№ 129674
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110150407 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **********, ЕИК: **********, уточнено с молба от
04.09.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Л. Ч., ЕГН
**********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница и
мораторна Л.хва в размер на законната за претендирания от заявителя период, като
последната е изчислена на основание чл. 162 ГПК чрез използване на Л.хвен калкулатор.
Относно претендираната сума за разЛ.ката над 33,88 лева до сумата 300,72 лева,
претендирана като последица от забавата в плащанията и включваща освен Л.хва за забава и
административни такси на основание чл. 14.1.2 от рамковото споразумение към договора за
кредит (виж в този смисъл молбата уточнение от 04.09.2024 г.), съдът приема, че
заявлението следва да бъде отхвърлено, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка даЛ. подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител иЛ.да прецени
даЛ. е наЛ.це обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребитеЛ.те
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анаЛ.з на представените документи съдът намира, че по
отношение на уговорките за наччисляване на такси е наЛ.це нарушаване на императивни
норми на ЗЗП, като клаузите се явяват договорени в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител. Освен това същите са в
директно противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Ето защо и в
посочената част искането следва да бъде отхвърлено.
Със заповедта за изпълнение съдът е взел предвид съотношението на уважената и
отхвърлената част от искането, с оглед което и с настоящото разпореждане следва да
отхвърЛ. искането за разноски, за които заповед за изпълнение не се издава.
Мотивиран от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. №269002/22.08.2024 г., подадено от **********, ЕИК:
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Л. Ч., по
отношение на сумата над 33,88 лева до сумата 300,72 лева, претендирана като последица от
забавата на длъжника на основание чл. 14 от Рамково споразумение към договор за кредит
№ L344808/23.03.2024 г, а в частта за разноските за държавна такса за сумата над 31,18 лева
до пълния заплатен размер от 36,64 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над
42,55 лева до пълния размер от 50 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
8 ГПК, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба, подадена до
СГС чрез СРС в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2