Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........27.11........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................десети...ноември……….........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 507
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Т.Р.Х.-*** чрез пълномощника й адв.В.,*** против решение № 367/8.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 92/2020 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е приел за установено по отношение на Т.Р.Х.-М., ЕГН **********, че дължи на «НД Мениджмънт» ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Перник, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3939/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1210 лв. - главница, представляваща дължимо и незаплатено задължение по договор за потребителски кредит № 28070/18.10.2018 г., сумата от 53,78 лв. – лихва за забава за периода 05.06.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и я е осъдил да заплати на ищеца разноските по делото.
Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените пред двете инстанции разноски, включително и на тези в заповедното. Счита се, че съдът не е направил правилни изводи относно това, че процесният договор не е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а напротив – съдът е приел, че процесният договор отговаря на изискванията на ЗПК. Отново са изложени всички пороци, които се счита, че водят до недействителност на договора, касаещи размерът на шрифта, размерът на годишния лихвен процент. Погрешно съдът не е обсъдил възраженията на въззивницата относно представената като възнаградителна лихва прикриваща „такса определяне степента на риска“ на стойност 132,80 лв. Всички възражения по въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок ищецът по делото «НД Мениджмънт» ООД е депозирал отговор
на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства като е изложил правилни и
обосновани изводи.
В съдебно заседание страните са редовно призовани,
но не се явяват, а с писмени молби поддържат становищата си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД гр.Перник като се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата Т.Р.Х.-М., че дължи на дружеството сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3939/2019 г. на ЯРС, а именно: сумата от 1210 лв.-главница по договор за кредит от 18.10.2018 г. и сумата от 53,78 лв.-лихва за забава за периода 05.06.2019 г. /изтичане на договора/ до 11.11.2019 г. /подаване на заявлението в съда/, както и законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното плащане. Предявен е и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата по главницата въз основа на неоснователно обогатяване. Твърденията на ищеца са за това, че между страните е сключен договор за потребителски кредит при спазване разпоредбите на закона за потребителски кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, представен предварително на кредитополучателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия кредит и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника. Договорът бил сключен за сумата в размер на 1920 лв. и влизал в сила с подписването му, а отпуснатата сума представлявала чистата стойност на кредита. Редът и условията за кредита се уреждали от договора и ОУ към него. С подписването на договора е удостоверено, че договорената сума е получена. Сумата е следвало да бъде върната, съгласно уговорените погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по договора, при ГЛП 0 %, на 32 седмични равни вноски, всяка в размер на 60 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 05.06.2019 г., но кредитополучателят изплатил само сума в размер на 710 лв., която е 12 непълни вноски, а неизплатеният остатък е в размер на 1210 лв., за което е депозирано заявление по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответницата не е постъпил. Преди първото по делото заседание е депозирано
писмено становище, с което искът се оспорва и се желае отхвърлянето му, тъй
като договорът за потребителски кредит е недействителен на няколко основание.
Не е спазено изискването за форма – договорът и приложението са изписани на
шрифт по-малък от 12. Няма данни за реално предаване на сумата. ГПР 49,32 % не
е конкретизиран – не е посочено какво точно включва и как се отнася към общата
сума по кредита. Няма методика за формиране на ГЛП – кои компоненти са включени
в него и как се формира ГПР от 49,32 %. Оспорена е договорената „такса определяне степен на риска 132,80 лв.“, която е само с
цел утежняване на кредита и по своето естество представлява прикрита
възнаградителна лихва.
Приложеното ч.гр.д. № 3939/2019 г. на ЯРС е образувано по заявление по чл.410 от ГПК на „НД Мениджмънт“ ООД гр.Перник за издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника Т.Р.Х.-*** за сумата 1210 лв.-главница по договор за кредит от 18.10.2018 г. и сумата от 53,78 лв.-лихва за забава за периода 05.06.2019 г. /изтичане на договора/ до 11.11.2019 г. /подаване на заявлението в съда/, както и законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното плащане. Съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Длъжникът е подал възражение на основание чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането, довело до предявяването на настоящия иск по чл. 422 ГПК.
В заповедното и установително производство
дружеството е представило копие от договор за потребителски кредит №
28070/18.10.2018
г., сключен между „НД Мениджмънт“ ООД и Т.Р.Х.-М. за предоставяне
на кредит в размер 1920 лв. като е отбелязано, че кредитът се усвоява в пълен
размер веднага в брой с подписването на договора. Уговорено е кредитът
да се погаси на 32 равни седмични вноски по 60 лв., със срок
на погасяване - 05.06.2019 г., а първата вноска е платима на 31.10.2018 г.
Договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент 0 % и ГПР 49,32 %, както и че се заплаща еднократна комисионна
за определяне на кредитния риск начислена върху общия размер на кредита –
132,80 лв. Приложени са искане за кредит от 18.10.2018
г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит, ОУ
към договора и погасителен план Приложение № 1. От това приложение е видно, че въззивницата е заплатила сумата 710 лв.
като последното плащане е било на 16.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в
предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на
валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че
последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното
решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск при отхвърляне на главния с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Искът е допустим, а разгледан по същество предвид
събраните по делото доказателства и изцяло основателен. Налице е сключен
договор за потребителски кредит за сумата 1920 лв., получена при подписване на
договора от кредитополучателя така, както е отразено в договора, поради което
това възражение на въззивницата е неоснователно. Неоснователни са и останалите
възражения за недължимост на остатъка от кредита като в тази връзка въззивният
съд споделя изводите на първата инстанция за това, че договорът отговаря на
изискванията на ЗПК за действителност. Във връзка с
възражението за неспазване условието относно изписване на договора и
приложимите документи на шрифт по-малък от 12 не са представени доказателства -
липсва изслушана
съдебно-почеркова или събедно- техническа експертиза. Договореният размер на
кредита от 1920 лв. при 0 % ГЛП е и размерът на сумата, която следва да се
върне в определния срок и част от нея е погасена. Не е налице несъответствие
при определяне на ГПР 49,32 % с нормативно предвидения максимален размер по
чл.19 ал.4 от ЗПК, което би довело до нищожност на клаузата.
В приложение № 1 към договора се съдържа погасителния
план на процесния договор за потребителски кредит, в който са определени точни
дати за погасяване и фиксирана точна сума на вноската. При
договор с фиксирана лихва, а в случая същата е и 0 %, не е необходимо погасителният
план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата
погасява, каквито са възраженията на въззивницата. Както и районният съд е цитирал, с решение на
Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар.
2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва
да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. В ЗПК е транспонирана Директива
2008/48 - пар. 2 от ДР
на ЗПК, поради което следва да бъде съобразена практиката на Съда на ЕС по тази
директива. Съгласно чл.11, т.11 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването,
като последните условия в случая не са налице при лихва 0 %. При процесния договор за потребителски кредит на ясен и
разбираем език е посочен размерът
на месечната погасителната вноска – 60 лв., броят на вноските – 32, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Възражението относно „такса определяне
степен на риска 132,80 лв.“, която е само с цел утежняване на кредита и по
своето естество представлява прикрита възнаградителна лихва, не следва да се
обсъжда, тъй като такава сума извън главницата по кредита не е претендирана от
кредитора. В частта от договора, където таксата е уговорена, че се заплаща еднократна комисионна за определяне
на кредитния риск начислена върху общия размер на кредита – 132,80 лв., не се
сочи сумата да се разпределя във вноските и съдът приема, че същата не се
претендира с настоящата претенция.
При
този изход на въззивното производство въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер
300 лв., съгласно неоспорения списък за разноските по чл.80 от ГПК.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/8.07.2020 г., постановено
по гр.д.№ 92/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.Р.Х.-М., ЕГН ********** ***
да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ******* гр.Перник направените
пред въззивната инстанция разноски в размер 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.