Определение по дело №56218/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30682
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20241110156218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30682
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110156218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Тесдо“ ООД против „Фератум България“ ЕООД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Искането за събиране на писмени и гласни доказателствени средства чрез писмени
доказателства и свидетелски показания е основателно. Същите съдържат относими към
предмета на доказване факти, поради което следва да бъдат допуснати, с изключение на
представените от ищеца документи на чужд език, които за да бъдат приети следва да бъдат
представени с превод на български език (чл. 185 ГПК).
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства- извлечението от
счетоводството, съдържащо данни с всички плащания от страна на цедента по процесния
договор за кредит, вкл. плащанията за допълнителни услуги, по реда на чл. 190 ГПК е
неоснователно.
Неоснователно е и искането на ищеца за събиране на оригинал или заверен препис на
писмени доказателства- договор за кредит. Същия е представен от ищеца и не е оспорен от
ответника.
Неоснователно е и искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения (т. 4- т. 9 от
доказателствените искания, посочени в исковата молба).
Основателно е искането за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза (ССчЕ).
Въпросите, на които ще отговори експертизата са относими към предмета на делото, като за
изясняването им са необходими специални знания.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на
спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
1
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2025г. от 9,45
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
Вещото лице да се призове за съдебно заседание след внасяне на определения депозит за
възнаграждението му.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени с исковата молба.
ДАВА едноседмичен срок на ищеца, с препис за насрещната страна, да представи превод
на български език на представените от него документи на чужд език, на основание чл. 185
ГПК, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок, представените документи няма да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства-
извлечението от счетоводството, съдържащо данни с всички плащания от страна на цедента
по процесния договор за кредит, вкл. плащанията за допълнителни услуги, по реда на чл.
190 ГПК, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за представяне на оригинал или заверен
препис на писмени доказателства- договор за кредит, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения (т.
4- т. 9 от доказателствените искания, посочени в исковата молба), като неоснователно.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице Пенка Делчева, което след
като се запознае с материалите по делото и тези в страните, да даде заключение със задача,
посочена в исковата молба, като
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението по отношение на договора, скл. с Д. Б.
К..
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад по делото:
Ищецът “Тесдо” ООД извежда субективните си права при твърдения, че на 05.05.2022г.
сключил договор за цесия с Д. Б. К., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в
общ размер на сумата 1283,33 лева, платена на ответника без основание по договор за
потребителски кредит № 975936/ 25.01.2021г., скл. между “Фератум България” ЕООД и Д. Б.
К.. Същият твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, връчено
на 18.05.2022 г.
2
В исковата молба са наведени твърдения, че между цедента и ответника е сключен
договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които
кредитополучателят е поел задължение върне получената в заем сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга – гаранция.
В същата се развиват съображения, че договорът е нищожен, евентуално на отделни
негови клаузи. Излага съображения, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на
нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
ЗПК, което обуславя недействителността му, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, същият следва да бъдат
обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк Лимитед“, за което се начислява
такса за гарант в размер почти равен на главницата по договора. Твърди, че таксата е
включена в погасителния план, както и че е част от вноската по кредита, съотв. плащанията
за поръчител/ гарант са получени от ответното дружество. Излага, че договор за
поръчителство/ гаранция не е сключен, респ. в случай че се установи наличието на такъв-
оспорва същия като нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „Фератум Банк Лимитид“
са свързани лица. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да бъде включена в
размера на ГПР.
С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че се
прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежеспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че
при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава
допустимия по закон размер.
Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори за кредит, че не е
предоставена преддоговорна информация.
Оспорва договорите като нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са
представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в 2 екземпляра, че е
нарушено изискването договорите да са написани на ясен и разбираем език.
Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на погасителната
вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита.
Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по
който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на
евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от
тарифата към общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен
законната лихва, и всички направени за събиране на вземането разноски.
В заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за
задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция.
При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати
сумата 1283,33 лева, платена на ответника без основание по договор за потребителски
3
кредит № 975936/ 25.01.2021г., скл. между “Фератум България” ЕООД и Д. Б. К..
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск
в правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните факти: плащане на претендираните суми от страна на Д. Б. К. в полза на
ответника, както и че по силата на договор за цесия Д. Б. К. е прехвърлила в полза на ищеца
вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в
това число и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК е да
установи наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на валидно
правоотношение по всеки от процесните договори за кредит, размера и изискуемостта на
вземанията по всеки от договорите, наличието на валидни клаузи, от които произтичат
процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина
и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищците се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.
140, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4