Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 09. 03. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в публично
заседание на двадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 1211 по описа за 2017 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Р.И.М. от ***, в която се твърди, че ищецът работи на държавна служба
при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” *** на длъжността „надзирател”
с място на работа Затвора ***. Твърди се, че в периода от 01. 02. 2012 год. до 31. 12. 2016 год.
главният директор на ГДИН и началникът
на Затвора *** не са му осигурявали физиологични почивки и почивка за хранене при упражняване на служебните задължения през 8- и 12- часовите смени,
вследствие което при всяка смяна
у ищеца се е натрупвала физическа и психическа умора, появявали са се главоболие и болки в опорно-двигателния апарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена
концентрация и нежелание за работа. Твърди се, че трудът на надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода поради своята тежест е класифициран в първа категория. Твърди се, че работата на ищеца е организирана в 8-, 12- и
24-часови смени при сумарно тримесечно
отчитане. Твърди се, че поради неправилното отчитане продължителността на работата на смени ищецът, както и много негови колеги от цялата страна, е водил
дела по общия ред на гражданското съдопроизводство, като е установил спрямо същия ответник с влязло в сила решение по гр. д. № 2/ 2013 год. на Районен съд ***, че в периода 01.
10. 2009 год.- 30. 09. 2012 год. е положил и извънреден
труд от 565 часа. Твърди се, че в резултат
на многобройните аналогични
дела е било постановено ТР № 8/ 14. 11. 2014 год. по
т. д. № 8/ 2013 год. на ОСГК на ВКС и са въведени изменения на ППЗИНЗС /ДВ, бр.
20/ 2014 год./, а началникът на Затвора *** и ищецът са подписали на 14. 11. 2016
год. извънсъдебно споразумение
за признаване на положен от ищеца
извънреден труд за периода 01. 06. 2016 год.- 10. 03.
2014 год. и неговото заплащане.
Твърди се, че въпреки
характера и специфичната организация на труда и допълнително полагания извънреден
труд, дължащ се и на недостатъчния
наличен състав от
надзиратели в Затвора ***, и досега не се осигуряват почивка за хранене и физиологични почивки, уредени с Наредба № 15/ 1999 год. на министрите
на здравеопазването и на труда и социалната
политика за условията, реда
и изискванията за разработване
и въвеждане на физиологични
режими на труд и почивка по
време на работа. Твърди се,
че наредбата е издадена на
основание чл. 12 ал. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, съгласно чл. 2 на който се прилага за всички предприятия и
места, където се осъществява трудова дейност, с изключението по ал. 3, че законът не се прилага
само за, и когато особеностите на някои специфични дейности в системата на МО, МВР и ДА
„Разузнаване“ неизбежно влизат в конфликт с изискванията на закона. Твърди се, че за
тези дейности безопасността и здравето на работещите се осигурява във възможно най-високата степен
съгласно целите на ЗЗБУТ. Твърди се, че съгласно чл. 14 ал. 1 и ал. 2 на ЗЗБУТ
задължена и отговорна за осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд на надзирателите е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, независимо от това дали тази дейност се осъществява от нейни
органи, или е възложена на други компетентни служби или лица. Твърди се, че
същият извод следва и от разпоредбата на чл. 1З ал. 2 и 3 на ЗИНЗС, уреждаща
задълженията на главния директор на ГДИН. Твърди се, че на ищеца му е известно,
че министърът на правосъдието, на който ГДИН е структурно подчинена, е издавал
заповеди през 2007, 2012, 2014 и 2015 години, с които е нареждал главния
директор на ГДИН и началниците на териториалните й служби да организират
работното време и почивките на служителите с оглед спазването на нормите за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се, че това обаче
не е било изпълнено по отношение на Затвора ***. Твърди се, че на ищеца се
предоставят физиологични почивки само при 24-часовите му смени, като за 8- и
12- часовите такива не се предоставят. Твърди се, че едва на 22. 05. 2015 год.
началникът на Затвора *** е издал заповед № 573 относно разпределянето на
работното време, като с т. 14 от заповедта е възложил от своя страна
задължението си за определяне на времето за хранене, времето за отдих и
физиологичните почивки на командирите на отделения. Твърди се, че реално
определяне на такива почивки не се случва и почивки през 8- и 12- часовите
смени не се ползват. Твърди се, че неползването на почивки по време на трудовия
процес води до негативни последици за работника, което се презумира в Наредба №
15/ 1999 год. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на
физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Твърди се, че
съгласно чл. 1 и § 1 т. 1 и т. 2 от наредбата режимът на труд и почивка
намалява умората и опазва здравето и работоспособността на работещите. Твърди
се, че почивките са специално организирани от работодателя периоди на пълно
прекъсване на дейността по време на работния ден или смяна, които се използват
за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и
трудовия процес и са част от работното време. Твърди се, че в приложението на наредбата
се регламентира вида, броя и времетраенето на почивките, при следните основни
принципи: общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово
натоварване достига до 10- 15% от работното време /т. 4/; почивките се дават
чести и кратки вместо редки и дълги /т. 7/; при 12- часови смени се въвеждат
минимум две регламентирани почивки по време на работа по 30 минути всяка /т. 15
б. ”в”/; според физическото натоварване и нервно-психичното натоварване
почивките следва да са от различен вид- активни, полупасивни или пасивни /т. 15,
16 и 17/. Твърди се, че с чл. 169 ал. 1 от ППЗИНЗС декларира от приемането си,
че дори лишените от свобода имат право на здравословни и безопасни условия на
труд: „Всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, отнасящи се
за работниците и служителите, се прилагат и по отношение на лишените от
свобода”. Твърди се, че поради това е недопустимо да се твърди, че
надзирателите нямат право на почивки по време на работа, и за тях не е била
приложима Наредба № 15/ 1999 год. Твърди се, че с допълнение на ППЗИНЗС /обн. ДВ,
бр.20/ 2014 год./ с чл.16е ал. 5 са въведени изрично размерите на
физиологичните почивки при 8- и 12-часовите смени на надзирателите: за работно
време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа-
60 минути почивка. Твърди се, че отделно от физиологичните почивки, на
надзирателите следва да се осигурява и време за хранене не по-малко от 30
минути, което поради непрекъсваемостта на работата в местата за лишаване от
свобода се включва в работното време /чл. 166 ал. 1 и 4 от ППЗИНЗС/. Твърди се,
че тази почивка е извън работното време на
служители на ГДИН, които работят на ненормирано работно време, или на нормирано
работно време без сменен режим /служители от администрацията, шофьори, готвачи
и др. подобни/. Твърди се, че предвид
изложеното ищецът иска ГДИН да му заплати обезщетение за последиците от
неползваните от него почивки при 8- и 12-часови смени в периода 01. 02. 2012 год.
до 31. 12. 2016 год. Твърди се, че по правилата на Наредба №15/ 1999 год.
минималният размер на физиологични почивки при 8-часова
смяна е 48 минути, а при 12- часова- 1ч. и 12 минути, като отделно от това не
му е предоставяно време за хранене от 30 минути на
всяка от тези смени. Твърди се, че след допълването с нов чл.16е ал. 5 на
ППЗИНЗС /обн. ДВ, бр. 20/ 2014 год./ специалната му разпоредба въвежда 30-минутна физиологична почивка при 8-часова смяна,
и 60-минутна при 12-часова смяна, като остава непроменена
дължимата 30-минутна почивка за хранене. В заключение ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000,
00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в натрупана физическа и психическа умора, поява на главоболие и болки в опорно-двигателния апарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена
концентрация и нежелание за работа, вследствие неползвани
физиологични почивки и почивки за хранене по време на 8- и 12- часовите смени като надзирател в Затвора *** в
периода от 01. 02. 2012 год. до 31. 12. 2016 год., ведно
със законната лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” ***, чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Правната
квалификация на предявения осъдителен иск следва да се търси в общата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Особеност на конкретния случай е, че
неимуществените вреди се претендират на договорно основание, доколкото се
обосновават с твърдения, че ответникът като работодател не е изпълнил едно от
основните си задължения по възникналото между страните правоотношение: да
организира работния процес в съответствие с изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд. Тук е мястото да се отбележи, че с тълкувателно
решение № 4 от 29. 01. 2013 год., ОСГТК, бе приета принципната възможност за
ангажиране отговорността за неимуществени вреди на договорно основание,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато се установи
недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди. Съдът счита, че в случая приобщеният по делото
доказателствен материал обосновава извода, че са налице изложените по- горе
предпоставки за уважаване на ищцовата претенция, макар и в непълен размер. Не
се спори между страните, че ищецът Р.И.М. от *** през периода от 01. 02. 2012 год. до 31. 12. 2016 год. е работил при ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” *** на длъжността „надзирател” с място на работа Затвора ***. Предвид
наличието на служебно правоотношение между страните приложими при регулирането
на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за неговото приложение и
субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС,
отменена с ДВ, бр. 20 от 2014 год., но действувала през част от процесния
период, надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като
непрекъснато носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде
повече от 12 часа. Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от
8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12
часа- 45 минути почивка и за работно време от 24 часа- 90 минути почивка.
Съгласно новата разпоредба на чл. 16е ал. 5 от ППЗИНЗС, приета с ДВ, бр. 20 от
2014 год., когато служебните задължения по време на
наряд или дежурство се изпълняват
без прекъсване, за работно време
от 8 часа се осигурява половин
час почивка, за работно време
от 12 часа-
60 минути почивка, и за работно време
от 24 часа-
90 минути почивка. Явно е, че с горните разпоредби се обезпечава осигуряване на устойчива работоспособност,
намаляване на умората и опазване на здравето на
работещите, което е посочено като
основна цел и в приетата от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика Наредба
№ 15/ 1999 год. за условията, реда
и изискванията за разработване
и въвеждане на физиологични
режими на труд и почивка по
време на работа, който подзаконов нормативен акт е
издаден на основание чл. 12 ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд. От събраните в хода на делото многобройни и безпротиворечиви гласни доказателства
се установи, че през процесния период от 01. 02. 2012
год. до 31. 12. 2016 год., през който
ищецът е изпълнявал задълженията си по служебното
правоотношение, визираните по- горе императивни правни норми, уреждащи правото на почивка, системно не са били спазвани от длъжностните лица, представляващи
администрацията на Затвора ***. От показанията на разпитаните
свидетели П.Н., К.Р.и М.К. е видно, че организацията на работа в Затвора *** е на смени с продължителност 8, 12 и 24 часа, като
при 12- часовите смени се полага
труд основно извън район на
затвора /с изключение
на постовите кули/. И тримата
свидетели са категорични,
че по време на 8- и 12- часовите
смени на надзирателите, включително
и ищеца, не са осигурявани никакви почивки за хранене или физиологични почивки. Свидетелите обясняват това положение с недостига на
персонал и отдалечеността на обектите,
където се осъществява дежурството. Според свидетелите липсата на почивки води до умора, нервност, болки в опорно- двигателния апарат, каквито оплаквания често е споделял и ищецът. В подобна насока е и заключението на назначената съдебно- психологична
експертиза, в която е отразено, че ищецът е бил изложен
продължително време на действието на стресогенни фактори. Вещото лице е посочило, че поради това и с оглед личността на ищеца, за когото е свойствена психосоматична диспозиция, ползването
на почивки в процеса на
работа би имало голямо
значение както за
“преработването”
на тези стресогенни фактори, така и за предотвратяването им. В заключението на
вещото лице се съдържат сведения, че въздействието на тези фактори, в това
число неползването на почивки при изпълнението на служебните задължения, води
до болезнени реакции на организма на ищеца, съпроводени с общо безпокойство,
тревога, безсъние, проблеми в храносмилателната, сърдечно- съдовата и опорно-
двигателната система. За изясняване на
обстоятелствата по делото в хода на съдебното производство е изготвено и
заключение от вещо лице- специалист по трудова медицина. Същото е посочило, че
като цяло предвидените почивки за отдих и възстановяване на надзирателите в
Затвора *** са достатъчни на брой и продължителност, доколкото категорията на
работа според степента на физическото натоварване е лека физическа, без вредни
за здравето фактори на работната среда и без сериозно нервно- психическо, респ.
нервно- сензорно напрежение. В същото време обаче вещото лице е отразило в
заключението си, че поначало сменната работа е свързана с физиологични, здравни
и социални проблеми, като здравните проблеми се изразяват основно в заболявания
на сърдечно- съдовата система, метаболитни заболявания, депресии и др.
Следователно в тази му част заключението кореспондира както с депозираните
свидетелски показания, така и с изводите на експерта- психолог. Не на последно
място, не може да не се отбележи обстоятелството, че при изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че документално т. нар. „микропаузи“
не се отразяват в постовите книги, поради което и няма как да бъде установено
дали тези законово регламентирани почивки действително се ползват от
надзирателите.
С оглед на
визираните по- горе писмени
и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на
определено увреждане, което
е последица от бездействието
на ответната дирекция и неизпълнението
на страна на последната на законово
вменените й задължения, свързани с осигуряването на физиологични почивки и почивка за хранене при упражняване на трудовите функции на
ищеца като надзирател в Затвора *** през 8-
и 12- часовите смени. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Релевантен за
размера на обезщетението момент е този на постановяване
на съдебното решение, като следва
да се вземат
предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
При съобразяване на продължителността на периода, през който ищецът е търпял определени негативни психически емоции и стрес и влошаване на общото му здравословно състояние /касае
се за неползвани почивки при 102 броя 8- часови смени и 141 броя 12-
часови смени, в каквато насока е заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза/, съдът счита,
че на Р.И.М. следва да се определи обезщетение в
размер на 1 000 лв. За
разликата до претендираните 5 000 лв. предявеният иск за неимуществени
вреди следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
При този изход
на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 38 лв.,
в
които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
На основание чл.
78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 40
лв. /останалата част от таксата е внесена от ищеца при завеждането на делото в
административния съд/, както и направените разноски за вещи лица в размер на 515
лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” ***, ***,
представлявана от ******, да заплати на Р.И.М. от ***, ЕГН **********, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи
се в натрупана физическа и психическа умора, поява на главоболие и болки в опорно-двигателния апарат, раздразнителност, ниска работоспособност, отслабена
концентрация и нежелание за работа, вследствие неползвани
физиологични почивки и почивки за хранене по време на 8- и 12- часовите смени като надзирател в Затвора *** в
периода от 01. 02. 2012 год. до 31. 12. 2016 год., ведно
със законната лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба /01. 02.
2017 год./ до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до 5 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като неоснователен.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” ***, ***,
представлявана от ******, да заплати на Р.И.М. от ***, ЕГН **********, сумата от 38 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” ***, ***,
представлявана от ******, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 40 лв., както и направените разноски за вещи лица в
размер на 515 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: