№ 40431
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110144392 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от С. Л. В. срещу „ТЕЛЕКОН КО“ ООД.
Ответникът – „А-***“ ООД, е подал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, на 26.09.2025 г., постъпил в деловодството на 29.09.2025 г. след
16.50 ч. и докладван в незабавния доклад.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По доказателствата:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване размера на претендираното като дължимо обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ответника за задължаване на ищцата да представи
оригинал на заповедта за уволнение в съдебното заседание за констатация следва да
бъде оставено без уважение. Представеният по делото препис е заверен от адвокат,
като на основание чл. 32, изр. Второ ЗАдв. същият има силата на официално заверен
препис, поради което уважаване на искането не е необходимо за изясняване предмета
на спора. В останалата част искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ищцата да
представи доказателства в оригинал, че е уведомила работодателя за решение на
ТЕЛК, следва да бъде оставено без уважение поради липса на конкретика по
отношение на исканите писмени доказателства, както и установяване на соченото
обстоятелство е в доказателствена тежест на ищцата.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане следва да бъде оставено без
уважение – от една страна не се сочи за установяване на кои обстоятелства от
предмета на доказване се иска допускане на свидетели, а от друга страна ответникът в
1
отговора си оспорва твърденията на ищцата, без да навежда конкретни фактически
твърдения за осъществени положителни факти, за установяване на които соченото
доказателство да е необходимо, относимо и допустимо.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства, като по тяхната относимост ще се произнесе с крайния акт по същество
на спора.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, която, след
запознаване с документите по делото и счетоводството на ответника, да отговори на
следната задача: Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ за период от шест месеца – от 07.08.2025 г. до 07.02.2026 г.?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В. С. С..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв.,
платим от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за
задължаване на ищцата на основание чл. 183 ГПК да представи оригинал на
приложената в официално заверен препис заповед за уволнение, за задължаване на
ищцата по чл. 190 ГПК да представи писмени доказателства и за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на
страната на ответника.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените им
указания в определението и по доклада на делото и да предприемат съответните
процесуални действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Ищцата С. Л. В. твърди, че е работила при ответника „ТЕЛЕКОН КО“ ООД по
трудово правоотношение, въз основа на което изпълнявала длъжността
„електромонтьор“, което било прекратено от работодателя със Заповед №
25807/07.08.2025 г., връчена на ищцата на същия ден, с която й било наложено
2
наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Поддържа, че
уволнението е незаконосъобразно поради това, че преди издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не били изискани писмени обяснения, нито е
била изслушана, както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била
мотивирана. Наред с това навежда нарушение по чл. 333, ал. 2 КТ поради неспазване
на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ поради заболяването й от
захарен диабет. Поддържа, че не е извършвала дисциплинарни нарушения, както и че
винаги се е ползвала с уважение и авторитет пред своите колеги, с което по същество
навежда и възражение, че наказанието не е съответно. Въз основа на горното иска
уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановена на
заеманата длъжност, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер
от 10 500 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 6
месеца – от 07.08.2025 г. до 07.02.2026 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че производството следва
да бъде прекратено поради това, че ищцата не била доказала наличието на трудово
правоотношение, доколкото липсвало приложен трудов договор. От твърдението си за
недоказаност на трудовото правоотношение извежда и възражение за липса на
материална легитимация на ответника /сочена в отговора на исковата молба като
процесуална легитимация/. При условията на евентуалност поддържа, че наказанието е
наложено при спазване на материалните и процесуалните изисквания и е
законосъобразно. Навежда твърдения за създадена враждебна работна среда, без да са
съпроводени с конкретика. Оспорва фактическите твърдения относно предпоставките
за приложение на предварителна закрила по чл. 333, ал. 2 КТ. Въз основа на
изложеното счита, че производството следва да бъде прекратено, а при условията на
евентуалност поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл.
188, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е работила при ответника по трудово
правоотношение и съдържанието на същото, което е било прекратено с процесната
заповед. Доколкото ищецът навежда довод за приложимост на специална защита при
уволнение, а работодателят оспорва наличието на заболяване, в тежест на ищеца е да
установи безспорно, че е страдал от такова заболяване към момента на връчване на
заповедта за уволнение, което да му осигури социалната защита на правото на труд.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото
дисциплинарно нарушение съобразно наведените в исковата молба съображения при
зачитане на диспозитивното начало - че преди налагане на дисциплинарното
наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; че
заповедта е мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; че ищецът е
извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина и че наказанието е
съответно на нарушението.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
3
работодателя незаконосъобразно, като УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на
ищцата, че не сочи доказателства за установяване на тези обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищцата
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала без работа за процесния
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за оставане без работа за целия релевиран период на обезщетение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025
г. от 16.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5