Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 4
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20213200200129
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Д. , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски

Калиптен И. Алид
при участието на секретаря Елица В. Александрова
в присъствието на прокурора Пламен Николов Николов (ОП-Д.)
като разгледа докладваното от Калиптен И. Алид Частно наказателно дело №
20213200200129 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–град Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно признаване на финансова санкция, постановена с наказателно постановление от
28.05.2020г. по преписка № 03.8400031.2, влязло в сила на 18.06.2020г. на Дирекция на
полицията – Р., изпратено от Централна служба за глоби – град Б., ФРГ., засягаща
българския гражданин Т.С., роден на 09.05.1970г., с известен за наказващия орган адрес:
град Д., ж.к.“Б.“, бл.57 В.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Д. изразява
становище за уважаване на искането.
От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се
касае за българския гражданин Т. К. С., роден на *********г. в град Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес: град Д., ж.к.“Б.“ № 57, вх.Г, ет.1, ап.1.
Засегнатото лице, нередовно призовано (не е открито на адреса по местоживеене),
явява се лично и не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на
чуждестранното решение предвид липсата на отрицателни предпоставки за това.
Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
1
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за
признаване и изпълнение наказателно постановление по преписка № 03.8400031.2, влязло в
сила на 18.06.2020г. на Дирекция на полицията – Р., засягаща българския гражданин Т.С. К.
роден на *********г. в град Д., с което е наложена финансова санкция – глоба в размер на
500.00 евро за това, че на 11.02.2020г. в 12:30 часа в Г.Б., Федерална автомагистрала 61, по
посока на движение север, пътен възел Г.Б., като водач на лек автомобил с рег.№ В0247НН е
управлявал моторно превозно средство под въздействието на упойващи вещества (канабис
ТНС 2.0 ng/ml) – нарушение по чл.24а, ал.1 и 3 във вр. с чл.25 от Закона за движението по
пътищата във вр. с чл.242 от Каталога с глоби във вр. с чл.4, ал.3 от Наредбата за каталога с
глоби.
Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова
санкция е за сумата от 725.33 евро (глоба в размер на 500.00 евро, такса – 25.00 евро и
административни разходи – 200.33 евро), като е налице частично плащане на финансовата
санкция в размер на 250.00 евро.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана
като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване
се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за налагане на
глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1
от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
поради което двойна наказуемост не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на български език,
от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Т. К. С. за същото деяние в РБългария или в друга
държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които
да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Дирекция на полицията
2
– Р., ФРГ. не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на РБългария, или пък за деяния, извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената
финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност.
Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно българското законодателство/,
което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението. Производството срещу Т. К. С. е било писмено, съдебно
заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно
отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това
съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции –
признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без
всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви
някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на
финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези
по ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или
административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да
се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т. 1, 2 и 4 от чл.3
ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да
фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е
налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване
на акта, доколкото в решението за налагане на финансова санкция изрично е посочено, че
разходите се възлагат на осъденото лице – Т. К. С.. Освен това, основание за отказ по чл.35,
т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно
или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението
е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на
приложеното към него решение за налагане на финансова санкция.
С оглед обстоятелството, че Т. К. С., роден на *********г. в град Д., ЕГН
********** е с настоящ адрес в град Д., ж.к.“Б.“ № 57, вх.Г, ет.1, ап.1, т.е. местоживеенето
му е на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една от алтернативно
предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства за друго, извън посоченото по-горе пълно или
частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.
3
На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български
лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция, а именно – 725.33 евро, равностойни на 1 418.62 лева към датата на издаване на
решението – 28.05.2020г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата
от 1 418.62 лева, като следва да бъде приспаднато извършеното частично плащане в размер
на 250.00 евро, равностойни на 488.96 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция – наказателно постановление
от 28.05.2020г. по преписка № 03.8400031.2, влязло в сила на 18.06.2020г. на Дирекция на
полицията – Р., ФРГ., с което на българския гражданин Т. К. С., роден на *********г. в град
Д. е наложена финансова санкция в размер на 725.33 евро, равностойни на 1 418.62 лева за
нарушение на чл.24а, ал.1 и 3 във вр. с чл.25 от Закона за движението по пътищата във вр. с
чл.242 от Каталога с глоби във вр. с чл.4, ал.3 от Наредбата за каталога с глоби.
На основание чл.33 във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС признава извършеното от Т.
К. С. частично плащане към издаващата държава в размер на 250.00 евро, равностойни на
488.96 лева, като след приспадането, подлежащото на събиране вземане възлиза на 475.33
евро, равностойни на 929.66 лева.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Препис от настоящото решение и копие от наказателно постановление от
28.05.2020г. по преписка № 03.8400031.2, влязло в сила на 18.06.2020г. на Дирекция на
полицията – Р., ФРГ., да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите
за изпълнение.
На основание чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на
решението, включително и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Д.
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на
финансова санкция, постановена с наказателно постановление от 28.05.2020г. по преписка №
03.8400031.2, влязло в сила на 18.06.2020г. на Дирекция на полицията – Р., изпратено от Централна
служба за глоби – град Б. ФРГ., засягаща българския гражданин Т.С., роден на **********г., с
известен за наказващия орган адрес: град Д., ж.к.“Б.“, бл.57 В. В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - град Д. изразява становище за уважаване на искането.
От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за
българския гражданин Т. К. С., роден на *********. в град Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:
град Д., ж.к.“Б.“ № 57, вх.Г, ет.1, ап.1. Засегнатото лице, нередовно призовано (не е открито на
адреса по местоживеене), явява се лично и не възразява относно признаването и приемането за
изпълнение на чуждестранното решение предвид липсата на отрицателни предпоставки за това. 1
Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение наказателно постановление по
преписка № 03.8400031.2, влязло в сила на 18.06.2020г. на Дирекция на полицията – Р., засягаща
българския гражданин Т.С. К., роден на *********. в град Д., с което е наложена финансова
санкция – глоба в размер на 500.00 евро за това, че на 11.02.2020г. в 12:30 часа в Г.-Б., Федерална
автомагистрала 61, по посока на движение север, пътен възел Г.-Б., като водач на лек автомобил с
рег.№ В0247НН е управля вал моторно превозно средство под въздействието на упойващи
вещества (канабис ТНС 2.0 ng/ml) – нарушение по чл.24а, ал.1 и 3 във вр. с чл.25 от Закона за
движението по пътищата във вр. с чл.242 от Каталога с глоби във вр. с чл.4, ал.3 от Наредбата за
каталога с глоби. Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова
санкция е за сумата от 725.33 евро (глоба в размер на 500.00 евро, такса – 25.00 евро и
административни разходи – 200.33 евро), като е налице частично плащане на финансовата санкция
в размер на 250.00 евро. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е
сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение
съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт,
чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на
нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за
налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което
двойна наказуемост не се изисква. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се
откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на български език, от
компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Срещу Т. К. С. за същото деяние в РБългария или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на 2 българския съд. Не са налице данни за имунитет
или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението на Дирекция на полицията – Р., ФРГ. не се отнася и за деяния, които по
българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на
РБългария, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно българското
законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Т. К. С. е било писмено,
съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно
1
отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това
съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на
решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни
формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от
признаване и изпълнение. Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са
идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по
съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично
предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т. 1, 2 и 4 от
чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да
фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице
основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта,
доколкото в решението за налагане на финансова санкция изрично е посочено, че разходите се
възлагат на осъденото лице – Т. К. С.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно
не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено,
същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение
за налагане на финансова санкция. С оглед обстоятелството, че Т. К. С., роден на *********. в
град Д., ЕГН ********** е с настоящ адрес в град Д., ж.к.“Б.“ № 57, вх.Г, ет.1, 3 ап.1, т.е.
местоживеенето му е на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една от
алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3
от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства за друго, извън посоченото по-горе пълно или
частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция. На основание
чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът
следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 725.33 евро,
равностойни на 1 418.62 лева към датата на издаване на решението – 28.05.2020г., т.е. засегнатото
лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 1 418.62 лева, като следва да бъде
приспаднато извършеното частично плащане в размер на 250.00 евро, равностойни на 488.96 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен
съд РЕШИ: ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкц
2