П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 20 май 2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав
в публично съдебно заседание на 20 май 2021 г., в следния състав:
Председател:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
Секретар:
АНТОАНЕТА СТЕФАНОВА
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Бенина т.д. № 832 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 16.10 ч.
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Р.“ ЕООД – редовно уведомен
се представлява от адв. П., с пълномощно по делото.
АДВ. П.: Представям изрично
пълномощно във връзка със съдебната спогодба.
ОТВЕТНИКЪТ „А.“ ООД – редовно
уведомен се представлява от адв. Й., с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва постъпила молба от ищцовото
дружество, в която сочи, че между страните е постигнато споразумение,
обективирано в съдебна спогодба, която прилага към молбата.
АДВ. П.: Постигнали сме споразумение
и моля да одобрите проекта на съдебната спогодба.
АДВ.
Й.: Моля да одобрите постигнатата спогодба, която потвърждаваме в
днешното с.з.
С оглед заявеното от страните и обективираното в
приложения проект към днес докладваната молба страните постигнаха спогодба в
следния смисъл:
1. "Р."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сградата
на ЗИТ, корп. II., ет. 3, представлявано от Г.Т.С.-управител, чрез процесуалния си представител
адвокат М.Д.П., член на САК, от една страна като „КРЕДИТОР“,
И
2. “А.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител
адвокат В.Р.Й., член на САК, от друга страна,
като „ДЛЪЖНИК“,
КЪДЕТО: Въз основа на Определение № 41 от гр. София,
02.02.2021 год., ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, по т.д. № 532 по
описа за 2020г., ВКС не допуска до касационно обжалване подадената от ДЛЪЖНИКА
касационна жалба срещу решение № 2161 от 11.09.2019г. по т.д. № № 342/2019г. на
САС, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1991 от 08.10.2018г. по т.д.
№ 9072/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав в частта, в която е
признато за установено по реда на чл.422 ГПК по иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен от „Риела” ООД против касатора, че последният дължи сумата 659
547 евро неустойка по т. IX.2 от нотариален акт за продажба на идеални
части от поземлен имот, взаимно учредяване на право на строеж и за
преустройство и цялостно изграждане на офисна сграда и задължение за
построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на две нива, включително
ограда по регулационните линии, външни връзки на сградите и трафопост, № 113,
том XIV, рег. № 16360, дело № 2519/2007г. на нотариус И. Н., вписан в Службата
по вписванията с вх.рег. № 105968 от 27.12.2007г., за периода от 28.11.2012г.
до 27.05.2015г., за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.12.2015г. по ч.гр.д. №
78851/2015г. на СРС, I ГО, 29 състав в полза на КРЕДИТОРА е влязло в сила съдебно решение за
осъждане на длъжника за заплащане на сума в размер на 659 547 евро;
КЪДЕТО: Между КРЕДИТОРА и ДЛЪЖНИКА има още две дела, които
са с предмет на делото идентичен с този на горепосоченото дело приключило с
влязло в сила съдебно решение, както следва:
1.Т.д. № 832/2019 г. на СГС, ТО,
VI-5 състав, което съгласно определение от 16.12.2019 съдът е СПРЯЛ
производството по т.д. № 832/2019 г. на СГС, VІ-5 състав до приключване с
влязло в сила решение на т.д. № 9072/2016 г. на СГС, VІ-23 състав и/или т.д. №
2495/2018 г. на СГС, VІ-20 състав
2.Т.д. № 2495/2018 г. на СГС, VІ-20
състав, което съгласно определение от 9.12.2019, съдът на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК е СПРЯЛ производството по т.д. 2495/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, 20 състав, до приключване с влязъл в сила акт на т.д.
№ 342/2019 г. на САС, ТО, 15 състав. С Определение от 24.03.2021г. е прекратено
производството по делото и е одобрена, на основание чл.234, ал.1 от ГПК
постигнатата между страните спогодба. Определението е влязло в сила на
01.04.2021г.
КЪДЕТО: Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г.
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен
съд, се е произнесло по следния въпрос: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при
предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на
вземането, произтичащо от същото право?“, като Върховните
съдии са приели за правилно следното: „Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.“, поради
следните съображения: При уважаване на частичния иск
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на силата на присъдено нещо при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна
защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в
различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес
за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация. След като със
силата на присъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което
се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата
до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение
е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не
само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от
какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т.
5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на
спора, и с оглед силата на присъдено нещо на диспозитива съобразно постановките
на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След
като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право.
КЪДЕТО: С цел да се намали
задължението на ДЛЪЖНИКА към КРЕДИТОРА, чрез намаляване на присъждане на
разноски в полза на КРЕДИТОРА по горепосочените две висящи дела, страните предприемат
правни актове и фактически действия за спогодяване.
На
основание чл. 234 ГПК Страните сключиха тази съдебна спогодба, като се
споразумяха за следното:
1. Страните приемат за
установено, че "Р." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сградата на ЗИТ, корп. II., ет. 3 има ликвидно и изискуемо вземане от “А.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** в размер на
21 984,90 евро (двадесет и една хиляди деветстотин осемдесет и четири евро
и деветдесет евроцента) представляващо дължима неустойка за забава за периода
от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. т.е. за 1 месец, съгласно т. IX.2 от нотариален акт № 113, т. XIV, рег. № 16360, д. № 2519 от
27.12.2007г., на И. Н., нотариус рег. № 040 на НК, с район на действие СРС,
вписан в служба по вписванията с вх. Рег. № 105968 от 27.12.2007г., акт № 183,
том. CCLXXV, дело № 73328/2007г., ведно с разноските по заповедното
производство в размер на 859,98лв., за които суми по ч. гр.д. 44384/2018г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
2. Страните се спогодяват
всяка една от страните да поема за своя
сметка сторените от нея разноски в исковото производство и да не претендира
заплащането на същите от ответната страна по реда на чл. 78 ГПК, като с оглед постигането на
настоящата спогодба Кредиторът "Р."
ЕООД изрично заявява и декларира, че няма и няма да има каквито и да било
претенции за осъждането на Длъжника “А.” ООД за заплащане на вече претендираните
съдебни и деловодни разноски, включително за сумата от 859,98 лева
представляваща заплатена държавна такса.
3. Страните се съгласяват, че при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
следва да се върне от съда на Ищеца – „Р.“ ЕООД;
СПОГОДИЛИ
СЕ:
.......................................................
За „Р.“ ЕООД
.......................................................
За
“А.” ООД
СЪДЪТ след като взе предвид, че така
заявеното от страните страните не противоречи на закона и на добрите нрави,
като изчерпва предмета на делото и урежда спора по заявената искова претенция
между страните намира, че същата следва да бъде одобрена и на основание чл.
234, ал.1 от ГПК
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОДОБРЯВА така постигнатата по-горе
между страните спогодба.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената по бюджетна сметка на СГС от ИЩЕЦА „Р.“ ЕООД държавна
такса за разглеждане на производството и възлизаща в размер на 429.99 от общия
такъв от 859.98 лв. по сметка: "У..Б." АД, IBAN ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
832/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване
на производството подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, с частна
жалба пред Апелативен съд - София.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 16.25 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: