Решение по дело №491/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на М. Н. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ за самоотбрана и ловни цели № 20160268363 с peг. №434з-253/05.03.2025 г., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място].

В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като наложената мярка по Закона за защита от домашно насилие със Заповед за незабавна защита № 24/18.02.2025г. е временна до решаване на съдебния спор и същата понастоящем е обезсилена, а гр.д.№ 1165/2025г. по описа на РС – Бургас е прекратено. Иска се отмяна на решението на Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място].

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и ангажира писмени доказателства. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени изцяло наложената мярка. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

Ответникът – Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изпраща административната преписка като не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

На 03.10.2022 г. на жалбоподателя М. Н. В. било издадено разрешение № 20160268363, валидно до 02.10.2027 год. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях от Второ РУ при ОДМВР [населено място].

Със заповед за незабавна защита № 24 от 18.02.2025 г. по гр. дело № 1165/2025г. по описа на РС – Бургас, издадена на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, съдът е задължил жалбоподателя М. Н. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетно дете Е. С. Д., [ЕГН]. Изрично в заповедта е указано, че тя подлежи на незабавно изпълнение и има действие до приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Въз основа на заповедта за незабавна защита № 24 от 18.02.2025 г. по гр. дело № 1165/2025 год. по описа на РС – Бургас, ответникът - Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място], на осн. чл.153, т.6 и чл.155 във връзка с чл.58, ал.1, т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е издал оспорения административен акт – Решение с peг. №434з-253/05.03.2025 г, с което е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на ООБ за самоотбрана и ловни цели № 20160268363., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място].

Решението е връчен на жалбоподателя на 06.03.2025 год., а жалбата, адресирана до Административен съд – Бургас, чрез Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място], е депозирана на 13.03.2025 год.

С Определение от 04.04.2025 год., постановено в закрито заседание и влязло в законна сила на 03.05.2025 г. РС-Бургас е прекратил производството по гр. дело № 1165/2025 г. по описа на същия съд, поради оттегляне на молбата за защита и е обезсилил издадената заповед за незабавна защита № 24 от 18.02.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, правата му са пряко и непосредствено засегнати, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал. 1 от АПК, поради което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място], съобразно правомощията, предоставени му с нормата на чл.155, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Решението е издадено в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирано, както съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Като правно основание са посочени нормите на чл.153, т.6 и чл.155 във връзка с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ, а като фактическо - издадената заповед за незабавна защита.

В производството по издаване му не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Решението е издадено при спазване на материалноправните разпоредби на закона и не противоречи на неговата цел.

Основното възражение на жалбоподателя е, че издадената срещу него заповед за незабавна защита, има временен характер, понастоящем е обезсилена и същата не е основание за отнемане на разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

Съответно, в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 - т.8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.

От анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1, вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ, е наличието на наложени мерки за защита по ЗЗДН спрямо лицето, титуляр на разрешителното.

Разпоредбата на чл.155, ал.1, вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема.

Мерките за защита от домашно насилие са изчерпателно посочени в чл.5, ал.1, т.1 до т.6 от Закона за защита от домашното насилие, като те се налагат с два вида съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН като привременна мярка, както е в случая и със заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. За законодателя е от значение да има наложена мярка за защита по този закон и не се отдава значение с какъв съдебен акт е станало произнасянето от съда, нито за какъв период от време е действала мярката.

Съгласно чл.19 от Закона за защита от домашното насилие, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Анализът на горецитираните правни норми налага извода, че с издаването на заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие е изпълнено основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Както се посочи вече по-горе, без значение е дали наложените мерки за защита по ЗЗДН са със заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със заповед по чл.15 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита или е с постоянен характер.

Последващото обезсилване на издадената заповед за незабавна защита от съда не е равнозначно на обезсилването на съдебно решение и същото не заличава с обратна сила последиците на заповедта като влязъл в сила акт, а води до отпадането им за напред подобно на оттеглянето.

Принципно, обезсилването на съдебно решение е форма на контрол върху законосъобразното постановяване на съдебния акт, която се осъществява от по-горната инстанция, като основание за обезсилването е недопустимост на съдебното решение или на производството пред съответната инстанция. В случая обаче, с издаването на заповедта съдът не се е произнесъл по недопустимо искане за защита по Закона за домашното насилие, а съгласно разпоредбата на чл.19 от Закона за защита от домашното насилие, с предоставянето на незабавна защита заповедта е породила последиците си на валиден и допустим акт до момента на отпадане на основанието за това и прекратяване на образуваното съдебно производство поради оттеглянето на молбата на лицето, поискало защитата. Оттеглянето на молбата се явява един последващ юридически факт, който е извън производството пред районния съд по издаване на заповедта за незабавна защита.

Ето защо и доколкото спрямо жалбоподателя със заповед за незабавна защита № 24 от 18.02.2025 г. по гр. дело № 1165/2025 год. по описа на РС – Бургас е била наложена и действала мярка по чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие до 03.05.2025г. - датата на влизане в сила на определение от 04.04.2025 год., постановено гр. дело № 1165/2025 г. по описа на РС-Бургас, в случая е била налице материалноправната предпоставка по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ и административният орган, при условията на обвързана компетентност правилно и в съответствие на материалноправните разпоредби е издал атакуваното в настоящето производство решение.

Обжалваното решение е издадено и в съответствие с целта, предвидена в ЗОБВВПИ.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ за самоотбрана и ловни цели № 20160268363 с peг. №434з-253/05.03.2025 г., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР [населено място].

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.