Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
09.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 7309 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф., длъжник по изп.д. № 20198490400371 по описа
на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, срещу постановление /разпореждане по смисъла
на чл. 434 ГПК/ от 20.05.2019г., с което ЧСИ отказал да намали размера на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателите. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото действие,
извършено от пълномощника на взискателите, било подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение по чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била
налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а сумите по
изпълнителното дело били платени в срока за доброволно изпълнение. Моли съда да
намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно Наредба
№ 1/2004г., както и да измени размера на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
Взискателите и ответници по жалбата – Т.Т.И.и И.С.И., не са депозирали
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу разпореждането на ЧСИ, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателите, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК),
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна.
Изп.д. № 20198490400371 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, е образувано по молба от 10.05.2019г. на Т.Т.И.и И.С.И.,
чрез адвокат С.Н., въз
основа на изпълнителен лист от 08.05.2019г.,
издаден по гр.д. № 80/2019г. на САС, съгласно който Гаранцонен фонд е
осъден да заплати на взискателите сумата от по 150 000 лв. на всеки ищец,
ведно със законната лихва върху главниците от 15.03.2017г. до окончателното
плащане.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 10.05.2019г., от които е видно, че взискателите
са упълномощили адв. Н.да ги представлява по изпълнително дело. В договора (с
предмет образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело) е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 620 лв. Удостоверено е плащането
на възнаграждението изцяло в брой.
На датата на образуване на делото ЧСИ изпратил на
длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на същия ден. Пак
на 10.05.2019г. ЧСИ изпратилр запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, като
с писмо от 10.05.2019г. банката уведомила ЧСИ, че дължимите суми по запора са
преведени.
С възражение от 14.05.2019г. длъжникът поискал от ЧСИ да
намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 4 620 лв. на 200
лв. с доводи, поддържани и в жалбата, като пропорционално намали и дължимата
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане /наречено постановление/ от 20.05.2019г.
ЧСИ отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя,
както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 4 620 лв. е заплатено в брой.
Съдът намира обаче, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Според настоящия състав приложима в случая е само разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателите действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, като вземанията по изпълнителния лист вече
са събрани. Посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнителното дело не е основание за присъждане на възнаграждението по чл. 10,
т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателите следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 4 620 лв. на
200 лв.
Жалбата в частта й срещу начислената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е просрочена и като такава – недопустима.
Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г.
по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено,
че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
В случая поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е връчена на длъжника на 10.05.2019г.
Разпоредбата на чл. 248 ГПК е неприложима в изпълнителното производство (същата
е в част ІІ на ГПК – Общ исков процес), а длъжникът е следвало да обжалва
разпореждането за разноските, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение,
което не е сторил. Както беше посочено, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
предвид систематичното й място, е приложима в изпълнителния процес, като предоставя
възможност на длъжника да иска от ЧСИ намаляване по този ред на адвокатското
възнаграждение, като отказът му да намали възнаграждението подлежи на обжалване.
По отношение на начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ обаче длъжникът
не разполага с процесуална възможност да иска намаляването им, едва след което
да обжалва евентуален отказ за намаляване. Поради това в гази част жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Само за
пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че няма зависимост между приетия
размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса се
събира „за изпълнение на парично вземане“, върху събраната сума, т.е. само
върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението.
При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.
По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.) и съобразно извършената от юрисконсулта дейност, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3577/27.05.2019г. на Г.Ф. в
частта й срещу постановление от 20.05.2019г. /разпореждане по смисъла на
чл. 434 ГПК/ по изп.д. № 20198490400371 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на
КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени начислената такса по т.
26 ТТРЗЧСИ, като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Ф. постановление
от 20.05.2019г. /разпореждане по смисъла на чл. 434 ГПК/ по изп.д. №
20198490400371 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателите, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника Г.Ф. на
взискателите Т.Т.И.и И.С.И. адвокатско възнаграждение
по изп.д. № 20198490400371 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, както следва: от 4 620 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА Т.Т.И., ЕГН **********, и И.С.И., ЕГН **********, да заплатят на Г.Ф. на основание чл. 81 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и
пет лева), представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.