О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2118
Гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
Старозагорският административен съд, осми
състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело № 677 по описа за
2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
197 и сл. от АПК във вр. с чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ).
Образувано
след отмяна на съдебния акт по адм. дело № 390/2022 г. по описа на
Административен съд Стара Загора с определение № 8203/28.09.2022 г. по адм.
дело № 8165/2022 г. по описа на ВАС, VI-то отделение. Делото е върнато за
ново произнасяне по жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ наказание към момента на
подаване на жалбата в
Затвора Стара Загора, против отказ за разглеждане по същество на подадено от
него заявление №РС-22-72/18.02.2022 г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт,
обективиран в писмо изх. №94-Н-92/26.04.2022 г. на Заместник-министъра на
правосъдието. Основният довод в подадената жалба се състои в настояване за
липса на вина на жалбоподателя в пропускане срока за подаване на заявлението.
Изложени са пространни фактически твърдения за процесуалната хронология по
движението на касационно административно дело № 3844/2021 г. по описа на
Административен съд София град /АССГ/, респ. приключването му с решение, за
което жалбоподателят научил по телефона след справка в деловодството на съда в
средата на м. октомври 2021 г. С писмо изх. № 5128/18.10.2021 г. съобщил на
съда за новото си местонахождение – Затвора Стара Загора и поискал издаването
на заверени преписи от съдебните решения по делото и издаване на изпълнителен
лист. Изпратил ново писмо изх. № 6687/22.12.2021 г., но и на двете не получил
отговор. Твърди се получаване на преписи от съдебните решения и изпълнителен
лист чрез упълномощен адвокат на 31.01.2022 г. Жалбоподателят изпратил писма до
Инспектората при ВСС, АССГ и БХК, за които получил изх. № 448/26.01.2022 г.,
които не достигнали до адресатите. На 15.02.2022 г. подал повторно писма до
същите адресати с отделни изходящи номера, които били получени. Твърди, че в затвора,
поради липсата на интернет, не може да прави справки по делата.
С отмененото
от ВАС определение по адм. дело № 390/2022 г. по описа на Административен съд
Стара Загора жалбата е отхвърлена по съображения за преклузивния характер на
срока по чл.60а, ал.4 от ЗСВ и подаване на заявлението от Н.П.Р. на по-късна дата.
Окончателният съдебен акт, постановен по административно дело № 3844/2021 г. по
описа на АССГ е с дата 12.07.2021 г., а заявлението по чл.60а от ЗСВ е подадено
на 15.02.2022 г. /след изтичане на 6-месечния срок/. За да отмени определението
по адм. дело № 390/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, ВАС е
приел, че е останал спорен въпросът спазен ли е срокът по чл.60а, ал.4 от ЗСВ
от момента на приключване на производството с окончателен съдебен акт. Дадени
са указания при новото разглеждане на делото съдът да извърши проверка на
възможността жалбоподателят Н.П.Р. да бъде уведомен за окончателния съдебен акт
или ако не подлежи на уведомяване от съда, имал ли е предоставена възможност да
извърши проверка за постановения окончателен съдебен акт.
Настоящият
състав на съда, след като се запозна с приложените по делото доказателства и
изиска допълнителна информация относно възможността на жалбоподателя да узнае
окончателния съдебен акт, намира следното:
Касационно административно
дело № 3844/2021 г. по описа на АССГ е приключило с Решение № 4622/12.07.2021
г. по адм. дело № 3844/2021 г. по описа на АССГ, с което е оставено в сила
Решение № 3928/15.07.2020г. по адм. дело № 5624/2018 г. по описа на АССГ. С
последното Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н.П.Р.
сума в размер на 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до момента на изплащането й, като искът в останалата му част до размера
на 11 984 лв. е отхвърлен.
Със
саморъчна молба вх. № 35710/21.10.2021 г. на АССГ /изх. № 5128/18.10.2021 г. на
Затвора Стара Загора/ Н.П.Р. е поискал издаване на заверени преписи от
решенията по адм. дело № 5624/2018 г., първо отделение, 57-ми състав, и по адм.
дело № 3844/2021 г. на II-ри касационен състав при АССГ, както
и да се издаде въз основа на тях изпълнителен лист в негова полза. С
разпореждане от 11.11.2021 г. на съда е разпоредено издаването на исканите
преписи и изпълнителен лист, съобразно диспозитива на постановеното решение.
/л.144 от адм. дело № 5624/2018 г. на АССГ/.
На
07.12.2021 г. Н.П.Р. е упълномощил адвокат, който да получи исканите от него
преписи, както да иска и получи копие от цялото първоинстанционно и
второинстанционно дело. Въз основа на подадена молба с дата 08.12.2021 г.
упълномощеният адвокат е получил на 27.01.2022 г. копия от административни дела
№№ 5624/2018 г., 3844/2021 г., 1373/2021 г., 10238/2020 г. всички на АССГ, и
НЧД № 16650/16 г. на СРС, както и изпълнителен лист по адм. дело № 5624/2018 г.
по описа на АССГ /л.134, л.151-152 от адм. д. № 5624/2018 г. на АССГ/.
Съгласно
справка рег. № 11136/12.10.2022 г. от Главния директор на ГДИН, Н.П.Р. е
изтърпявал наложеното му наказание, както следва: в периода от 03.12.2012г. до
10.08.2021 г. – в Затвора София, като към 18.06.2021 г. – на територията на
затворническо общежитие от закрит тип „Кремиковци“ към Затвора гр. София; а в
периода от 10.08.2021 г. до 14.07.2022 г. в Затвора Стара Загора. На 14.07.2022
г. е върнат в затвора в град София, където се намира и към момента. По данни от
администрацията на затвора в град Стара Загора в периода от 10.08.2021 г. до 14.02.7.2022
г. правата на Н.П.Р. на кореспонденция /входящи и изходяща/, телефонна връзка и
свиждане не са били ограничавани. Кореспонденцията от и до лицето е приемана,
изпращана и предоставяна съгласно законовите разпоредби, във вид доставен от
съответната куриерска фирма. При възникнали технически повреди в
телекомуникационната мрежа, са предприемани своевременни действия за тяхното
отстраняване и спазване на правата на лишените от свобода в институцията.
На 15.02.2022
г. Н.П.Р., към тази дата изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, е подал
по пощата с писмо изх. №774/15.02.2022 г. на Затвора Стара Загора, заявление
вх.№РС-22-72/18.02.2022 г., чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до
Министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане
и решаване на дело в разумен срок /л.23-26 от адм. дело №4971/2022 год. на
АССГ/. В заявлението е описана продължителността на производството по адм. дело
№5624/2018 г. на АССГ, приключило с окончателен съдебен акт - решение
№3928/15.07.2020 г., оставено в сила с Решение №4622/12.07.2021 г. по
касационно административно дело №3844/2021 г. по описа на АССГ. Към заявлението
е приложена декларация по чл.60б, ал.2 от ЗСВ.
С констативен
протокол от 12.04.2022 г. на състав от специализираното звено на Инспектората
към Висшия съдебен съвет, определен по реда на чл. 60в, ал.3 от ЗСВ, е
разгледан ходът на адм. дело №5624/2018 г. по описа на АССГ и на касационното
административно дело №3844/2021 г. по описа на АССГ, приключило с окончателно
съдебно решение № 4622/12.07.2021 г. на АССГ, тричленен състав. /лист 17-22 от
адм. дело № 4971/2022 г. по описа на АССГ/. Административният орган е приел
подаване на заявлението на Р. след изтичане на 6-месечния срок по чл.60а, ал.4
от ЗСВ, поради което същото не подлежи на разглеждане по същество.
С оспореното
писмо изх.№94-Н-92/26.04.2022 год. на Заместник-министъра на правосъдието
жалбоподателят е уведомен, че заявлението не подлежи на разглеждане по реда на
глава Трета „а“ от ЗСВ, тъй като е подадено повече от 6 месеца след приключване
на производството с окончателен съдебен акт.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, намира следното:
Жалбата,
съгласно изричното й съдържание на стр.1, е насочена срещу административен акт
– писмо изх. № 94-Н-92/26.04.2022 г. на Заместник-министъра на правосъдието,
получено от адресата Н.П.Р. на 12.05.2022 г. според твърдението в жалбата.
Видно от приложената на л.14 от адм. дело № 4971/2022 г. по описа на АССГ
обратна разписка, писмото е получено в централата на Затвора Стара Загора на
05.05.2022 г. При липса на други доказателства кога писмото е достигнало лично
до адресата Р., съдът приема спазване на 14-дневния срок за обжалване с
изпращане на жалбата до съда с изх. № 2742/23.05.2022 г. на Затвора – Стара
Загора /л.11 от адм. дело № 4971/2022 г. по описа на АССГ/. Жалбата е подадена
от адресат на административния акт, за когото актът създава неблагоприятни
последици и засяга негови права и законни интереси, т. е. подадена е от
надлежна страна, с правен интерес от оспорването. Поради това жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно ЗСВ
по реда на чл.60а и следващите се разглеждат заявления на граждани и юридически
лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с
които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Целта на процедурата е при констатиране на нарушение на цитираното право,
на заявителя да се определи и изплати обезщетение в съответствие с практиката
на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000 лв. /чл.60а, ал.3 от ЗСВ/.
В
съответствие с нормата на чл.60а, ал.4 от ЗСВ заявленията по ал.1 се подават в
6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт
чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. В
процесния случай Заместник-министърът на правосъдието, при условията на
делегиране /Заповед №ЛС-04-820/17.12.2021 г./ и въз основа на установените от
проверяващия състав факти и обстоятелства в констативен протокол от
12.04.2022г. е оставил без разглеждане искането като просрочено.
Тоест
поставеният на разглеждане в настоящото производство въпрос касае проверка
правилността на извода на административния орган за подаване на заявлението
след изтичане на законоустановения 6-месечен срок.
По делото не
е спорно приключилото производство по адм. дело № 5624/2018 г. на Административен
съд-София град с окончателно съдебно решение от 12.07.2021 г. /постановено по
касационно административно дело № 3844/2021 г. по описа на АССГ/. Не е спорен и
фактът за постъпване на заявлението от Н.П.Р. на 18.02.2022 г., изпратено с
писмо с пощенско клеймо от 15.02.2022 г. от Затвора Стара Загора, където
молителят е изтърпявал наказанието си към момента на подаване на заявлението.
Саморъчно поставената дата на заявлението е също 15.02.2022 г.
По правилото
за броене на сроковете, установено в чл.60, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК,
6-месечният срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ е започнал да тече от 12.07.2021 г.
/датата на която е приключило съдебното производство с окончателен съдебен акт/
и е изтекъл на 12.01.2022 г. Срокът е преклузивен и спазването му обуславя допустимостта на
производството по чл.60а от ЗСВ. В конкретния случай заявлението е подадено на
15.02.2022 г. /саморъчна дата на подателя и на изходящия номер на Затвора Стара
Загора върху плика, с който е изпратено/. Установеното от административния
орган неспазване на срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ е довело до правилен извод за
недопустимост поради просрочие на направеното от Р. искане с процесното
заявление. Отказът последното да бъде разгледано по същество е законосъобразен
при съобразяване в точен смисъл съдържанието на разпоредбата на чл.60а, ал. 4
от ЗСВ и при правилното й приложение.
Няма обратен
аргумент в изложените различни по естество доводи в жалбата за липса на
възможност заявителят да узнае за съдебното решение. В периода от датата на
последното съдебно заседание по адм. дело № 3844/2021 г. на АССГ – 18.06.2021
г. до изтичане на срока по чл.60а от ЗСВ – 12.01.2022 г. /а и след тази дата/
правата на Р. на кореспонденция, свиждания и телефонна връзка не са били
ограничавани. В сезиращия съда процесуален документ – жалбата, по която е
образувано съдебното производство /първоначално пред АССГ, а след изпращането
му по подсъдност пред Административен съд Стара Загора/, Р. изрично съобщава
знанието си за окончателния съдебен акт след обаждане в деловодството на АССГ в
средата на м. октомври 2022 г. Този факт се потвърждава от наличната в
изисканото адм. дело № 5624/2018 г. молба вх. № 35710/21.10.2021 г. на АССГ, в
която Р. иска издаване на заверени преписи от съдебните решения по адм. дело №
5624/2018 г. и адм. дело № 3844/2021 г. и двете по описа на АССГ, както и
издаване на изпълнителен лист, въз основа на тях. В началото на м. декември
2021 г. е упълномощил адвокат за получаването на тези документи и копия от
цялото първоинстанционно и второинстанционно дело. Получаването на преписите и
изпълнителния лист чрез упълномощен представител на по-късна дата, както и
липсата на интернет в местата за лишаване от свобода, по никакъв начин не
съставляват пречка за узнаване за съдебното решение, още повече в конкретния
случай искането за издаване на изпълнителен лист сочи за яснота и по
съдържанието на съдебния акт /че е оставено в сила първоинстанционното съдебно
решение, с което е частично уважен предявеният от Р. иск срещу ГДИН/. Преместването
на жалбоподателя от Затвора в гр. София в Затвора гр. Стара Загора, видно от
данните по делото, не е препятствало правото на Р. да прави телефонни справки
по делото в деловодството на АССГ, т.е. е имал обективна възможност да извърши
проверка за съдебния акт, разбрал е за постановяването му и неговото съдържание,
както че е окончателен и влязъл в сила, с оглед направеното искане за издаване
на изпълнителен лист.
Без правно
значение са твърденията за подадени от жалбоподателя на 26.01.2022 г. писма до
ИВСС, АССГ и БХК. Тази дата е след изтичането на 6-месечния преклузивен срок,
изтекъл на 12.01.2022 г., поради което е ирелевантна причината, поради която
тези писма не са достигнали /според твърденията в жалбата/ до техните адресати.
В
заключение, съдебното решение по касационно административно дело № 3844/2021 г.
по описа на АССГ е окончателен съдебен акт, за който страните не се уведомяват
/арг.от чл.7, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК/. Жалбоподателят е извършил
проверка и своевременно е научил за съдебното решение в рамките на срока по
чл.60а, ал.4 от ЗСВ. Подаденото от него заявление обаче е след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ, поради което законосъобразно
компетентният орган е отказал разглеждането му по същество. Жалбата срещу този
отказ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така
мотивиран и на основание чл. 200 от АПК във вр. с чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ към датата на подаване на жалбата наказание в
Затвора Стара Загора, против отказ за разглеждане по същество на подаденото от
него заявление №РС-22-72/18.02.2022 г. по чл.60а от Закона за съдебната власт,
обективиран в писмо изх.№94-Н-92/26.04.2022 г. на Заместник-министъра на
правосъдието.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: