Р Е Ш
Е Н И
Е
No 43
гр. Ботевград, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 467 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“Банка *” ЕАД, гр. София твърди, че на 25.02.2009 г. между “Банка *” ЕАД и М.Д.Н., с ЕГН **********
е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти MAXICARD, по силата на който й е предоставил револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1000.00
лв. с променлив стандартен лихвен процент и падежна дата на издължаване на
месечните вноски 20-то число на месеца. Срокът за ползване на кредита съвпада със
срока на валидност на кредитната карта, който е три години. Твърди, че кредитът
е усвоен на 25.02.2009 г. За усвоената част от кредитния лимит
кредитополучателят заплаща променлива възнаградителна лихва в размер на
договорения лихвен процент по кредита, посочен в договора, която лихва се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Кредитополучателят има
възможност да погасва частично или изцяло задълженията си във всеки един момент
чрез вноски. Същият е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията
срок след падежната дата (гратисен период), да заплаща минимална сума за
револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния
лимит. При невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислява такса за невнесена
минимална сума. Поддържа, че на 20.12.2009 г. кредитополучателят по договора не
е заплатил дължимата месечна минимална сума за револвиране, като след тази дата
окончателно е преустановено заплащането на дължимите месечни суми и по заема не
са извършвани никакви погашения. Твърди, че към 16.03.2018 г. неплатените
минимални суми по револвинга са 5. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Общите условия към
договора за кредит, ако кредитополучателят четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, не револвира кредита си или го револвира със суми,
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановява. Съгласно чл. 48 във вр. чл. 47, ал. 3 от
Общите условия, ако кредитополучателят не погаси задълженията си до края на
следващия (пети по ред) месец, ползването на кредитния лимит се прекратява.
Вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и
започва да се олихвява със санкционираща лихва за забава. Предвид това, че
четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, кредитополучателят не
е револвирал кредита си, както и че до края на петия месец не е погасил
задълженията си по него, съгласно чл. 47, ал. 3 във връзка с чл. 48 от Общите
условия към договора за кредит, “Банка *” ЕАД с депозирането на исковата молба по настоящото
дело обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък. Наследници на починалия кредитополучател са С.П.М., М.Н.Г. и Л.П.П.. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди наследниците на М.Д.Н. да му заплатят
дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти MAXICARD от 25.02.2009 г. в размер
на 2 802.10 лв., от които 1000.00 лв. главница, ведно със законната лихва
от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1802.10
лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 15.03.2018 г., като от
всеки един от наследниците плати размер от дълга съгласно наследствените им
квоти, както следва: С.П.М., с ЕГН ********** - 1/2 от размера на наследствения
дълг, равняващ се на 500.00 лв. главница и 901.05 лв. договорна лихва; М.Н.Г.,
с ЕГН ********** - 1/4 от размер на наследствения дълг, равняващ се на 250.00
лв. главница и 450.53 лв. договорна лихва; и Л.П.П.,
с ЕГН ********** – 1/4 от размер на наследствения дълг, равняващ се на 250.00
лв. главница и 450.53 лв. договорна лихва. Претендира разноски.
Ответникът- Л.П.П. ***,
в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор (наименован
“молба”), заявява, че
не е от кръга на наследниците на лицето М.Д.Н. ***, не го познава и няма
родствени връзки с него.
Ответниците- С.П.М. и М.Н.Г. в срока по чл. 131 от ГПК не са
депозирали писмени отговори и не са взели становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от заверено копие на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard,
на 25.02.2009 г. между ищеца “Банка *” ЕАД и М.Д.Н. е сключен договор с предмет издаване и
ползване на кредитна карта DSK MaxiCard, при спазване
на Общите условия и Условията за този вид карта, представляващи неразделна част
от договора и приети с подписване на договора. Договорът влиза в сила от
момента на подписването му и е сключен за срок, съвпадащ със срока на действие
на картата, а срокът на валидност на картата е 2 години. Предвидено е, че след
изтичането на срока се издава нова карта и действието на договора се подновява
автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако
някоя от страните не го прекрати по някой от предвидените в Общите условия
начини. По силата на договора, Банката отпуска на клиента револвиращ кредит в
размер на 1000.00 лв., който може да се усвоява чрез издадена от Банката на
клиента кредитна карта, при лихвен процент при стандартни транзакции в размер
на 19.95 %. За месена падежна дата е определено всяко 20-то число на месеца.
Според договора при общи условия, с издадената на ответника кредитна карта
клиентът може да извършва операции до размера на определения по неговата карта
лимит от Банката. Съгласно същия, банката определя месечна падежна дата и
петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да
револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране, посочена в
месечното извлечение, като начинът на изчисляване на минималната сума за
револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с
кредитните карти, част от договора. Предвидено е, че в случай, че в рамките на гратисния
период клиента не револвира кредита или револвира със сума по-малка от
минималната за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част се олихвява с лихва,
равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка /чл. 47,
ал. 1 от ОУ/. В случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна
дата клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на падежната
дата, започва да се начислява санкционираща лихва за забава, а при погасяване
на цялата ползване част от кредита до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита се
възстановява /чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от ОУ/.
Съгласно чл. 48 от ОУ, ако картодържателят не погаси изцяло кредита си в срока
по чл. 47, ал. 3, кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт и вземането
става окончателно изискуемо.
