Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 697 от 27.12.2012 година по гр. д. № 1138/2012 година Районен съд – град Г. О. е осъдил „БДЖ – Т. П.” ЕООД - град С. да заплати на В. И. К.сума в размер на 1432.50 лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ за претърпени имуществени вреди от несвоевременно издаване на необходимия му документ – Удостоверение, изх. № ІХ-1329/27.05.2011г., изразени в пропуснатото увеличение в размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 28.65 лева за претендирания период от датата на отпускането й - 22.03.2007г. до датата на издаване на исканото удостоверение образец УП-3 - 27.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ - 12.01.2012 година до изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. И. К.против „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ за обезщетение за претърпени имуществени вреди от несвоевременно издаване на Удостоверение, изх. № ІХ-1329/27.05.2011г., за разликата от 28.65 лева до пълния предявен размер от 1461.15 лева като неоснователен и недоказан. „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. е осъдено да заплати на В. И. К.сума в размер на 2 000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ за претърпени неимуществени вреди от несвоевременно издаване на необходимият му документ – Удостоверение, изх. № ІХ-1329/27.05.2011г., изразени в душевен дискомфорт – яд, потиснатост, обида, безсилие от неиздаване на необходимият му документ, за периода от получаване на писмен отказ от 02.05.2007г. до датата на издаване на документа 27.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ - 12.01.2012г. до изплащане на вземането. „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. е осъдено да заплати на В. И. К. сума в размер на 198.34 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлена претенцията на В. И. К. за съдебни разноски за разликата от 142.16 лева до пълния предявен размер от 340.50 лева, като неоснователна. В. И. К. е осъден да заплати на „БДЖ – Т. П.” ЕООД сума в размер на 3.62 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като е отхвърлена претенцията на „БДЖ – Т. П.” ЕООД за съдебни разноски за разликата от 434.05 лева до пълния предявен размер от 437.67 лева, като неоснователна. „БДЖ – Т. П.” ЕООД е осъдено да заплати по сметка на ГОРС сума в размер на 137.30 лева, представляваща ДТ за производството, ведно с 5.00 лева, в случай на служебно издаване на ИЛ. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове е ответникът по делото „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С., който го обжалва, чрез процесуалния си представител, в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната от него част. Твърди, че предявените искове са неоснователни както по основание, така и по размер поради липса на виновно противоправно деяние, в случая бездействие от служители на Поделение за Т. П. град Г. О. към „БДЖ – Т. П.” ЕООД. Посочва, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за основателност на предявените искове, поради което обжалваното решение е неправилно. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че нефигурирането на ищеца в изплащателните ведомости не било основание за отказ от издаване на искания документ, е необоснован. На следващо място излага съображения, че изводът на Районния съд за доказан осигурителен стаж на ищеца е в противоречие и със заключението на изготвената по делото експертиза. Посочва, че при липса на категорични доказателства, удостоверяващи трудовия стаж на ищеца и факта, че същият не присъства поименно и с длъжността си във ведомостите за заплати, съхранявани в ответното дружество, служителите, оставили молбата на ищеца от 2007г. без уважение, са действали безвиновно и в съответствие с нормативните правила. Твърди, че от събраните по делото доказателства не могат да бъдат установени фактът и размерът както на имуществените, така и размерът на неимуществените вреди, претендирани от ищеца по делото. Моли решението, в обжалваната му част, да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемият В. И. К. заема становище, че въззивната жалба на „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В. И. К. основава исковите си претенции по делото на чл. 226, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро, във връзка с ал. 3 КТ. Претендира „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С. да бъде осъдено да му заплати: сумата в размер на 1 461.15 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на несвоевременното издаване на необходим му документ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата в размер на 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на несвоевременното издаване на необходим му документ, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Безспорно по делото е, че с молба, В. № Р2 - 2011 от 26.03.2007 година на БДЖ „Поделение Т. П.” ЕООД – град С., ищецът по делото, сега въззиваем, е подал молба, с която е поискал издаването на документ за удостоверяване на осигурителния му стаж за периода от 27.06.1967г. до 01.01.1970 година. В молбата си В. К. е посочил, че за този период е работил като „инвеститор на обект” в ЖП Управление Г. О., на което е правоприемник ответното дружество, като е приложил и копие от страница от трудовата си книжка. С писмо, изх. № IX 477/02.05.2007г. е уведомен, че данните по трудовата книжка не отговарят на ведомостите в ЖП Управление – Г. О., че такава длъжност няма в ЖП Управление, както и че в ЖП Управление няма строителни обекти, а те са в поделенията на управлението. Страните не оспорват и обстоятелствата, че с молба, В. № Р2 – 1991 от 06.04.2011г., В. И. К. отново е поискал да му бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж образец УП 3 за същия период. В молбата си К. е посочил, че е работил като „специалист инвеститор” в ЖП Управление Г. О., отдел „Поддържане на железния път и съоръженията към него” и към нея е приложил Заповед № ХХVІ – 1106/26.06.1967г. на ЖПУ Г. О., Заповед № 13/22.01.1970г. на Директора на ДСО „БДЖ” С., копие от трудова книжка и 2 броя нотариално заверени декларации от колеги, с които е работил през посочения период. Въз основа на така подадената молба от „БДЖ – Т. П.” ЕООД – град С., Поделение „Т. П.” – Г. О. е издадено Удостоверение, изх. № IX – 1329 от 27.05.2011г. за осигурителен стаж на В. И. К. на длъжност специалист – инвеститор за периода от 01.06.1967г. до 01.01.1970 година. От представените по делото доказателства - Удостоверение, издадено от НОИ и разпореждане № *, на Ръководител „ПО” при РУСО град В., се установява, че личната безсрочна пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. е в размер на 392.60 лева и е отпусната от 22.03.2007 година. Видно от Разпореждане № * от 01.11.2011 година /л. 8 от първоинстанционното дело/ на ищеца по делото, сега въззиваем, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, е изменен размерът на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е увеличен с 28.65 лева и е достигнал 421.25 лева. В съдебно заседание, проведено на 22.11.2012г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Свидетелката Мария Савова Калчева заявява, че е съпруга на ищеца по делото от 1965 година. Посочва, че съпругът й е бил ядосан от факта, че не му издават искания документ, бил е подтиснат, разстроен и се е чувствал обиден и безсилен. Този документ се е отразил на размера на пенсията му, тъй като преди това от НОИ върнали документите му с отговор, че следва да се представи документ за стажа. От изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 85-87 от първоинстанционното дело/ се установява, че за периода от 27.06.1967 година до 01.01.1970 година в поделение за Т. П. – Г. О. съществуват ведомости на служители от отдел „Поддържане на железния път и съоръженията към него” при ЖП Управление Г. О., както и че в тези ведомости не фигурира името на ищеца по делото В. И. К.. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: За да уважи с обжалваното решение така предявените от В. И. К. искове, Районен съд – град Г. О. е приел, че придобиването от ищеца на осигурителен стаж за периода от 27.06.1967 година до 01.01.1970 година на длъжност „специалист – инвеститор” в ЖП Управление Г. О., правоприемник на което е ответното дружество, безспорно е доказано от издаденото от работодателя удостоверение обр. УП-3 по реда на чл. 40, ал. 1 НПОС. Съгласно цитираната разпоредба удостоверение за осигурителен стаж се издава от работодателя въз основа на изплащателни ведомости, други разходно-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. Приел е, че ответното дружество е разполагало със Заповед № ХХХVІ – 1106 от 26.06.1967 година още към момента на подаване на първата молба от К., поради което е следвало още тогава да бъде издаден исканият от него документ, респективно – че е издал същия несвоевременно. На следващо място решаващият съд е счел предявените искове за доказани и по размер, като се е съобразил с периода от време, в който на ищеца не е бил издаден документа и с размера на увеличението на пенсията му за осигурителен стаж и възраст вследствие издадения документ. По отношение на претърпените от него неимуществени