№ 1388
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500578 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител
адв. Б.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията
между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт№ 224,
том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно:
Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор
72709.501.290.1, с адрес: село Тополи, област Варненска, *************** , както и
6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от
дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ
от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова лична
собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид.
части придобитият по време на брака им гореописан недвижим имот, поради частична
трансформация на лични средства на АЛ. Н. СТ., както и ищецът е осъден на основание чл.
78, ал. 3 от СК да заплати на ответника сумата от 1112,30 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,
1
както и че същото е необосновано. Сочи, че със събраните в хода на производството
многобройни писмени и гласни доказателства е доказал по категоричен начин личния
характер на придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва като абсолютно
незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за дарение, сключен между него и
неговата майка З. Стоянова е антидатиран и изготвен за целите на настоящото производство.
Твърди в този смисъл, че чрез свидетелските показания е установил истинността на
документа, като от изслушаната Съдебно-графологична експертиза се доказвало с
категоричност, че подписът положен върху договора е именно на З. С.а. Сочи, че не
съществува нормативно изискване договорът да бъде с нотариална заверка, както
неправилно е приел съда. На следващо място твърди, че в становището си Ф. ИДР. ОСМ.
заявила, че „средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца“, с което самата
ответница признала за извършеното на дарение от страна на майката на ищеца. По подробно
изложени съображения оспорва извода на първоинстанционния съд, че показанията на
свидетелите З. С.а и А.П са противоречиви, като счита, че такова противоречие е налице с
показанията на рапзитаните по инициатива на ответната страна свидетели. В заключение
въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си,
произтичащо от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да постанови решението си въз
основа на доказани, съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни
факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите
на страните. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., чрез адв. М.Д-
Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на
решението, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и
обосновано. Сочи, се че първоинстанционният съд внимателно и поотделно е разгледал и
обсъдил всички доказателства за установяване на релевантните за изхода на спора доказани
факти и обстоятелства. Въззиваемата твърди още, че съдът правилно не е кредитирал
представения договор за дарение на две самостоятелни основания- че в качеството на трето
лице може да бъде увредена от антидатирането на документа, както и че същият не
кореспондира с твърденията изложени в исковата молба, а им противоречи. Сочи, че
изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал безспорно и категорично
размерът на вложените средства, които имат личен произход и влагането им при
придобиване на имота, е правилен и е основан на подробна преценка на всички
доказателства по делото. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС излага твърдения, че
при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично
имущество на другия съпруг. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни
разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.Не са направени
2
доказателствени искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от АЛ. Н. СТ., чрез
процесуален представител адв. Б.Б., срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено
по гр.д. № 13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени
искове, както следва: 1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за
установено в отношенията между страните, че придобитият по време на брака им, по силата
на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда
и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: село Тополи, област Варненска, *************** ,
както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални
части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата,
цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова
лична собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост
12000/12300 ид. части придобитият по време на брака им гореописан недвижим имот,
поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н. СТ., както и ищецът е осъден
на основание чл. 78, ал. 3 от СК да заплати на ответника сумата от 1112,30 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 578/2022г. на 10.05.2022 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4