата.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените с исковата молба писмени документи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.01.2023 г.; съдебно-
медицинска експертиза № 162/2023 г.; постановление за спиране на
наказателното производство Пр. № 1769/2023 г. от 31.08.2023 г.; снимки 3
броя; фиш за спешна медицинска помощ от 12.12.2022 г.; лист за преглед на
пациент № 007054/12.12.2022 г.; допълнителен лист към лист за преглед на
пациент № 007054/12.12.2022г.; амбулаторен лист № **********FF/13.12.2022
г.; амбулаторен лист № 223555000413/21.12.2022г.; амбулаторен лист №
23025900B60F/25.01.2023 г.; документ за преглед при д-р М. П. от 13.12.2022
г.; документ за преглед при д-р М. П. от 21.12.2022 г.; документ за преглед и
направление за ЛКК от 22.12.2022 г.; документ за преглед от д-р Ч.М. от
25.01.2023 г.; медицински документ от ДКЦ „Света Клементина" ЕООД от
12.01.2023 г.; медицински документ от ОБЩА ЛКК с председател д-р М.Г. от
04.01.2023 г.; медицински документ от Ортопедична ЛКК с председател д-р
Ч.М. от 26.01.2023 г.; болничен лист № Е20220965701/13.12.2022 г.; болничен
лист № Е20224143198/04.01.2023 r.; болничен лист №
Е20224143431/26.01.2023 г.; претенция за заплащане на застрахователно
5
обезщетение към Гаранционен фонд, вх. № 24-01-221/25.05.2023 г.; писмо от
Гаранционен фонд изх. № 24-01-221/23/17.04.2024 г.; пълномощно от
24.04.2025 г.; договор за правна помощ и защита от 2404.2025 г. и декларация
за материалното и гражданско състояние, във връзка с искане по чл.83, ал.2
ГПК.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба-становище с вх. № 36157
от 10.12.2025 г. от ответното дружество чрез адвокат В., в частта и, с която са
́
представени писмени доказателства.

Адв. В.: Считам, че справката е неотносима, тъй като има достатъчно
данни, че МПС-то не е установено госпожо съдия, дали е така или не е така…

СЪДЪТ намира, че няма пречки да бъде приета справката, представена
към молбата-становище с вх. № 36157/10.12.2025 г. от ответната страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената с
молба-становище с вх. № 36157/10.12.2025 г. от ответната страна справка за
валидна задължителна застраховка на превозно средство с рег. № В6710ВС,
валидна до 14.11.2023 г.

СЪДЪТ докладва постъпилата по делото допълнителна искова молба с
вх. № 30833 от 27.10.2025 г. от ищцата чрез адвокат В..
Съдът предявява молбата на адвокат В. за запознаване.

Адв. В.: Не, нека да се възприеме като становище. Техническа грешка е.

СЪДЪТ намира, че постъпилата по делото допълнителна искова молба
с вх. № 30833 от 27.10.2025 г. от ищцата чрез адвокат В. следва да бъде
възприета като становище.

СЪДЪТ докладва постъпила молба по делото с вх. № 29969 от
20.10.2025 г. от в л. М. К., отнасяща се за предходното съдебно заседание, с
която моли за по-дълъг срок за изготвяне на експертизата.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо по делото с вх. № 28487 от
07.10.2025 г. от Районна прокуратура – Варна, с което ни изпращат в оригинал
материалите по спряното ДП № 34/2023 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР – Варна.
6

Адв. В.: Запознати сме.
Адв. В.: Запознати сме. Моля да се приобщи.

С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото изисканото ДП № 34/2023 г. по описа на сектор
„Пътна полиция“ на ОД на МВР – Варна, ведно с пр.пр № 1769/2023 г. по
описа на Районна прокуратура-Варна, ведно със заверено копие на
постановление за спиране на наказателното производство от 31.08.2025 г.

Адв. В.: Относно становището по повод на направените
доказателствени искания, по отношение на допълнителната задача считам, че
същите са необосновани въпроси, специално като допълнителни въпроси към
съдебно-автотехническа експертиза. По отношение на психологическата
считам, че абсолютно е недопустимо да бъде искана такава експертиза при
положение, че липсват каквито и да било данни, документи за някакви
психологически травми и понесени страдания в тази посока, поради което
считам, че не следва да бъде допусната такава. По отношение на
възраженията, които прави във връзка с отговора, считам същите за
несъстоятелни и необосновани. Мисля, че в отговора сме изложили подробни
доводи, по същество също сме изложили.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 29302 от 13.10.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-медицинска
експертиза и снема самоличността на вещото лице, както следва:
Д. Г. Г. – 56 г.; българка; български гражданин; омъжена; неосъждана;
без родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупредена за
отговорността по чл.291 НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Г.: Поддържам даденото заключение.

На въпроси на адв. В.:
В.л. Г.: Данни за конкретно взаимодействие между тялото с автомобила
нямаме. От травмите може да се предположи, че падането е осъществено на
лява страна. Също имаме опиране върху лявата длан, при която индиректно се
чупят костите на предмишницата и удар в лявата половина на челото, при
удара на главата върху терена, предвид тази обстановка.
Не, няма констатирани травми по дясната част на тялото.
7

На въпроси на адв. В.:
В.л. Г.: Хипотетично тези травми могат да се получат и при други
обстоятелства, в случая са обсъждани травмите, получени при описания
инцидент върху тротинетка, при съприкосновение на тази тротинетка с
автомобил. Това са изходните данни, а падането може да е и от блъскане и от
нарушаване на равновесието. В крайна сметка това не може да се изключи от
медицинска гледна точка.

Адв. В.: Нямам други въпроси. Да се приеме.
Адв. В.: Нямам други въпроси. Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза, ведно със
справка-декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Д. Г.
в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, платими по равно от внесения от
ответната страна депозит и от бюджета на съда. (Изд. 1 бр. РКО по вн. б. от
23.09.2025 г. за 300.00 лв. и 1 бр. РКО за 300.00 лв. от бюджета на съда)

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 35150 от 02.12.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно-авотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно-
автотехническа експертиза и снема самоличността на вещото лице, както
следва:
М. П. К. – 61 г.; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без
родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупреден за
отговорността по чл.291 НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. К.: Поддържам изцяло направеното от мен заключение.

На въпроси на адв. В.:
В.л. К.: Не съм твърдял, че няма данни за механизма на ПТП-то. Няма
точно технически данни да се направи конкретен извод, но се посочва най-
вероятния механизъм. След преглеждане на видеозаписите, след правене на
8
мащабна скица, оглед на мястото на предполагаемото местопроизшествие,
конвертиране и дешифриране на аудио и видео записите от камери от снимки,
след прегледания фотоалбум към досъдебното производство на ПТП-то.
Тогава, след прегледа на тази информация, с голяма степен на вероятност,
механизмът е бил такъв, какъвто съм го описал.
Пак казвам, предвид огледа на място. Автомобилът е бил дясностоящ и
както не е регулирано кръстовището, автомобилът е бил с предимство. И плюс
това пътят на пресичане е с пунктирни, тоест траекторията на пресичане на
велоалеята спрямо пътя е с прекъснати очертания, което пак идва до това
заключение, че МПС-то я застига, тя не е спряла да се огледа, а МПС-то не е
намалило, тъй като то я е виждало, застигало я откъм гърба. Той я е виждал, но
не е намалил, а тя пък от своя страна не е спряла да се огледа, за да го
пропусне. Но можем да твърдим с голяма степен на вероятност, че тя е била
вече в ход на пресичане. Стълкновението става, доколкото е ясно от аудио
записите, на пътното платно, не става там, където се пресича велоалеята с
пътното платно. На база на практически опит и на база на емпирични
изследвания, които е направил професор С.К.. Значи и кинезимеханиката на
тялото, тя или е била вече в пътното платно или тъкмо е влизала, тъй като
автомобилът надали е тръгнал по велоалеята. Това е било със скорост от
порядъка на 30-50 км/час, тъй като до 30-50 км/час следват тези травми.
Кинезимеханиката на тялото е следната – ударът е вдясно, пада наляво. Над
30-50 км/час пак зависи това са условности от геометрията, от колата, от
тежестта на колата, пешеходецът се подкосява и травмите са вече, ако ударът е
от дясната страна, травмите са пак от дясната страна, тъй като пада на предния
капак на колата. Ако е с над 60 км/час, според кинезимеханиката е или на
тавана, или прескача тавана и остава на другата страна. Това са на база на
емпирични изследвания на проф. К., които съм ги ползвал. Така че МПС-то се
е движело най-вероятно между 30-50 км/час.
Има удар, тъй като ударът е основно след преглед на фотоалбума, ударът
е отдясната страна в предната страна на тротинетката. Там много ясно се
вижда и най-вероятно ударът е бил по самата тротинетка. Ударът е отдясно.

Адв. В.: Госпожо съдия, не случайно задавам тези въпроси.

СЪДЪТ указва на адвокат В., че вещото лице има предвид, че ударът не
е настъпил в тялото на човека, а в тротинетката и тя за това е паднала.

В.л. К.: Да, но нищо категорично не може да се каже. Това е на база
данните, които имаме. Ако жената с тротинетката беше засякла превозното
средство, ударът щеше да бъде отпред на тротинетката и отпред на МПС-то.

Адв. В.: Аз имам предвид, че В. А. е пресякла, което означава думата
9
„пресякла“, че тя е застанала пред колата.

В.л. К.: Да, и заради това ударът е отдясно.

Адв. В.: Да, обаче няма травми отдясно.

В.л. К.: Няма травми отдясно, тъй като е ударена самата тротинетка. На
фотоалбума към ПД-то, се вижда много ясно, че ударът е отпред, на предното
колело, предното кормило, вдясно на тротинетката. МПС-то няма фотоалбум.
Предполага се, че е отпред. Те току що са започнали да се засичат.
Завой има и на велоалеята надясно пресича платното, аз съм го показал в
експертизата. Аз не знам каква е колата, за да изчисля дали този завой може
да го мине с 40 км/час. Как да изчисля на автомобил, който не е известен
скорост на завой. Да, казах, че ударът е с около 30-40 км/час, пак казвам
зависи от геометрията на колата.
На база емпирични познания, би могло с 30-40 км/час да мине
автомобил, най-общо казано. Ето това е скицата и снимката. МПС-то прави
ляв завой, вижте как косо велоалеята пресича пътното платно, заради това ако
сте прочели внимателно, аз измерих широчината на пътното платно – 5 метра,
но тъй като пресича косо, дължината на пресичане на велоалеята през пътното
платно е 7 метра, някъде там, тъй като тя пресича косо, не перпендикулярно.
Да, тя описва, че е блъсната. Слушах и аудиозапис. Това също го твърди
на телефон 112. Така е записано, времеви интервал… блъсната е от
автомобила, не че тя се е блъснала в автомобила. На аудио записите така
твърди, че е блъсната и че жената, шофьорката, според пострадалата, твърди,
че водачът е бил жена и казала, че ще се върне след малко и много ясно и
точно става на записите: „Аха, каза и тя се е върнала“, операторът на телефон
112 и казва „Изчакайте малко, тя може да се върне.“, а пострадалата казва
́
„Как ще се върне, тя замина и избяга и въобще няма да се върне“. Това е на
аудио записа.
Такава вероятност, автомобилът да е отнел предимството на ищцата и
по този начин да е станало ПТП-то, не виждам никъде да твърдя. Не е
възможно. Технически не е възможно, тъй като вдясно е ударът на
тротинетката, вляво са травмите. Най-вероятно със скорост около 30 км/час е
била блъсната в момент, в който е била на пътното платно, където велоалеята
пресича пътното платно. При това пресичане на велоалеята с пътното платно,
предимството е за МПС-то, те и двете са на завой. Има и нещо друго, че
първият по ред, първи и по право, ако тя е била вече на самото пътно платно,
би трябвало и тъй като водачът на МПС-то я е виждал при всяко положение,
тъй като той идва отзад и я застига, има и такава много сериозна вероятност.
Той я застига отзад и той я вижда, тъй като двете платна се движат успоредно
над 200 метра. Може да са и половин километър, но аз до 200 метра мерих и
10
това разстояние между пътното платно и това тук е 60 см. в горната част ако
гледате снимката, а близко до кръстовището стига до 2,40 метра и пак в
мястото на пресичане е 0. Тоест много малко вероятно е да е имало някакво
препятствие, което да е ограничавало видимостта. Практически е невъзможно
да има. Тя определено е била по-напред от МПС-то, защото той я застига, тъй
като най-вероятно тя не може да се движи с 50 км/час по тази велоалея, която
е 2 метра. Автомобилът най-вероятно е бил с около 40-50 км/час разрешената
скорост и той идва отзад и я застига. Това е логиката, защото това става на
мястото, където се пресича велоалеята с пътното платно и тъй като ударът е
бил отдясно за тротинетката, не можем да кажем къде е бил ударът за самия
автомобил.

Съдът към в.л: От къде следва това, че МПС-то я е застигнало? От
къде следва това, че автомобилът е дошъл отзад за тротинетката?

В.л. К.: Казах, защото най-вероятно автомобилът се е движел с по-
висока скорост. Той има такава техническа възможност да се движи с по-
висока скорост. Няма техническа възможност със 100 км/час тротинетките да
се движат. С баир наклон надолу, могат до 60 км/час. Сега, има и други много
по-мощни…
И от там вече ми идва хипотезата, че тя ако е била спряла да погледне,
щяла да пропусне. Но тъй като не е спряла, а водачът я е виждал и не е
намалил… Сега в края на краищата той като я вижда, тя няма как с гърба си да
го види него. Редно е и водачът на МПС-то да беше намалил и да предвиди
тази ситуация, защото той я е виждал. Той достига по-късно. Цялата теория е,
че той достига по-късно, следователно той я застига.
Най-вероятно тя вече е била на пътното платно.

На въпроси на адв. В.:
В.л. К.: Не мога да кажа категорично в кой момент всяко от превозните
средства къде е било. Няма данни за такова нещо. Нямам друго техническо
обяснение.

Адв. В.: Значи оттам нататък, всичко отива в сферата на хипотезите и
големите вероятности.
Искам да попитам друго: отговорили сте веднъж, че експертизата не
може да отговори технически коректно на въпроса къде е точното мястото на
удара към момента на ПТП. Сега, прави ли се разлика тогава между мястото
на удара и мястото на произшествието, защото вече давате разстояния от
мястото на камерата до мястото на ПТП, като правите изчисленията.

11
В.л. К.: Всичките тези изчисления, тъй като не знаем точното място на
ПТП-то, те са приблизителни. Аз съм взел центъра на пътното платно условно
и от там съм мерил, но те са приблизителни, тъй като ние точното място на
удара на ПТП няма как да го знаем. Бихме го знаели, ако беше посетено
произшествието и запазено от органите на МВР и беше направена мащабна
скица на ПТП-то. Оттам насетне и да се опише, дали има спирачни следи.
Оттам насетне вече бих могъл да изчислявам вече точни, коректни скорости.
Аз нямам тук данни, за да въвеждам във формулите.
Водачът е имал възможност да я възприеме от 200 метра. Ние не знаем
от къде, може да е излизал от „Лидъл“, те са около 150 метра, пак ще я е
виждал, ако е излязъл примерно от паркинга на „Лидъл“.

Адв. В.: Твърдите, че сте се запознали с материалите по ДП-то? Видяхте
ли всички обяснения на ищцата, които се преценяват по принцип в съвкупност
с всички останали доказателства по делото? Значи тя в обяснения дава и
такова, че се е блъснала тя в автомобила. Има такова обяснение от нея.

В.л. К.: Да, запознал съм се с материали от ДП-то. Има такова
обяснение от нея, обаче е малко вероятно, предвид на характера на вредите.
Практически и технически е невъзможно тя да се блъсне в него, на база от
къде е ударена тротинетката, тоест тя е ударена вдясно, което изключва
вероятността тя да се е ударила, освен да е „дрифтирала“ някак си, нарочно да
иска зорна' да се удари. Технически е невъзможно.

Вещото лице К. прави уточнение на съда върху приложената снимка на
стр. 7 от заключението.

В.л. К.: Най-напред завой наляво, после направо и после надясно.
Локалното също се води бул. „Владислав Варненчик“ и същинският булевард
се води бул. „Владислав Варненчик“. Това е локалното посока центъра на бул.
„Владислав Варненчик“. При много хипотези тя най-вероятно е вече
настъпила пътното платното и той я удря, предвид на това казах, защото
ударът на тротинетката е вдясно. Това е от фотоалбума и щетите по
тротинетката, които са отдясно. Фотоалбумът е правен от органите на реда. Те
посещават произшествието, обаче то не е запазено предвид на това, че МПС-
то го е нямало.

Адв. В.: Не е запазено, защото и тя е декларирала, че не желае да бъде
обслужено от полицията произшествието. Видяхте ли го?
В.л. К.: Аз от това не мога да се интересувам. Има скица на ПТП-то.

12
Адв. В.: Фотоалбумът не е актуален към момента на събитието.

В.л. К.: Е как да не е, те снимат тротинетката? Сега почваме да спорим
за факти, които са приложени към ДП-то. Аз стъпвам само на факти, аз не
мога да правя гадания.
Плюс това показанията на потърпевшата в момента на удар, не знам
колко могат да се взимат под внимание.

СЪДЪТ указва на адвокат В., че това вече е по същество.

В.л. К.: Време на реакция за ищцата не можем да кажем, няма как да го
установим. Това са формули, за които трябва да има коректни данни нанесени.

Адв. В.: Нямаме други въпроси към вещото лице. Вещото лице
отговори в днешно съдебно заседание и на допълнителните въпроси, така че
ги оттеглям. Считам, че няма какво да допълни повече по изготвената
автотехническа експертиза.

Адв. В.: Нямаме други въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-автотехническа експертиза, ведно със
справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М. К. в
размер на 1100.00 /хиляда и сто лева/ лева, съгласно представената справка-
декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00
/шестстотин/ лева, платими по равно от внесения от ответната страна депозит
и от бюджета на съда. (Изд. 1 бр. РКО по вн. б. от 23.09.2025 г. за 300.00 лв. и 1
бр. РКО за 300.00 лв. от бюджета на съда)
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от днес да довнесе по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително
сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева за изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено
на вещото лице К., след представяне на доказателства за допълнително внесен
13
депозит от ответника.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за
внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от
ГПК.
Да се изплатят допълнително 250.00 лв. на вещото лице К. от бюджета
на съда.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба-становище по делото с вх. №
36157 от 10.12.2025 г. от ответното дружество, в частта и, с която се моли да
́
бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно
лицето А.И.И. – служител към ОД на МВР, сектор „ПП“ – Варна, във връзка с
възраженията относно механизма на ПТП-то и съпричиняването.

Адв. В.: Да, той е посетил местопроизшествието и е разпитван.

СЪДЪТ намира, че искането е допустимо и относимо към предмета на
доказване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита
на един свидетел при режим на призоваване по искане на ответната страна, а
именно лицето А.И.И., служител към ОД на МВР, сектор „ПП“ – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50.00
лева, вносим от ответната страна, в 1-седмичен срок от днес, след което
свидетелят ще бъде призован.

Адв. В.: Съобразно дадената ни възможност водим допуснатия ни
свидетел и моля да бъде разпитан в днешно съдебно заседание.
Адв. В.: Нямам против да бъде разпитан.

СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за събиране
на гласни доказателства, намира, че следва да бъде допуснат до разпит
водения свидетел от ищцовата страна за днешно съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел при режим на водене за
ищцовата страна Р.Н.К. за установяване претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие настъпилото ПТП.
ПРИСТЪПВА към разпит свидетеля, воден от ищцовата страна, с
оглед на което снема самоличността му, както следва:
14
Р.Н.К., ЕГН **********, българка; български гражданин; неосъждана;
без родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

На въпроси на адв. В.:
Свид. К.: Познавам В. от много отдавна. Приятелки сме, познати.
Спомням си, да, тя ми се обади и ми разказа. Това беше на 12.12.2022 г.
разказа ми как по нелеп начин са я блъснали и шофьорката избягала. Аз я
видях скоро след това, защото ходим при един и същ личен лекар и там се
засякохме, и тя преди това ми се беше обадила да ми каже какво е станало.
След инцидента тя беше много нервна, даже я беше страх да излиза. От
коли някаква фобия нещо беше получила. Преди това тя си беше добре, здрава
беше. Ходеше си на работа и вкъщи си работеше даже преди това. След
инцидента се затвори в себе си, не искаше да говори, не искаше да общува.
Ние сме си в Смядово, двете сме си в Смядово и се срещаме често.
Периодично и по телефона се чувахме и все още продължаваме да се чуваме.
На седмицата веднъж или на два-три дена, или и десет дена са минавали,
различно.
Доста време мина докато се възстанови физически. С месеци продължи
5-6 месеца продължиха болничните и болките и. Постоянно се оплакваше, че
́
има все още болки.
Сега казва, че на моменти все още при студ, при такива атмосферни
условия, все още я наболява, когато я натовари ръката си, все още има, то няма
как винаги си остава травма.

На въпроси на адв. В.:
Свид. К.: Тя беше шивачка в някаква печатница във Варна. Когато
работеше живееше във Варна. Имаше си квартира и си идваше и на Смядово,
да. Няколко дена след инцидента се засякохме при личната лекарка в Смядово.
Не мога да си спомня датата. Тя всяка събота и неделя си идваше и сме се
виждали. Тя беше на работа във Варна. След като и приключиха болничните
́
мисля, че пак във Варна продължи да работи. В момента не работи във Варна,
на борсата е.
Познати сме, той свекърът и работеше при мен, заедно работихме.
́
Смядово е малко градче и всичките се познаваме. Тя шиеше по-рано и съм
ходила и аз вкъщи така за допитване, за услуги и оттам съвсем започна…
Лявата и ръка беше гипсирана.
́

СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.

15
По направеното искане от ищцата за назначаване на съдебно-
психологична експертиза, СЪДЪТ намира искането за своевременно заявено
и относимо към предмета на доказване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА,
вещото лице въз основа на материалите по делото и преглед на ищцата, да
отговори на въпросите, поставени в молбата-становище от 27.11.2025 г., а
именно:
1. Какви са психологическите последици на В. А. в резултат на
претърпяното ПТП на 12.12.2022 г. (посттравматичен стрес, повишена
тревожност, фобийни реакции, депресивни състояния и др.)?
2. Как преживените физически травми, хроничната болка и
продължителния възстановителен период, са се отразили на нейното
емоционално състояние и социална активност?
3. Налице ли е влошаване на качеството на живот на ищцата от
психологическа гледна точка и в какво се изразява то?
4. Намира ли се констатираното психологическо състояние в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400.00 лева от
бюджета на съда.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание.

Адв. В.: Нямаме други искания.
Адв. В.: Нямаме други искания.

СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено
за събиране на така допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
28.01.2026 година от 11:00 часа, за която дата и час страните ще се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните си
представители.
Свидетелят А.И.И. ще бъде призован след внасяне на определения
депозит.

16
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:07
часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17