По делото са приложени Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит DSK MaxiCard на Банка *, и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MaxiCard на Банка *, които
са подписани от кредитополучателя М.Д.Н..
Видно от представеното от ищеца
Извлечение от счетоводни книги по сметка по договора за кредит от 25.02.2009 г.
с длъжник М.Д.Н., към 16.03.2018 г. общият размер на задължението е 2802.10
лв., включващо главница от 1000.00 лв., и договорна лихва от 1 802.10 лв.,
начислена за периода 20.12.2009 г. – 15.03.2018 г. Отразено е, че неплатените
минимални суми за револвиране, основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, са както следва: 20.12.2009 г. до 05.01.2010 г. – 20.21 лв., 20.01.2010
г. до 05.02.2010 г.- 40.58 лв., 20.02.2010 г. до 05.03.2010 г. – 68.50 лв.,
20.03.2010 г. до 05.04.2010 г. – 95.30 лв.
От заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. No 301/03.04.2018 г. на Община Ботевград се установява, че М.Д.Н.
е починала на 05.04.2009 г., като е оставила за свои законни наследници ответника
С.П.М. /дъщеря/, ответника М.Н.Г. /внук/, както и П. Н. М. /внук/, който не е
страна по делото. Съобразно наследствените права на наследниците, то квоти им в
наследството по закон са както следва: С.П.М. – 2/4 ид.ч.,
М.Н.Г. и П. Н. М. – по 1/4 ид.ч.
Ответникът Л.П.П.
не е сред наследниците по закон на М.Д.Н..
Ответниците С.П.М. и М.Н.Г. в определения им от съда на основание
чл. 51, ал. 1 от ЗН срок да заявят дали приемат наследството, останало от М.Д.Н.,
или се отказват от него, не са направили никакво изявление по делото в тази
насока, с оглед на което следва да се приложи последицата на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗН /за което ответниците изрично са предупредени с връчено им
определение на съда по настоящото дело/, - а именно, че същите губят правото си
да приемат наследството на М.Д.Н..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото се установяват обстоятелства,
че между М.Д.Н. и ищеца “Банка *” ЕАД е съществувала облигационна връзка по
силата на сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard от
25.02.2009 г., неразделна част от който са и Общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит DSK MaxiCard на Банка *, и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MaxiCard на Банка *, които
са подписани от кредитополучателя М.Д.Н.. Съгласно договора на
кредитополучателя е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
като сумата по кредита в размер на 1000.00 лв. се усвоява чрез издадена в полза
на кредитополучателя кредитна карта. По договорната връзка кредитополучателят
се е задължила да погасява ежемесечно определена й в извлечението минимална
сума за револвиране, като начинът на изчисляване на минималната сума за
револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с
кредитните карти, част от договора, а при забава на пет минимални месечни
вноски за него възниква задължения за връщане на цялата сума по кредита и
същият се оформя като неразрешен овърдрафт.
Безспорно се установяват
обстоятелствата, че след сключване на договора кредитополучателят М.Д.Н. е
починала – видно от удостоверените за наследници, същата е починала на 05.04.2009
г., като нейни наследници по закон са ответниците по делото С.П.М. и М.Н.Г., и Пламен
Николов Миков, който не е страна по делото. Със смъртта на лицето цялото негово
имущество- като съвкупност от права и задължения, преминава по силата на
наследственото правоприемство в патримониума на неговите наследници по закон,
като съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му.
Следователно, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице
за негови задължения, то е необходимо те да са приели наследството по един от
начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и
ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.
В случая ответниците С.П.М. и М.Н.Г. в определения им от съда на основание чл.
51, ал. 1 от ЗН срок да заявят дали приемат наследството, останало от М.Д.Н.,
или се отказват от него, не са направили изявление по делото за приемане или
отказ на наследството, поради което следва да се приеме, че съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗН същите губят правото да приемат наследството на М.Д.Н..
Предвид това ответниците С.П.М. и М.Н.Г.
не се явяват правоприемници на починалия кредитополучател М.Д.Н., поради което
същите не отговарят за задълженията на починалото лице. Предявените искове
спрямо тях на това основание се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на ответника Л.П.П. исковете
са неоснователни, тъй като същият не е сред наследниците по закон на
кредитополучател М.Д.Н..
Въпреки изхода на делото съдът не
присъжда разноски, поради липса на направени искания за това от
ответниците.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Банка *” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “М.” No *, срещу
С.П.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
и Л.П.П., с ЕГН **********, с адрес: *** – в качеството им на наследници на кредитополучателя М.Д.Н.,
искове с правна квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000.00 лв.
/хиляда лева/, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MaxiCard от 25.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 1802.10
лв. /хиляда осемстотин и два лева и десет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 15.03.2018 г., като всеки един
от наследниците плати размер от дълга съгласно наследствените им квоти, както
следва: С.П.М., с ЕГН ********** – сумата от 500.00 лв. главница, ведно със
законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 901.05 лв. договорна лихва; М.Н.Г., с ЕГН ********** – сумата от 250.00
лв. главница, ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 450.53 лв. договорна лихва, и Л.П.П., с ЕГН ********** – сумата от 250.00 лв. главница, ведно
със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 450.53 лв. договорна лихва, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :