№ 458
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502621 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 57651/22.06.2020 г., подадена от Н. К. В., гръцки гражданин, роден на ******** г.,
представляван от адв. С. С., и К. В., канадски гражданин, с ЛНЧ **********,
представляван от пълномощника си адв. Г.Г., против Решение №2562/24.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№5148/2017 г. на СГС, ГО I, 9 състав, с което жалбоподателите Н.
К. В. и К. В. са осъдени солидарно, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД, да заплатят на „Юробанк България“АД, сумата от 100 000 евро, като част от
общо 253 247,55 евро, дължима главница по договор за кредит №309/2014 г. от
19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017 г.,
както и сумата от 14 676,34 лв., представляваща разноски по делото. Релевирани са
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Не са разгледани и анализирани релевираните от ответниците
възражения и наведени твърдения в отговорите на исковата молба, допълнителните
становища, молба вх.№56128/24.04.2019 г., както и направените в открито съдебно
заседание, което представлява нарушение на процесуалното задължение на съда да се
произнесе по всички твърдения и възражения на страните. Съдът не е съдействал и не
е осигурил възможност на страните да установят релевантните факти. С молба от
24.04.2019 г. ответниците са направили доказателствени искания, с оглед установените
1
факти от заключението на ССЕ, които съдът е приел за преклудирани в о.с.з. на
21.11.2019 г. С молбата от 24.04.2019 г. жалбоподателите са поискали по реда на чл.64,
ал.3 от ГПК възстановяване на срока за представяне на доказателства, по което съдът
не се е произнесъл. Изложени са подробни съображения по съществото на спора, като
се поддържа, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, обсъждат се
събраните по делото доказателства, като се обосновава извод, че банката на 12.08.2015
г. недължимо и без съгласието на длъжника е усвоила сума на длъжника в размер на
558 319,31 евро, постъпила по ескроу сметка, за предсрочно погасяване на
непадежирали главници по други договори, като с това по вина на кредитора
длъжникът е бил поставен в невъзможност да обслужва процесния кредит. Настоява се
за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Заявява се претенция за
присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Направени са
доказателствени искания, чиято допустимост е обоснована на осн. чл.266, ал.3 от ГПК.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№79211/04.08.2020 г., подаден
от „Юробанк България“АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливането й в
„Юробанк България“АД, чрез адв. Д.Д.. Застъпва се становище за неоснователност на
въззивната жалба. Изложените факти за наличие на други договори между същите
страни са ирелевантни за спора. Извършеното разплащане със сумата от 900 000 евро е
съобразно представени по делото и неоспорени платежни нареждания, в които е
посочено конкретно кои задължения и в какъв размер се погасяване. Ответниците са се
съгласили с извършените от банката разплащания и не са направили възражения, което
обуславя и приложение на чл.301 от ТЗ. Възразява се срещу допускането на поисканите
с въззивната жалба доказателствени средства, тъй като не са допуснати процесуални
нарушения от първостепенния съд, настъпила е процесуална преклузия, и исканията са
несъотносими към предмета на спора. Настоява се за потвърждаване на обжалваното
решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
С определение от 28.08.2020 г. съдът е оставил без уважение доказателствените
искания на въззивника, по съображения за настъпила процесуална преклузия.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
2
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
С Искова молба вх.№55031/25.04.2017 г. ищецът „Банка Пиреос България“АД,
преобразуван в хода на процеса чрез вливане в търговско дружество „Юробанк
България“АД, и заместен като ищец от правоприемника му „Юробанк България“АД, е
предявил осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, срещу ответниците К. В. и
Н. К. В., за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 100 000 евро,
представляваща част от вземане за главница в общ размер от 253 247,55 евро,
произтичащо от сключен между първоначалния ищец, в качеството на кредитор,
„Козмос Текстил“ЕООД, в качеството на кредитополучател, и ответниците, в
качеството им на солидарни длъжници, Договор за кредит №309/2014 г. от 19.11.2014
г. и 3 броя анекси към него – Анекс А01-309/2015 г. от 26.02.2015 г., Анекс №А02-
309/2015 г. от 27.03.2015 г. и Анекс А03/2015 г. от 25.09.2015 г. Исковата сума се
претендира ведно със законната лихва върху нея, за периода от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. В., е оспорил изцяло предявения
иск. Твърди се, че процесният договор за кредит е един от множество договори за
кредит между ищеца и „Козмос Текстил“ЕООД, по 4 от които ответникът К. В. е
солидарен длъжник /включително процесния Договор за кредит №309/2014 г./, като за
обезпечаване на задълженията по всички кредити са били учредени множество
ипотеки върху недвижими имоти на кредитополучателя /съгласно изрично посочени в
отговора нотариални актове/, за обезпечение на вземанията на банката по тези
договори за кредит.
Твърди се, че в резултат от продажба на ипотекираните в полза на банката
недвижими имоти, на 14.03.2016 г. е била получена от ищеца сумата от 110 000 евро.
Също така, на 24.07.2015 г. е била открита специална Ескроу сметка в „Сибанк“ЕАД,
по която да постъпят сумите от продажбата на ипотекираните в полза на банката
активи на купувача „ИММО ПЕРНИК“ЕООД, които да послужат за погасяване на
изискуемите и неплатени задължения на кредитополучателя по сключените от него с
ищеца договори за банкови кредити. От тази сметка, след изплащане на продажната
цена от купувача, на непосочена дата е била изплатена по посочена от ищеца банкова
сметка, сумата от 900 000 евро, за погасяване на задълженията на главния длъжник по
всички кредити. Релевирани са възражения:
За погасяване на вземанията по договорите за банкови кредити, включително
процесния, чрез извършеното плащане на сумата от 900 000 евро и сумата
110 000 евро;
За липса на надлежно уведомяване на главния длъжник - кредитополучателя
„Козмос Текстил“ЕООД, за обявяването на задълженията по кредитите за
предсрочно изискуеми, и ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията
по процесния кредит;
При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че предсрочната
изискуемост на задълженията е настъпила с уведомяването на солидарния
3
длъжник Н.В. на 13.12.2016 г., то след тази дата неоснователно ищецът е
начислявал договорни и просрочени лихви;
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК във вр. чл.47, ал.5 от ГПК, е депозиран отговор на
исковата молба от ответника Н. К. В., в който се застъпва становище за
неоснователност на предявения иск, по идентични съображения с тези, изложени в
отговора на исковата молба от ответника К. В..
С Допълнителна искова молба вх.№5226/15.01.2018 г. ищецът релевира реплика за
погасяване на други задължения на „Козмос Текстил“ЕООД със сумата от 900 000
евро, извършено съгласно дадени от дружеството съответни нареждания за погасяване,
с които ответниците са били запознати, и не са направили възражения. Тъй като
задълженията по процесния Договор за кредит №309/2014 г. са останали непогасени от
извършеното плащане на сумата от 900 000 евро, на главния длъжник и солидарните
длъжници са били изпратени покани за доброволно изпълнение, с които им е указано,
че при неизпълнение банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Поканите
са връчени надлежно, и предсрочната изискуемост е настъпила преди датата на
подаване на исковата молба /на 28.12.2016 г. спрямо ответниците, а на 28.03.2017 г. по
отношение на главния длъжник „Козмос Текстил“ЕООД/. При условията на
евентуалност се поддържа, че изискуемостта на задължението за заплащане на
главницата е настъпила в хода на процеса, поради настъпил падеж на 30.06.2017 г.
/съгласно уточнителна молба вх.№163011/11.12.2018 г. на л.246/. С предявеният иск се
претендира осъждане само за част от дължимата главница по Договор за кредит
№309/2014 г. и анексите към него, в размер на 100 000 евро, от общо дължим размер от
253 247,55 евро.
В подадения от ответниците Отговор на допълнителната искова молба, с вх.
№46924/02.04.2018 г. се поддържа, че:
- получените от ищеца суми от 900 000 евро и от 110 000 евро, в резултат от
извършени продажби на активи на главния длъжник, ипотекирани в полза на банката
за обезпечаване на задълженията по кредитите, са били достатъчни за погасяване на
всички задължения, включително и тези по процесния Договор за кредит №309/2014 г.
- При условията на евентуалност се релевира дуплика, че извършеното от банката
разпределение на получените суми от 900 000 евро и от 110 000 евро, за погасяване на
задълженията на главния длъжник, е осъществено нецелесъобразно, като се отрича
солидарните длъжници да са били уведомени за извършените погашения по кредитите,
по които са солидарно задължени с главния длъжник;
- че решението за начина на разпределяне на постъпилите плащания и определянето на
реда на погашенията е извършено от банката без основание и без съгласие на
задължените лица, с което са увредени интересите на ответниците, като солидарни
длъжници по процесния кредит;
- оспорва се по размер задължението за заплащане на главница по кредита;
- уведомяването на главния длъжник и солидарните длъжници е осъществено на
различни дати и за различни периоди, поради което не са налице основания за
обявяване на предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за кредит
№309/2014 г.;
4
- уведомяването на главния длъжник „Козмос Текстил“ЕООД не е извършено
надлежно, и дружеството не е напускало седалището и адреса на управление;
- ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
„Козмос Текстил“ЕООД за сумата от 30 000 евро, която ищецът следва да уточни дали
е част от претендираната сума;
- предсрочната изискуемост не е настъпила в хода на процеса, тъй като не са налице
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост.
Не се спори, а и се установява от представения по делото Договор за кредит
№309/2014 от 19.11.2014 г./на л.9-л.19 от делото на СГС/, че по силата на същия
договор ищецът е предоставил на кредитополучателя „Козмос Текстил“ЕООД, банков
кредит в общ размер от 514 250 евро, с целево предназначение съгласно чл.2 от
договора – за рефинансиране до 446 250 евро от съществуващото задължение по
Договор за кредит №229/2003 г. за финансиране на чекове с бъдещ падеж, издадени от
Feshion Styling Licher, и до 68 000 евро – за дисконтиране на 85% от два издадени от
Feshion Styling Licher чекова с бъдещ падеж и номинална стойност от 80 000 евро, с
цел кредитополучателят да погаси, както следва: всички просрочени суми към Пиреос
Банк България АД и Пиреос Лизинг България АД, и задължението по Договор за
кредит №229/2003 г., което не е погасено от двата издадени от Italservices чекове с
бъдещ падеж с номинална стойност 40 000 евро и падеж 10.10.2014 г., съгласно
предоставено обосновано искане на клиента. Страните не спорят, че предоставения
кредитен ресурс е бил изцяло усвоен, по уговорения в договора начин. Не се спори, че
ответниците са страни по този договор за кредит, в качеството на солидарни
длъжници. Впоследствие първоначалните условия на договора са били частично
изменени със сключени между същите страни, включително ответниците като
солидарни длъжници, Анекс №А1-309/2015 от 26.02.2015 г., Анекс №А2-309/2015 от
27.03.2015 г. и Анекс №А3-309/2015 от 25.09.2015 г. /на л.20-25 от делото на СГС/.
Във връзка с релевираното от ответниците възражение за извършени плащания
на сумите от 110 000 евро и 900 000 евро, с които са били погасени задълженията на
„Козмос Текстил“ЕООД към ищеца по множество сключени договори за кредит,
включително процесния, по делото е допусната и приета Съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че между ищеца, като кредитор, и „Козмос
Текстил“ЕООД, като кредитополучател, в периода от 2003 г. до 2014 г. са били
сключени общо 12 договора за кредит, като последният по време е процесният Договор
за кредит №309/2014. Ответникът Н. К. В. е поръчител или солидарен длъжник по 8 от
тях /включително процесния/, а ответникът К. В. е солидарен длъжник по 5 от тях
/включително процесния/, като по 4 от договорите двамата ответници не са нито
поръчители, нито солидарни длъжници. Установява се, че към датата на предявяване
на настоящия иск, задълженията по всички други кредити са били изцяло погасени, с
изключение на задълженията по процесния кредит. В счетоводството на ищеца няма
отразяване задълженията по останалите 11 договора да са били обявявани за
предсрочно изискуеми. Съгласно счетоводните отразявания на ищеца, единствено
дългът по процесния кредит е бил обявен за предсрочно изискуем.
Установява се /от Таблица 1 към ССЕ на л.267/, че задълженията по три от
договорите за кредит са били изцяло погасени преди сключване на процесния Договор
за кредит №309/2014, като към датата на сключването му между ищеца и
5
кредитополучателя „Козмос Текстил“ЕООД са били действащи общо 9 договора за
кредит. Установява се, че задълженията по 4 от тях са били изцяло погасени на
12.08.2015 г. със сума в размер на 900 000 евро, постъпила на 12.08.2015 г. по
вътрешна разчетна сметка на ищеца, от Ескроу сметка, открита по силата на договор от
24.07.2015 г. С постъпилата сума в размер на 900 000 евро ищецът е извършил
погашения на задължения на „Козмос Текстил“ЕООД, както следва:
По Договор за банков кредит №228/11.07.2003 г. и 10 анекса към него, са били
погасени задължения в общ размер на 139 958,60 евро, от които сумата
131 780,36 евро – предсрочно погасен остатък от редовна (непадежирала)
главница;
По Договор за банков кредит №230/10.07.2003 г. и 24 анекса към него, са били
погасени задължения в общ размер на 82 652,65 евро, от които сумата от
60 299,15 евро – предсрочно погасен остатък от редовна (непадежирала)
главница;
По Договор за банков кредит №229/11.07.2003 г. и 41 анекса към него, са били
погасени просрочени задължения в общ размер на 126 675,79 евро;
По Договор за банков кредит №225/14.07.2004 г. и 18 анекса към него, са били
погасени задължения в общ размер от 304 114,64 евро, от които сумата от
245 251,45 евро – предсрочно погасен остатък от редовна (непадежирала)
главница.
Наред с това, с част от сумата от 900 000 евро е извършено погасяване на
задължения на „Козмос Текстил“ЕООД по процесния Договор за кредит №309/2014, в
общ размер на 246 598,32 евро, в това число всички просрочени към 12.08.2015 г.
задължения /99 000 евро просрочени вноски за главница, 20 513,02 евро просрочени
вноски за редовни лихви, 4160,76 евро просрочени наказателни лихви, и 1936,19 евро
просрочени такси/, както и е била погасена предсрочно част от 120 988,35 евро от
редовната непадежирала към 12.08.2015 г. главница /видно от Таблица – Приложение 1
към ССЕ на л.279/. След извършеното частично погасяване на непадежиралата
главница, по този кредит е останала дължима само редовна непадежирала главница,
чийто падеж с Анекс №А3-309/25.09.2015 г. е бил отложен до 30.06.2017 г.
Установява се, че задълженията по два други договора са били окончателно
погасени на 14.03.2016 г. от постъпила сума на 14.03.2016 г. по вътрешна разчетна
сметка на ищеца, от получен междубанков превод в размер на сумата от 110 000 евро с
наредител на превода Ч. Х.. С така получената сума ищецът е извършил погашения на
задължения на „Козмос Текстил“ЕООД, както следва:
По Договор за банков кредит №635/15.12.2006 г. и 4 анекса към него, са били
погасени задължения в общ размер на 13 161,93 евро, от които сумата 4 884,05
евро – предсрочно погасен остатък от редовна (непадежирала) главница;
По Договор за банков кредит №636/15.12.2006 г. и 4 анекса към него, са били
погасени задължения в общ размер на 22 451,71 евро, от които сумата от 8 449,25
евро – предсрочно погасен остатък от редовна (непадежирала) главница.
Наред с пълното погасяване на задълженията по тези два договора, с част от
получената сума в размер на 110 000 евро, преведена от наредителя Ч. Х. на 14.03.2016
г. са били погасени също, както следва:
По Договор за банков кредит №263/02.11.2010 г. и 10 анекса към него, са били
6
погасени просрочени към 14.03.2016 г. задължения в общ размер на 4656,99 евро;
По Договор за банков кредит №769/24.03.2008 г. и 14 анекса към него, са били
погасени просрочени към 14.03.2016 г. задължения в общ размер на 16 992,27
евро;
По Договор за банков кредит №309/19.11.2014 г. са били погасени задължения в
общ размер от 52 751,51 евро, в това число всички падежирали към 14.03.2016 г.
задължения, както и сумата от 41 014,10 евро - предсрочно погасен остатък от
редовна (непадежирала) главница.
Съдът намира така приетото заключение на ССЕ за компетентно изготвено,
подробно, представено след проверка в счетоводството на ищеца, и кореспондиращо
на събраните по делото писмени доказателства – Договор за кредит №309/2014, Анекс
№А1-309/2015, Анекс №А2-309/2015, Анекс №А3-309/2015, Договор за ескроу сметка
от 24.07.2015 г., Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.07.2015 г., Нотариален акт №121, т.1, рег.№02213, дело №107/2016 г. от 14.03.2016
г. по описа на Нотариус М. К., Протокол от 10.03.2016 г., Платежно нареждане от
14.03.2016 г. за сумата 215 325,00 лева, Писмо за ангажимент изх.№13/10.02.2016 г.,
Фактура №**********/10.08.2015 г.за сумата 3 264 387,99 лева, Фактура
№**********/14.03.2016 г. за сумата 215 141,30 лв.,Справка от СВп-ИР-София, по
персонална партида №470782 на „Козмос Текстил“ЕООД, поради което кредитира
изцяло заключението на експертизата.
От Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2015 г.
/на л.110/ се установява, че между „Козмос Текстил“ЕООД, като продавач, и „ИММО
Перник“ЕООД, като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на
недвижими имоти на „Козмос Текстил“ЕООД, общо за продажна цена 1 400 000 евро
без ДДС, част от която, в размер на 1 220 000 евро ще бъде депозирана от купувача по
сметка със специално предназначение в СИБАНК ЕАД, която се освобождава в полза
на продавача при условията на договора за ескроу-сметка. Уговорено е сключването на
окончателен договор да се осъществи в срок до 10.08.2015 г. От Фактура
№**********/10.08.2015 г. се установява, че „Козмос Текстил“ЕООД, като издател, е
издал на получателя „ИММО Перник“ЕООД фактура за сумата от 2 738 162 лева без
ДДС, представляваща левовата равностойност на 1 400 000 евро по фиксинга на БНБ,
за продажба на недвижим имот, съгласно нотариален акт №167, т.1, рег.№3253, дело
№167 от 04.08.2015 г.
По делото е представен неподписан екземпляр от Договор за ескроу сметка от
24.07.2015 г. подписан между „СИБАНК“ЕАД като банка, при която се открива
сметката, „Козмос Текстил“ЕООД, като Продавач, „Иммо Перник“ЕООД като
Купувач, ищеца, в качеството на Първи кредитор, и ТБ“Виктория“ЕАД, като Втори
кредитор, с който страните са се съгласили част от продажната цена по сключения
договор между продавача и купувача предварителен договор от 17.07.2015 г. за
покупко-продажба на недвижими имоти, в размер на 1 220 000 евро, да бъде
депозирана от купувача в срок до 15.08.2015 г. по ескроу сметката, като част от тази
сума в размер на 900 000 евро, да бъде преведена по посочена сметка на Първи
кредитор с основание на превода „Погасяване на задължения на Козмос Текстил по
договори за кредит“, която сума се превежда по посочената сметка с цел окончателно
погасяване на задълженията на Продавача по договорите за кредит, сключени с Първи
кредитор, описани подробно в т.С от договора, а именно: Договор за кредит
№228/2003 г., Договор за кредит №229/2003 г., Договор за кредит №230/2003 г.,
7
Договор за кредит №225/2004 г. и Договор за кредит №309/2014 г.
Посоченото писмено доказателство е било оспорено от ищеца, като
несъдържащо подписи на страните по него. Въпреки това, с оглед останалите събрани
по делото доказателства /ССЕ, фактура, Предварителен договор от 17.07.2015 г./, в
които същия договор за ескроу сметка се сочи като основание за извършения превод на
сумата от 900 000 евро в полза на „Козмос Текстил“ЕООД по сметка на ищеца, за
погасяване на задълженията на продавача, съдът намира, че следва да цени като
доказателство представения договор във връзка с останалите събрани по делото
доказателства, като взема предвид, че същият се представя от ответниците, които не са
страна по посочения договор.
От представеното по делото Нареждане за окончателно погасяване на оборотен
кредит от 13.08.2015 г. /на л.280/ се установява, че главният длъжник по процесния
Договор за кредит №309/2014 – „Козмос Текстил“ЕООД, е издал нареждане да бъде
задължена собствената му разплащателна сметка с посочен номер, като бъде приведена
сумата от 60 451,57 евро по заемна сметка №0190-00001002535 за окончателно
погасяване на оборотен кредит. От Таблица 1 към заключението на ССЕ се установява,
че посочената в нареждането заемна сметка се обслужва Договор за банков кредит
№230/2003, като същият е бил погасен изцяло на 12.08.2015 г., като на посочената дата
е бил заплатен целият остатък от редовната непадежирала главница в размер на
60 299,15 евро.
От представеното Нареждане за окончателно погасяване на оборотен кредит от
13.08.2015 г. /на л.281/ се установява, че „Козмос Текстил“ЕООД, е издал нареждане да
бъде задължена собствената му разплащателна сметка с посочен номер, като бъде
приведена сумата от 245 871,45 евро по заемна сметка №0183-00000000647 за
окончателно погасяване на оборотен кредит. От Таблица 1 към заключението на ССЕ
се установява, че посочената в нареждането заемна сметка се обслужва Договор за
банков кредит №225/2004, като същият е бил погасен изцяло на 12.08.2015 г., като на
посочената дата е бил заплатен целият остатък от редовната непадежирала главница в
размер на 245 251,45 евро.
От представеното Нареждане за окончателно погасяване на оборотен кредит от
13.08.2015 г. /на л.283/ се установява, че „Козмос Текстил“ЕООД, е издал нареждане да
бъде задължена собствената му разплащателна сметка с посочен номер, като бъде
приведена сумата от 132 113,47 евро по заемна сметка №0190-00001001914 за
окончателно погасяване на оборотен кредит. От Таблица 1 към заключението на ССЕ
се установява, че посочената в нареждането заемна сметка се обслужва Договор за
банков кредит №228/2003, като същият е бил погасен изцяло на 12.08.2015 г., на която
дата е бил заплатен целият остатък от редовната непадежирала главница в размер на
131 780,36 евро.
От представеното Нареждане за окончателно погасяване на оборотен кредит от
13.08.2015 г. /на л.282/ се установява, че „Козмос Текстил“ЕООД, е издал нареждане да
бъде задължена собствената му разплащателна сметка с посочен номер, като бъде
приведена сумата от 120 988,35 евро по заемна сметка №0183-00000000843 за
окончателно погасяване на оборотен кредит. От Таблица 1 към заключението на ССЕ
се установява, че посочената в нареждането заемна сметка се обслужва Договор за
банков кредит №309/2014, като на 12.08.2015 г., е заплатена предсрочно част от
8
непадежиралата главница в размер на 120 988,35 евро.
От така представените по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че между ищеца и двамата ответници са съществували
правоотношения във връзка със сключени 5 броя договори за кредит - №228/11.07.2003
г., №229/11.07.2003 г., №230/10.07.2003 г., №225/14.07.2004 г. и №309/19.11.2014 г., по
които главен длъжник е бил дружеството „Козмос Текстил“ЕООД, а двамата
ответници са били встъпили като солидарни длъжници. За погасяване на задълженията
на „Козмос Текстил“ЕООД по тези договори, е извършена продажба на активи на
дружеството – недвижими имоти, ипотекирани в полза на ищеца за обезпечаване на
задълженията по договорите, като част от продажната цена в размер на 900 000 евро е
била приведена на ищеца, чрез нарочно учредена за целта ескроу-сметка, с цел пълно
погасяване на задълженията по тези договори. С тази сума на 12.08.2015 г. са били
погасени всички падежирали към този момент задължения по тези договори. По този
начин задълженията по единия от договорите /№228/11.07.2003 г./ са били изцяло
погасени /тъй като всички задължения са били падежирали и просрочени/, а също така,
съгласно дадени нареждания от длъжника „Козмос Текстил“ЕООД, банката е
извършила пълно погасяване на непадежиралата главница по 3 от договорите
/№228/11.07.2003 г., №230/10.07.2003 г. и №225/14.07.2004 г./. Постъпилата сума от
900 000 евро не е била достатъчна за пълно погасяване на непадежиралите задължения
за главница по всички договори, като по нареждане на длъжника е извършено пълно
погасяване на непадежиралите задължения по останалите договори, и частично
погасяване на непадежиралата главница по процесния Договор за кредит №309/2014.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците за нецелесъобразно разпределение на сумата от 900 000
евро за погасяване на вземанията на ищеца, както и за разпределението ѝ без основание
и без съгласие на задължените лица. Установява се, че постъпилата сума е била
достатъчна да се изплатят всички изискуеми падежирали към 12.08.2015 г. /просрочени
и редовни/ задължения на кредитополучателя към ищеца по всички текущи договори,
което е и сторено от ищеца. Кредитополучателят е издал нареждане, в което е
включено изричното му съгласие, с остатъкът от сумата от 900 000 евро да бъдат
изцяло погасени непадежиралите му задължения по Договори за кредит
№228/11.07.2003 г., №230/10.07.2003 г., №225/14.07.2004 г., и частично –
непадежиралото му задължение по Договор за кредит №309/19.11.2014 г. Ето защо,
разпределението на сумата от 900 000 евро не е направено от ищеца самоволно и
произволно, а е съобразено с разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД и изразената от
главния длъжник воля. Доколкото се касае за суми, постъпили от продажба на
имущество на дружеството – кредитополучател, който е и страна до договора за
ескроу-сметка, с който се урежда извършването на плащането, именно този длъжник е
следвало да изрази воля за начина, по който да бъде разпределена платената от него
сума. Волята на солидарните длъжници кои задължения да погаси главния длъжник е
ирелевантна, и не е било необходимо съгласието им с определения от платеца начин на
разпределяне на сумата за погасяване на задълженията му. Това е така, тъй като
правоотношението между всеки от солидарните длъжници и кредитора е
самостоятелно, макар и тези правоотношения да са свързани помежду си посредством
целта – да се удовлетвори интереса на кредитора /в т.см. ТР №6/15.05.2012 г. по тълк.д.
№6/2011 г. на ОСГК на ВКС.
От представените по делото писмени доказателства - Нотариален акт №121, т.1,
9
рег.№02213, дело №107/2016 г. от 14.03.2016 г. по описа на Нотариус М. К., Протокол
от 10.03.2016 г., Платежно нареждане от 14.03.2016 г. за сумата 215 325,00 лева, Писмо
за ангажимент изх.№13/10.02.2016 г., Фактура №**********/14.03.2016 г. за сумата
215 141,30 лв., и Справка от СВп-ИР-София, по персонална партида №470782 на
„Козмос Текстил“ЕООД, се установява, че на 14.03.2016 г. главният длъжник „Козмос
Текстил“ЕООД е продал на купувача Ч. Х. Г. свой ипотекиран в полза на ищеца
недвижим имот, като получената продажна цена е била изплатена от купувача по
сметка, открита на името на „Банка Пиреос България“АД, за погасяване на
задълженията на продавача към банката, срещу което баката е поела ангажимент в 14
дневен срок от извършване на плащането на сумата от 110 000 евро, да депозира
молба-съгласие за заличаване на вписаната договорна ипотека върху имота.
От приетата ССЕ се установява, че с получената сума в размер на 110 000 евро,
са били погасени всички падежирали и просрочени към 14.03.2016 г. задължения на
„Козмос Текстил“ЕООД към ищеца по всички текущи договори между тях /Договор за
банков кредит №769/24.06.2008 г., Договор за банков кредит №635/15.12.2006 г.,
Договор за банков кредит №636/15.12.2006 г., Договор за банков кредит
№263/02.11.2010 г., както и по процесния Договор за банков кредит №309/19.11.2014
г./. Освен това, с постъпилата сума е бил погасен предсрочно целият остатък от
непадежиралата главница по договор за банков кредит №635/15.12.2006 г. /4 884,05
евро/, и по договор за банков кредит №636/15.12.2006 г. /8 449,25 евро/, с което всички
задължения по тези два кредита са били заплатени. С остатъка от сумата от 110 000
евро е извършено и предсрочно погасяване на част от непадежиралата главница по
процесния договор за кредит №309/19.11.2014 г. – в размер на 41 014,10 евро. По два от
текущите договори за банков кредит - №769/24.06.2008 г. и №263/02.11.2010 г. /по
които ответниците не са нито поръчители, нито солидарни длъжници/, не са
погасявани непадежирали задължения. В този случай, относно начина на
разпределение на постъпилата сума от продажбата на ипотекиран в полза на ищеца
актив на главния длъжник, не е налице представено по делото доказателство
кредитополучателят /в чиято полза е постъпилото плащане на продажната цена от
110 000 евро/ не е изразил изрична воля как следва да бъде извършено погасяването на
задълженията му. От приетата по делото ССЕ се установява, че с постъпилата сума са
били погасени всички изискуеми падежирали задължения /просрочени и редовни/ по
всички текущи договори между кредитополучателя и ищеца, което е съобразено с
разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Останалите задължения не са били изискуеми към
датата на постъпване на сумата от 110 000 евро – 14.03.2016 г., поради което е било
необходимо да бъде изразена воля от страна на главния длъжник „Тозмос
Текстил“ЕООД, за предсрочно погасяване на непадежиралите му задължения.
Ответниците обаче не са релевирали възражения срещу предсрочното погасяване на
част от непадежиралата главница по Договора за кредит №309/2014 до размера от
41 014,10 евро, на датата 14.03.2016 г., с остатъка от постъпилата сума от 110 000 евро.
Като взема предвид, че единственото непадежирало задължение, което е било погасено
с остатъка от постъпилата сума от 110 000 евро, е това по процесния Договор за кредит
№309/2014, съдът намира за неоснователно релевираното възражение, че извършените
погашения на непадежирали задължения са осъществени самоволно от ищеца във
вреда на ответниците. Съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е
извършил погасяване на непадежирали задължения на кредитополучателя по Договор
за кредит №309/2014 с остатъка от сумата от 110 000 евро, без да има изразена от
главния длъжник изрична воля за това, но това действие на ищеца не е във вреда на
10
ответниците, като солидарни длъжници по същия договор, тъй като в резултат от това
задължението им е намаляло по размер /както задължението за главница, така и
задължението за договорна лихва/. Същевременно, на осн. чл.122, ал.3 от ЗЗД,
ответниците не могат да противопоставят на кредитора личните възражения на своя
съдлъжник, каквото е възражението за неспазване на уговорения срок за ползване на
кредитния ресурс.
На 26.09.2016 г. по вътрешна разчетна сметка на ищеца е постъпила сумата от
424 514,43 евро, с основание „плащане по предявен иск за гаранция“, с която сума
изцяло са били погасени задълженията по договорите за банков кредит, по които
ответниците не са нито солидарни длъжници, нито поръчители – Договор за кредит
№769/24.06.2008 г. и Договор за кредит №263/02.11.2010 г. По делото не са релевирани
възражения от ответниците във връзка с извършените погашения със сумата от
424 514,43 лв., получена от ищеца на основание „плащане по предявен иск за
гаранция“, поради което и тези погашения не следва да се обсъждат.
След така извършеното на 14.03.2016 г. предсрочно погасяване на част от
остатъка от главницата по процесния договор, е останала неизплатена непадежирала
главница в размер на 253 247,55 евро, с падеж 30.06.2017 г. Съгласно чл.5, ал.1 от
Договора за кредит, главницата се олихвява с годишна лихва, определена като спор от
Базисен лихвен процент плюс надбавка от 1,25%. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за
кредит, главницата по договора се олихвява ежемесечно, но се издължава на всяко
тримесечие, на датата на падеж /последния ден на месеца/. От заключението на ССЕ се
установява, че след датата 14.03.2016 г. не са извършвани последващите дължими
плащания на начислените лихви върху непадежиралия остатък от главницата, за
периода до 27.03.2017 г. – за четири тримесечия, с падежи 30.03.2016 г., 30.06.2016 г.,
30.09.2016 г. и 30.12.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.21, във вр. чл.20, ал.1 от Договора за кредит
№309/2014, при неплащането на падежа на каквато и да е дължима сума по Договора за
кредит, банката има право да обяви целия остатък по кредита за предсрочно изискуем
и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си от всяко от
предоставените обезпечения и от останалото имущество на кредитополучателя или
солидарния длъжник.
Следователно, с неплащането на падежа 30.03.2016 г. на първото от дължимите
лихвени плащания, е настъпило предвидено в договора условие за обявяване на всички
задължения по кредита за предсрочно изискуеми, в това число и задължението за
заплащане на непадежиралата главница по кредита, в размер на 253 247,55 лв.
Ответниците са страни по Договор за кредит №309/2014 в качеството им на
солидарни длъжници. Ето защо, съобщението че банката е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, следва да бъде отправено до всеки от
солидарните длъжници, за да настъпи по отношение на него предсрочната изискуемост
/в т.см. решение № 6 от 12.06.2017г. по гр.д. № 50203/2016г. на ВКС, ІІ г.о., решение №
41 от 29.05.2017г. по т.д. № 60106/2016г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В случай, че по
отношение на някой от солидарните длъжници не са настъпили предпоставките за
предсрочна изискуемост /тъй като не е бил уведомен, че банката е упражнила
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем/, няма пречка
предсрочна изискуемост на задълженията да настъпи по отношение на получилите
11
уведомлението солидарни длъжници, като солидарността между тях се запазва по
отношение на вземанията, за които са налице предпоставките за възникването им по
отношение на всеки от солидарните длъжници /тези с настъпил падеж, както и за
вземанията, възникнали след настъпването на предсрочната изискуемост за всеки от
солидарните длъжници/.
От приетите по делото Нотариални покани с рег.№19273/11.12.2016 г. до К. В., и
с рег.№19274/12.12.2016 г. до Н. К. В., редовно връчени на 13.12.2016 г. на Н. К. В.,
действащ лично за себе си и в качеството на баща на К. В., се установява, че ищецът е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неплащането на
дължимите изискуеми просрочени суми – 14 139,84 евро, представляваща просрочени
лихви, както и на начислената лихва за периода на закъснението /3 594,71 евро редовна
лихва/, в дадения със същите покани срок от 14 дни от датата на получаване на
нотариалната покана. Дадения срок за изпълнение на изискуемите просрочени суми е
изтекъл на 27.12.2016 г. /вторник, работен ден/. От заключението на ССЕ се
установява, че до изтичането на дадения 14-дневен срок не е постъпило плащане, с
което по отношение на двамата ответници е настъпила и предсрочната изискуемост на
всички задължения по договора за кредит, в това число и изискуемостта на
непадежиралата главница в размер на 253 247,55 евро.
При лежаща върху ответниците доказателствена тежест, по делото не са
представени доказателства да е било извършено плащане на главницата, или на част от
нея, до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. В тази връзка е
представена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена на 05.05.2017 г. по ч.гр.д.№21025/2017 г. на СРС, 42 състав
/на л.227/, издадена в полза на ищеца, срещу кредитополучателя „Козмос
Текстил“ЕООД, за сумата от 30 000 евро, представляваща част от дължима главница по
договор за кредит №309/2014 от 19.11.2014 г., ведно със ключени анекси от 26.02.2015
г., 27.03.2015 г. и 25.09.2015 г., вземанията по който са обявени за предсрочно
изискуеми, за което на дружеството е изпратена нотариална покана, връчена на
16.03.2017 г., при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 31.03.2017 г. до изплащане на вземането. По делото обаче не са
представени доказателства вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е
било събрано принудително, или доброволно платено от кредитополучателя, с което
вземането за главница да е било частично погасено преди приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция. Дори да е настъпило погасяване на част от
главницата по договора за кредит въз основа на издадената заповед за изпълнение, с
плащането на вземането по заповедта не би била погасена претендираната в
настоящото производство част от главницата – до размера от 100 000 евро. Ето защо,
съдът намира релевираните от ответниците възражения за ненадлежно обявяване на
кредита за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя и главен
длъжник „Козмос Текстил“ЕООД, както и за снабдяване на кредитора с изпълнителен
титул по реда на заповедното производство за същото вземане, за неоснователни.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за изцяло
основателен, поради което същият следва да се уважи. Като е достигнал до същите
крайни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, в полза на въззиваемата страна следва на осн. чл.78,
12
ал.3 от ГПК, за бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция. Със
списък по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски
за процесуално представителство в размер на 6 529 лева. Въззивниците са релевирали
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните разноски, при
условията на евентуалност – в случай, че се претендират такива над минималния
размер на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
материален интерес в размер на 195 583 лева /левовата равностойност на 100 000 евро
по фиксирания курс на БНБ/, минималният размер на адвокатското възнаграждение се
изчислява в размер на 5441,66 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – 6529,99 лв.
Претендираните разноски за процесуално представителство са в минималния размер на
адвокатското възнаграждение, поради което следва да се присъдят на въззиваемата
страна в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2562 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д.№5148
по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО I, 9 състав.
ОСЪЖДА К. В., роден на ******** г., гражданин на Канада, с ЛНЧ **********,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, пл.“***“№1, вх.*, ет.*, ап.*, и Н. К. В.,
роден на ******** г., с л.к.№**********, изд. на 29.04.2013 г. в Република Гърция,
гражданин на Гърция, с ЛН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на „Юробанк България“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Околовръстен
път“№260, сумата от 6 529 лв. /шест хиляди петстотин двадесет и девет лева/,
представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13