№ 12893
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110115682 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “******************” ЕАД
против
1. К. И. М.,
2. Д. К. М. – ***************,
3. Р. К. М.,
4. Л. К. К.,
5. И. К. К.,
6. П. К. И. и
7. Д. Л. К.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца при квоти съответно 4/24, 4/24, 4/24, 3/24, 3/24, 3/24 и 3/24 , както следва:
сумата от 592,42 лв. за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. „******************“, бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. №
*******************, топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва
за забава в размер на 119,43 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г. Претендира
разноски.
В исковата молба и в молба от 30.05.2022 г. ищецът твърди, че част от
ответниците /първите трима/ са наследници на М. И. М. и те заедно с другите
ответници са собственици на процесния имот в исковия период при сочените квоти.
Имотът бил придобит от *********************** през 2001 г. В исковия период и
1
считано до 18.06.2019 г. имотът е съсобствен между М. И. М., Л. К. К., И. К. К., П. К.
И. и Д. Л. К. при квоти съответно ½, 1/8, 1/8, 1/8 и 1/8. На дата 18.06.2019 г.
съсобствениците М. И. М., Л. К. К., И. К. К., П. К. И. и Д. Л. К. отчуждили имота,
като останали незаплатени процесните суми. От Л. К. К., И. К. К., П. К. И. и Д. Л. К.
се претендират по 1/8 от задълженията. М. И. М. е починала на 17.12.2021 г. и от
тримата й наследници - К. И. М., Д. К. М. – ***************, Р. К. М., се претендират
по 1/6 от задълженията / а именно по 1/3 от 1/2/.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от нито един от
ответниците.
Ответниците не оспорват исковете по основание и размер.
С молба от 21.11.2022 г. ответниците Л. К. К., И. К. К. и Д. Л. К. сочат, че в
хода на процеса на дата 21.11.2022 г. са заплатили своя дял от общо 3/8 от
задълженията, като са направили три плащания от 21.11.2022 г. всяко от 106,46 лв. по
изи пей. Или твърдят общо плащане на техните дялове от 319,38 лв. Подаването на
молбата от 21.11.2022 г. от И. К. К. и Д. Л. К. е потвърдено на осн. чл. 101 ГПК с
подаването от тях лично на молба от 10.05.2023 г. с идентично съдържание и с
прилагане на същите платежни нареждания.
Другите ответници надлежно уведомявани, при отлагане на делото два пъти за
провеждане на първо с.з., не взимат отношение; нито един от тях не твърди да е
извършвал конкретно плащане.
С молба от 30.11.2022 г. ищецът признава да е получил плащането от общо
319,38 лв. от Л. К. К., И. К. К. и Д. Л. К., както и други плащания от 19.08.2022 г. от
355,92 лв. и 88,97 лв. от 29.06.2022 г. Така общо ищецът сочи, че са погасени в хода на
процеса общо 764,27 лв, равняващи се на сбора от сумите: 319,38 лв.,355,92 лв. и 88,97
лв. Със сумата от 764,27 лв са погасени: първо изцяло дяловете от задължението на Л.
К. К., И. К. К. и Д. Л. К. за всички вземания без юрк възнаграждение; второ по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД – всички разноски за дт от останалите ответници, цялата законна
лихва върху главницата считано от входиране на исковата молба до извършване на
плащанията от 19.08.2022 г. и от 29.06.2022 г., изцяло претендираната мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и част от главницата, дължима от К.
И. М., Д. К. М. – ***************, Р. К. М. и П. К. И.. По този начин твърди да са
останали незаплатени, както следва:
От Л. К. К., И. К. К. и Д. Л. К. разноски за юрк възнаграждение;
От К. И. М., Д. К. М. – ***************, Р. К. М. и П. К. И. – остатъчна
главница от 82,09 лв. и незаплатени разноски за юрк възнаграждение.
Ответниците не оспорват това твърдение на ищеца.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото по предявените искове е отделено като безспорно, че до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „******************“, бл. 53, вх. 1, ет. 3,
ап. 14, аб. № *******************, по силата на съществуващото между страните
2
облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия
с уговореното качество и количество и цена; че М. И. М. и ответниците Л. К. К., И. К.
К., П. К. И. и Д. Л. К. са продали процесния имот на 18.06.2019 г. с нот. акт № 54, том
първи, рег. № 2001, дело № 46/2019 г. по описа на нот. ****************; че първите
трима ответници са наследници на М. И. М., починала на 17.12.2021 г.; че считано до
18.06.2019 г. М. И. М. е била собственик на ½ /или 12/24 ид. ч./ от имота; че
ответниците Л. К. К., И. К. К., П. К. И. и Д. Л. К. считано до 18.06.2019 г. са били
собственици всеки на по 1/8 или 3/24 ид.ч. от имота; размера на исковете; че е
настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не оспорват
горепосочените обстоятелства. Не се явяват в първо с.з., на което е даден ход на
делото, не правят по-особени твърдения с изключение на твърдението на Л. К. К., И.
К. К. и Д. Л. К., че са заплатили дела от задълженията им с изключение на разноските
за юрк възнагражедение, които към датата на плащането не са взети предвид.
Безспорните обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно
от писмо от СО, п-н Изгрев в архива не се открива заповед №
****************/20.08.1979 г., но страните не спорят, а и е видно от протокол за
въвод във владение и нот. акт от 18.06.2019 г., че такава заповед съществува и по
нейната сила ********************** е придобил заедно със съпругата си
*********** Бл. К. процесния недвижим имот, който е топлоснабден.
Страните не спорят относно квотите на съсобственост така, както са посочени
от ищеца, а и при тези квоти са отчуждили с нот. акт от 18.06.2019 г. процесния
недвижим имот след исковия период, като не са заплатили задълженията за доставка
на ТЕ.
*********** Бл. К. е починала през 2018 г., като по този начин
********************** е придобил 4/6 ид.ч. от имота по силата на прекратяване на
СИО и наследство, а дъщеря му М. М. – 1/6 от имота по наследство. Другата 1/6 ид.ч.
се разпределя между наследниците – низходящи, на ***************** – син на
********************** и *********** Бл. К., починал преди нея. Съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи. По този начин Л. К. К., И. К. К., П. К. И.
– трите дъщери на *****************, са наследили по 1/18 ид.ч. от имота. След
смъртта на ********************** през 2001 г. М. М. е наследила още 2/6 ид.ч. от
имота или общо придобива ½ ид.ч. от него /=1/6+2/6/. Внуците на
********************** - Л. К. К., И. К. К., П. К. И., наследяват на осн. чл. 10, ал. 1
ЗН по още 2/18. Страните не спорят в процеса, а и по този начин са отчуждили имота,
че впоследствие Д. Л. К. – съпруга на Кольо, е придобила 1/8 или 3/24 ид.ч. от имота.
Така тя притежава 1/8 ид.ч. от имота, както и дъщерите й Л. К. К., И. К. К., П. К. И.,
които притежават всяка по 1/8 или 3/24 ид.ч. от имота. Останалите на ½ ид.ч. от имота
са придобити по наследство от М. М..
3
Имотът е отчужден през 2019 г. след кР. на исковия период. Останали са обаче
незаплатени задължения от прехвърлителите, които се претендират в настоящото пр-
во. М. М. почива през 2021 г. и оставя за наследници при равни квоти /наследствен
имот/ от по 1/6 или 4/24 първите трима ответници, а именно К. И. М., Д. К. М. –
***************, Р. К. М..
Така, ответниците отговарят за задълженията за имота при следните квоти:
1. К. И. М. -1/6,
2. Д. К. М. – *************** -1/6,
3. Р. К. М. – 1/6,
4. Л. К. К. 1/8,
5. И. К. К. 1/8,
6. П. К. И. – 1/8
7. Д. Л. К. -1/8.
В срока за отговор никой от тях не твърди плащане на задълженията в хода на
процеса. С молби от 21.11.2022 г. и от 10.05.2023 г. ответниците Л. К. К., И. К. К. и
Д. Л. К. сочат, че в хода на процеса на дата 21.11.2022 г. са заплатили своя дял от общо
3/8 от задълженията, като са направили три плащания от 21.11.2022 г. всяко от 106,46
лв. по изи пей. Или твърдят общо плащане на техните дялове от 319,38 лв. Ответникът
не оспорва да е получил плащане от тези ответници на всички суми, дължими в
процеса освен юрк възнаграждение. Същото се установява и от представените 3 бр.
платежни нареждания. Всако едно от тях е с различен номер, от една дата, по изи пей.
Заплатени са от всяка от ответниците общо 106,46 лв., което е сбор от главница 74,05
лв., мораторна лихва 14,92 лв., законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до плащането от 4,98 лв. и 12,50 лв. /или 1/8 от 100 лв. – разноски за дт/. Тези
ответници дължат всяка по 18,75 лв. – юрк възнаграждение /=150 лв. делено на осем/.
Останалите ответници К. И. М., Д. К. М. – ***************, Р. К. М. и П. К. И.
са заплатили в хода на процеса, без да уведомят съда за това, сумата от общо 444,89
лв. /=355,92 лв. +88,97 лв. /. Ищецът уведомява съда за това, като твърди, че
погасяването е по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Ответниците не оспорват това твърдение
на ищеца, не представят доказателства, поради което съдът възприема поредността по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка следва да бъде посочено и че съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г. „при предложено от
длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД“. В случая дори ответниците да са посочили друга поредност на погасяване на
дълга /който се състои от главница, лихви, разноски/, което те и не твърдят, то това не
обвързва кредитора. Погасяването е в следната последователност – разноски за дт,
лихва, главница.
4
Така, погасени са с 444,89:
-първо разноски за дт от 62,50 лв.;
- второ, законна лихва от 19,58 лв. ведно с мораторна лихва от 74,64 лв.
- остават свободни 288,17 лв. при главница, дължима от К. И. М., Д. К. М. –
***************, Р. К. М. и П. К. И. в размер на 370,26 лв./=5/8 от 592,42 лв./.
Така остава дължима главница от 82,09 лв./= 370,26 лв. - 288,17 лв./, която се
разпределя както следва:
1.К. И. М. -1/6 от цялата главница или 4/15 от 82,09 лв. или 21,89 лв.,
2. Д. К. М. – *************** -1/6 от цялата главница или 4/15 от 82,09 лв. или 21,89
лв.,
3. Р. К. М. – 1/6 от цялата главница или 4/15 от 82,09 лв. или 21,89 лв.,
4. П. К. И. – 1/8 от цялата главница или 3/15 от 82,09 лв. или 16,42 лв.
Запазено е съотношението 4:4:4:3.
Съдът определя 150 лв. юрк възнаграждение, от което тези четирима ответници
дължат съответно по 25 лв., 25 лв., 25 лв. и 18,75 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „******************” ЕАД ЕИК
**************************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****************“ № 23Б, против Л. К. К. ЕГН **********, И. К. К. ЕГН
********** и Д. Л. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК ******************,
бл.53, вх.1, ет.3, ап.14, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, както следва:
сумата от 222,15 лв. за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. „******************“, бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. №
*******************, топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва
за забава в размер на 44,78 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******************“,
бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„******************” ЕАД ЕИК **************************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, сумата от 18,75 лв. –
разноски за юрк възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******************“,
бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„******************” ЕАД ЕИК **************************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, сумата от 18,75 лв. –
разноски за юрк възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Л. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******************“,
бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
5
„******************” ЕАД ЕИК **************************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, сумата от 18,75 лв. –
разноски за юрк възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III, бл.237 ,
да заплати на „******************” ЕАД ЕИК **************************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 21,89 лв. – главница за доставена от
дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „******************“, бл.
53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. № *******************, топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и юрисконсултско възнаграждение от 25 лв., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за топлинна енергия за сумата над
21,89 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва за периода от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и иска за лихва за забава в размер на
19,90 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. К. М. – *************** ЕГН **********, с адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР
БОРИС III, бл.237, да заплати на „******************” ЕАД ЕИК
**************************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****************“ № 23Б, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 21,89
лв. – главница за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „******************“, бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. № *******************,
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
юрисконсултско възнаграждение от 25 лв., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за главница за топлинна енергия за сумата над 21,89 лв. до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането,
както и иска за лихва за забава в размер на 19,90 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
08.03.2022 г., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III, бл.237 ,
да заплати на „******************” ЕАД ЕИК **************************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 21,89 лв. – главница за доставена от
дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „******************“, бл.
53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. № *******************, топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и юрисконсултско възнаграждение от 25 лв., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за топлинна енергия за сумата над
21,89 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва за периода от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и иска за лихва за забава в размер на
19,90 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА П. К. И. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК ЛЮЛИН, бл.32, вх.Е,
ет.06, ап.121, да заплати на „******************” ЕАД ЕИК **************************,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****************“ № 23Б, по предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , както
следва: сума в размер на 16,42 лв. – главница за доставена от дружеството до топлоснабден
имот с адрес: гр. София, ж.к. „******************“, бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап. 14, аб. №
6
*******************, топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
както и юрисконсултско възнаграждение от 18,75 лв., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за главница за топлинна енергия за сумата над 16,42 лв. до пълния
предявен размер, ведно със законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане
на вземането, както и иска за лихва за забава в размер на 14,92 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., поради извършено плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ ЕАД като трето лице –помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7