вреди, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, законосъобразни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които изводи тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд – град Г. О.. Следва да се има предвид, че работодателят дължи издаването на редица документи на работника или служителя свързани с трудовото правоотношение. Правонарушението, за което работодателят носи предвидената в чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ отговорност обхваща както неговия неправомерен отказ, така и забавянето при издаването му. Това е израз на виновно поведение на работодателя, който съзнателно или по небрежност е отказал или забавил издаването на документи, поискани от работника или служителя и които са свързани с трудовото правоотношение. В случая по делото наличието на придобития от ищеца по делото, сега въззиваем, осигурителен стаж за периода от 27.06.1967 година до 01.01.1970 година се установява именно от издадения от самия ответник удостоверителен документ. Неоснователно в тази връзка се явява възражението за липса на виновно противоправно поведение на служители на Поделение „Т. П.” – град Г. О. към „БДЖ Т. П.” ЕООД. Обстоятелството, че ищецът по делото е представил копие от трудовата си книжка към първоначалната си молба, факт който не се оспорва от ответното дружество, води до извод за основателност на подадената от него молба. Следвало е да бъдат положение необходимите усилия за проверка на твърденията на К., че за посочения период е работил в ЖП Управление Г. О.. Още повече, че представената към втората молба на В. К. заповед за преназначаването му на посочената длъжност е била налична и при ответника по делото, сега въззивник. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че съответните длъжностни лица в ответното дружество са проявили небрежност към подадената от В. К. през 2007 година молба за издаване на необходимия му документ, поради което е недопустимо да се черпят права именно от това недобросъвестно поведение. Неоснователно се явява и възражението на ответника по делото към „БДЖ Т. П.” ЕООД за недоказаност на предявените искове по размер. По отношение на обезщетението за претърпени от В. К. имуществени вреди първоинстанционният съд е взел предвид размерът на получаваната от него пенсия преди издаването на исканото от него удостоверение. От приложеното на лист 11 от първоинстанционното дело Удостоверение на РУ „СО” - град В. към НОИ се установява, че към 12.04.2011 година ищецът по делото е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 392.60 лева. След издаване на удостоверението от ответното дружество на 27.05.2011г. с разпореждане на ТП на НОИ № * от 01.11.2011 година се установява, че пенсията му е увеличена с 28.65 лева. Първоинстанционният съд не е изчислил разликата от първоначално отпуснатата на К. с разпореждане на ТП на НОИ от 22.06.2007 година пенсия, а само е цитирал посоченото разпореждане, с оглед установяване на началната дата, от която му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на обезщетението за претърпени от ищеца по делото, сега въззиваем, неимуществени вреди първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приел, че обезщетение в размер на 2 000.00 лева е справедливо, с оглед претърпените от него неимуществени вреди. Отчетено е здравословното състояние на К., но не както се твърди във въззивната жалба, като последица от несвоевременното издаване на искания от него документ, а като обективно състо ние на самата личността, наред с възрастта на лицето. Съобразявайки този обстоятелства за ищеца по делото, сега въззиваем, първоинстанционният съд е отчел негативното влияние, което е оказало несвоевременното издаване на необходимия му документ, неудобствата, обидата и безсилието му. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „БДЖ – Т. П.” ЕООД - град С. е неоснователна и недоказана. Решението на Районен съд – град Г. О. в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. В останалата част решението на Районен съд – град Г. О. не е обжалвано, поради което е влязло в сила. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „БДЖ – Т. П.” ЕООД - град С., следва да бъде осъдено да заплати на В. И. К. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 697 от 27.12.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1138/2012 година в обжалваната му част. ОСЪЖДА „БДЖ – Т. П.” ЕООД със седалище и адрес на управление град С., община С., район С., ул. „И. В.” № 3, с ЕИК ................. да заплати на В. И. К., с ЕГН * от град В., бул. „В. В.” Б. 1. В. А, А. 1. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |