№ 1578
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100902019 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „2Ф Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище – гр. София, поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в пределите на осъществена
прокурорска проверка е установено, че управителят на ответното търговско дружество
„2Ф Д.“ ЕООД – Ф.Ф., италиански гражданин е починал на 17.05.2021 г. След
настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на
дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и
към момента на подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ
следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 01.11.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. М. А., в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е
неоснователен, тъй като по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството /ЕООД/ се
прекратява с настъпване смъртта на едноличния собственик на капитала му, в случай
че в устава му не е предвидено други и наследниците не желаят да продължат
дейността му. Изтъква се, че доколкото на 17.05.2021 г. едноличния собственик на
капитала на „2Ф Д.“ ЕООД – италианския гражданин Ф.Ф. е починал, съответно
наследниците му по закон не са изявили желание да продължат дейността на
дружеството, то последното трябва да се възприема, като вече прекратено по смисъла
на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Следователно целта на предявения иск за защита вече е
постигната, защото дружеството следва да се счита за прекратено по силата на закона,
1
а за прокуратурата отсъства правен интерес да предяви иск за това обстоятелство.
Освен това по делото не ставало ясно и дали починалия Ф.Ф. въобще е оставил
наследници по закон, респективно няма данни ако е оставил такива, дали те са
манифестирали воля да продължат дейността на ответното дружество или не. В този
контекст се настоява предявения от СГП иск по чл. 155, т. 3 ТЗ да бъде отхвърлен,
поради неговата неоснователност.
В проведеното съдебно заседание прокурор – Малинова от СГП поддържа, че са
реализирани в тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, т. 3 ТЗ, което
обуславя постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното
търговско дружество.
На свои ред адвокат А. в качеството й на особен представител на ответника – „2Ф
Д.“ ЕООД смята, че по спора трябва да се постанови съдебен акт, с който предявения за
разглеждане иск да бъде отхвърлен, защото е недоказан в своето основание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно ангажирано по делото Искане за информация с референтен номер
BG_IT*******bdi_RI до Р. Италия се установява, че вписания за законен представител
на „2Ф Д.“ ЕООД – Ф.Ф. е починал на 17.05.2021 г.
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2020 г. по
партидата на търговско дружество – 2Ф Д.“ ЕООД е осъществено само едно
първоначално вписване на законен представител – управител, а именно – Ф.Ф.. Отново
той фигурира и като едноличен собственик на капитала на дружеството. След
осъществените вписвания на посочените обстоятелства до настоящия момент няма
правени промени в лицето на което е поверено законното представителство на
ответното дружество. Това правно положение се наблюдава независимо от настъпилата
на 17.05.2021 г. смърт на вписания управител и едноличен собственик на капитала на
2Ф Д.“ ЕООД. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в
ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените
дялове от наследника по закон на починалия едноличен собственик на капитала,
респективно избор и вписване на нов управител.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството е починал на 17.05.2021 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„2Ф Д.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 17.05.2021 г. до датата на
упражняване на ИМ – 31.10.2023 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
2
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – 2Ф Д.“ ЕООД. Липсата на
манифестирана воля от евентуални наследници по закон на едноличния собственик на
капитала за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и
това, че сред материално легитимираните субекти, за когото законът е установил
подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно
същите не възнамеряват да се възползват от това свое субективно право уредено в чл.
157, ал. 1 ТЗ. Изложеното прави предявеният в процеса конститутивен иск доказван в
неговото основание, което означава, че съдът следва да постанови исканата с него
правна промяна, каквато до момента не е осъществена, доколкото в ТРРЮЛНЦ не е
вписано прекратяване на ответното търговско дружество, което да е настъпило на
различно правно основание, включително по реда на чл. 157 ТЗ предвид смъртта на
едноличния собственик на капитала, който е същият правен субект като вписания в
регистъра управител.
В ТР 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е направено разяснението, че смъртта на едноличния
собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо
прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи
от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в
учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на
дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на
висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с
разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на
собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла
на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено.
След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния
собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за
прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на
прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с
ограничена отговорност няма вписан управител. Това, че в текста на чл. 9, т. 4 от
учредителния акт на „2Ф Д.“ ЕООД е предвидено, че дружеството се прекратява при
смърт на едноличния собственик на капитала означава именно, че в акта регулиращ
правния статут на ответника не е предвидена някаква различна последица за съдбата на
ЕООД от тази на чл. 157, ал. 1 ТЗ тогава, когато едноличния собственик на капитала
му почине. В този смисъл възражението на особения представител се явява
неоснователно, като макар и фактът на смъртта да е настъпил, то е налице основание
искът по чл. 155, т. 3 ТЗ да бъде разгледан и уважен.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените
процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
3
градска прокуратура, търговско дружество – „2Ф Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, ул. „*******
ОСЪЖДА „2Ф Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Триадица“, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса
следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение
определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на
ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4