Р Е Ш Е Н И Е
№ 972
гр. Русе, 21.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3551 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 12.02.2015г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги с И.Й.П., абонат на дружеството с
клиентски номер *********, титуляр по предпочетен мобилен номер 0894
534 940 с избрана абонаментна програма Резерв 19.99 лева, с уговорен срок
на действие – 24 месеца, до 12.02.2017г. Контрагентите новирали правоотношение
с допълнително споразумение с уговорен срок на действие от 09.06.2015г. до
09.06.2017г.
При
възползване от преференциални условия на оператора, абонатът придобил мобилно
устройство Apple, модел: iPfone 6 128 GB Silver на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка
в размер на 30.09 лева, съгласно погасителен план към лизинговия договор.
За
потребените от абоната услуги, предоставени в периода 25.06.2016г. – 24.09.2016г.,
ищецът издал:
- фактура
№**********/25.07.2016г. за отчетен период 25.06.2016г. – 24.07.2016г. на
стойност 60.08 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса – 24.99 лева (без
ДДС) за месечен абонамент Резерв Стандарт и лизингова вноска – 30.09 лева.
Ответникът
потребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 187.17 лева, фактурирани
за два последователни отчетни месеца – месец юни 2016г. и м.юли 2016г.
С
кредитно известие №**********/25.08.2016г. операторът извършил корекция по
дълга: сторнирал -9.67 лева за върнати на абоната пропорционално начислена
абонаментна такса, начислил дължимата лизингова вноска – 30.09 лева, отразил
незаплатения баланс – 187.17 лева. Задължението на абоната възлизало на 207.59
лева.
Неизпълнението
на ответника, да заплати стойността на предоставените услуги, ангажирало
отговорността му по т.11 от Договора, вр.чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния
оператор, с оглед което ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори и
на 25.08.2016г. издал крайна фактура №********** на стойност 1305.77 лева.
„Теленор България“ ЕАД пояснява, че сумата е формирана от: неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 827.37 лева; цената на оставащите
незаплатени лизингови вноски – 270.81 лева и потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода – 207.59 лева.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените
услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор,
дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство били
обявени за предсрочно изискуеми.
Незаплащането
в срок на издадените от оператора фактури за ползваните от абоната мобилни
услуги, обусловило правото на „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор на И.Й.П..
В качеството
си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №1189/2019г.
по описа на РРС срещу И.Й.П. за незаплатени далекосъобщителни услуги в общ
размер 338.40 лева, потребени в периода 25.06.2016г. – 24.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019г. до окончателното й
изплащане и 80.20 лева – мораторна лихва за периода 11.10.2016г. – 11.02.2019г.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си.
По
изложените съображения, адв.В.Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И.Й.П., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата: 67.59 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода
25.06.2016г. – 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г.
до окончателно изплащане на главницата и да осъди ответника, да заплати на
дружеството сумата: 270.81 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 09.06.2015г. за устройство Apple, модел: iPfone 6 128 GB Silver, взето във връзка с мобилен номер 0894 534 940 за
периода след м.септември 2016г. до м.май 2017г.
Претендира
направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.В.В. –
особен представител на ответника И.Й.П. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на претенциите.
Оспорва твърдението, че страните по делото
са обвързани от валидна облигационна връзка, основана на договор, сключен на
12.02.2015г., новиран с допълнително споразумение от 09.06.2015г. В тази връзка
сочи, че на първата страница от контракта, като клиент е посочено лицето И. В. Й.,
а не И.Й.П.. Поддържа, че страница втора от документа не е част от посочения
договор, а страници: първа, трета и четвърта не носят подписа на ответницата,
поради което и не я обвързват.
Релевира възражение за погасяване
вземането по давност.
Намира претенциите за недоказани
както по основание, така и по размер.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен на 12.02.2015г. между „Теленор България“
ЕАД и И. В. Й., ЕГН **********, титуляр по предпочетен мобилен номер 0894
534 940 с избрана абонаментна програма Резерв 19.99 лева. На втората
страница от договора, в графа „потребител“ са изписани имената И.Й.П., под
които е положен подпис. На същата дата, И.Й.П. е изготвила „декларация –
съгласие“, от съдържанието на която е видно, че е получила екземпляр от ОУ и
информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
През
м.юни 2015г. между страните по делото са сключени:
- допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, според
което потребителят е избрал абонаментен план Резерв Стандарт с месечен
абонамент 29.99 лева;
- договор
за лизинг, по силата на който „Теленор България“ ЕАД, предоставило на И.Й.П.
мобилно устройство Apple, модел: iPfone 6 128 GB Silver, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 30.09 лева, съгласно погасителен план към лизинговия договор.
Вземането на мобилния оператор по договора за лизинг е обезпечено със запис на
заповед.
Приложени
са „Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги“.
Ищцовото
дружество издало:
- фактура
№**********/25.07.2016г. за отчетен период 25.06.2016г. – 24.07.2016г. на
стойност 187 лева, съставляваща сбор: месечни и еднократни такси, лизингова
вноска, „баланс от предходен период с ДДС“, като са приспаднати съответните за
договора отстъпки;
- фактура
№**********/25.08.2016г. за отчетен период 25.07.2016г. – 24.08.2016г. на
стойност 207.59 лева, съставляваща сбор: месечни и еднократни такси, лизингова
вноска, „баланс от предходен период с ДДС“, като са приспаднати съответните за
договора отстъпки;
- фактура
№**********/25.09.2016г. за отчетен период 25.08.2016г. – 24.09.2016г. на
стойност 1305.77 лева, съставляваща сбор: неустойки, лизингови вноски,
задължения от предходен периода.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №1189/2019г. и издадена заповед №616/27.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу И.Й.П. за сумите: 338.40 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
12.02.2015г., потребени в периода 25.06.2016г. – 24.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019г. до окончателното й
изплащане и 80.20 лева – мораторна лихва за периода 11.10.2016г. –
11.02.2019г.; 25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско задължение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 16.04.2019г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 67.59 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода
25.06.2016г. – 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г.
до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №616/27.02.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №1189/2019г.
по описа на РРС.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане сумата: 270.81 лева
– дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.06.2015г. за устройство Apple,
модел: iPfone
6 128 GB Silver, взето във връзка с мобилен номер
0894 534 940 за периода м.септември 2016г. - м.май 2017г.
По
установителния иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №1189/2019г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1,
т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В
настоящия случай, дружеството предявява иск за 67.59 лева – част от претенцията
по издадената заповед за изпълнение, като наведеното в исковата молба основание
за дължимост на посочената сума съвпада с това, визирано в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за
изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането,
съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена от съда по заповедното
производство.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна, досежно липса на
валидна облигационна връзка между страните, предвид несъответствието между
бащиното и фамилно име на потребителя, изписани в договора и тези на ответника.
Очевидно се касае за техническа грешка, тъй като ЕГН, посочен в договора е
идентичен с този на И.Й.П.. Страници 2-ра от контракта е подписана лично от
потребителя и не са налице основания да се приеме, че това са страници от друг
договор, тъй като същите са номерирани, а обозначенията, изписани в горния
десен ъгъл на всяка страница са едни и същи: „Заявка №*********“. Ответницата е
сключила и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен
номер 0894 534 940, което лично е подписала и в което е цитиран оспорвания
документ.
Изложеното
обуславя извод, че страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение, основано на договор за мобилни услуги, сключен на 12.02.2015г.,
по силата на които ищцовото дружество предоставило на ответника уговорени
мобилни услуги, като титуляр по предпочетен мобилен номер 0894 534 940 с
избрана абонаментна програма Резерв 19.99 лева.
Неоснователно
се явява и релевираното възражение за погасяване вземането по давност.
Действително вземанията за периодични плащания, каквото е и настоящото се
погасява с изтичане на тригодишна давност, но в случая падежа на първото
задължение е настъпил на 25.07.2016г. Давността за това задължение изтича на
25.07.2019г., а заявлението за издаване заповедта за изпълнение е депозирано в
съда на 25.02.2019г., т.е. преди вземането да е погасено по давност.
Ответникът
не оспорва претенцията по размер, не ангажира доказателства за престиране, с
оглед което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорното
задължение и искът, като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
По иска
за заплащане сумата 270.81 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг
от 09.06.2015г.:
Не се спори, че при сключване на контракта, ответникът
е получил мобилно устройство Apple,
модел: iPfone
6 128 GB Silver, на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 30.09 лева. Не се оспорва и размера
на дължимите за процесния период вноски. Падежът на това задължение е настъпил
на 25.09.2016г. (фактура на стр.20), а исковата молба е депозирана на
03.06.2019г., т.е. преди изтичане на кратката погасителна давност. Изложеното
води до извод за основателност на претенцията.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Теленор България“
ЕАД по настоящото дело възлизат на 555 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждения за процесуално представителство.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
205
лева - разноски по ЧГД №1189/2019г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че И.Й.П., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата: 67.59 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №*********, дължими за периода 25.06.2016г.
– 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г. до
окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №616/27.02.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№1189/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. сумата 270.81 лева – лизингови вноски по
Договор за лизинг от 09.06.2015г. за устройство Apple,
модел: iPfone
6 128 GB Silver, взето във връзка с мобилен номер
0894 534 940, дължими за периода м.септември 2016г. - м.май 2017г.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ГД №3551/2019г. по описа на РРС разноски в
размер на 555 лева.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №1189/2019г. по описа на РРС разноски в
размер на 205 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: