№ 9477
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.КИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110102031 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу В. В. С. и Е. Ф. С., с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. В. В. С. – сумата от 51,02 лева – главница, представляваща – главница,
представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от
11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и сумата от 11,24 лева,
представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.;
2. Е. Ф. С. – сумата от 51,02 лева – главница, представляваща – главница,
представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от
11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и сумата от 11,24 лева,
представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се в **, аб. № **, но начислените за него суми за цена на същата са
останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не били сторили.
При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените
в производството разноски.
1
Ответникът В. В. С., чрез назначения му особен представител адв. Конов, САК,
оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са неоснователни.
Оспорва от представените с исковата молба документи да се установява наличието на
договорно правоотношение между страните. Оспорва да е доказан обема на реално
доставената и потребена топлинна енергия, съответно нейната стойност. Релевира
възражение за погасяване на претендираните за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г.
вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.
Ответникът, чрез адв. Е. Ф. С., чрез назначения му особен представител адв. Ц.,
САК, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ответникът е
собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Релевира възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност. Искането е за отхвърляне на
предявените претенции.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените искове се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно
и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
2
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите като писмени доказателства по делото – договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 26.05.2009 г., обективиран в нотариален акт № 43, том II, рег. №
07270, дело № 233/2009 г., и удостоверение за сключен на 19.09.1987 г. граждански
брак, се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „Невестина скала“ № 16, вх. А, ет. 4, е
придобита на 26.05.2009 г. от ответниците В. В. С. и Е. Ф. С. при условията на
съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, отговорността е солидарна, когато законът предвижда
това или при наличие на изрична уговорка. Предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и чл.
36, ал. 2 СК в конкретния случай отговорността на двамата ответници е солидарна и
същата произтича от закона, доколкото се касае за разходи за задоволяване на нуждите
на семейството. Съпружеската имуществена общност е вид бездялова и неделима
общност, т.е. съсобственост, при която няма обособени квоти на съпрузите в
съсобствеността. Предвид изложеното всеки от ответниците отговаря наред с другия
за цялото задължение, поето за задоволяване на нуждите на семейството. В
конкретния случай обаче ищцовото дружество претендира разделно плащане или по ½
от задължението от всеки от съпрузите – ответници. Доколкото всеки от съпрузите
отговаря за цялото задължение, то същият отговаря и за по-малкото, каквото се явява
половината от задължението. Аргумент в тази посока би могъл да се почерпи и по
аргумент от формираната константна практика на върховната съдебна инстанция
(Решение №195/29.06.2016 по дело №665/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. решение № 163 от
07.02.2013г. по т.д. № 642/2011г. ТК, I т.о. и Решение №106/06.06.2016г. по дело
№4182/2015 на ВКС, ГК, III г.о.) за случай, когато е заявена солидарна, а се установи
разделна, то съдът дължи произнасяне разделно, ако се доказва претенцията
пропорционално на квотите, а за горницата отхвърля исковете.
3
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на
СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно,
компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за
процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на
389,15 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е
погасено чрез плащане.
С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена
топлинна енергия е доказана по своето основание, което от своя страна обуславя и
разглеждане на своевременно релевираното от ответниците възражението за
погасяване по давност на съдебно предявеното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спрЯ. в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано с факта на подаване на исковата молба в
съда – на 11.01.2024 г., поради което и с оглед приложение на нормите на чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спрЯ. и прекъсната,
както е и спрЯ. давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася
само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 11.01.2024 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., чийто
размер, съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, възлиза на сумата от 7,11
лева, а непогасени по давност са вземанията за периода 01.11.2020 г. – 31.07.2021 г. в
размер на 382,04 лева.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде
защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от
4
ищеца, поради което и с оглед на гореизложените изводи исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъдат уважени в пълните претендирани
спрямо всеки от ответниците размери от по 51,02 лева и за периода 01.11.2020 г. –
31.07.2021 г., като за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. исковете подлежат на
отхвърляне, като погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове се предпоставя от наличие на главно
задължения и забава в погасяването им.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид изложеното, исковете
за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
778,49 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, отговорността за заплащането на които е
разделна на ответниците.
Ответниците не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се
присъждат.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. С., роден на ********** г., руски гражданин, с адрес: **, да
заплати на т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 51,02 лева – главница, представляваща –
главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода
01.11.2020 г. – 31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната
лихва от 11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу В. В. С., роден на ********** г., руски гражданин, с адрес: **, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,24 лева, представляваща
обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Ф. С., родена на ********** г., руска гражданка, с адрес: **, да
заплати на т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 51,02 лева – главница, представляваща –
главница, представляваща за цена на потребена топлинна енергия за периода
01.11.2020 г. – 31.07.2021 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната
лихва от 11.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Е. Ф. С., родена на ********** г., руска гражданка, с адрес: **, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,24 лева, представляваща
обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.09.2021 г. до 08.12.2023 г.
ОСЪЖДА В. В. С., роден на ********** г., руски гражданин, с адрес: **, и Е. Ф.
С., родена на ********** г., руска гражданка, с адрес: **, да заплатят разделно, при
равни квоти, на т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 778,49 лева,
представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6