Р
Е Ш Е
Н И Е №
272
гр. Бургас, 30.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев
при
секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско
дело № 90 по описа за 2013., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от П.П. ***, Д.И.М., С.М.С.,***
и С.М.В.,***, всички чрез адв. Милен Козарев – БАК, съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Гладстон, № 1, вх. Б, ет. 1 против М.Л.Б., Х.В.Б.,***, „НРГ Партнер” ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Х.Б., адрес *** и „Медикал турист Сървисиз”
ООД с ЕИК *********, представлявано от М.Б., адрес ***, с която се предявени
следните претенции:
1/ да бъде развален сключеният с
нотариален акт №*, т.*, д. № ***. на нотариус Х.
Ройдев, при ПРС между ищците П.П.В., Д.И.М., С.М.С. и С.М.В., от една страна и
от друга ответниците М.Л.Б. и Х.В.Б. договор за замяна на недвижим имот срещу
право на строеж, поради неизпълнението му изцяло от М. и Х. Б;
2/ да бъде обявен за недействителен
спрямо ищците договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт № *,
т. *, д. № *** г. на нотариус
Гергана Недина, при ПРС между Х.В.Б. и М.Л.Б., от една страна и, от друга
страна, „НРГ Партнер” ЕООД , представлявано от Валентин Б., с който е продаден
поземлен имот с идентификатор 5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на
гр.Поморие с площ от 4 715 кв. м., за частта в размер на 2 924, 64
кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид.
ч.);
3/
да бъде осъден ответника „Медикъл Турист сървисиз” ООД да предаде на ищците
владението на частта в размер на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.) от
поземлен имот с идентификатор 5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на
гр.Поморие, с площ на целия имот от 4 715 кв. м, при квоти на частта: 3/6
ид. ч. за П.П.В. и по 1/6 ид. ч. за останалите трима ищци – Д.И.М., С.М.С. и С.М.В..
С
определение от 13.04.2016г. съдът е присъединил към настоящото производство
гр.дело №772/15г. по описа на БОС, по което са предявени искови претенции от П.П.
***, Д.И.М., С.М.С.,*** и С.М.В. ***, всички чрез адв. Милен Козарев – БАК, против
Н.Н.П., ЕГН ********** и Й.В.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, „НРГ
Партнер” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район Северен, ул. Абоба № 9, ет. 4, ап. 8 и „Медикал турист Сървисиз” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Търговска“
№15, да бъдат обявени за относително недействителни
по отношение на ищците, договорите за покупко-продажба, извършени с нотариален акт № * том *, рег.№ * дело № *. от *., с който „НРГ
Партнер“ ЕООД продава на Й.В.П. поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 с
площ 4 715 кв.м., намиращ се в м. „К“ град П и нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *. от * година, с който Й.П.
и Н.П., продават на „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК ********* поземлен имот
с идентификатор № 57491.16.192 с площ 4 715 кв.м., намиращ се в м.„К“ град П.
Ищците твърдят, че първият от тях и
наследодателят на останалите са реституирани собственици по земеделска
реституция на описан недвижим имот при равни квоти. По отношение на
реституирания имот е била изпълнена процедура по промяна на предназначението
му, в резултат на която от него е обособен УПИ V – 192 с площ от 2 924. 69
кв. м. по плана на гр. Поморие, м. „Кротиря“.
Заявяват също така, че с нотариален акт за
замяна №*, т.*, д.№ **. са прехвърлили собствеността върху имота на
първите двама ответници М. и Х. Б/, срещу което
придобили право на строеж върху описани обекти, построени в друг имот– УПИ ІІІ–
414, масив 16, с площ от 6 803 кв. м. в същата м.“Кротиря“, по плана на
гр.Поморие. Правото на строеж, което Б са прехвърлили в замяна, им било
учредено от „Рола” ООД с нотариален акт № /,
т./, д. № ///. По силата на
така прехвърленото им право на строеж, всеки от ищците придобил и правото да
стане собственик на отделни, подробно описани, годни за обитаване обекти, след
завършване строителството на предвидената за построяване в имота сграда.
Първите двама ответници Б се и задължили /клауза ІІІ/ да предадат на ищците –
приематели на правото на строеж, обектите, които всеки един от тях получава. В
клауза VІ от договора Б декларирали, че обектите не са предмет на възбрана, не
са прехвърлени и не са предмет на съдебен спор, като при съдебно отстраняване
от тях ищците– като приематели на правото на строеж, възстановяват собствеността
си върху имота, който са прехвърлили в замяна на правото на строеж.
Посочва се също така в исковата молба,
че в деня на сключване на договора за замяна, е подписан и договор за
строителство между ищците- в качеството им на възложители, от една страна и
дружеството „Рола” ООД и Х.Б. – изпълнители, от друга страна. Цената на
строителството на обектите възлизала на 800 евро /кв. м., включваща изработка
„до ключ” и обзавеждане, като изпълнението следвало да приключи в рамките на 14
месеца.
Ищците твърдят неизпълнение на
договорните задължения на първите двама ответници Б по договора за замяна,
изразяващо се в следното:
Прехвърленото на ищците право на
строеж за подробно описаните самостоятелни обекти е било предварително
ипотекирано в пълен обем още преди сключването на договора за замяна. Това е
било осъществено с договорни ипотеки по нот. акт № *, Т. *, Д. № *** г.; нот.
акт № *, Т. *, Д. № *** г. и нот. акт № *, Т. *, Д. № ***. в полза на кредитора
„Първа инвестиционна банка” АД с ипотекарен длъжник „Рола” ООД. Ипотекарното
право на кредитора по ипотечните договори
било реализирано в резултат, на което ищците през месец юли 2010г. са
уведомени от съдебен изпълнител за насрочена публична продан на конкретно
обособени обекти, част от които са идентични с тези, върху които последните са
придобили правото на строеж. На 24.08.2010г. съдебният изпълнител възложил
обектите на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД. Постановлението за
възлагане е влязло в сила на 24.09.2010 г. и вписано на 08.10.2010 г. Към
датата на публичната продан обектите са били изградени в степен на завършеност
„груб строеж”, видно от удостоверение по чл.181 ЗУТ на Община Поморие. На
22.10.2010г. е съставен протокол за въвод във владение, според който бившите
собственици са надлежно отстранени от имотите.
Според ищците, пълното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответниците Б поражда правния им интерес да
развалят договора за замяна и да възстановят в имуществото си прехвърления
недвижим имот. Правото да се развали договора, според тях е възникнало на
23.03.2009г., когато е изтекъл неговия срок, като предизвестие за развалянето
не се следва на основание чл.87 ал.2 ЗЗД.
Междувременно ответниците Б се
разпоредили с придобитото от тях по договора за замяна. С нот. акт № *, Т. *,
Д. № *** г. те продали на третия ответник „НРГ Партнер” ЕООД поземлен имот с
идентификатор 57491.16.192 с площ от 4 715 кв. м., който е образуван от прехвърления от ищците на Б УПИ V– 192,
масив 16 с площ 2 924, 69 кв. м. по плана на гр.Поморие /реституирания в
тяхна полза/ и от УПИ V – 414, върху част
от който са построени процесните обекти. Едноличен собственик на капитала на
дружеството– приобретател първоначално, до юли 2009г., е бил втория ответник Х.Б.,
а към момента на сделката собственик е бил синът му В Х Б.. Продажната цена
била изключително ниска – 5.50 лв. /кв. м. при пазарна цена тогава от 150 – 200
лв. /кв. м.
Последвало ново прехвърляне, като с
нот. акт № *, Т. *, Д. № *** г. „НРГ Партнер” ЕООД е продало имота на Й.В.П.,
който е кум на Б и също знаел за целта на увреждащите ищците сделка. С нот. акт
№ *, Т. *, Д. № **. Й.П. и Н.П. продали имота на четвъртия ответник „Медикал
Турист сървисиз” ООД, представлявано от управителя М.Б.– първата ответница. В
последното дружество – приобретател първите двама ответници Б са съдружници и
собственици на капитала и по този начин реституирания на ищците имот отново е
станал собственост на първите двама ответници. С последващите прехвърляния не е
реализирана печалба като финансов резултат.
Изразено е становище, че е налице
пълно неизпълнение на договорните задължения на първите двама ответници. С
последващите сделки те са увредили интересите на ищците, като са
възпрепятствали прилагането на последиците от развалянето на договора за замяна
– връщане на имота в техен патримониум. Посочва се, че с отчуждителните сделки
освен това те се лишили от активи, но са гарантирали своя интерес, като са
прехвърлили на дружество, което е изцяло тяхна собственост и е свързано с тях
по см. на ТЗ, имота. При осъществяването на последващите сделки страните са
били недобросъвестни, тъй като са знаели за увреждане интересите на ищците. Твърди
се конкретно, че при продажбата от Б на третия ответник се стига до увреда на
ищците, поради отчуждаването на имота от патримониума на първите, който следва
да се възстанови в собственост при разваляне на договора. По отношение приобретателите
по сделките, които са юридически лица– дружества с ограничена отговорност,
недобросъвестността се извежда от знанието на органите им, които формират
неговата воля за увреждащите, ищците, действия и сделки. Поради всичко това
ищците считат, че имат интерес от предявяване на иск, с който да се прогласи за
нищожна спрямо тях сделката по нот. акт № 62/2009 г., с който Б са продали
имота на третия ответник „ НРГ Партнер” ЕООД, както и да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на тях, договорите за покупко-продажба,
извършени с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г. от *., с който „НРГ
Партнер“ ЕООД продава на Й.В.П. поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 с
площ 4 715 кв.м., намиращ се в м. „К“ град П и нотариален акт № *, том *, рег.№ * дело № * г.от 17.02.2011
година, с който Й.П. и Н.П., продават на „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК
********* поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 с площ 4 715 кв.м.,
намиращ се в м. „Кротиря“ град Поморие.
При
развалянето на договора за замяна и прогласяване нищожността на посочените
по-горе сделки, ищците предявяват иск по чл.108 ЗС срещу „Медикал Турист
сървисиз” ООД, което дружество е и последен приобретател на процесния имот и го
владее.
Ответниците Б оспорват основателността
на иска за разваляне на договора. Правото на строеж е било учредено в полза на
ищците в СИО и вписано на 21.11.2007г. Заявяват, че договорът за замяна, който
има за предмет това право, е вписан на 23.11.2007 г. И към двете дати правото
на строеж върху описаните обекти е било ипотекирано от дружеството „РОЛА”
ООД в полза на „ПИБ” АД. Трите ипотеки
са учредени и вписани през месец март и месец август 2007 г., преди договора за
замяна. Ищците са знаели и са били уведомени за вещните тежести върху правото,
което им се предава в замяна, но те са целели резултата на договора за замяна.
Поради това, според ответниците, искът е неоснователен, тъй като ищците са
недобросъвестни и са знаели за обременяването на правото в полза на трето лице,
а разваляне има право да иска само добросъвестна страна. Позовават се на
задължителна съдебна практика, която цитират.
Относно
първата, първоначално предявена претенция по чл.135 ЗЗД считат, че не са налице
кумулативните законови предпоставки за уважаването и. Оспорва се качеството на кредитор на ищците,
които според ответниците се позовавали на неизпълнение на договор за
строителство. Изразена е също така позиция, че дружеството– изпълнител е „РОЛА”
ООД и то е поело задължение да построи както към ищците, така и към ответниците
– физически лица. Дори и да е налице разваляне на договора за строителство,
поради неизпълнението му от изпълнителя, то за това отговаря именно строителя
„РОЛА” ООД. Поради това, според ответниците, ищците не притежавали качеството
на кредитори.
На следващо място се посочва,че имотът който ответниците са придобили в
замяна е бил отчужден от тях в полза на трето лице „НРГ Партнер“ ООД, което от
своя страна също се е разпоредило с него, в полза на Й.П., за който не е налице
презумпция за знание. Към момента на придобиване от П. имота е бил освободен от
тежести, нямало е вписани молби, поради което той е придобил редовно
собствеността му. Същите аргументи са изтъкнати и по отношение последния
ответник.
Според ответниците Б не било налице и увреждане на кредиторите – ищци,
тъй като прехвърлянето на имота от ответниците на „НРГ Партнер” е възмездна
сделка, като получената цена е близка до пазарната.
Оспорва се и основателността на иска по чл.108 ЗС, като се твърди, че не
са налице законовите предпоставки за уважаването му. Последният ответник е
придобил имота чрез правна сделка, която е редовна. Уважаването на иска по
чл.135 ЗЗД не би могло да легитимира ищците като собственици на имота и да
засегне правото на последния ответник.
По
отношение на претенциите, предявени в съединеното по делото производство в отговора
на исковата молба ответниците Й.П. и Н.П. оспорват наличието на правен интерес
от предявяване на исковете, като същевременно твърдят, че ищците не установяват
качеството си на кредитор, както и погасяване правото на иск по чл.135 ЗЗД по
давност.
Намират също така исковете за
неоснователни, като в тази връзка заявяват, че са закупили имота на собствено
основание, както и че към датата на изповядване на процесните сделки не са
налице вписани искови молби, свидетелстващи за наличие на претенции на трети
лица върху имота. Оспорва се също така твърдението, че е налице увреждане на
ищците, както и че ответниците са знаели за това увреждане.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт за замяна №*, т.* д.№ **. ищците прехвърлили собствеността върху процесния
имот на първите двама ответници М. и Х. Б, срещу което от своя страна придобили
право на строеж върху описани обекти, построени в имот– УПИ ІІІ– 414, масив 16,
с площ от 6 803 кв. м. в същата м.“К“, по плана на гр.П. Правото на
строеж, което ответниците Б прехвърлили
в замяна, им било учредено от „Рола” ООД с нотариален акт № 34, т.ХІІІ, д. №
2338/21.11.2007г. Към датата на прехвърлянето на правото на строеж, върху
обектите в сградата, включително тези, които следвало да бъдат получени от
ищците били учредени и вписани договорни ипотеки в полза на „Първа инвестиционна банка“ с ипотекарен
длъжник „Рола“ООД. /договорни ипотеки по нот. акт № *, Т. *, Д. № *** г.; нот.
акт № *, Т. *, Д. № *** г. и нот. акт № *, Т. *, Д. № ***./ Това обстоятелство
не било отразено в договора за замяна. По силата на посочените между страните
уговорки, ищците придобили правото да станат собственици на отделни, подробно
описани, годни за обитаване обекти, след завършване изпълнението на
предвидената за построяване в имота сграда. Б се задължили /клауза ІІІ от
договора за замяна/ да предадат на ищците – приематели на правото на строеж,
обектите, които всеки един от тях получава в степен на завършеност, описана в
договора за строителство, представляващ неразделна част от нотариалния акт. Освен
това в клауза VІ от договора Б декларирали, че обектите не са предмет на
възбрана, не са прехвърлени и не са предмет на съдебен спор, като при съдебно
отстраняване от тях ищците– като приематели на правото на строеж, възстановяват
собствеността си върху имота, който са прехвърлили в замяна на правото на
строеж. В деня на сключване на договора за замяна е подписан и договор за
строителство между ищците- в качеството им на възложители, от една страна и
дружеството „Рола” ООД и Х.Б. – изпълнители, от друга страна. Цената на
строителството на обектите възлизала на 800 евро /кв. м., включваща изработка
„до ключ” и обзавеждане на всички стаи в апартаментите, като изпълнението
следвало да приключи в рамките на 14 месеца. Строителните дейности по сградата
не били реализирани по начина и в степента на завършеност, уговорени в договора
за строителство, когато ипотекарното право на кредитора по ипотечните договори
било осъществено в резултат, на което ищците през месец юли 2010г. били
уведомени от съдебен изпълнител за насрочена публична продан на конкретно
обособени обекти, част от които идентични с тези, върху които придобили правото
на строеж. Постановлението, с което съдебният изпълнител възложил обектите на
взискателя „Първа инвестиционна банка” АД влязло в сила на 24.09.2010г. и
вписано на 08.10.2010г. Към датата на публичната продан обектите, които
следвало да получат приемателите на правото на строеж не били изградени в уговорената
между страните степен и начин на завършеност. На 22.10.2010г. е съставен
протокол за въвод във владение, според който бившите собственици са надлежно
отстранени от имотите и същите предадени на банката.
Още в края на 2009г. ответниците Б се
разпоредили с придобитото от тях по договора за замяна. С нот. акт № *, Т. *,
Д. № ***г. те продали на третия ответник „НРГ Партнер” ЕООД поземлен имот с
идентификатор 57491.16.192 с площ от 4 715 кв. м., който е образуван от прехвърления от ищците на Б УПИ V – 192,
масив 16 с площ от 2 924, 69 кв. м. по плана на гр.Поморие /реституирания
в тяхна полза/ и от УПИ V – 414, върху
част от който са построени процесните обекти. Едноличен собственик на капитала
на дружеството– приобретател до юли
2009г., бил втория ответник Х.Б., а към момента на сделката капитала на същото
се притежавал от сина на последния- В Х Б.. Уговорената и платена цена била
26 000 лева.
Няколко месеца по-късно на
30.07.2010г. последвало ново прехвърляне, като с нот. акт № 52, т. ІV, д. № 628
„НРГ Партнер” ЕООД продало имота на Й.В.П.- кум на Б за сумата от 27 000
лева. С нот. акт № *, Т. *, Д. № **. Й.П. и Н.П. прехвърлили собствеността на
имота на четвъртия ответник „Медикал Турист сървисиз” ООД, представлявано от
управителя М.Б.- първата ответница. В последното дружество– приобретател
първите двама ответници Б били съдружници и собственици на капитала.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички приобщени писмени доказателства и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелката Чуклева- Недялкова споделя, че
познава лично ответниците Б, както и ищцата С.М.. Разказва, че последната във
връзка с реституирани имоти е започнала контакти с първите двама, които имали
желание да придобият същите с цел реализиране на инвестиционни намерения.
Преговорите били продължителни, като в самото начало свидетелката не взела
участие и се намесила в тези процеси на по-късен етап, по молба на М.. Тогава
се запознала с всички файлове на проекта за споразумение и започнала размяна на
кореспонденция. В тази връзка била наясно с намеренията на страните и конкретно
на ищцата М. и замисъла на сделката за замяна- да се придобие вече изграден и
завършен недвижим имот срещу реституирания такъв. Тъй като в един времеви
период размяната на документи не била толкова интензивна няколко месеца по-
късно свидетелката провела разговор със С.М., която и обяснила, че седмица- две
преди това е подписан нотариалния акт, но вместо с „Рола“ООД, представлявано от
Б, договорът е сключен с последните в качеството им на физически лица. През
лятото на 2010г. С.М. и се обадила след като станало ясно, че получените
апартаменти от ищците са ипотекирани в полза на „Първа инвестиционна банка“АД и
последната е предприела действия по упражняване на ипотечното си право. Заедно
констатирали, че Б са извършили сделката за замяна, след като върху имотите
вече е била учредена ипотека. Отново започнали преговори и размяна на книжа,
организирана била среща с двамата ответници в офиса на кантората, в която
работели свидетелката и ищцата М., която не дала резултат. По време на този
разговор Б заявили изрично на свидетелката, че първият приобретател на
процесния недвижим имот е „НРГ Партнер“, дружество което било собственост на
сина им, което дружество от своя страна прехвърлило земята на техни кумове, с
които били свързани семейно и поради тези отношения били подчинени изцяло на
волята им. Според изслушаната свидетелката всички последващи прехвърлителни
сделки и поведението на ответниците Б говорели за груба недобросъвестност и
изначален замисъл за увреждане на конрагентите им. Свидетелят В е съпруг на
ищцата С.М.. Последният посочва, че след получаването на съобщение от съдебния
изпълнител за това, че ще бъдат отстранени от апартаментите се организирала
среща с Б, на която присъствал и той, като последните уверили всички
присъстващи, че се касае за временни затруднения, че ще изкупят имота на търг
или в краен случай ще обезщетят ищците с друг имот, тъй като предоставения в
замяна, вече бил прехвърлен на сина им. Последвала и втора среща и множество
телефонни разговори, от които станало ясно, че решаването на проблема се отлага
във времето и действителни намерения за обезщетяване не са налице.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите трябва да се кредитират изцяло, тъй като последните са споделили
добросъвестно и без пристрастия това, което им е известно по случая.
В хода на съдебното дирене е
изслушано и прието заключение на вещото лице, изготвило допусната по делото
техническа експертиза. Проследени са в хронология измененията на процесния
имот. Становището на инж.Г. е обективно и обосновано, поради което и съдът го
цени без резерви.
По делото не се спори, че между страните
са сключени договор за замяна и договор за строителство от 23.11.2007г., както
и относно факта, че ищците са отстранени от процесните имоти, тъй като
последните са ипотекирани в полза на банката и, че по време на замяната е
прехвърлено право на строеж върху вече, обременени с тежести самостоятелни
обекти в сградата. Не са налице различни позиции и по въпроса за извършените
сделки по прехвърляне на получения при замяната недвижим имот от Б и
последвалите след това отчуждавания на същия.
Заявява се обаче от ответниците Б, че не
съществуват основания за разваляне на договора за замяна, тъй като ищците били
недобросъвестна страна, поради факта, че са знаели за учредените върху
прехвърлените им апартаменти ипотеки. По тази причина е изразено мнение, че
няма как да се иска от последните развалянето на договора за замяна,
позовавайки се на това, че са отстранени от имотите. Заявена е също така
позиция, че договорът за строителство е сключен между други страни и дори да се
приеме, че са налице предпоставките за развалянето му, то отговорност за
неизпълнение трябва да носи „Рола“ ООД. Оспорва се твърдяното наличие на презумпцията
за знание във връзка със заявената претенция по чл.135 ЗЗД и конкретно при
извършеното прехвърляне на имота в полза на Й.П., както и заявеното увреждане
интересите на кредиторите, доколкото според ответниците цената на продажбата
била близка до пазарната такава, за този вид имоти, към момента на извършване
на сделката.
Право на изправната страна е да развали двустранен
договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти. По силата на
чл.87 ал.3 ЗЗД
това право се упражнява чрез иск, като
в тежест на ищеца е да докаже, че е изправна страна, а в хипотезата
на чл.87 ал.2 ЗЗД и твърдението си, че е невъзможно изпълнението да се
осъществи изцяло по вина на ответниците.
В конкретния казус е налице взаимно
учредяване на вещни права/право на собственост и право на строеж/ върху имоти,
като престацията на ответниците Б включва и осъществяване на определени
фактически действия за извършване на СМР по апартаментите в сградата, които
следвало да бъдат предадени на ищците в конкретен срок и степен на завършеност
на обектите. Съвкупната преценка на фактите и обстоятелствата по делото безспорно
обуславя извод за възникнала между ищците и първите двама ответници валидна
облигационна връзка по силата, на която обвързаност първите са престирали
надлежно, изпълнявайки задължението си за прехвърляне собствеността на имота.
От казаното следва, че ищците са изправна страна по договора за замяна, тъй
като са изпълнили всички свои задължения и от тях не се изисква съдействие за
осъществяване на дължимата от ответниците престация. В тази връзка няма как да
бъде прието мнението, че тъй като ищците били недобросъвестни с оглед знанието
им за наложените върху апартаментите тежести нямали правото да упражнят възможностите
си за разваляне на договора, след отстраняването им от имота. Действително
имотните регистри са публични и справка за наложени тежести може да бъде
извършена от всеки, но категорично няма как да се приеме, че липсата на
добросъвестност на ищците по отношение на това обстоятелство е приравнена на
липса на изпълнение и следва да се отъждествява с неизправност на страната. Нещо
повече съгласно чл.192 ал.1 ЗЗД право да иска разваляне на договора има и
недобросъвестния купувач, като в тази хипотеза може да получи платената, от
него, по договора цена.
Когато поведението на длъжника по едно договорно правоотношение не
съответства на поетото от него договорно задължение, т.е. когато не се
осъществи точно и добросъвестно дължимата престация се уврежда интереса на
кредитора и като резултат се създава опасност, той да не бъде изцяло
удовлетворен, съобразно уговореното. Ако неизпълнението се дължи на виновното
поведение на длъжника в полза на изправния кредитор се поражда потестативното
право да развали договора. Както вече се
посочи развалянето на двустранен
договор може да бъде поискано само от изправна страна по валидно сключен
договор. В настоящия случай доколкото ищците са изпълнили поетите от тях
насрещни задължения за прехвърляне на право на собственост на своя имот на
ответниците, с факта на подписването на договора, сключен с нотариалния акт за
замяна, те се явяват изправна страна по договора.
Ответниците М. и Х. Б не са изпълнили
ангажиментите си по договора за замяна и строителство, а са имала тази
възможност, като неизпълнението им се дължи на причина, за която отговарят. На
първо място трябва да се посочи, че клаузите на договора за замяна и договора
за строителство следва да се изследват, тълкуват и обсъждат в своята
взаимовръзка, доколкото самите страни са заявили и в двата писмени документа
желанието си, вторият да бъде неразделна част от първия и са се съгласили, че
правата и задълженията на възложителите и изпълнителите произтичат от първата,
направена между тях уговорка, обективирана в нотариалния акт за замяна. При
наличието на такава изразена воля и изложени намерения в двата договора /неоспорени
по делото/ неоснователно се явява възражението на ответниците, че е трябвало да
се поиска разваляне на договора за строителство, тъй като страните били
различни.
Съгласно клаузите на първия договор
насрещното задължение на ответниците Б се изразявало не само в учредяване на
правото на строеж в полза на ответниците, а и в предаване на обектите, които всеки от ищците трябвало
да получи напълно изградени и годни за експлоатация в степен на завършеност и в
срок, посочени във втория, подписан от страните документ. Това задължение за
предаване на апартаментите в 14- месечен срок и в описаната в договора за
строителство степен на завършеност не било изпълнено. По отношение на него
ответниците Б изпаднали в забава след 23.03.2009г. и това неизпълнение
продължило до момента на отстраняване на ищците от имотите. В пункт VІ от
договора за замяна страните изрично уговорили възможността в случай на съдебно
отстраняване от имота на приемателите на правото на строеж, последните да
възстановят собствеността върху прехвърления от тях недвижим имот по
предвидения в закона ред, а в чл.30 от договора за строителство правото на
възложителите да развалят договора, когато стане явно, че изпълнението на
възложената работа ще се просрочи с повече от 90 дни или, че СМР няма да бъдат
осъществени по уговорения начин и с нужното качество.
Налице е и виновно поведение на Б, тъй
като не са осъществили дължимата по договора престация в срок и причината за
това е от субективен характер, тъй като е изцяло свързана с техните възможности
и способности да организират по такъв начин работите си, за да могат
добросъвестно и коректно да спазят задълженията си по сделката. Не е имало
пречка ответниците, чрез полагане на необходимата грижа да изпълнят
ангажиментите си по договора за замяна и обстоятелството, че не са направили това
в конкретния казус не се дължи на причини, които последните не са могли или не
са били длъжни да предвидят. Касае се за пълно неизпълнение, тъй като строително-монтажните работи в
обекта не са приключили в посочения по-горе срок и не са осъществени по уговорения
начин и с нужното качество. Целта на подписаните между страните договори за
замяна и строителство, чиито клаузи, както вече се посочи трябва да се
разглеждат в тяхната съвкупност и единство, несъмнено не е била просто
трансформиране на съществуващото и учредено право на строеж върху поземлените
имоти, собственост на ответниците, в право на собственост върху индивидуални
обекти, а осъществяването и предаването на същите във вид, годен за ползване и
експлоатация, съобразно строителните правила и норми, в предварително фиксиран
договорен краен срок. В такъв вид, съответен на уговорките за степен на
завършеност между страните самостоятелните обекти не са изпълнени.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, по реда на чл.290 ГПК
неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора
тогава, когато надхвърля 1/5 от цената на вещта, т.е. неизпълнение над 20% на
престацията се третира от законодателя като съществено. Приема се също така, че
когато дължимия резултат е от страна по двустранен договор за изработка на вещ
изпълнението на 2/3 от договорените работи не е достатъчно, за да се запази
действието на съглашението, както и, че когато при такъв договор неизпълнените
работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на същия, интересът на
кредитора е засегнат съществено и не следва да се прилага правилото на чл.87
ал.4 ЗЗД. Всеизвестен факт е, че съотношението на стойността на грубия строеж
спрямо стойността на всички довършителни работи е 40/60. Съобразявайки се и с
това обстоятелство и предвид приобщените писмени документи по делото, от които
става ясно, че сградата е била изградена на етап „груб строеж“ трябва да се
приеме, че неизпълнените довършителни СМР, отнасящи се до самостоятелните
обекти, които е следвало да получат ищците значително надвишават 1/5 от
стойността на договора, поради което не е приложима разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД.
След въвеждане на банката във владение на
имота изпълнението на договора на практика е станало невъзможно, поради което и
не е било необходимо даване на срок за осъществяване на същото на длъжниците-
ответници.
От казаното следва, че са налице
предпоставките за разваляне на договора и уважаване на иска по чл.87 ал.3 вр.
ал.2 ЗЗД. По безспорен начин са доказани наличието на договор, изпълнение от
едната страна и виновно неизпълнение от другата и
следва да се приложи уреденият от ЗЗД способ за прекратяване на облигационната
връзка между тях, с всички следващи от това последици. Развалянето на договора
настъпва с обратно действие и поради това, естествена негова последица е
връщането на престираното от страните по него. В конкретния казус обаче изложената
по-горе фактическа обстановка разкрива, освен пълно неизпълнение на договора за
замяна от ответниците Б и поредица от сделки с престирания от страна на ищците
недвижим имот, по начин който препятства
последиците от развалянето на договора, а именно връщането на даденото в техния
патримониум. Това обстоятелство налага разглеждането на другите обективно
съединени искове по чл.135 ЗЗД.
За да се уважи Павловият иск, е необходимо кумулативното наличие на изискуемите предпоставки на закона, съгласно чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяването на недействителността на извършените от ответника длъжник и третите лица действия. На първо място ищецът трябва да притежава качеството кредитор с действително възникнало и непрекратено вземане спрямо ответника, без да е необходимо да е ликвидно или изискуемо. На второ място следва да е налице увреждане на кредитора чрез намаляване имуществото на длъжника, в резултат на което се създава опасност и затрудняване на удовлетворяването му. Третата предпоставка за възникване правото да се иска да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника има субективен характер и е сложена в зависимост от това дали действието е безвъзмездно или възмездно, а в хипотезата на чл.135 ал.3 ЗЗД е необходимо намерение на страните за увреждане на кредитора.
В конкретния казус качеството кредитор на ищцовата страна, с оглед направените вече изводи за основателността на претенцията с правно основание чл.87 ЗЗД е безспорно доказано- определено изправната по сделката страна има право да иска връщане на онова, което е престирала при изпълнение на задълженията си по същата. При това кредиторовото качество по въпросното притезание в настоящия случай възниква с факта на разваляне на договора за замяна. Както вече се посочи според чл.135 ал.3 ЗЗД могат да се атакуват и действия, които са извършени преди пораждане на вземането на увредения кредитор, щом като са били предназначени за увреждането му. Следователно законът санкционира виновното намерение това да се случи и извършеното действие ще е опорочено от осъществяването на това намерение, а не от факта на разпореждането с имуществото на длъжника, което предхожда пораждането на вземането. Цитираната и приложима в случая разпоредба на чл.135 ал.3 ЗЗД има предвид хипотезата бъдещ кредитор, при която атакуваната сделка е била сключена преди да е възникнало вземането и кредиторът да е придобил това качество, като сделката е била предназначена от длъжника и лицето, с което е договарял, да увреди кредитора. Необходимо е да се установи от ищеца, че страните по отменителните искове са извършили действието по предназначение да увредят кредиторите си, т.е. че са били недобросъвестни при сключването на договора. Както вече се посочи атакуваните сделки са извършени преди да е надлежно възникнало по смисъла на цитираната правна норма качеството кредитор по вземането за връщане на даденото на основание развален договор. В тази връзка и в контекста на вече казаното няма как да бъде споделено твърдението за изтекли давностни срокове по отношение на претенциите по чл.135 ЗЗД.
Съвкупната преценка на доказателствата в настоящото производство обуславя извода за наличието на останалата, визирана в разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД предпоставка по отношение на всички ответници по отменителните искове, а именно намерението за увреждане, което в този случай е именно правно релевантно. Досежно факта на увредата следва да се вземе предвид следното: действията, с които се увреждат кредиторите-ищци са отчуждителни сделки, оформени с нотариални актове за покупко-продажба на процесния имот, включен в поземлен имот с идентификатор №57491.16.192. За да се прецени дали е налице увреждане е необходимо да се установи дали обективно чрез тези действия се намалява стойността на имуществото, собственост на длъжника или се затруднява удовлетворяването на кредитора. Несъмнено увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
По отношение намерението на страните по сделките да причинят увреждането трябва да се има предвид, че първата атакувана такава е сключена през месец декември 2009г.- няколко месеца след образуване на изпълнителното производство срещу „Рола“ООД, представлявано от втората ответница. М. и Х. Б в качеството им на продавачи на недвижимия имот несъмнено са били наясно с невъзможността на последното дружество да обслужва задълженията си по договора за кредит, включително и с обстоятелството, че при така създалата се ситуация, банката ще реализира ипотечното си право, което пък като последица ще доведе до отстраняване на ищците от апартаментите, посочени в договора за замяна. Ясно е, че желанието на първите двама ответници е било да се разпоредят с процесния имот с цел намаляване на тяхното имущество и затрудняване удовлетворяването на кредитора. Нещо повече към датата на първата разпоредителна сделка с имота- 21.12.2009г. собственик на капитала на „НРГ Партнер“ ЕООД е синът на първия ответник, а до месец юли същата година дружеството е притежавано еднолично от последния. Касае се за съзнателен акт и волеизявление, с което Б се лишават от активи, като същевременно гарантират своите интереси, прехвърляйки недвижимия имот на дружество, с което са свързани лица по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ и управлението, на което контролират. Намерението за увреждане в конкретния случай се извежда именно от демонстрираното по този начин желание да се накърнят имуществените интереси на бъдещите кредитори, каквито се явяват ищците по делото. Управителят на „НРГ Партнер“ ЕООД безспорно е знаел за непогасените задължения на „Рола“ООД, притежавано и представлявано от родителите му и преследваните от тях цели, като в тази връзка трябва да се посочи, че липсата на добросъвестност на дружеството приобретател на имота се извежда от факта, че се касае за юридическо лице, чиято воля се изследва чрез органите му, които няма как да не са били наясно с извършваните от същото сделки. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е ниската продажна цена по сделката, която е съвсем близка до данъчната оценка и свидетелства за предварителни намерения за разпореждане с имота с цел накърняване на кредитора. Ноторен факт е, че цените на недвижимите имоти в непосредствена близост до морския бряг /процесният е отреден за къмпинг/ са в пъти по високи от уговорената между страните, поради което сделката е реализирана при липса на икономическа изгода за продавачите.
По тези съображения първият иск по
чл.135 ЗЗД да бъде обявен за недействителен спрямо ищците договор за
покупко- продажба, сключен с нотариален
акт № 62, т. VІІ, д. № 1209/ 02.12.2009 г. на нотариус Гергана Недина, при ПРС
между Х.В.Б. и М.Л.Б., от една страна и, от друга страна, „НРГ Партнер” ЕООД,
представлявано от В Б., с който е продаден поземлен имот с идентификатор
5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на гр.Поморие с площ от
4 715 кв. м., за частта в размер на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.) се явява
основателен и доказан.
Втората
сделка, която се атакува е извършена на 30.07.2010г. между „НРГ Партнер” ЕООД и
Й.В.П., като последния придобива процесния недвижим имот с нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*. за сумата от 27 000 лева.
Изложените аргументи за продажната и пазарната цена важат изцяло и за този
договор. По делото са приобщени доказателства свидетелстващи за началната
продажна цена на имота с идентификатор 5749.16.192, част от който е и парцелът
на ищците, която възлиза на сумата от 565 960 лева, определена от вещото
лице във връзка с изнасянето на същия на публична продан. Безспорно е
установено също така, че П. е кум на първите двама ответници, видно от
приложеното удостоверение за сключен граждански брак. Близките отношения и
връзката между последния и Б се потвърждава и от изложеното в показанията на свидетелите
Ч и В. Намеренията на двете страни по сделката/продавач и купувач/ за увреждане
на кредиторите- ищци се извеждат на първо място от близките отношения между
тях, липсата на икономическа изгода от сделката и най-вече от факта на
последващото прехвърляне на процесния имот, отново на фирма, управлявана от
ответницата Б.. Договарянето на страните е било предназначено да причини увреждане
на бъдещите кредитори, като както вече се посочи целта е била затрудняване
възможността им да реализират правата си. Ако действително П. бяха трети
добросъвестни лица, които са сключили сделка, за да придобият недвижим имот за
себе си в своя лична полза и изгода, нямаше да се наложи само няколко месеца
по-късно да извършат разпоредителна сделка със същия в полза на дружество,
отново контролирано от ответниците Б, а именно: „Медикал Турист Сървисиз“ООД.
В конкретния казус намерението за увреждане и накърняване на кредиторовия интерес се извлича въз основа на проследената по-горе верига косвени доказателства, от които се формира убедителен извод за съществуването му. Предвид казаното и вторият иск по чл.135 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде обявен за недействителен спрямо ищците договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, Т. *, Д. № ***г., с който „НРГ Партнер” ЕООД е продало на Й.В.П. поземлен имот с идентификатор 5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на гр.П с площ от 4 715 кв. м., за частта в размер на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.).
На 17.02.2011г. Й.П. и Н.П., чрез
пълномощника им Х.Б. продават отново процесния имот на „Медикал Турист
Сървисиз“ ООД, представлявано от управителя М.Б.. В последното дружество
първите двама ответници са собственици на капитала, като в този случай
намерението за увреждане се доказва, включително от обстоятелството, че е
налице идентичност между М. и Х. Б в качеството им на физически лица и
собствениците на капитала на последното дружеството. Ролята и присъствието на П.
са формални, доколкото същите както вече се посочи са се съобразявали изцяло с
волята и желанието на Б и в този смисъл категорично няма как да се сподели
становището, че се явяват трети добросъвестни лица. Напротив в съгласие с
доказателствата и установеното по делото от фактическа страна се налага извода,
че страните по сделката са договаряли с общото намерение и предназначение да
увредят ищците. Ето защо,
сделката, предмет на последния предявен иск по чл.135 ЗЗД следва също да бъде
обявена за недействителна по отношение на ищците.
При исковете с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД предметът на доказване по своето естество е такъв, че следва да се преценява цялостното поведение на страните, свързано с атакуваните сделки, включително извъндоговорните им отношения и обвързаности. Доколкото увреждащият резултат е постигнат с трите, разгледани по-горе сделки за покупко-продажба на процесния имот, то кредиторите- ищци са в правото си да искат обявяване и на трите договора за недействителни./ в този смисъл решение №163 от 27.07.2011г. на ВКС, трето гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК/ Предвид проведеното успешно доказване на предпоставките на чл.135 ЗЗД претенциите им се явяват основателни и доказани.
С оглед уважаването на горните искове по чл.135 ЗЗД по отношение на всяка една от прехвърлителните сделки следва да се приложи нормата на чл.88 ЗЗД, като бъде възстановено положението преди увреждането на ищците и същите бъдат признати за собственици на процесния имот, с идентификатор 5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на гр.Поморие с площ от 4 715 кв. м., за частта в размер на 2 924. 64 кв. м. (2 924, 64/ 4 715 идеали части). Основателен и доказан е и искът по чл.108 ЗС. С развалянето на договора за замяна и обявяване недействителността на трите договора за покупко-продажба на процесния имот спрямо ищците, се възстановява качеството им на собственици на същия в посочените по-горе идеални части, който те в момента не владеят. Владението към момента на предявяване на иска и вписване на исковата молба се осъществява от „Медикал Турист Сървисиз“ООД. Посочената правна фигура на невладеещ собственик и владеещ несобственик дава основание на настоящия съд да уважи предявения иск по чл.108 ЗС, като осъди „Медикал Турист Сървисиз“ООД да предаде владението на частта от имота-целият с площ 4700 кв.м., предмет на договора за замяна, в размер на 2 924.64 кв.м. (2 924, 64/ 4 715 идеали части) на собствениците му ищците П.П.В., С.М.С. и С.М.- В.. При съобразяване на актуалната съдебна практика трябва да се отбележи също така, че предмет на този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Предвид на казаното и доколкото в хода на делото, след разглеждане на първите две претенции, е установено, че ищците притежават правото на собственост върху процесния имот в посочения по-горе размер и идеални части и дружеството- ответник го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищците и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника „Медикал Турист Сървисиз“ООД да им предаде владението върху имота.
С оглед изхода на делото в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски. В тази връзка разпределянето на
заплащането им от ответниците трябва да бъде извършено както следва:
М.Л.Б., ЕГН ********** и
Х.В.Б., ЕГН ********** трябва да заплатят на П.П.В., С.М.С. и С.М.В. направените от
тях разноски в размер на 3000/три хиляди/ лева, представляващи платена държавна
такса във връзка с предявената претенция по чл.87 ЗЗД.
В тежест на
първите двама ответници и „НРГ Партнер“ЕООД, ЕИК ********* следва да се възложат
направените от ищците П.П.В., С.М.С. и С.М.В. разноски във връзка с предявения
иск по чл.135 ЗЗД в размер на 1040 лева.
Ответниците Н.Н.П.Й.В.П., НРГ Партнер“ ЕООД, ЕИК ********* и
„Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК ********* трябва да заплатят на ищците
направените разноски във връзка с предявените претенции по чл.135 ЗДД срещу тях
в размер на 2465/две хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева- платена
държавна такса.
„Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК 200796407200796407 трябва да заплати
на П.П.В.,
С.М.С. и С.М.- В. направените разноски във връзка с предявената претенция по чл.108 ЗС в
размер на 270/двеста и седемдесет/ лева- платена държавна такса за този иск.
Освен
казаното, в тежест на ответниците М.Л.Б., ЕГН **********, Х.В.Б., ЕГН **********,
„НРГ Партнер“ЕООД, ЕИК ********* и „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК *********
трябва да бъдат възложени направените от ищците разходи за възнаграждение на
вещо лице в размер на 400 /четиристотин/лева.
Доказателства за заплатено от ищците
адвокатско възнаграждение не са представени, поради което и такова не следва да
се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ договора, сключен с нотариален акт
№*, т.*, д. № ***. на нотариус Х. Ройдев, при ПРС между ищците ищците
П.П.В., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН **********, С.М.- В., ЕГН ********** и Д.И.М.,
от една страна и от друга ответниците М.Л.Б., ЕГН ********** и Х.В.Б., ЕГН **********
за замяна на недвижим имот срещу право на строеж, поради неизпълнението му от М.
и Х. Б.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на
ищците П.П.В., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и С.М.- В., ЕГН **********
договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № *, т. *, д. № ***. на нотариус Гергана Недина, при ПРС между Х.В.Б. и
М.Л.Б., от една страна и, от друга страна, „НРГ Партнер” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В Б., с който е продаден поземлен имот с идентификатор 5749.16.192
по кадастралните карти и регистри на гр.Поморие с площ от 4 715 кв. м., намиращ се в м. „К“ град П, за частта в
размер на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.);
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на
ищците П.П.В., ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и С.М.- В., ЕГН **********
договор за покупко- продажба, извършен с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *. от *., с който „НРГ
Партнер“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от В Б.
продава на Й.В.П. поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 по кадастралните
карти и регистри на гр.Поморие с площ 4 715 кв.м., намиращ се в м. „К“ град П, за частта в
размер на 2 924, 64 кв. м. (
2 924, 64/ 4 715 ид. ч.)
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищците П.П.В.,
ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и С.М.- В., ЕГН ********** договор за
покупко- продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *. от 17.02.2011
година, с който Й.В.П., ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си Х.Б. продават на „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от М.Б. поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 по
кадастралните карти и регистри на гр.Поморие с площ 4 715 кв.м., намиращ се в м. „Кротиря“ град
Поморие,
за частта в размер на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид.
ч.)
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Медикал Турист
Сървисиз“ ООД, ЕИК *********, че П.П.В.,
ЕГН **********, С.М.С., ЕГН ********** и С.М.- В., ЕГН ********** са
собственици на 2 924, 64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.) от
поземлен имот с идентификатор № 57491.16.192 по кадастралните карти и регистри на гр.Поморие с площ 4 715 кв.м., намиращ се в м. „Кротиря“ град Поморие.
ОСЪЖДА „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК ********* да предаде на
ищците П.П.В., С.М.С. и С.М.- В. владението на частта в размер на 2 924,
64 кв. м. ( 2 924, 64/ 4 715 ид. ч.) от поземлен имот с идентификатор
5749.16.192 по кадастралните карти и регистри на гр.Поморие, с площ на целия
имот от 4 715 кв.м.
ОСЪЖДА М.Л.Б., ЕГН ********** и
Х.В.Б., ЕГН ********** да заплатят на П.П.В., С.М.С. и С.М.В. направените
разноски в размер на 3000/три хиляди/ лева, представляващи платена държавна
такса във връзка с предявената претенция по чл.87 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.Б., ЕГН **********, Х.В.Б., ЕГН **********
и „НРГ Партнер“ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на П.П.В., С.М.С. и С.М.В.
направените разноски във връзка с предявения иск по чл.135 ЗЗД в размер на 1040
лева.
ОСЪЖДА Н.Н.П.Й.В.П., НРГ Партнер“ЕООД, ЕИК ********* и „Медикал Турист
Сървисиз“ ООД, ЕИК ********* да заплатят на П.П.В., С.М.С. и С.М.- В. направените разноски
във връзка с предявените претенции по чл.135 ЗДД срещу тях в размер на 2465/две
хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева- платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Медикал Турист Сървисиз“ ООД, ЕИК 200796407200796407 да заплати
на П.П.В.,
С.М.С. и С.М.- В. направените разноски във връзка с предявената претенция по чл.108 ЗС в
размер на 270/двеста и седемдесет/ лева- платена държавна такса за този иск.
ОСЪЖДА М.Л.Б., ЕГН **********, Х.В.Б.,
ЕГН **********, „НРГ Партнер“ЕООД, ЕИК ********* и „Медикал Турист Сървисиз“
ООД, ЕИК ********* да заплатят на П.П.В., С.М.С. и С.М.- В. направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: