Решение по КНАХД №702/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД касационна жалба против Решение № 300/09.06.2025г. по описа на РС Плевен, с което е потвърдено НП № Р-007084/13.03.2025 г. на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище ГР.Русе, към Главна дирекция „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-СОФИЯ, [ЕИК] за нарушение на чл.29, ал.6, вр. чл.29, ал.7 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, било наложено административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.49, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Със същото решение „Ти би ай банк“ ЕАД-София, [ЕИК] да заплати на КЗП сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че както АНО, така и първинстанционния съд неправилно са интерпретирали правилно допълнителната услуга „застраховка“, като услуга предоставена от кредитора или от трето лице, въз основа на споразумение между третото лице и кредитора, съгласно дефиницията на чл. 29 ал.7 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че застраховката не се предоставя от кредитора, не се предоставя и въз основа на споразумение между третото лице и кредитора, а е услуга подлежаща на специална регулация и същата се предоставя само по споразумение със застрахованото лица и застрахователя. Твърди се, че банката е заплатила застрахователната премия от името на застрахования, който получава съответното застрахователно покритие. Твърди се, че заплащането на застрахователната премия е условие за влизането в сила на застрахователното покритие, а като ползващо лице по застраховката, кредиполучателят „ефективно е усвоил“ сумата 207.48 лв, платена от негово име и по нареждане на застрахователя. Твърди, че първоинстанционния съд, както и АНО неправилно са интерпретирали понятието „главница на кредита“, като сума „ефективно усвоена от кредитополучателя“. Твърди се, че цената на допълнителната услуга застраховка е една, и същата е ясно и разбираемо представена в договора за потребителски кредит. Твърди, че в т.7.1 от договор за потребителски кредит ясно е посочен размера на застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга- застраховка финансирана от банката. Банката е предоставила общ размер на кредита 1 207,48 лв, от която суматна 1000лв, и сумата 207,48лв, с която е финансирана застраховката.Твърди се, че двете суми заедно представляват общата кума, предоставяне по договора за кредит на потребителя или „общ размер на кредита“.Твърди се, че именно общия размер на кредита се има предвид от законодателя, при използването на термина „главница“ в чл. 29 ал.4 от ЗПК.Твърди се, че стойността на фонансираната от банката услуга е част от главницата по кредита, който заедно с кредита за общо ползване предоставен на потребителя, представлява тази главница, която потребителят следва да вънте на ос чл. 29 а 4 от ЗПК.Твърди се, че съдът не е обсъдил изложените твърдения, потвърдени с извлечения от сметки на потребителя, съгласно които ефективно върнатата от потребителя сума е 1001,40 л., а сумата от 207,48 лв е върната от застрахователя по сметка на кредитополучателя, като тази сума е използвана от банката за погасяване на пълната главница по кредита 1207,48 лв. Прави искане да се отмени обжалваното решение и отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, в което са наведени доводи за нейната неоснователност. Изложено е становище, че районният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и доводите, наведени от страните, като е произнесъл мотивирано и законосъобразно решение.Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административнонаказателната отговорност на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София за това,че на 06.12.2024г. при извършена проверка с КП № К-2770244 в клон Плевен на [улица], стопанисван от „Ти Би Ай Банк" ЕАД във връзка с постъпила жалба Вх. № С-03-5687/18.11.2024 г. от потребител. С КП е наредено на 13.12.2024г. да се представят в КЗП- Плевен документи. След преглед на договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2024-г. със срок 12 месеца, размер на кредита 1 000,00 лв.; общ размер на застрахователна премия 207,48 лв., застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка

- 87,60 лв. и „ Bank пакет 3 сметка - 119,88 лв , общ размер на кредита 1 207,48лв.; годишен лихвен процент 40,91%, ГПР 48,03%, обща дължима сума

- 1 491,42 лв., представената заявка за отказ от договора от 12.07.2024г. и справка за извършеното от потребителя плащане е установено, че на 12.07.2024г. потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2024г. чрез подадено писмено заявление до кредитора. На същата дата е заплатил сума в размер на 1 207,48 лв.Установено е, че на 12.07.2024 г., потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор и е погасил кредита като е внесъл сума в размер на 1 207,48 лв. Сумата, която е следвало да бъде заплатена от потребителя към 12.07.2024г. за отказ от договора е в размер на 1 000,00 лв., но кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение - сумата за допълнителна услуга застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка - 87,60 лв. и „Bank пакет 3 сметка - 119,88 лв. - общо 207,48 лв., вместо да изиска главницата и дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, а именно - 1 000,00 лв, с което кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.29, ал.6 във връзка с чл.29, ал.7 от Закона за потребителския кредит. За дата на извършване на нарушението е приета 12.07.2024 г., а място на извършване на нарушението е гр. Плевен.

За да постанови решението, РС Плевен е приел, че в административно-наказателното производство не е допуснато съществени нарушения, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.29, ал.6 от ЗПК,при упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.29, ал.7, при упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между и третото лице и кредитора.Приел е, че изложената фактическа обстановка, съответства изцяло на констатациите отразени в АУАН, и се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели — С. Н. Н. /актосъставител/ и Р. И. К. - свидетел по акта и установяване на нарушението,които съдът е кредитирал като логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и от писмените доказателства по делото приети и вложени по реда на чл.283 от НПК.

Изложил е, че съгласно ЗПК, при упражняване на правото за отказ от кредита от кредитополучателя не следва да се изискват обезщетения, като задължението му е да върне на кредитора получената главница и лихви, ако такива са начислени и се дължат.Приел е, че след като на 12.07.2024г. потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор е погасил кредита, като е внесъл сума в размер на 1207.48 лева, а сумата която е следвало да бъде заплатена от потребителя е в размер на 1000.00 лева, но кредиторът е изискал и събрал от потребителя обезщетение - сумата за допълнителна услуга застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка - 87.60 лева и „Bank пакет 3 сметка - 119.88 лева - общо 207.48 лева, вместо да изиска главницата и дължимата лихва за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, а именно - 1000.00 лева.Тъй като от жалбоподателя е изискано възстановяването на сума ог 1207.48 лв., включително удържаната при превеждане на кредита сума ангажимент, която обаче не е усвоена от кредитополучателя, първостепенния съд е приел, че нарушението е безспорно установено. Съдът е приел, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.49, ал.1 от ЗПК, и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗПК, а именно - имуществена санкция в размер на 3000 лева.Изложил е мотиви, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът е приел, че нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано по категоричен начин нарушение на чл. 29 ал.6, вр. чл.29 ал.7 от ЗПК от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите преповтарят изложените в жалбата до районния съд, по които последният е направил обосновани и правилни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушение по, поради което законосъобразно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност по посочените текстове на Закона за потребителския кредит. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗПК, в 14 дневен срок от сключване на договора, потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит,като когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.

Съгласно чл. 29 ал.6 от ЗПК, при упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване, а съгласно чл. 29 ал. 7 от закона, при упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора. Видно от чл. 7 от договора за кредит е, че отпуснатия на Ас. Ц. кредит е с размер 1000лв, общия размер на застрахователната премия е 207,48 лв - сумата за допълнителна услуга застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка - 87,60 лв. и „Bank пакет 3 сметка - 119,88 лв. - общо 207,48 лв. Посочен е общ размер на кредита 1207,48 лв. В чл.7.2.3 от договора е прието, че при сключване на някой от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл.19 дължимата сума се превежда от кредитора и е част от Общия размер на кредита посочен в чл.7.1. В чл.19 от договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал.4 от ЗПК, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.Изрично в разпоредбата на чл. 29 ал. 7 от ЗПК е посочено, че не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.Касационната инстанция приема за неоснователно твърдението на касатора, че сумата от 207,48лв., прибавена към главницата по същество е част от общия кредит. Обратният извод обуславят нормите на чл. 10 и 19 от договора, от които става ясно, че банката действа като застрахователен брокер и сключва застраховки от името и за сметка на трето лице и именно това са допълнителните услуги, които дружеството предоставя, а не и допълнителен кредит за финансиране на сключване на застраховка. Същевременно разходи за допълнителни услуги като застраховки съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г., относно договорите за потребителски кредити, се включват при изчислението на ГПР само и единствено, когато услугата е в допълнение към основния договор и е задължително условие за получаване на кредита или получаването при предлаганите условия. В случая сключването на договор за застраховка посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не е задължително, а е предоставено на преценката на потребителя. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба КЗП, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300 от 09.06.2025 г., постановено по НАХД № 581 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София, р-н Лозенец, [улица], с [ЕИК], да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 100лв за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.