МОТИВИ ПО НОХД № 6089/2017 ПО ОПИСА
НА СГС, 33 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу М.Т.Г.
за това, че на неустановена дата в средата на месец март 2017 г. в
гр.Асеновград предоставил имотна облага – парична сума в размер на 100 лв. на с.
с тайна самоличност – предадена на свидетеля чрез Н.В.Х. и К.Б.О., за да бъде
дадена на другиго – жители на гр.Асеновград, с цел да бъдат склонени да
упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в негова полза
като кандидат за народен представител за избирателен район Пловдив Област,
издигнат от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г.
– престъпление по чл.167 ал.4 във вр.ал.2 пр.2 НК.
Със същият обвинителен акт е
повдигнато обвинение и на Н.В.Х. за това, че в периода от неустановена дата в средата на
месец март 2017 г. до 25.03.2017 г. в гр.Асеновград, при условията на
продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, предоставил имотна облага - парична сума в размер на 900 лв. на
различни лица от гр.Асеновград, за да бъде дадена на другиго – жители на
гр.Асеновград, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателните си права в
полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г. като кандидат за народен
представител за избирателен район Пловдив Област, издигнат от коалиция „БСП за Б.“
и в полза на политическа партия „БСП за Б.“, регистрирана с № 10 в интегралната
бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни
парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г., както следва:
-
На
неустановена дата през месец март 2017 г. в гр.Асеновград, предоставил имотна
облага – парична сума в размер на 500 лв. на Р.Д.К., за да бъде дадена на
другиго – жители на гр.Асеновград с цел да бъдат склонени да упражнят
избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г. като
кандидат за народен представител за
избирателен район Пловдив Област,
издигнат от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г.
- На 25.03.2017 г. в гр.Асеновград,
предоставил имотна облага – парична сума в размер на 400 лв. на Д.А.Д., за да
бъде дадена на другиго - жители на гр.Асеновград с цел да бъдат склонени да
упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г.
като кандидат за народен представител за
избирателен район Пловдив Област,
издигнат от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г.
- престъпление по чл.167 ал.4 пр.2 във вр.ал.2 пр.2 във вр.чл.26 ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на СГП лаконично
моли съда, след като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност да
постанови справедлива присъда по отношение на двамата подсъдими.
Защитата на подс.Г. в лицето
на адв.Д. моли подзащитният
й да бъде признат за невиновен за престъплението, в което е обвинен. Развива
доводи, че обвинителната теза е измислена, защото още на ДП няма доказателства,
които да я подкрепят. Защитата обръща внимание, че по делото има записи на
телефонни разговори, но няма разговор между М.Г. и св.К., както се твърди в обвинителния
акт, както и че няма нито един факт за даване или получаване на парите от М.Г.
на Х.. Защитата анализира показанията на св.О., от които се установява, че е
взел от подс.Х. 100 лв. и ги е занесъл на св.К. в
затвора, тъй като последният е имал нужда от парични средства, като никой от
свидетелите не съобщава, че тези 100 лв. са предадени от М.Г.. Анализира и
показанията на св.К., в които последният съобщава, че е искал пари, защото е в
затвора и няма пари. Според защитата и от показанията на свидетелите К., М. и Д.
не се подкрепя обвинителната теза.
Подс.М.Г. се възползва от правото си да
не дава обяснения по обвинението, като в съдебните прения се присъединява към
казаното от своя защитник, а в последната си дума заявява, че престъпление не е
извършил и моли да бъде оправдан.
Защита на подс.Н.Х. в лицето
на адв.Н. и адв.Е. моли
съда да постанови присъда, с която да признае подс.Х.
за невиновен по повдигнатото му обвинение. Според защитата, многократно подс.Х. е помагал на св.К., който излежавал присъда в
затвора гр.Пловдив, като в един телефонен разговор между подс.Х.
и св.К. е станало въпрос за 500 лв., които са били за оказване на финансова
помощ на св.К., а не във връзка с предстоящите парламентарни избори през 2017
г. Защитата твърди, че св.К. по своя самостоятелна инициатива се обадил на жена
си Б.К. да каже на св.К. да намери подс.Х. и да
получи от него сумата от 500 лв. като финансова помощ. В тази връзка, според
защитата св.К. потърсил подс.Х. в ресторант А., но
тъй като Х. не се намирал на това място, неизвестно по делото лице му предало
сумата от 500 лв., която той предал на Б.К., която преди това предала на св.К. лист с фалшиви имена. По отношение на св.Д.
защитата твърди, че последният е получил от подс.Х.
сумата от 400 лв., въз основа на сключен помежду им договор за заем на
26.03.2017 г. Защитата акцентира върху обясненията на подс.Х.,
които намират подкрепа в показанията на свидетелите К., К.,
Д., А., Б.К., Ф., Д., С.. Моли съда да кредитира показанията на св.К., дадени
на 23.04.2018 г. и на 23.10.2018 г., в които заявява, че не е имал уговорки с подс.Х. да му бъде дадена сума от 500 лв., с цел да бъдат
склонени хора за упражняване на избирателните си права в полза на определен
кандидат. Напротив, според защитата уговорка е имало само за поискана помощ от
негова страна за лични нужди, като инициативата за съставяне на списък с
фалшиви имена идва изцяло от св.К., без това да е реализирано с одобрените и
съгласието на подс.Х.. Защитата моли да се кредитират
показанията на св.К., дадени на 23.05.2018 г., в които заявява, че не е имал
предварителна уговорка с подс.Х., че не се е срещал с
него, не е получавал пари от подс.Х., а от друго
неустановено по делото лице. Излагат се съображения, според които не следва да
се кредитират показанията на св.К., дадени на ДП, тъй като му е оказан
психически тормоз при даването на тези показания. Отправя се молба за
кредитиране показанията на св.Д., дадени на 25.01.2018 г., според които сумата
от 400 лв., която фигурира в обвинението на подс.Х.
не е свързана с парламентарните избори през 2017 г., а представлява заем, което
се потвърждава по категоричен и
безспорен начин от показанията на св.А. и от писмения договор за заем от
26.03.2017 г. Според
защитата не следва да се кредитират показанията на св.Д. от 23.04.2018 г., тъй
като си противоречат с други негови показания и се оборват от показанията на
свидетелите Д., Ф., Ф. и С.. Защитата анализира и
приложените по делото специални разузнавателни средства/СРС-ва/,
като счита, че не следва да бъдат кредитирани, но дори и да бъдат кредитирани в
тях няма никаква яснота по отношение доказване на обвинението, повдигнато на подс.Х.. Защитата посочва наличието на един разговор между подс.Х. и св.К., в който се говори за 500 лв., но от
обясненията на подс.Х. и от показанията на св.К. се
установява, че пари за избори не са взимани, не са давани, не са уговаряни,
камо ли да бъдат склонявани други да гласуват за тези пари. Налице за това са
както обективни, така и субективни причини, тъй като по това време св.К. се е
намирал в затвора гр.Пловдив. Според защитата, ако се проследи цялото
разследване, може да се направи много сериозно предположение, че при събирането
на основните доказателства, свидетелите са подлагани на натиск, който да окаже
влияние върху техните показания.
Подсъдимият Н.Х. дава обяснения по обвинението, в
съдебните прения поддържа пледоарията на своите защитници, като в последната си
дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, прие следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, с ЕГН: **********.
Подсъдимият
Н.В.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със
средно образование, с ЕГН: **********.
Подс.М.Г. бил кандидат за народен
представител за избирателен район „Пловдив Област“ от коалиция „БСП за Б.“ в
предсрочните избори за народни представители,
проведени на 26.03.2017 г. Политическа партия „БСП за Б.“ била регистрирана с №
10 в интегралната бюлетина.
Подсъдимите М.Г. и Н.Х. били дългогодишни приятели.
Подсъдимите Г. и Х. познавали от години св.Ф.К., като подс.Х.
нееднократно помагал финансово на него и семейството му.
Към месец март 2017 г. св.Ф.К. изтърпявал наказание
лишаване от свобода в ЗО „Хеброс“ към затвора гр.Пловдив. Спалното помещение на
затворническото общежитие той обитавал заедно със свидетелите С.Д., С.М. и С.К..
Св.С.Д. по нерегламентиран начин успял да внесе в затворническото общежитие
мобилен телефон със СИМ карта, от който и четиримата лишени от свобода
провеждали разговори. Най-активен в използването на телефона бил св.К., който
провеждал разговори с близки и приятели, сред които съпругата му св.Б.К., подс.Х. и св.Р.К..
В средата на месец март 2017 г. св.К. поискал от подс.Х. малка
парична сума, за да го подпомогне финансово по време на престоя му в
затворническото общежитие. В тази връзка подс.Х.
предал на св.К.О. сумата от 100 лв., която на неустановена дата в този период
св.О. предал на св.К..
В един от
телефонните си разговори с подс.Х. няколко дни преди
парламентарните избори, св.К. разбирайки, че подс.Г.
е кандидат за депутат на предстоящите парламентарни избори, предложил да
състави списък с 15-20 гласоподаватели, като подс.Х.
заявил, че ще подготви 500 лв. с цел да бъдат раздадени на тези лица, за да се
склонят да гласуват в полза подс.М.Г., респективно в
полза на политическа партия „БСП за Б.“. В тази връзка св.К. се свързал по телефона
с съпругата си – св.Б.К. и й поръчал да направи списък с имена на бъдещи
гласоподаватели, като включи сред тях свои роднини. Св.К. провел разговор и със
св.Р.К., на когото обяснил, че трябва да вземе списъка с гласоподаватели от св.Б.К.,
да го отнесе на подс.Х., който ще му предаде парична
сума от 500 лв. Св.К. взел списъка от св.Б.К., след което отишъл в ресторант А.
в гр.Асеновград, който ресторант бил стопанисван от подс.Х..
Св.К. се срещнал с подс.Х., който му предал сумата от
500 лв. Тази парична сума била предназначена за различни лица, за да се склонят
те да гласуват за подс.Г. и политическа партия „БСП
за Б.“.
Подс.Х. и св.Д. се познавали от години,
като последният извършвал строителни работи по имот на подс.Х..
Нееднократно подс.Х. давал парични суми в заем на св.Д.,
който впоследствие ги връщал чрез престиране на труд
в имот на подс.Х.. На 26.03.2017 г. св.Д. отишъл при подс.Х. в ресторант „А.“ и му поискал в заем сумата от 400
лв. Тъй като св.Д. не бил в добро здравословно състояние, подс.Х.
предложил да се състави договор за заем. Съставили договора в присъствието на
св.П.А., който в този момент гостувал на подс.Х..
Последният предал на св.Д. исканата от него сума в размер на 400 лв., като
подписали договора за заем. Като с. в договора се подписал и св.А..
По експертен път е установено, че при св. К. е налице
диагноза смесено личностово разстройство с
преобладаващи черти на емоционална нестабилност и диссоциалност,
което не е психоза и не се приравнява към разстройство на съзнанието в смисъла
на закона. К. притежава психични годности правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях.
По делото е изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, касаеща св. Д., според която при него е налице диагноза:
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.
Синдром на алкохолна зависимост, начална личностова
промяна от алкохолен тип. Алкохолната злоупотреба и личностовата
промяна оказват влияние върху качеството на неговите показания, но не нарушават
способността му в достатъчно адекватна степен да възприема и да възпроизвежда
обстоятелствата от значение за делото.
По
доказателствата:
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства: обяснения на подсъдимия Х., показания на свидетелите К.О., Д.Д., К.Ф., К.Ф., Г.Д., В.В., С.Г.,
Р.К., С.Д., С.М., С. К., Ф.К., Б.К., П.А., дадени в хода на съдебното следствие
и тези от досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, заключенията от съдебнопсихиатрични и технико-преводаческа експертизи, протоколи
за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване, бележка,
затворническо досие на св.Ф.К., договор за заем, веществени доказателствени
средства, изготвени въз основа на използвани специални разузнавателни средства,
свидетелства за съдимост.
Съдът кредитира показанията на св.О. дадени в хода на
съдебно следствие и тези от досъдебното производство, приобщени в съответните
части. Св.О. обективно и последователно дава информация, от която се
установява, че взетата от подс.Х. парична сума в
размер на 100 лв. и предадена на св.К. е представлявала финансова помощ за
последния. Установява се, че св.К. по време на престоя си в местата за лишаване
от свобода многократно е искал както от св.О., така и от подс.Х.
парични суми, тъй като е бил финансово затруднен. В тази насока са и
показанията на св.Ф.К..
При внимателния анализ на показанията на св.К., дадени
в хода на съдебно следствие и тези приобщени от досъдебното производство при
разпита му като з.с., въпреки известната непоследователност и на моменти
противоречивост в поднесената информация от св.К., се откроява устойчивост в
твърдените факти досежно указанието на св.К. до св.Б.К.
за съставянето на списък с гласоподаватели, както и относно предвидената сума
от 500 лв. от страна на подс.Х. за този списък.
Наблюдава се обективност в показанията на св.К. относно факта, че тази сума е
следвало да бъде предадена от подс.Х. на св.К., който
я е предал на св.Б.К.. Тези данни, изведени чрез показанията на св.К. намират
сериозна опора както в показанията на св.К., така и в тези на св.Б.К., а също и
в показанията на св.С.К.. Те кореспондират и на изготвените веществени доказателствени средства, въз основа на използваните
специални разузнавателни средства, от които хронологически се проследяват
разговорите между подс.Х. и св.К., между последния и
св.К., както и между св.К. и св.Б.К.. В този смисъл съдът кредитира показанията
на св.К. в посочените части, които са относими към основните факти, подлежащи на доказване в
процеса. Както в приобщените му показания от досъдебното производство, така и
при разпита му в хода на съдебно следствие по отношение на обсъжданите
обстоятелства не се наблюдава противоречие. Прави впечатление желанието на св.К.
в показанията му пред съдебния състав да спести информация във връзка с развиваната
от него дейност по закупуване на гласоподаватели, както и да омаловажи факта на
съставения от съпругата му по негово указание списък с имена на
гласоподаватели, но важно е да се отбележи, че не отрича съставянето на такъв
списък, който той определя като фалшив, както и обещаната от подс.Х. парична сума от 500 лв. именно във връзка с този списък. Налице е и устойчивост в
показанията на св.К., дадени в хода на досъдебното производство и тези в
съдебно следствие досежно твърдението, че сумата от
100 лв., предадена му от св.О. е представлявала финансова помощ във връзка с
престоя му в затворническото общежитие.
В показанията на св.К. дадени в хода на съдебното
следствие и тези, приобщени от досъдебното производство се наблюдават противоречия
относно това дали сумата от 500 лв. му е
предадена от подс.Х., както и досежно
обстоятелство дали е знаел за какво е предвидена тази парична сума. Макар след прочитане на показанията,
депозирани пред разследващия орган, св.К. да отрича верността на изложените от
него факти, свързани със срещата с подс.Х. и
предаване от последния на сумата от 500 лв., съдът възприе като обективни
именно показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като от
една страна кореспондират на заявеното от св.К., че св.К. е взел паричната сума
от подс.Х., а от друга намират сериозна опора във
веществените доказателствени средства, изготвени въз
основа на СРС. От последните се установяват хронологически провежданите
разговори между св.К. и подс.Х., от една страна, и от
друга, разговорите проведени между св.К. и св.К.. В телефонния разговор
проведен на 25.03.2017 г. между св.К. и св.К., последният дава указания на св.К.
да се свърже по телефона с подс.Х., да му обясни, че
всичко знае и да вземе списъка с гласоподаватели от св.Б.К.. В разговор от
същата дата, няколко часа по-късно св.К. уведомява св.К., че е разговарял по
телефона с подс.Х. и че на следващия ден имат
уговорка да се видят. Това обстоятелство се потвърждава и от проведения между
св.К. и подс.Х. разговор на 26.03.2017 г. На същата
дата е проведен разговор между св.К. и св.К., в който последният съобщава
„Минах покрай оня. Даде на ръка 500. В джоба ми са. При него имаше хора около
него, не можахме да говорим“. В останалата част показанията на св.К. не се
отличават с противоречивост, кореспондират на събрания доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира при изграждане на своите изводи. От
тях се установява, че по указания на св.К., е взел списък с имена от св.Б.К.,
както и че е следвало да получи парична сума от 500 лв. от подс.Х.
във връзка с този списък. В тази насока показанията на св.К. намират подкрепа в
изложеното от св.К. и св.Б.К..
От показанията на св.Б.К. се установява, че както подс.Х., така и св.К. са подпомагали семейството й
финансово. Според св.Б.К., св.К. е давал
малки парични суми, а еднократно е предал на свидетелката сумата от 500 лв. В
показанията си пред съдебния състав св.Б.К. няма спомен за съставяне на списък
с имена по указание на съпруга й св.Ф.К.. Тази липса на спомен бе преодоляна
чрез проведената очна ставка между свидетелите Ф.К. и Б.К., в която последната
заявява, че мъжът й е казал да направи формален списък с имена, какъвто тя
изготвила с измислени имена и го предала на св.К.. Съдът се довери на
показанията на св.Б.К. относно тези обстоятелства, тъй като кореспондират на
изложеното от свидетелите Ф.К., Р.К., С.К., както и на веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на
използваните СРС.
Като цяло съдът кредитира показанията на св.С.К., от
които се установяват факти, свързани с провежданите телефонни разговори от св.К.,
в които разговарял за закупуване на
гласове. От показанията на св.К. се установява, че в разговор със съпругата си,
св.К. й е указал да изготви списък с имена на лица и ЕГН във връзка с
предстоящите избори. Таза информация намира сериозна устойчивост както в показанията
на св.К., св.Б.К., св.В., така и в изготвените веществени доказателствени
средства от използваните СРС. По отношение заявеното от св.К., че св.К. е
споделял, че ще набере 100 000 гласа, както и че ще получи за това 100 000 лв.,
макар да звучи нелогично, не може да постави под съмнение обективността на
показанията на св.К., тъй като свидетелят възпроизвежда възприетото от него от
разговорите му със св.К.. Следва да се отбележи, че чрез показанията на св.К.
се илюстрира като цяло активността на св.Ф.К. във връзка с набиране на гласове
за предстоящите парламентарни избори.
Съдът не се довери на изложеното в показанията на св.М.
и св.Д. в хода на съдебно следствие, в което отричат да са били провеждани в затворническото
общежитие разговори във връзка с изборите. Налице е тенденциозност и липса на
обективност в показанията на посочените свидетели досежно
релевантните по делото факти, като техните показания противоречат както на
показанията на св.К., така и на изложеното от св.В.. Приобщавайки показанията
на св.М. и св.Д., дадени на досъдебното производство, поради наличие на
противоречия с изложеното от тях пред съдебния състав, съдът подходи с доверие
към фактите и обстоятелствата, изложени от тези свидетели пред разследващия
орган. Именно в приобщените показания информацията, поднесена от св.М. и св.Д.
кореспондира с нужната устойчивост както с показанията на св.К., така и с тези
на св.Ф.К. в отделни части, и с изложеното от св.В.. Доверявайки се на разказа
на св.М., изложен пред разследващия орган, съдът съобрази и обстоятелството, че
в проведената очна ставка между св.В. и св.М., последният потвърди поднесената
информация от св.В., от която се установява, че св.К. се е занимавал с
набирането на гласове за избори в полза на подс.Г..
Липсата на потвърждение от страна на свидетелите М. и Д. на приобщените им от
досъдебното производство показания, не е основание да не бъде подходено с доверие към изнесената в тях информация, тъй
като от една страна тя намира сериозна подкрепа в показанията на свидетелите К.
и В., а от друга в хода на съдебно следствие обсъжданите свидетели демонстрират
явно нежелание да споделят възприета от тях информация във връзка с
разследваното събитие.
Съдът се довери на информацията, поднесена от св.В.,
от която се установява, че след откриването на мобилния телефон, свидетелите К.,
Д. и М. поотделно са разговаряли със св.В. и са му съобщили за провежданите
разговори на св.К. във връзка със закупуване на гласове в полза на подс.Г., като са споменавали и името на подс.Х..
Показанията на св.В. се отличават с обективност, последователност и
непротиворечивост като кореспондират на тези, депозирани от св.К., от св.Д.,
дадени на досъдебното производство, както и на показанията на св.М..
В показанията на св.Г. се наблюдава липса на спомен
относно факти и обстоятелства, свързани с разказите на лишените от свобода,
обитавали помещението съвместно със св.К., като в проведената очна ставка между
св.В. и св.Г. последният потвърждава за проведен разговор със св.Д., в който е
изложил факти, свързани със закупуване на гласове.
Показанията на св.Д. дадени в хода на съдебното следствие
и тези приобщени от досъдебното производство по съответния процесуален ред
страдат от непреодолими вътрешни противоречия, несигурност колебливост и
логическа обърканост до степен, която ги дискредитира в голямата им част. В
показанията си св.Д. пред настоящия
съдебен състав заявява, че многократно е получавал парични заеми от подс.Х., като последният такъв е бил за сумата от 400 лв.
около изборите през 2017 г., които пари са му били нужни за лекарства.
Съобщава, че за тази парична сума е сключен договор за заем с подс.Х. в присъствието на с., посочен в договора. В същото
време твърди, че част от тази парична сума е раздал на свои роднини, за да
гласуват на изборите за БСП. В приобщените показания на св.Д. от досъдебното производство,
депозирани пред съдия от 23.05.2017 г., свидетелят заявява, че подс.Х. е поискал от него да осигури 20 човека, които да
гласуват на парламентарните избори в полза на БСП за подс.Г.,
като му е обещал общо сумата от 400 лв. – по 20 лв. на човек. След прочитане на
тези показания, св.Д. заяви, че отговарят на истината. Приобщен бе и разпита на
св.Д., даден пред разследващ орган от 23.05.2017 г., в който съобщава същата
информация, депозирана при разпита му пред съдия, като допълва, че получавайки
от подс.Х. сумата от 400 лв., предал на осигурените
от него 20 гласоподаватели по 20 лв. срещу обещанието да гласуват за подс.Г.. След прочитане на тези показания е налице сериозно
колебание у св.Д. досежно достоверността на
изложеното от него пред разследващия орган. От една страна заявява, че сумата
от 400 лв., дадена му от подс.Х. е била предназначена
за купуване на гласоподаватели, от друга – твърди, че тези 400 лв. са му били
дадени от подс.Х. за лекарства за краката му, като
отрича да е разговарял с последния за подс.Г. и за
предстоящите избори. Съществено противоречие между показанията на св.Д., дадени
на досъдебното производство се открояват и в разпита му, проведен на 30.11.2017
г., в който заявява, че предадената от подс.Х. сума
от 400 лв. е била предназначена и за изборите, и за „оправяне на сметките“, тъй
като свидетелят извършвал строителни работи в имот на подс.Х..
Посочва, че сумата от 270 лв. я задържал за себе си, а останалата сума от 130
лв. е раздал на „съпругата ми Г. – 30 лв., на К., на К., на тъща ми, на една
съседка по 20 лв.“ Наблюдава се сериозно противоречие в информацията, поднесена
от св.Д. от една страна на досъдебното производство при проведените няколко
разпита, а от друга при излагане на значимите факти и обстоятелства в хода на
съдебно следствие. В този смисъл в голямата си част, показанията на св.Д. не
бяха кредитирани от съда, тъй като се отличават с липса на обективност,
обърканост, нелогичност, като в същото време противоречат в определени части
както на обясненията на подс.Х., така и на
показанията на свидетелите К.Ф., К.Ф. и Г.Д., от които се установява, че св.Д.
не им давал парична сума, за да гласуват в полза на определена партия,
съответно кандидат-депутат. Единственото обстоятелство, относимо
към релевантните факти в процеса, което бе кредитирано в показанията на св.Д. е
сключването на договор за заем за сумата от 400 лв., дадена от подс.Х. в присъствието на с., тъй като тази информация в
показанията на св.Д. не е изолирана, а намира устойчивост в показанията на св.А.
и обясненията на подс.Х..
Съдът подходи с доверие към показанията на свидетелите
К.Ф., К.Ф. и Г.Д., като намери за последователна, обективна и непротиворечива
поднесената от тях информация, установяваща липсата на предоставени парични
средства на тези свидетели от св.Д. с цел гласуване в полза на определена
политическа сила и кандидат-депутат.
Съдът кредитира показанията на св.П.А., от които се
установява, че е присъствал при даването на паричен заем от подс.Х.
на св.Д. в деня на изборите, за което бил съставен договор. Показанията на св.А.
в тази насока кореспондират както на показанията на св.Д., обясненията на подс.Х., така и на представения по делото договор за заем,
в който св.А. фигурира като с..
Внимателният анализ на обясненията на подс.Х. мотивира съда да приеме за защитна версия
изложеното от този подсъдим във връзка с липсата на разговори със св.К. за
изготвяне на списъци срещу парична сума, във връзка с твърдението, че не е
виждал никога св.К., както и че не му е давал парична сума. В тази насока
обясненията на подс.Х. стоят в сериозно противоречие
с кредитираните показания на св.Ф.К., както и тези на св.К.. Св.К. не отрича,
че във връзка със списък с гласоподаватели, подс.Х. е
следвало да му предостави чрез св.К. сумата от 500 лв. Обстоятелството, че тази
сума е предадена от подс.Х. на св.К. и че е била
свързана със списък с гласоподаватели, изготвен от св.Б.К. се установява чрез
показанията на св.К., приобщени от досъдебното производство. Нещо повече,
обясненията на подс.Х. в коментираната част се
опровергават и от данните, получени чрез СРС, от които се установява обещаната
сума от 500 лв. от страна на подс.Х. по отношение на
св.К. срещу набиране на гласоподаватели в полза на подс.Г.
и предаването от страна на подс.Х. на тази парична
сума на св.К..
В останалата част съдът кредитира обясненията на подс.Х. доколкото намират подкрепа в кредитираната част на
показанията на св.Д., в показанията на св.А. и представения по делото договор
за заем.
Съдът възприе заключението от съдебно-психиатрична
експертиза, според което при св. К. е налице диагноза смесено личностово разстройство с преобладаващи черти на
емоционална нестабилност и диссоциалност, което не е
психоза и не се приравнява към разстройство на съзнанието в смисъла на закона. К.
притежава психични годности правилно да възприема
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Съдът кредитира съдебнопсихиатрична експертиза, касаеща св. Д., според която при него е налице диагноза:
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.
Синдром на алкохолна зависимост, начална личностова
промяна от алкохолен тип. Алкохолната злоупотреба и личностовата
промяна оказват влияние върху качеството на неговите показания, но не нарушават
способността му в достатъчно адекватна степен да възприема и да възпроизвежда
обстоятелствата от значение за делото. В съдебно заседание експертът посочва,
че при св.Д. е налице емоционална неустойчивост, недооценъчно
поведение, семейна и трудова дезадаптация, което
оказва влияние върху неговите показания.
Съдът възприе и заключението от технико-преводаческата
експертиза на изготвено веществено доказателствено
средство, въз основа на използвани СРС във връзка с провежданите разговори на
турски език.
При изграждане на своите изводи съдът възприе и
приложените по делото веществени доказателствени
средства, въз основа на използваните СРС и по-специално тези, съдържащи се в
папка ВДС, постъпила в Секретно деловодство на СГС с вх.№ 4-247/11.09.2018 г.
От съдържанието на тези веществени доказателствени
средства се установяват провежданите разговори между св.К. и подс.Х., между св.К. и съпругата му св.Б.К., както и между
св.К. и св.К., като основно се отнасят до едно от инкриминираните деяния,
свързано с подс.Х.. В тези разговори се проследява
поведението и действията на участниците в тях, свързани с предложението на св.К.
да набере около 20 гласоподаватели, обещанието на подс.Х.,
че е приготвил 500 лв. за това, указанието на св.К. към съпругата му да състави
списък с имена на гласоподаватели, предаването на този списък на св.К.,
получаване от последния на обещаната парична сума от подс.Х..
Изготвените въз основа на проведените СРС веществени доказателствени
средства, намират сериозна подкрепа в отделни части в показанията на
свидетелите Ф.К., Б.К., К., К..
Разрешенията за използване на СРС касаят дейност по
разкриване на престъпления по чл.354а ал.2 вр.ал.1
НК, по чл.242 ал.2 вр.ал.1 НК и чл.304 ал.1 НК, като
е разрешено ползването на СРС чрез наблюдение, подслушване/ включително и на
телефонните комуникации/ и проследяване, във връзка с образувано ДП № 32/2017
г. по описа на Отдел „КП“ при ОДМВР-Пловдив, пр.пр.№
4270/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив. Резултатите от
използваните СРС могат да послужат и в настоящото производство, по силата на
чл.177 ал.2 НПК, доколкото съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление
по чл.172 ал.2 НПК, а именно това по чл.167 ал.4 вр.ал.2
НК.
Съдът възприе като годни и съобразени с процесуалните
изисквания приложените по делото писмени доказателства.
От правна
страна:
С оглед приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намери, че липсват доказателства от обективна и
субективна страна подс.М.Г. да е осъществил състава
на престъпление по чл.167 ал.4 във вр.ал.2 пр.2 НК, а
именно
на неустановена дата в средата на месец март 2017 г. в гр.Асеновград да е
предоставил имотна облага – парична сума в размер на 100 лв. на с. с тайна
самоличност – предадена на свидетеля чрез Н.В.Х. и К.Б.О., за да бъде дадена на
другиго – жители на гр.Асеновград, с цел да бъдат склонени да упражнят
избирателните си права в полза на определен кандидат – в негова полза като
кандидат за народен представител за избирателен район Пловдив Област, издигнат
от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г. Доказателства за подобно престъпно поведение
от страна на подс.Г. по делото не са събрани.
Единствено в приобщените показания на св.Ф.К., дадени в качеството му на
анонимен с. се съдържат данни, че при проведен телефонен разговор с подс.Х., св.К. е разбрал, че подс.Х.
и подс.Г. са заедно и в тази връзка св.К. е помолил подс.Х. да поиска някаква парична сума от подс.Г., тъй като свидетелят е в затвора и няма пари. След
приобщаване на тези показания, св.К. категорично отрича да искал парична сума
от подс.Г., което обстоятелство съдът прие за
обективно изложено, тъй като противното не се установява от нито едно от
останалите събрани по делото доказателства. Липсват данни за подобен разговор и
в приложените по делото веществени доказателствени
средства, изготвени въз основа на използваните СРС. Дори обаче да се приеме, че
действително св.К. е поискал по посочения начин парична сума от подс.Г. чрез подс.Х., в
показанията си като с. с тайна самоличност посочва, че е поискал парична сума,
тъй като е в затвора и няма пари. Никъде в приобщените си показания св.К. не
твърди, че исканата парична сума е била за набиране на гласоподаватели.
Напротив, изрично заявява, че му е била
необходима като финансова помощ, тъй като е в затвора. Тези разсъждения се
правят с уговорката, че съдът не приема за установен факт този разговор между подс.Х. и св.К., тъй като се съдържа единствено в
показанията му като анонимен с., което обстоятелство пред настоящият съдебен
състав се отрича от свидетеля. Съдът се довери на изложеното от св.К. в хода на
съдебно следствие досежно коментираното
обстоятелство, доколкото по отношение на останалите изложени обстоятелства св.К.
в по-голяма или по-малка степен потвърждава приобщените си показания, но е категоричен, че парична сума
от подс.Г. не е искал. От друга страна, за наличие на
подобен телефонен разговор между св.К. и подс.Г. не
се съдържат данни не само в обясненията на подс.Х.,
но и в приложените по делото веществени доказателствени
средства, изготвени въз основа на използваните СРС. Ето защо по делото не са
налице каквито и да е доказателства по отношение повдигнатото от прокуратурата
обвинение спрямо подс.Г..
Тук мястото съдът да сподели
недоумение от използвания от прокуратурата процесуален подход за защита на св.К.
чрез запазване в тайна на неговата самоличност, при условие, че само от
повърхностния прочит на събраните в рамките на досъдебното производство
материали, самоличността на свидетеля е повече от очевидна. Нещо повече,
прокуратурата дори е приобщила към материалите по делото затворническото досие
на св.К. с неговите пълни идентификационни данни.
С оглед приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намери, че липсват доказателства от обективна и
субективна страна подс. Н.Х. да е осъществил деянието,
за което му е повдигнато обвинение, а именно на 25.03.2017 г. в гр.Асеновград, да
е предоставил имотна облага – парична сума в размер на 400 лв. на Д.А.Д., за да
бъде дадена на другиго - жители на гр.Асеновград с цел да бъдат склонени да
упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г.
като кандидат за народен представител за
избирателен район Пловдив Област,
издигнат от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г.
Относими към това обвинение са единствено
показанията на св.Д., в които съобщава, че тези 400 лв. са били предназначени
за набиране на гласоподаватели, които показания с оглед своята вътрешна
противоречивост и липса както на вътрешна устойчивост, така и на опора в
показанията на свидетелите К.Ф., К.Ф. и Г.Д., съдът не ги кредитира.
Показанията на св.Д. в частта, в която заявява, че паричната сума от 400 лв. е
дадена от подс.Х. в заем, доколкото кореспондират на
обясненията на подс.Х., на показанията на св.А.,
както и на приложения по делото договор за заем, съдът постави в основаната на
решаващите си изводи. Ето защо досежно това деяние
съдът оправда подс.Х., поради липса на устойчиви и непротиворечиви
доказателства по отношение на това обвинение.
Съдът намери обаче, че подс.Н.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.167 ал.4 вр.ал.2 пр.2
НК,за това, че на
неустановена дата през месец март 2017 г. в гр.Асеновград, предоставил имотна
облага – парична сума в размер на 500 лв. на Р.Д.К., за да бъде дадена на
другиго – жители на гр.Асеновград с цел да бъдат склонени да упражнят
избирателните си права в полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г. като
кандидат за народен представител за
избирателен район Пловдив Област,
издигнат от коалиция „БСП за Б.“ и в полза на политическа партия „БСП за Б.“,
регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г.
От обективна страна се установява,
че на неустановена дата през месец март 2017 г. в гр.Асеновград подс.Х. е предоставил на св.К., сумата от 500 лв., за да
бъде дадена на другиго – жители на Асеновград. Св.К. е действал като посредник
на купувача на гласове – св.Ф.К., тъй като е знаел, че получава парична сума от
подс.Х., която е предназначена за купуване на
гласове. В този смисъл св.К. е съдействал на купувача на гласове чрез
пренасянето на сумата, а също и на списък с имена на гласоподаватели, без
значение, че този списък не е предаден на подс.Х.. Не
е от значение и обстоятелството дали в списъка са фигурирали фиктивни имена или
действителни такива. Същественото е, че подс.Х. е
имал съзнанието, че предоставя паричната сума за закупуване на гласове,
съзнавал е, че св.К. съдейства на св.К. за закупуване на гласове за
предстоящите парламентарни избори.
Деянието е
осъществено от подс.Х. при пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия обществено-опасен
характер, предвиждал е
обществено-опасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подс.Х. е съзнавал, че предоставя на посредника на купувача
на гласове сумата от 500 лв., за да бъде дадена на жители на гр.Асеновград,
преследвайки с това особена цел – жителите да бъдат склонени да упражнят избирателните си права в
полза на определен кандидат – в полза на М.Т.Г. като кандидат за народен
представител за избирателен район Пловдив Област, издигнат от коалиция „БСП за Б.“
и в полза на политическа партия „БСП за Б.“, регистрирана с № 10 в интегралната
бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни
избори, проведени на 26.03.2017 г.
Престъплението е на формално
извършване – самото даване на облагата с мотивационна цел уврежда обществените
отношения, свързани с упражняване на избирателното право.
Следва да се отбележи, че
реализирането на отговорността по чл.167 ал.4 вр.ал.2
НК не зависи от това дали лицето, на което е предоставена облагата е действало
в изпълнение на каузата, като е осъществило активен изборен подкуп. Достатъчно
е деецът да е съзнавал, че предоставя имотна облага на купувача на гласове,
преследвайки особената цел – склоняването на другиго да упражни избирателните
си права в полза на определен кандидат, респективно в полза на определена
политическа партия. Без значение за съставомерността
на деянието е дали се е пристъпило към склоняване на другиго да упражни
избирателните си права в полза на определен кандидат. Същественото е, че
даващият облагата е действал с тази цел.
Предвид обстоятелството, че срещу подс.Х. е повдигнато обвинение при условията на чл.26 ал.1 НК, доколкото същият бе оправдан за едно от деянията, включени в продължаваното
престъпление, съдът оправда подс.Х. и за това, да е
извършил деянието, за което е признат за виновен при условията на продължавано
престъпление.
По
наказанието:
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия за осъщественото от него престъпление, настоящият съдебен състав
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс.Х., като настоящата престъпна проява е инцидента.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Посочените
по-горе обстоятелства мотивираха съда да наложи на подсъдимия наказания в
минималния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.149 ал.5 НК
размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
10 000 лв.
Съдът прие, че така наложените наказания и в
посочения размер ще постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздействат
поправително и превъзпитаващо спрямо подс.Х., ще
въздействат предупредително върху него и ще му отнемат възможността да върши
други престъпления, като наред с това ще реализират необходимата възпитателна и
предупредителна функции спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК
съдът приспадна при изтърпяване на така определеното наказание времето,
през което подсъдимият Н.В.Х. е бил задържан
по ЗМВР и с постановление на ОП-Пловдив, считано от 25.05.2017 г.
Съдът прие, че са налице
материално-правните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, като
намери, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не се налага неговото изтърпяване. В този смисъл съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една
година за изпитателен срок от три години. Отлагането на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода дава шанс на подсъдимия да коригира поведението
си и в същото време запазва възпиращия потенциал на санкцията за период от три
години, достатъчен да удовлетвори целите, както на личната, така и на
генералната превенция.
Съдът прецени, че не следва да прилага
по отношение на подс.Х. разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК, приемайки, че така наложеното наказание лишаване от свобода в достатъчна
степен ще постигне нужния възпитателен и възпиращ ефект.
Изхождайки от посочените по-горе
обстоятелства, на основание чл.167 ал.6 във вр.чл.37
ал.1 т.6 НК съдът наложи на подс.Х. наказание
лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност в държавната и
общинската администрации за срок от една година.
По веществените доказателства:
Веществени доказателства мобилен
телефон Нокиа без СИМ карта със зарядно
устройство и мобилен телефон LG със СИМ карта на Теленор следва да бъдат върнати на ЗО „Хеброс“ към затвора
гр.Пловдив.
Съдът върна на К.А.А. еществено доказателство
компютър-лаптоп Тошиба със сер.№
5А173144К.
Веществени
доказателства: бяла на цвят кутия с надпис ВД № 1 и бяла на цвят кутия с надпис
ВД № 2, съдържащи документация, следва да останат по делото.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Н.Х. да заплати сума в
размер на 320 лв. по сметка на МВР, представляваща направените по делото
разноски на Досъдебното производство, сума в размер на 996.50 лв. по сметка на
СГС, представляваща направени по делото разноски пред първоинстанционния
съд, както и държавна такса в размер на
по 5 лв. по сметка на СГС за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ при СГС: