№ 783
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500619 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Т.Б.“ ЕАД, чрез
процесуален представител, против Разпореждане № 109/06.06.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 665/2021г. по описа на Районен съд – Р., в частта с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за неустойки в размер на
62,46 лв. и 77.46 лв., както и в отхвърлителната част за разноските. Прави се искане за
отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и издаване на исканата заповед, ведно с
разноските. Сочи се, че заповедният съд неправилно не е присъдил неустойка по два от
договорите, като не е съобразил, че се претендира трикратен размер на неустойка,
поради което и неустоечната клауза не е нищожна. Цитира се и съдебна практика.
Претендират се разноски за настоящото производство.
Въззивният съд, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията
за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разгледа на същество е
неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК,
депозирано от заявителя „Т.Б.“, с което е направено искане да бъде издадена заповед за
изпълнение против В. Д. УШ., ЕГН **********, за общата сума от 1 204,90 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
21.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 385 лв.,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Посочено е, че в главницата се включват суми както
следва: 239,75 лв. - абонаментни такси, дължими въз основа на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**** и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****; 586,02 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг към
1
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****, договор за лизинг към допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****, договор за лизинг към допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и 239,21 лв. - разликата
между цената на устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова
вноска, дължима въз основа на допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** и договор за лизинг към него, допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и договор за
лизинг към него, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**** и договор за лизинг към него; за сумата от 139,92 лв. –
неустойка, дължима въз основа на допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****.
Заповедният съд е отказал да издаде заповед за претендираните неустойки в общ
размер на 139,92 лв., позовавайки се на неравноправни клаузи в приложените към
заявлението допълнителни споразумение към договорите за мобилни услуги.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не
издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснова вероятност за това. Сочените процесуални норми
задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не
противоречи на закона или на добрите нрави. В случая с обжалвания акт решаващият
съд е направил правилна преценка, че клаузите, регламентиращи задължения за
заплащане на неустойки в размер на 135, 90 лв. от страна на длъжника са
неравноправни.
Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на
неустойка в размер на общо 135,90 лв., дължима за прекратяване на договорите с
абоната – длъжник по негова вина. В раздел IV, т. 3 от допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** е посочено,
че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти, дължими до края на срока на
договора, както и това, че същата не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси.
Съдът намира, че предвидените в допълнителните споразумения клаузи за
неустойка при прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя
противоречат на добрите нрави и в този смисъл са изцяло нищожни.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
2
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението При тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят
– да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуга, в размер на
всички или няколко /в случая три/ неплатени по договора абонаментни вноски,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-
горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговоркатра за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определна в размер на всички, респ. до три абонаментни вноски е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Предвид на изложеното по-горе следва да се направи изводът, че е налице
противоречие между клаузите за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част допълнителните споразумения изобщо не са породили правно
действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за
неустойка.
С оглед на изложеното по-горе и при съвпадение на крайните изводите на
въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния в
обжалваната му част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 109/06.06.2021г., постановено по ч.гр.д. №
665/2021г. по описа на Районен съд – Р., в частта в която е отхвърлено заявлението по
чл. 410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3