№ 4402
гр. Варна, 06.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110109267 по описа за 2025 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът А. А. А. твърди, че е сключило с „Кредисимо“ ЕАД
следните договори за потребителски кредит:
- договор за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г., по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 200 лева и по който договор е заплатил на кредитора сума в
размер на 293.36 лева;
- договор за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 300 лева и по който договор е заплатил на кредитора сума в
размер на 369.32 лева;
- договор за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 400 лева и по който договор е заплатил на кредитора сума в
размер на 468.95 лева;
- договор за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 700 лева и по който договор е заплатил на кредитора сума в
размер на 795.64 лева.
Поддържа, че по всеки един договор е предвидена клауза – чл. 4.1, според която
следва да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД с цел обезпечаване на
кредита, каквито договори са сключени на 01.03.2022г., 27.06.2022г., 30.08.2022г. и
01.11.2022г. Поддържа и, че всеки един от четирите договора е нищожен, тъй като при
формиране на ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство. Счита, че с договора
1
за поръчителско се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит с цел заобикаляне
на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като аргумент за този си извод извежда от
обстоятелството, че потребителят заплаща една обща вноска по сметка на кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД, което дружество е и едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД.
Отделно от това сочи, че в ГПР не е включена и задължението за заплащане на
застрахователна премия. Поддържа, че всеки един от четирите договора за поръчителство е
нищожен, тъй като за да получи уговорените кредити е бил принуден да сключи договорите
за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него
лице, като е лишен от право на избор и възможност за индивидуално уговаряне от една
страна, а от друга прехвърля риска от предварителна оценка на платежоспособността върху
длъжника в разрез с разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Поради нищожност на договорите счита, че
„Кредисимо“ ЕАД дължи връщане на всичко заплатено му над предоставения кредитен
ресурс по всеки един от четирите договора. По изложените съображения сезира съда с
искане, както следва:
1. за прогласяване нищожността на договорите за потребителски кредит №№
2528432/01.03.2022г., 2595472/27.06.2022г., 2631361/30.08.2022г. и 266099/01.11.2022г.,
сключени с „Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на
клаузата на чл. 4.1, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
2. за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да му заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД сумите, както следва:
- 93.36 лева, представляваща заплатена над главницата сума по договор за
потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г., евентуално сумата от 84.48 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 01.03.2022г.;
- 69.32 лева, представляваща заплатена над главницата сума по договор за
потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., евентуално сумата от 62.65 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 27.06.2022г.;
- 68.95 лева, представляваща заплатена над главницата сума по договор за
потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., евентуално сумата от 65.62 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 30.08.2022г.;
- 95.64 лева, представляваща заплатена над главницата сума по договор за
потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., евентуално сумата от 83.98 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 01.11.2022г.;
ведно със законната лихва върху горните суми от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението;
3. за прогласяване нищожността на договорите за поръчителство от 01.03.2022г.,
27.06.2022г., 30.08.2022г. и 01.11.2022г., сключени с „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално предл. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва искове. Не оспорва, че между ищеца и дружеството са
2
сключени:
- договор за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г., по силата на който на
ищеца е предоставен кредит в размер на 200 лева; договорът се сочи да е сключен при ГЛП
от 40% и ГПР от 49.29%, като общият размер на всички плащания е 204.44 лева; към датата
на депозирана на исковата молба задълженията по договора са погасени; по сметка на
дружеството е постъпила сума в размер на 93.36 лева, с която са погасени задължения
различни от главница;
- договор за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., по силата на който на
ищеца е предоставен кредит в размер на 300 лева; договорът се сочи да е сключен при ГЛП
от 40% и ГПР от 49.389%, като общият размер на всички плащания е 306.37 лева; към датата
на депозирана на исковата молба задълженията по договора са погасени; по сметка на
дружеството е постъпила сума в размер на 69.32 лева, с която са погасени задължения
различни от главница;
- договор за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., по силата на който на
ищеца е предоставен кредит в размер на 400 лева; договорът се сочи да е сключен при ГЛП
от 20% и ГПР от 22.35%, като общият размер на всички плащания е 403.33 лева; към датата
на депозирана на исковата молба задълженията по договора са погасени; по сметка на
дружеството е постъпила сума в размер на 68.95 лева, с която са погасени задължения
различни от главница;
- договор за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., по силата на който на
ищеца е предоставен кредит в размер на 700 лева; договорът се сочи да е сключен при ГЛП
от 19.99% и ГПР от 22.26; към датата на депозирана на исковата молба задълженията по
договора са погасени; по сметка на дружеството е постъпила сума в размер на 711.66 лева, с
която са погасени задължения различни от главница.
Не оспорва, че при формиране на ГПР не е включено възнаграждението за поръчител,
поддържайки, че същото не съставлява разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че
сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащане на
възнаграждение за поръчител, макар и разход, свързан с договора за кредит, не е
задължително условие за получаване на кредита. В тази връзка поддържа, че съгласно
раздел III, чл. 12 от ОУ кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение, което може да бъде банкова гаранция или поръчителство. В случай на
непредставяне на обезпечение, кредиторът ще направи оценка на кредитоспособността и ще
прецени дали да отпусне кредита. На следващо място сочи, че съгласно клаузата на чл. 4, ал.
3 от всеки един от договорите, ищецът е имал възможност да избере и необезпечен кредит.
Вън от горното ищецът макар и да е заявил обезпечен кредит, преди одобряване на същия,
има възможност едностранно да промени условията на кредита с телефонно обаждане
раздел III, чл. 13 от ОУ. Поддържа на следващо място, че към датата на сключване на
договорите и формиране на ГПР, дружеството не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение на поръчителя, тъй като договорът за поръчителство се сключва
след договора за кредит. Излага съображения и, че договорът за предоставяне на
3
поръчителство е такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и в този смисъл
уговореното възнаграждение по него не попада в обхвата на общи разходи по кредита. В
условията на евентуалност, дори и съдът да приеме, че уговорката за предоставяне на
поръчителство е нищожна, би довело само до отпадане на задължението за заплащане на
възнаграждение за поръчителя, но не и до недействителност на самия договор за
потребителски кредит. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва искове. Не оспорва факта на сключване на договори за
поръчителство, както следва:
- на 01.03.2022г. за обезпечаване на задължението по договор за потребителски
кредит № 2528432/01.03.2022г. и по който е уговорено възнаграждение в размер на 42.24
лева;
- на 27.06.2022г. за обезпечаване на задължението по договор за потребителски
кредит № 2595472/27.06.2022г. и по който е уговорено възнаграждение в размер на 62.65
лева;
- на 30.08.2022г. за обезпечаване на задължението по договор за потребителски
кредит № 2631361/30.08.2022г. и по който е уговорено възнаграждение в размер на 62.65
лева;
- на 01.11.2022г. за обезпечаване на задължението по договор за потребителски
кредит № 266099/01.11.2022г. и по който е уговорено възнаграждение в размер на 83.98 лева.
Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението, като заплащането на същото следва да стане с погасяване на главното
задължение по кредита. Независимо от това сочи, че същото не съставлява разход по
смисъла ЗПК, който следва да бъде включен при формиране на ГПР, още повече, че на
кредитора не е известен размера на същото при сключване на договора за кредит.
Последното е обосновано с начина, по който се сключва договора за кредит и този за
предоставяне на поръчителство. Поддържа на следващо място, че договорът за кредит,
съобразно предвиденото в чл. 4, ал. 3 от същия може да бъде сключен и без предоставяне на
обезпечение. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че между А. А. А. и „Кредисимо“ ЕАД са сключени
следните договори:
- договор за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г., като видно от
приложеното копие от същия л. 102-105, страните в чл. 6 са уговорили, че
кредитополучателя погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора. Видно от самото приложение е, че
предоставената в заем сума възли на 200 лева, която ищецът се е задължил да върне заетата
сума на 20.03.2022г. Лихвеният процент е бил определен на 40,00%, а ГПР - 49,29%. Общият
4
размер на плащанията е определен на 204.44 лева;
- договор за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., като видно от
приложеното копие от същия л. 14-15, страните в чл. 6 са уговорили, че кредитополучателя
погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо
неразделна част от договора. Последното не е представено по делото, но между страните е
безспорно, че предоставената в заем сума е 300 лева, какъвто размер на кредита е посочен и
в приложение № 1 към сключения договор за предоставяне на поръчителство. В последното
е посочено, че падежът на задължението за връщане на кредита е 16.07.2022г. (л. 16-19);
- договор за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., като видно от
приложеното копие от същия л. 20-22, страните в чл. 6 са уговорили, че кредитополучателя
погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо
неразделна част от договора. Видно от самото приложение е, че предоставената в заем сума
възли на 400 лева, която ищецът се е задължил да върне заетата сума на 13.09.2022г.
Лихвеният процент е бил определен на 20,00%, а ГПР - 22,35%. Общият размер на
плащанията е определен на 403.33 лева;
- договор за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., като видно от приложеното
копие от същия л. 28-30, страните в чл. 6 са уговорили, че кредитополучателя погасява
кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от
договора. Видно от самото приложение е, че предоставената в заем сума възли на 700 лева,
която ищецът се е задължил да върне заетата сума на 30.11.2022г. Лихвеният процент е бил
определен на 19,99%, а ГПР - 22,26%. Общият размер на плащанията е определен на 711.66
лева, при условие, че заемополучателят е погасил кредита в пълен размер на уговорения
падеж. Предвидено е в случай че периодът на револвиране бъде продължен – лихвеният
процент се определя на 40,00%, а ГПР – 49,00%
За безспорно е прието между страните, че в клаузата на 4.1 от всеки един договор е
предвидено, че кредитополучателят ще представи обезпечение по кредита като сключи
договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, както и че при
формиране на ГПР по всеки един кредит възнаграждението за поръчител не е включено като
разход.
От приложените на л. 79-80 справки се установява, че ищецът е заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сумите, както следва:
- договор за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г. сума в размер на 293.36
лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 200 лева, лихва в размер на 7.55
лева и вноска по поръчителство в размер на 84.48 лева, като неразпределена е останала сума
в размер на 1.33 лева;
- договор за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., сума в размер на 369.32
лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 300 лева, лихва в размер на 6.00
лева и вноска по поръчителство в размер на 62.25 лева, като неразпределена е останала сума
в размер на 0.67 лева;
5
- договор за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., сума в размер на 468.95
лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 400 лева, лихва в размер на 3.11
лева и вноска по поръчителство в размер на 65.62 лева, като неразпределена е останала сума
в размер на 0.22 лева;
- договор за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., сума в размер на 795.64
лева, с която кредиторът е погасил главница в размер на 700 лева, лихва в размер на 11.66
лева и вноска по поръчителство в размер на 83.98 лева.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
датите на сключване на горните договори за кредит между кредитополучателя-ищеца и
втория ответник – "Ай тръст" ЕООД, са сключени договор за предоставяне на
поръчителство. Във всеки един договор е посочено, че потребителят е подал заявление за
потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на
ищеца кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от
"Кредисимо" АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство
с "Кредисимо" АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по
договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение №
1 към всеки един от договорите за поръчително се установява, че размерът на
възнаграждението по всеки един договор е, както следва:
- по договора за поръчителство от 01.03.2022г. в размер на 42.24 лева за периода на
действие на договора за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г.;
- по договора за поръчителство от 27.06.2022г. в размер на 62.65 лева за периода на
действие на договора за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г.;
- по договора за поръчителство от 30.08.2022г. в размер на 65.62 лева за периода на
действие на договора за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г.;
- по договора за поръчителство от 01.11.2022г. в размер на 83.08 лева за периода на
действие на договора за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г.;
Във всеки един от коментираните договори за поръчителство е уговорено, че
възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответния договор за кредит.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За основателното провеждане на предявените искове срещу „Кредисимо“ ЕАД с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи твърдяната
нищожност на процесните договори за потребителски кредит, като в случая се поддържа те
да противоречат на закона, поради неспазване изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК; чл. 19 ЗПК и неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Всеки един от четирите договора е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ДВ. бр. 104 от 8.12.2020г.), който в нормата на чл. 22 обявява
6
договорът за потребителски кредит за недействителен, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2.
Във всеки един договор е посочен ГПР, който формално отговаря на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП, като размерът му не надвишава максималния такъв по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Настоящият състав на съда обаче намира, че ГПР по всеки един от четирите договора
не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника "Ай
Тръст" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
ЗПК. По силата на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът счита, че сключването на
договора за поръчителство не зависи от волята на кредитополучателя, защото, за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант или да предостави банкова
гаранция. Видно от Общите условия, "банковата гаранция" представлява безусловно и
неотменимо изявление на банка да заплати на КРЕДИСИМО всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИСИМО за заплащане на тези
задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма как да има, тъй като,
в случай че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се наложило да я ползва
като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок, кредитополучателят е бил
принуден да сключи договор за поръчителство. Отделно от това обезпечението на кредита с
банкова гаранция или договор за поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. Плащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР, въпреки че е включен в общия дълг. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК . При отчитането на възнаграждението за
7
предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително
завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. На основание изложеното, съдът
приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора
за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от
договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на цитираната норма за това
кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е
невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 Директива
2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
На основание изложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване
недействителността на договори за потребителски кредит №№ 2528432/01.03.2022г.,
2595472/27.06.2022г., 2631361/30.08.2022г. и 266099/01.11.2022г., сключени между ищеца и
ответника „Кредисимо“ ЕАД за основателни и като такива същите следва да бъдат уважени.
С оглед формирания по-горе извод и на основание чл. 23 ЗПК ищецът е дължал по
връщане само на чистата стойност по всеки един договор за кредит, но не и лихви и други
разходи. Установи се, че ищецът е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД по договор за
потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г. сума в размер на 293.36 лева; договор за
потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., сума в размер на 369.32 лева; договор за
потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г., сума в размер на 468.95 лева и по договор за
потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., сума в размер на 795.64 лева. При това
положение се налага извода, че „Кредисимо“ ЕАД дължи връщане на платените без
основание суми над чистата стойност по всеки един кредит, а именно: 93.36 лева по
договора за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г.; 69.32 лева по договора за
потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г.; 68.95 лева по договора за потребителски
кредит № 2631361/30.08.2022г. и 95.64 лева по договора за потребителски кредит №
266099/01.11.2022г., поради което и предявените искове следва да бъдат уважени в рамките
на предявения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до заплащането им.
По исковете, насочени срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД:
8
За основателното провеждане на предявените искове срещу „Ай Тръст“ ЕООД с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи твърдяната
нищожност на процесните договори за поръчителство, като в случая се поддържа да е
налице нееквивалентност на пестациите. те да противоречат на закона, поради неспазване
изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК и неравноправен по смисъла
на чл. 143 ЗЗП.
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитана на дружеството-поръчител “Ай Тръст“ ЕООД е именно кредиторът
на ищцата - „Кредисимо“ ЕАД. Предвид това, с поемането от страна на длъжника на
задължението по договора за предоставяне на поръчителство да заплати в полза на гаранта
възнаграждение, реално облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя,
доколкото на практика първият обезпечава задължението сам пред себе си. Посоченото
съдът намира, че води до извод за категорична нееквивалентност на престациите по
договора за поръчителство, доколкото е налице неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява без
реално да предоставя нещо в замяна. При изложените съображения, съдът приема, че
сключените договори за предоставяне на поръчителство по същество накърняват добрите
нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите. По изложените съображения
исковите претенции за прогласяване нищожността на всеки един от четирите договора за
поръчителство се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените от последния разноски за заплатена държавна такса,
като в тежест на „Кредисимо“ ЕАД следва да се възложи сумата от 340 лева, а в тежест на
„Ай Тръст“ ЕООД – 170 лева. На ищеца се дължат и сторените разходи за адвокатско
възнаграждение, което съдът, с оглед направеното възражение за прекомерност, намира че
следва да бъда редуцирано. Отчитайки, че спорът не се характеризира с правна и/или
фактическа сложност, факта на проведено едно съдебно заседание, в което са събрани само
писмени доказателства, съдът приема, че възнаграждение от 300 лева по осъщественото
процесуално представителство по иска срещу ответника "Кредисимо" ЕАД и 300 лева по
осъщественото процесуално представителство по исковете срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД, съответства на усилията на адвоката по защита правата на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на
А. А. А., ЕГН **********, от гр. В.****, срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“, № 146, сграда А,
ет. 4, Бизнес център „България“, на договор за потребителски кредит №
9
2528432/01.03.2022г.; договор за потребителски кредит № 2595472/27.06.2022г., договор
за потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г. и договор за потребителски кредит №
266099/01.11.2022г.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“, № 146, сграда А, ет. 4, , да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********, от гр. В.****, сумите, както следва: 93.36 лева (деветдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки), получена от ответника при липса на основание сума над
чистата стойност по договора за потребителски кредит № 2528432/01.03.2022г.; 69.32 лева
(шестдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), получена от ответника при липса на
основание сума над чистата стойност по договора за потребителски кредит №
2595472/27.06.2022г.; 68.95 лева (шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки),
получена от ответника при липса на основание сума над чистата стойност по договора за
потребителски кредит № 2631361/30.08.2022г. и 95.64 лева (деветдесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки), получена от ответника при липса на основание сума над
чистата стойност по договора за потребителски кредит № 266099/01.11.2022г., на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по иска на
А. А. А., ЕГН **********, от гр. В.****, срещу „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“, № 146, сграда А,
ет. 4, на договора за поръчителство от 01.03.2022г.; договора за поръчителство от
27.06.2022г., по договора за поръчителство от 30.08.2022г. и по договора за
поръчителство от 01.11.2022г.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“, № 146, сграда А, ет. 4, да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********, от гр. В.****, сумата от 640.00 лева (шестстотин и четиридесет лева),
представляваща сторените разноски в производството пред Районен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“, № 146, сграда А, ет. 4, да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********, от гр. В.****, сумата от 470.00 лева (четиристотин и седемдесет лева),
представляваща сторените разноски в производството пред Районен съд - Варна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10